№ 1265
гр. Плевен, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20254430102331 по описа за 2025 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г. В. Й.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, чрез пълномощника адв. С. С. Т.,
съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: чрез ЕПЕП или на
адрес: гр. Плевен, ул. „Димитър Константинов“№ 12, ет.1 срещу „СИТИ
КЕШ“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от упр.Н.П.П.,
в която се твърди следното : Ищцата е сключила с ответното дружество
Договор за паричен заем кредирект №668193 от 27.04.2022 година. Съгласно
чл.3 от договора параметрите на заема са следните: главница – 1400 лева;
размер на погасителната вноска – 4 х 46,73 лв и 14 х 126,81 лв; вид вноска –
месечна; брой вноски – 18; Фиксиран годишен лихвен процент – 40.05 %;
Годишен процент на разходите на заема – 48.15 %; обща сума за плащане –
1962,26лв; Съгласно чл. 6.1. от договора, Заемателят се задължава в срок от
три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение,
по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите
условия поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като
съгласно чл. 6.2. При неизпълнение на т. 6.1., Заемателят дължи на
Заемодателя неустойка в размер на 2 843.74 лева. Неустойката се начислява
автоматично от Заемодателя, като се заплаща разсрочено съгласно включения
в договора погасителен план. Така месечната вноска съгласно погасителния
план се увеличава на 267 лева, а общо дължимата сума възлиза на 4806 лева.
Ищцата е заплатила по Договор за паричен заем кредирект № 668193 от
27.04.2022 година следните суми: на 27.05.2022 – 252 лева; на 27.06.2022 – 267
1
лева; на 01.08.2022 – 267 лева; на 10.09.2022 – 282 лева; и на 30.11.2022 –
2064,50 лева. Общата сума която ищцата е заплатила по процесния договор е
в размер на 3132,50 лева. Считам Договор за паричен заем кредирект №
668193 от 27.04.2022 година за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съображенията ми за това са следните: 1 Рег.№ 3604 /
14.07.2025 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е
подписан от Diyana Atanasova Nikolova на 14.07.2025 г. в 12:04:49 ч.,
RAYONEN SAD - PLEVEN на 14.07.2025 г. в 12:04:52 ч. Ответникът "СИТИ
КЕШ" ООД, представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че
дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в
отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ
по реда на чл. 3а от ЗКИ. В случая сключеният Договор за паричен заем
кредирект № 668193 от 27.04.2022 година по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги
изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава
трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК – потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22
от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и
20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Конкретно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на клаузата на чл. 6 от процесния
договор, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на
обезпечение в ГПР. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
2
включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните
стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Нещо повече в ГПР не е включена предвидената неустойка, 2
Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан
от Diyana Atanasova Nikolova на 14.07.2025 г. в 12:04:49 ч., RAYONEN SAD -
PLEVEN на 14.07.2025 г. в 12:04:52 ч. която представлява скрита
възнаградителна лихва. Всичко това поставя потребителя в подчертано
неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация
колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в
директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е, че заемната сума
по договора за кредит възлиза на 1400 лева, а сумата, която е следвало да
върне кредитополучателя за 18 месеца е повече от три пъти размера на
заемната сума – 4806 лева. Договора въвежда неустойка за
кредитополучателя, в размер – 2843,74 лева, близък до два пъти този на
заемната сума, в случай че цитираното задължение за предоставяне на
обезпечение не бъде изпълнено. Клауза за неустойка и съпоставянето й с
естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по
своето същество последната представлява скрито възнаграждение за
кредитора /което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка.
Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към
договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по
този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Явно е кредиторовото
очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на
обезпечение, в толкова кратък срок – 3 дни. Това става ясно и от погасителния
план към договора, като кредитора изначално включва неустойката към
месечната погасителна вноска. Именно предвид гореизложеното, вземането за
неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и
като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, но
това не е сторено. Клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26 ал. 1
от ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 15. 07. 2010 г. по тълк. д.
