Решение по дело №1416/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260055
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20205140201416
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

          Р Е Ш Е Н И Е

Номер

 

     Година

   18.02.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

02.02.

                                                Година

2021

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                           Членове

 

 

                                                Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Симона Иванова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

1416

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 43-0000427/28.09.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „Босфор Туризъм“ ЕООД с.Бойно, общ.Кърджали, ул.„Изгрев“ № 11, с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. на основание чл.97, ал.1, предл. последно от ЗАвП за извършено нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП.

Жалбоподателят „Босфор Туризъм“ ЕООД с.Бойно намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му наказващият орган не спазил изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, визиращ задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко наказателно постановление. Освен това, дружеството не било извършило констатираното от контролните органи нарушение. Наказателното постановление било издадено от лице, което нямало местна компетентност. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Сочи, че същото било постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поканата от 16.07.2020 г., с която било вменено задължение за дружеството жалбоподател да представи тахографски листи, извлечения от дигитален тахограф и карти на водача, не била връчена по надлежния ред. Това волеизявление на административния орган не било достигнало до представител на „Босфор Туризъм“ ЕООД. Поканата била връчена на Р.М.М., който нямал нищо общо с дружеството. На следващо място, неправилна била и приетата квалификация на извършеното нарушение. Наложената санкция не следвало да бъде по реда на чл.97 от ЗАвП, а по чл.104, ал.7 от ЗАвП. Моли за присъждане и на направените разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В писмено становище моли наказателното постановление да бъде потвърдено като съобразено с материалните и процесуалните правила. Прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава предвидения размер.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.07.2020 г. от началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр.Стара Загора била изпратена Покана Рег.№50-00-51#32/16.07.2020 г. до управителя на „Босфор Туризъм“ ЕООД. Дружеството било лицензиран превозвач, притежаващ Лиценз на Общността № 0883 за международен автомобилен превоз на пътници. С поканата било изискано в 7-дневен срок от нейното получаване, превозвачът да представи в ОО „АА“ гр.Кърджали определени документи свързани с дейността му. В т.4 конкретно се изисквали документи по транспортната дейност – оригинал (от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г.): договори за извършване на превози, товарителници и пътни листи; тахографски листи, записи от дигитален тахограф и от картите на водачите. Посочената покана била изпратена, но не на адреса на управление на „Босфор Туризъм“ ЕООД с.Бойно, общ.Кърджали, ул.„Изгрев“ № 11, а на адрес гр.Кърджали, Автогара XXI век. По делото няма данни поканата да е получена от управителя на дружеството жалбоподател – М.М.С.. Същата е получена на 16.07.2020 г., но от друго лице – Р.М.М.. На 25.08.2020 г. свидетелите А.У. и С.К. – инспектори в РД „АА“ гр.Стара Загора, извършили комплексна проверка по отношение на изисканите и представени от жалбоподателя документи. Тогава констатирали, че превозвачът не предоставил посочените в т.4 от поканата тахографски листове, записи от дигитален тахограф и от картите на водачите. По този повод на 25.08.2020 г. в сградата на ОО „АА“ гр.Кърджали срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го подписал и получил без възражение. На 28.09.2020 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на „Босфор Туризъм“ ЕООД с.Бойно е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. на основание чл.97, ал.1, предл. последно от ЗАвП за извършено нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП.

