Определение по дело №518/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 561
Дата: 20 септември 2018 г.
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20183001000518
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 561/20.09.18

 

18.09.2017г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т. д. № 518

по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на С.Х.М. *** срещу решение № 23/06.02.2018г., постановено по т. д. № 232/2017г. по описа на Добрички окръжен съд, с което прието за установено, по предявен иск по чл. 422 ГПК, че въззивницата дължи на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, въз основа на договор за ипотечен кредит от 17.05.2008г. и допълнително споразумение от  02.06.2011г., сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 654/16.05.2016г. по ч. гр. д. № 1356/2016г. по описа на Добрички районен съд.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Твърдят се и допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с несъбиране на поискани от ответницата доказателства. Направено е искане за задължаване на насрещната страна да представи справка за едностранно завишаване на лихвен процент по процесния договор за кредит. Страната заявява, че след запознаване със справката ще изрази становище и, евентуално, ще направи други доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване, и е процесуално допустима. Спазени са изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Въззиваемото дружество „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, представлявано в процеса от ю. к. Г. В., представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения.

Съдът намира, че искането в жалбата за задължаване на ищеца да представи справка за дати и проценти на завишаване на договорна лихва по кредита е неоснователно, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на чл. 190 от ГПК всяка страна може да поиска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. В случая в жалбата не сочи конкретно съществуващ документ в държане на насрещната страна, с твърдения, че същият установява релевантни факти, за доказването на които въззивницата носи доказателствена тежест, а се цели да се задължи ищецът да състави за нуждите на процеса частен писмен удостоверителен документ и да го представи по делото, за да се ползва от насрещната страна. Процесуалният закон не предвижда вменяване на подобно процесуално задължения.

Отделно от това, не се установяват допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да обосноват извод за наличие на предвиденото в чл. 266, ал. 3 от ГПК изключение от приложението на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК, постановяваща забрана за събиране на доказателства във въззивното производството. В хода на производството са събрани доказателства за обстоятелството, че след сключване на споразумението между страните, с което кредитът е превалутиран от лева в евро, банката не се е възползвала от правото си за едностранна промяна на договорна лихва.

На следващо място, няма основание и за служебно събиране на доказателства или за даване на указания от въззивния съд за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства.

Предвид изводите за допустимост и редовност на въззивната жалба, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, за разглеждането й по същество следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, с призоваване на страните.

Воден от горното, съставът на ВнАпС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на С.Х.М. *** срещу решение № 23/06.02.2018г., постановено по т. д. № 232/2017г. по описа на Добрички окръжен съд.

ОТХВЪРЛЯ искането на въззивника за задължаване на насрещната страна да представи справка за едностранно завишаване на лихвен процент по процесния договор, като неоснователно.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2018г. от 14.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

 

Препис от отговора на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София да се връчи на въззивницата.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.