3
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая неустойката е
уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение
представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното
удовлетворяване на вземането му. Уговаряне 3 Този файл е копие на
електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Diyana Atanasova
Nikolova на 14.07.2025 г. в 12:04:49 ч., RAYONEN SAD - PLEVEN на
14.07.2025 г. в 12:04:52 ч. на неустойка за неизпълнение на това задължение с
фиксиран размер, почти два пъти размера на главницата е в разрез с добрите
нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено
допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен
процент на разходите. Освен горното клаузата се намира в пряко противоречие
с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На
практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение, въз основа изводите от проверката и едва
след предоставянето му да се сключи договора за кредит Това задължение за
допълнително обезпечение възниква още при подписване на договора. При
тези съображения, целта за която е уговорена процесната неустойка, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
което я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Според чл. 92
ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според договора
неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя. Ето защо,
клаузата за неустойка в от договора е нищожна, като неравноправна, а от
друга страна противоречи на добрите нрави. Също така, както беше вече
коментирано, тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена
изначално при формирането на ГПР, което не е спазено. Посочва се, че по
отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е
постановено Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С 714/22, с което е
прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит
4
не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. В конкретния случай е посочено, че ГПР е
48,15 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо
повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става
изискуема разписаната "неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и
следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. При
изчисляване на ГПР с включена неустойка, използвайки онлайн калкулатор -
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html 4 Този файл е копие на електронно
подписан документ. Оригиналът е подписан от Diyana Atanasova Nikolova на
14.07.2025 г. в 12:04:49 ч., RAYONEN SAD - PLEVEN на 14.07.2025 г. в
12:04:52 ч. (разпечатката е приложена към настоящата искова молба), се
получава ГПР от 637,67 %, което многократно надхвърля установения
максимум съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този случай макар и да е посочен
размер на ГПР, то същият не отговаря на действителния такъв. Твърди се, че
сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При недействителност на
договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При това положение общо заплатената сума от ищцата по Договор за паричен
заем кредирект № 668193 от 27.04.2022 година е 3132,50 лева, при главница
1400 лева. Надплатената сума от 1732,50 лева над главницата на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по
недействително правоотношение. Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което: 1. Да прогласи на основание чл. 22, вр . чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК за недействителен сключения между страните Договор за паричен заем
кредирект № 668193 от 27.04.2022 година, поради това, че посоченият в
договора годишен процент на разходите не съответства на действителния
годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора .
1.1. При условие на евентуалност на основание да прогласи за нищожна
клаузата на чл. 6 от Договор за паричен заем кредирект № 668193 от
27.04.2022 година, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне
на обезпечение, като неравноправна и като противоречаща на добрите нрави.
2. Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ответното дружество да
заплати на ищцата сумата 1732,50 лева, представляваща недължимо платени
суми по Договор за паричен заем кредирект №668193 от 27.04.2022 година,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното заплащане на сумата. Претендират се разноски, както и
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал. 2 от ЗА. Представени са
писмени доказателства, които следва да се приемат. В срок е депозиран
писмен отговор от ответното дружество, с който са наведени доводи, че
правото на иск е упражнено при условията на злоупотреба с право, както и че
5
установителната искова претенция е недопустима, поради липсата на правен
интерес от предявяването й. Направено е искане за съединяване за общо
разглеждане посочени дела. На следващо място ангажира становище за
неоснователност на исковете.
В о.с.з. ищцата се представлява от адв.Т., който поддържа исковете и
навежда доводи в о.с.з. Представя писмена защита.
В о.с.з. ответното дружество не изпраща представител.
Съдът като съобрази становищата на страните, представените по делото
писмени доказателства и разпоредбите на закона, прима за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на установителния иск за нищожност на процесния договор за
кредит. Ответникът поставя въпрос за допустимостта на обективното
съединяване на иск по чл.26 от ЗЗД с осъдителен иск за реализиране на
правата, произтичащи от нищожността. Последователно поддържано и в
теорията и в съдебната практика е разбирането, че правният интерес от
воденето на иск за нищожност на сделка е винаги налице тогава, когато
сделката смущава правното положение на лицето, търсещо защита. Щом
законът дава възможност на всеки да се позове на тази нищожност, на още по-
голямо основание следва да се признае правен интерес от иска на която и да е
от страните по сделката, целяща да се освободи от облигационна връзка, която
не поражда никакви правни последици, като това се установи по съдебен ред.
Трайна е практиката на съдилищата за допустимостта на такова обективно
съединяване на иск за нищожност с осъдителен иск за реализиране на правата
произтичащи от нищожността. В този смисъл могат да бъдат посочени
Решение №72 от 2.08.2016 г. на ВКС по т.д. № 686/2015 г., II т. о., ТК, Решение
№ 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК, Решение
№50029 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр.д. № 2279/2022 г., I г. о., ГК, Определение
№ 628 от 10.08.2018г. на ВКС по гр. д. № 597/2018 г., III г. о., ГК.
