№ 811
гр. Варна, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20233110201583 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на К. С. М. – ЕГН **********, против Електронен фиш серия К №
4825779, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.189
ал.4вр. с чл. 182,ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва процесния ЕФ, твърди се, че е незаконосъобразен,
тъй като нарушението е извършено 22 месеца преди връчването на известието
и се иска отмяната на ЕФ.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се явява лично,
поддържа жалбата, а в хода на делото по същество заявява, че не оспорва
нарушението, но моли за отмяна на ЕФ, с аргументи, идентични с изложени в
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява, депозират се писмени бележки от процесуален
представителюрисконсулт, с изразено становище за правилност и
законосъобразност на издадения ЕФ, доказаност на приетото за извършено
нарушение и с молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
1
установено от фактическа страна следното:
Обжалваният Електронният фиш е съставен от ОД на МВР-Варна, за
това, че на 08.05.2021г. в 09:29 часа, в гр.Варна, по бул.“Владислав
Варненчик“ в посока на движение към бул.”Република”, срещу магазин
„Лидъл” е било констатирано, че при ограничение на скоростта 50 км. в час
за населено място, с автомобил марка „Форд Галакси” с рег.№ В 6966СР е
било извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е
бил управляван със скорост 64 км. в час/ след приспадане на допустимата
грешка при фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 50 км. в
час, т.е. превишението е с 14км. в час. Нарушението било констатирано с
автоматизирано техническо средство АТСС –„CORDON –М2” с № МD
1194.В ЕФ като собственик, ползвател е вписан въз.М..
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21, ал.1 от ЗДвП и
наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на
жалбоподателя, като собственик/ ползвател, в размер на 100лв. на основание
чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.4вр. ал.1 т.2 от ЗДвП.
В с.з. се установи, че проверката на съответната дата е била извършена
от св.А., че техническото средство е било позиционирано на процесната дата
и на процесното място от него, като процесното техническо средство е
работило в самостоятелен режим и самостоятелно е фиксирало
нарушението.Резултатите от проверката били отразени в протокол, като била
изготвена и снимка на позиционираното техническо средство.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля А., като
последователни и непротиворечиви, напълно кореспондиращи с писмените
доказателства по делото и необорени от доказателства, които да са
ангажирани в с.з., като напълно кредитира и писмените доказателства по
делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се
допълват.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени
доказателства, приложени в преписката, приобщени в с.з. и от показанията на
св.А..
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
2
наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ притежава
всички изискуеми реквизити.Безспорно от снимковият материал е видно, че
фиксираната скорост от техническото средство е била 67 км. в час, безспорно
от ЕФ е видно, че е визирана скорост 64 км. в час, т.е. приспаднати са
процесните 3км. в час, поради което липсата на изрично отбелязване че е
извършено приспадане не е съществено процесуално нарушение.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съгласно приложените по делото писмени
доказателства, нарушението е извършено на 08.05.2021г., ЕФ е издаден на
16.05.2021г. и фактът, че е бил връчен едва на 24.03.2023г. не е съществено
процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на
НП, тъй като от датата на извършване на нарушението до датата на
връчването на ЕФ и на неговото обжалване не са изтекли визираните от
законодателя давностни срокове за погасяване на наказателното преследване/
както обикновената давност-3г., така и абсолютната такава-4,5г./.Съгласно
справката от АИД-АНД на МВР, не са изтекли и давностните срокове за
издаване на ЕФ/ нарушението е извършено на 08.05.2021г., а ЕФ е издаден на
16.05.2021г/, а доказателства, че ЕФ не е издаден на датата, отразена от
информационната система не са ангажирани в нито един момент от хода на
настоящото производство, поради което съдът не споделя тези възражения на
жалбоподателя, които в случая са единствени.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от
3
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство –
„CORDON –М2” с № МD 1194, което представлява мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, одобрена по
съответния ред и преминала нужната проверка.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. №
1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и
издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
4
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага изводът, че към дата на издаване на Ел.фиш- 16.05.21г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол, поради което съдът не споделя възраженията в
тази насока.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на
мобилното АТСС, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди
изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г. Отчитайки
настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен
фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по
пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и
заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при
условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015г. Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено от ВАС
по тълкувателно дело №1 за 2013г. в случая е неотносимо към конкретния
въззивен спор, тъй като същото е постановено преди законодателните
изменения в ЗДвП, публикувани в ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.
