№260010
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Силистра, 28.01.2021 г.
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на деветнадесети януари през
две
хиляди двадесет и
първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1.ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.мл.с.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар Данаила Георгиева и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от съдия Т. Василева гр. д. № 342/2020 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от А.Й.Кчрез процесуален представител, против решение № 398 / 31.юли.2020 г по гр.д. № 457 / 2019 год. по описа на Силистренския районен съд, с което е ОБЯВЕНА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо Р.Д.Д. извършената от А.Й.К. разпоредителна сделка - ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ на 1/ 2 идеална част от недвижим имот , обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54, том II, рег.№ 1362, дело № 170 от 2018г. на нотариус Р. Тодоров., вписан в Службата по вписвания под № 935/07.03.2018г, акт № 65, том III дело № 390 / 2018 г. на СВ Силистра, с който А.Й.К. дарява своите 1 / 2 идеални части на Б.А.К. от следния свой недвижим имот: АПАРТАМЕНТ , находящ се в гр.Силистра, ул."Хан Омуртаг"23, ет.1, ап.2 с идентификатор № 66425.500.3773.16.2, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение със застроена площ от 62.32 кв.м., избено помещение № 2, заедно с 1.75% ид.части от общите части на сградата с идентификатор № 66425.500.3773.16 и 1.75%ид.части от правото на строеж върху мястото с идентификатор 66425.500.3773, при съседи : имот 66425.500.3773.16.3; имот 66425.500.3773.16.1 и имот 66425.500.3773.16.5. Присъдил е съответни такси и разноски. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, освен това е и необосновано с оглед събраните по делото доказателства, развити са доводи в тази насока.Моли въззивната инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение с което да уважи исковата и претенция. В с.з. пред тази инстанция се явява лично и с адв. М. която поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство - Р.Д.Д. е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, като счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото за тази инстанция. Същото становище поддържа и в съдебно заседание пред тази инстанция, където се явява лично и с адв. П. ***.
Ответницата по жалбата Б.А.К., не е представила писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. В с.з. пред тази инстанция се представлява от адв. М., която от нейно име заявява позиция, че счита жалбата за основателна.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е съобразена с изискванията на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд настоящият въззиваем е предявил иск против въззивниците, като претендира съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителна спрямо него извършената от А.Й.К. с ЕГН-********** разпоредителна сделка - ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ на 1/ 2 идеална част от недвижим имот , обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54, том II, рег.№ 1362, дело № 170 от 2018г. на нотариус Р. Тодоров., вписан в Службата по вписвания под № 935/07.03.2018г, акт № 65, том III дело № 390 / 2018 г. на СВ Силистра, с който А.Й.К. дарява своите 1 / 2 идеални части на Б.А.К. от следния свой недвижим имот: АПАРТАМЕНТ , находящ се в гр.Силистра, ул."Хан Омуртаг"23, ет.1, ап.2 с идентификатор № 66425.500.3773.16.2, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение със застроена площ от 62.32 кв.м., избено помещение № 2, заедно с 1.75% ид.части от общите части на сградата с идентификатор № 66425.500.3773.16 и 1.75%ид.части от правото на строеж върху мястото с идентификатор 66425.500.3773, при съседи : имот 66425.500.3773.16.3; имот 66425.500.3773.16.1 и имот 66425.500.3773.16.5.
Съгласно приложеното пред районния съд решение № 390 / 08. 12. 2017 г., постановено по гр.д. № 576 / 2017 г. по описа на СРС, потвърдено с решение № 38 / 18. 04. 2018 г., постановено по в.гр.д. № 46 / 2018 г. по описа на СОС, на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 6 000.00 лева, като въз основа на така постановеното решение е издаден изпълнителен лист от 06. 07. 2018 г., като тези обстоятелства не се оспорват от ответника по иска. Приложен е и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54, том II, рег.№ 1362, дело № 170 от 2018г. на нотариус Р. Тодоров, чиято отмяна се иска по реда на чл .135 ЗЗД в настоящото производство, с който въззивникът А.Й.К. дарява своите 1 / 2 идеални части на дъщеря си Б.А.К. с от гореописания недвижим имот. Хронологично сделката предхожда окончателното приключване на гр. дело № 576/2017 г. и влизане в сила на решението по него, но същото е било висящо пред въззивната нистанция.