Страните не спорят относно параметрите на процесния договор за заем,
по силата на който на ищцата е бил предоставен заем от 1400лв., с връщане в
рамките на четири месечни вноски, с годишен процент на разходите – 48,15%.
Не се оспорва общата заплатена от ищцата сума по договора и съответно не
се оспорва размера на исковата претенция с пр. основание чл.55 от ЗЗД.
Страните не спорят, че включените при изчисляването на ГПР компоненти са
главница и възнаградителна лихва, а сумите за неустойка не са включени.
Ищцата твърди нищожност на процесния Договор за потребителски
кредит, поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Установи
се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
48,15%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и
размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 6.1
от договора, заемателят се е задължил да предостави на заемодателя в срок от
три дни едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или
поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на определени
условия. В чл.6.2 е била регламентирана неустоечна клауза, предвиждаща, че
6
в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в
определения тридневен срок от сключване на договора, заемателят дължи
неустойка в размер на 2843,74, платима разсрочено. Между страните не е
налице спор, че компонентите, които са включени при изчисляване на ГПР са
главницата и възнаградителната лихва, а сумата за неустойка не е включена.
Не се спори, че заплатената от ищцата сума по договора е общо 3132,50лв.
Размерът на посочения в договора ГПР обаче не отразява действителния
такъв, тъй като не включва регламентираната в чл.11, ал.1 от Договора
неустойка. Съобразявайки разясненията, дадени от СЕС при тълкуване
Правото на ЕС в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, сезирания
с настоящия спор съд изследва дали предвидената неустойка попада в
рамките на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на 3 буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла
на член 3, буква и). За да осигури по-голяма защита на потребителите,
законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group,
C‑686/19, EU:C:2020:582, т. 31), което означава всички разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová,
C‑377/14, EU:C:2016:283, т. 84). В случая регламентираното като неустойка
задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора сума за
непредоставяне на обезпечение представлява точно такъв разход, свързан с
договора и известен на кредитора още при сключването му. На първо място,
съдът намира, че постигането на съгласие по клаузите на чл.5 и чл.11 от
Договора е условие за сключването му и предоставяне на заемната сума. Касае
се за клаузи, които са част от бланкови договори по предоставяни от
финансовата институция кредити и не се установява от доказателствата по
делото да е имало възможност за кредитополучателя да влияе върху
съдържанието на процесния договор, изключвайки тези клаузи. В същото
време, разглеждайки предвидените обезпечения, съдът счита, че първото от
тях - предоставянето на безусловна банкова гаранция, е очевидно
неизпълнимо за кредитополучател, молещ за заем в размер на 1400лв. В
случай, че би могъл да осигури такава банкова гаранция, той би получил
кредит от банка, а не би се обърнал за услуга към небанкова институция. На
следващо място, след като са налице специално предвидени в ОУ изисквания,
на които следва да отговарят поръчителите, те са реално неизпълними в
краткия тридневен срок. С оглед горното, съдът намира, че поставеното в
чл.6.1 от Договора изискване за обезпечаване поначало е неизпълнимо от
длъжника и това е било ясно на двете страни по правоотношението, в това
число на кредитора, още при подписване на съглашението им. Поради това,
предвидената като неустойка сума, дължима при непредставяне на
обезпечението, е изначално определена като част от плащанията на заемателя
и включена в погасителния план, дължима с всяка месечна вноска. Макар и
наречена неустойка, тя очевидно не съответства на въведените й от Закона
функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на
неизпълнение на договорните задължения. На заемателя е отпуснат кредит в
7
размер на 1400 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 2843,74лв., т.е.
надхвърляща два пъти главницата по заема. Освен това неустойката се
начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение
/компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за
неизпълнение на вноските по заема и за периода на неизпълнението, поради
което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в
сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на
неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и
при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
заем е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като
изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В
интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от
когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като
проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и
сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната
сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчители не е определено като предварително условие за сключване на
договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява
като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието
реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3 - дневен срок от усвояване
на сумата на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея, т.е. води до оскъпяване на заема. Неустойката
не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за
връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът
би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за
заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното
задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на
обезпечение чрез поръчителство. След като не отговаря на регламентираните
от Закона функции на неустойката и при неизбежното й следване като
задължение в тежест на потребителя, ясно и на двете страни още изначално
при подписване на договора, съдът намира, че се касае и за конструкция,
8
предназначена да прикрие действителните разходи по кредита, предоставен на
ищеца. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предвидената в чл.6.1 от
процесния Договор неустойка попада в рамките на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ по смисъла на чл.3, буква ж) от Директива
2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3, буква и).