От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало
първоначална и последваща проверка.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
5
за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го
полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на
контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на
работната смяна.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа,
извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в
границите на контролирания участък, при максимално разрешена за
процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 50
км/ч., съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
На кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно ред. № на
автомобила, визиран в електронния фиш и липсва съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС.Няма и никакво съмнение относно длъжността и
компетентността на лицето, боравило с техническото средство.
Измерената скорост на движение на автомобила е 67 км/ч., допустимата
грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена
наказуема скорост от 64 км/ч, след приспадане на толеранса, поради което
безспорно е извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.Спор, че именно
въззивникът е извършил процесното нарушение, тъй като именно той е
управлявал процесния автомобил не е възниквал в нито един момент от АНП.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си – въпреки знанието на установеното с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
е предприел управление на автомобила, като е превишил разрешената скорост
от 50 км/ч в населено място с 14 км/ч.
С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като му е наложено наказание за
нарушение, извършено при условията на повторност. Следва да се има
предвид, че повторно по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
6
Така за налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са
посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл. 182,
ал. 4 от ЗДП е бланкетна, трябва да се направи съответната връзка с нормата,
с която се запълва бланкета; описание от фактическата страна, че
нарушението е извършено повторно; описание от фактическа страна защо е
прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният
санкционен акт, който определя тази квалификация, включително с датата на
влизането му в сила.
В настоящия случай фактът на повторността не се установява от
доказателствата по делото, като в процесния ЕФ липсва описание, че
деянието е извършено при условията на повторност. Не е посочен и
предхождащият санкционен акт, който да обуславя наказването на лицето при
условията на повторност, както и кога същият е влязъл в сила.
Липсата на въведени факти, че се касае за нарушение, извършено
повторно, дават основание на съда да преквалифицира основанието, въз
основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя и да измени ЕФ като приложи закон за по-леко наказание и
определи глоба в по-нисък размер. В тази връзка следва да се отбележи, че
при липса на съществено изменение на съставомерните факти в ЕФ, на
основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът може, освен да
намали наказанието, да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение /без изменение на обвинението/. В този смисъл са
задължителните указанията за съдилищата, дадени т. 1 от ТР № 8/16.09.2021
г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС. Същото е намерило отражение и в изменението
на ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. /, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1
от който, съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. По този начин не се
нарушават правата на жалбоподателя, който се е защитавал по описаните
факти на извършеното от него нарушение за скорост, превишаваща с 14 км/ч
максимално разрешената в съответния пътен участък. Обратното би
означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване
на извършено административно нарушение от фактическа страна, което
всъщност изпълва съдържанието на различна от посочената в ЕФ законова
разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното
7
наказание, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид превишението на разрешената скорост в конкретния случай
с 14 км/ч при управление на МПС в рамките на населено място, то
нарушението попада в хипотезата на основанието по чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на скоростта от 11 до 20 км/ч в
населено място да се наложи глоба в размер от 50 лв.. Ето защо обжалваният
ЕФ следва да се измени, като се преквалифицира основанието, на което е
наложена глобата от чл. 182 ал.4 вр., ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в чл.182 ал.1т.2 от
ЗДвП като наложената глоба от 100 лв. бъде намалена на 50 лв.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер, определено съгласно чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба
за заплащането на правната помощ.Съдът намира, че за конкретното дело
следва да бъде определено възнаграждение в минималния размер от 80лв.,
тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая, изискваща
специални процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза
на АНО в с.з. Това възнаграждение следва да бъде съразмерно на
потвърдената част на ЕФ, поради което и на ОД на МВР-Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 40лв.
Мотивиран от гореизложеното,съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4825779, с който за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на К. С. М. – ЕГН ********** е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.189 ал.4вр.
с чл. 182,ал.4вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за
налагане на наказанието глоба от чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр.ал.1т.2 от
ЗДвП на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на глобата от 100
/сто/ лв. на 50 /петдесет/лв.
ОСЪЖДА К. С. М. – ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна
8
сумата от 40 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9