За уважаването на иск по чл. 135 ЗЗД, насочен срещу сделката между длъжника и съконтрагента на длъжника, кредиторът следва да установи качеството си на кредитор (наличието на вземане срещу точно този длъжник, без значение дали е с настъпил падеж), наличие на увреждаща сделка, намерение за увреждане у длъжника и у съконтрагента му, когато сделката е възмездна, съответно само у длъжника, когато сделката е безвъзмездна.
Относно наличието на качество кредитор у ищеца възраженията на овъззивника са, че към момента на сключване на сделката решението по делото, образувано по повод претенцията му за присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, не е влязло в сила. Съгласно константната и обилна практика на ВКС, едно от които е решение № 45/01.06.2011 г., по гр. дело № 45082010 г. III ГО, кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е не само този , който има вземане, установено с влязло в сила решение , но и този , който има вземане, което все още не е ликвидно и изискуемо. Очевидно, приключването на производството пред първата инстанция и то с положителен за ищеца резултат, е именно такова вземане, поради което и първата предпоставка от цитираните по – горе е налице – ищецът е кредитор на ответника по първоинстанционното производство А. Карлев още преди да бъде сключена процесната сделка.
Сочената от ищеца като увреждаща сделка е процесната, тъй като първият ответник е дарил на втората ответница притежаваната от него половина от недвижимия имот, предмет на сделката, като по този начин го е лишил от възможността да насочи евентуално принудително изпълнение към него и да се удовлетвори с цената на имота. Тъй като вземането произтича от непозволено увреждане, имотът не е защитен с несеквестируемост и цената му би покрила частично или напълно задължението.
Пред двете инстанции се набляга много върху твърдението, че втората ответница е добросъвестна, т.е. не е знаела, че баща и има задължения, тъй като трайно живее в чужбина и няма поглед върху делата му в РБългария. От друга страна, се твърди, че целта на сделката е да бъде възнаградена дъщерята на въззивника, която години наред го подпомага финансово и която е останала негова единствена наследница след смъртта на сестра и преди няколко години, а също и да се уреди съсобствеността със сестрата на въззвника, която със същия НА дарява своята част от имота на дъщеря му. Съдът счита, че, съобразено с размера на задължението на въззивника към въззиваемия, както и момента, в който е извършено, дарението от негова страна безспорно е целяло да се запази имота от принудително изпълнение за покриване на задълженията му. Натрупването на други обстоятелства, които допълнително са обусловили целесъобразността на дарението, не оборват очевидния факт, който се доказва само със съществуването на задължението, че сделката цели осуетяване на изпълнението му.
Що се отнася до това дали дъщерята е знаела за това, че с отчуждаването на имота от патримониума на баща и се преследват подобни цели, то това обстоятелство е ирелевантно. Знанието на съконтрагента е фактор само при възмездна сделка. При безвъзмездна сделка и при наличната роднинска връзка между страните по договора, това обстоятелство не се включва в предмета на доказване и няма значение за основателността на исковата претенция.
С оглед на гореизложеното ОС счита, че предявената жалба е неоснователна, а постановеното от районния съд решение- правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Процесуалният представител на въззиваемия е направил искане за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА, тъй като доверителят и е получил безплатна правна помощ Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ минималният размер на възнаграждението възлиза на 250.22 лева, което следва да бъде присъдено в полза на въззиваемия като задължение на въззивника.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 398 / 31.юли.2020 г по гр.д. № 457 / 2019 год. по описа на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА А.Й.К. да заплати на адвокат Е.П. сумата от 250.22 /двеста и петдесет лв. и 22 ст. / лева, представляваща определено от съда възнаграждение за предоставена в полза на ищеца Р.Д.Д. безплатна адвокатска помощ по исковото производство по гр. дело № 457 / 2019 г. по описа на СРС, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от получаването му пред Върховния съд на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.