Несъмнено е, че при такова включване на дължимата сума за неустойка в ГПР,
същия би надхвърлил значително по размер максималния по чл.19, ал. 4 ЗПК.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем,
не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора,
както и реалните разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този
реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-т.
9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На основание изложеното съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1,
т. 10 от ЗПК, за прогласяване недействителността на процесния Договор за
паричен заем кредирект №812249/12.02.2023г., сключен между ищцата и
ответника „Сити кеш” ООД е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание 55 ал. 1 пр.1-во от ЗЗД следва да се посочи,че
не е налице спор относно размера на същия. Съгласно разпоредбата на чл.23
от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В настоящото производство се установи нищожност
на процесния договор за кредит, поради което ищцата дължи връщане само на
главницата по него в размер на 1400лв. Установи се от събраните
доказателства, че ищцата Г. Й. е заплатила по процесния договор суми в общ
размер на 3132,50лв., поради което внесената сума над размера на главницата
– 1732,50лв. е недължимо платена по недействителния договор и подлежи на
връщане от кредитора.
Ето защо съдът приема, че и тази искова претенция се явява основателна
и доказана до предявения размер и следва да бъде уважена.
По въпроса за разноските: с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК ответникът дължи ищцата разноски за държавна такса в размер на
222,31лв. и 1,90лв. такса за служебно преснимане на документи.
Процесуалният представител на ищцата претендира разноски за предоставена
безплатна правна помощ. Съдът споделя съдебната практика, приемаща, че
принципно не е необходимо да се провежда нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, но ако
противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга
са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по
други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да
представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае
9
наличието на поддържаното основание (Определение № 163 от 13.06.2016г. по
ч.гр.д. №2266/2016 на ВКС, I г.о.). Относно размера на възнаграждението,
което е дължимо на адвоката, съдът приема, че то следва да се определи с
оглед на фактическата и правна сложност на делото, като не се счита обвързан
от опредените с Наредба № 1 МРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с
решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г.
Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат следва
да се определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и
действителната фактическа и правна сложност на делото. При това, съдът
отчита броя на предявени искове, но намира, че възнаграждение не следва да
се определя във връзка с всеки от тях, т.к. подлежащите на изследване по тях
факти и ангажирани във връзка със същите доказателства са общи. Вярно е, че
адвоката осъществява правна помощ на същата ищца по спор с този ответник
в друго производство, като атакуваните договори за кредит са с идентично
съдържание, но се касае за отделни правоотношения и за защитата свързана с
тях се следват отделни възнаграждения. В случая воденето им в отделни
производства не може да се приеме за злоупотреба с право. Съдът съобразява,
че делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, но адвоката
е извършил дейност по изготвяне и депозиране на исковата молба, явил се е в
проведеното о.с.з, като е изготвил и писмени бележки. Отчитайки горното,
съдът счита, че на осъществилия безплатна правна помощ адвокат е дължимо
възнаграждение в размер на 400лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. В. Й.,
ЕГН ********** и „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ****, че сключеният между тях
Договор за паричен заем кредирект № 668193 от 27.04.2022г., е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, предл. първо от ЗЗД „СИТИ КЕШ"
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Младост" бул. "Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й.,
ЕГН **********, сумата от 1732,50лв., представляваща недължимо платена
сума по Договор за паричен заем кредирект №668193 от 27.04.2022г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
14.04.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
****, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й., ЕГН **********, *** разноски по делото за
внесена държавна такса 222,31лв. и 1,90лв.-внесена такса за служебно
преснимане на съдебни книжа.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 1 т.3 от ЗА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
****, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. С. Т. от Плевенска Адвокатска колегия,
10
личен номер ***, с адрес на кантората: гр.Плевен, ул."Ресен", №11, ет.1,
сумата от 400лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ.
Банкова сметка, по която могат да се преведат присъдените суми: IBAN:
***, BIC: BUINВGSF, Банка: Алианц Банк България АД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен
съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11