Горната фактология се установява от показанията на свидетелите А.У. и С.К., както и от приетите по делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 25.08.2020 г.; Покана Рег.№50-00-51#32/16.07.2020 г.; Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС, установяваща правомощия на административнонаказващия орган да издаде процесното постановление; известие за доставяне.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на жалбоподателя „Босфор Туризъм“ ЕООД е ангажирана за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП, според която разпоредба превозвачите и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. Приложената санкционна норма чл.97, ал.1 от ЗАвП, предвижда да се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5 000 лв. този, който откаже достъп на контролните органи до гаражите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността му или не представи за проверка свързани с превозната дейност документи. По делото безспорно се установи, че началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр.Стара Загора е изпратил Покана Рег.№50-00-51#32/16.07.2020 г. до управителя на дружеството жалбоподател, с която изискал от него в 7-дневен срок от получаване на поканата да представи в ОО „АА“ гр.Кърджали определени документи свързани с дейността на превозвача. В т.4 конкретно се изисквали документи по транспортната дейност – оригинал (от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г.): договори за извършване на превози, товарителници и пътни листи; тахографски листи, записи от дигитален тахограф и от картите на водачите. Поканата не била изпратена на адреса на управление на „Босфор Туризъм“ ЕООД в с.Бойно, общ.Кърджали, ул.„Изгрев“ № 11, а на адрес гр.Кърджали, Автогара XXI век. Същата не била получена от управителя на дружеството жалбоподател – М.М.С., а от лицето Р.М.М..  Няма данни по делото към датата на получаване на поканата (16.07.2020 г.) Р.М. да е имал каквито и да било правомощия да управлява или представлява жалбоподателя, респ. да получава книжа от негово име. В поканата, която е получена на ръка също не е отразено какво е качеството на получателя и дали той има някакво отношение към проверяваното дружество превозвач. Ето защо, според настоящата инстанция жалбоподателят на 24.07.2020 г. не е осъществил вмененото му нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП. След като до тази дата той не е получавал поканата на контролния орган, с която му е указано да представи определена документация, то за него не е възникнало и задължението да я изпълни. Управителят на дружеството жалбоподател в случая следва да е бил наясно със съдържанието на адресираното до него писмо, но съзнателно да не го е изпълнил в определения срок. За такова негово поведение обаче не се представиха доказателства по делото. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички признаци на процесното нарушение, а това не бе сторено. На следващо място съдът констатира, че нарушението е неправилно квалифицирано в АУАН и наказателното постановление. С описаното там деяние жалбоподателят евентуално е нарушил чл.91в, т.1 и т.2 от ЗАвП, които задължават превозвачите да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: т.1-тахографските листове от аналогови тахографи; т.2-информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. Посоченият текст на чл.91в от ЗАвП кореспондира и със санкционната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвП, която гласи, че на превозвач или на лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2 000 лв. Изисканите записи с т.4 от Покана Рег.№50-00-51#32/16.07.2020 г., представляват именно информация, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. В случай, че не ги предостави за проверка на контролните органи, превозвачът „Босфор Туризъм“ ЕООД ще наруши разпоредбата на чл.91в от ЗАвП и следва да бъде наказан на основание чл.104, ал.7 от ЗАвП. Посочените текстове са специални спрямо чл.91б, ал.1, т.1 и чл.97, ал.1 от ЗАвП и именно те са приложимите. Прочее, в самата покана изпратена до жалбоподателя, той също е предупреден, че при неизпълнение на задължението му и отказ да предостави документите по т.5 (очевидно се касае за т.4, доколкото това е последната точка в поканата), ще бъде отговорен по чл.104, ал.7 от ЗАвП. Ето защо, съдът намира, че в акта и наказателното постановление е допуснато несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Предвид всичко изложено дотук, наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Според чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1 000 до 5 000 лв., възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1 000 лв. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 696 лв. с ДДС, като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. Макар и да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение, тъй като същото не надхвърля минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. В тази връзка съдът съобрази и разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата и постановеното във връзка с приложението й Определение № 82 от 18.02.2020 г. по ч.т.д. № 104/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. Текстът на § 2а от ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. предвижда, че дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение. Прилагайки 20 % ДДС върху минимално предвидения в случая размер на адвокатско възнаграждение (580 лв.) се получава сумата от 696 лв., която следва да се присъди в полза на жалбоподателя. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация“ със седалище гр.София, именно същата в качеството й на юридическо лице по чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Автомобилна администрацияследва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000427/28.09.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „Босфор Туризъм“ ЕООД с.Бойно, общ.Кърджали, ул.„Изгрев“ № 11, с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. на основание чл.97, ал.1, предл. последно от ЗАвП за извършено нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Автомобилна администрациягр.София, да заплати на „Босфор Туризъм“ ЕООД с.Бойно, общ.Кърджали, ул.„Изгрев“ № 11, с ЕИК *********, сумата от 696 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

                        

 

                                                Районен съдия: