Р Е Ш Е Н И Е № 2381
10.06.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, V брачен състав, в
открито съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА
МИТРЕВА
при участие на секретаря Марина Кънева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16098 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.318 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на В.Р.Д.
против А. У. Д. /А. У. Д./, в която се излагат твърдения, че
между страните е сключен граждански брак на 19.02.2006 година, от брака си
страните нямат родени деца, нито придобито значимо имущество, по време на брака
са живели на квартира в град К.. Твърди се, че връзката на страните продължила повече от 12 години,
като от 2010 година са разделени и не живеят заедно. Твърди се, че в началото
връзката им била хармонична, докато в един момент не осъзнали, че нямат реален
досег помежду си и не поддържат контакти, което наложила раздялата им през 2010
година, откогато ищецът живее сам, оттогава не поддържа контакт с ответницата и
не се чуват, поради което ищецът счита, че бракът им съществува само формално с
изчерпано съдържание и е лишен от смисъл, поради което иска същият да бъде
разтрогнат, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Моли след
прекратяването на брака ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име „Ю.“.
Страните са напуснали семейното жилище и към настоящия момент нямат такова.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител, с
който изразява становище за допустимостта на иска, по основателността на иска
особеният представител, с оглед качеството си в настоящото производство и липса
на контакт с ответницата, ще вземе становище след събиране на всички
доказателства по делото и изслушване на свидетеля.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.49, ал.1 ГПК за прекратяване на брака между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината за неговото разтрогване.
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № **, издаден от Община К., обл. П. /л.4/ се установява, че страните са сключили граждански брак на 19.02.2006 г. в гр. К..
От разпитаната по делото свидетел Н. М. К. /протокол от съдебно заседание от 08.05.2019 г. л.47/, чиито показания съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, се установява, че съпрузите са разделени от 10 г. и нямат желание и намерение да възстановят отношенията си.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за прекратяване на брака между страните е основателен и следва да бъде уважен, като съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на същия.
По отговорността за разноските
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателната държавна такса по делото за развод в общ размер на 50 лева, като всяка от страните следва да заплати по сметка на Пловдивския районен съд сумата в размер на 25 лева.
На основание чл.329, ал.1, изр.2 ГПК платената от ищеца държавна такса в размер на 25 лева при завеждане на иска за развод остава в негова тежест, както и платения депозит за назначения на ответника особен представител..
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1 СК, във вр. с чл.44, т.3 СК, гражданския брак между В.Р.Д., ЕГН ********** и А. У. Д., ЕГН **********, за който е издаден Акт за сключен граждански брак № ** от Община К., обл. П., от дата 19.02.2006 г., като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
ОСЪЖДА В.Р.Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на Пловдивския районен съд сумата в размер на 25 лева –държавна такса по иска за развод.
ОСЪЖДА А. У. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на Пловдивския районен съд сумата на 25 лева –държавна такса по иска за развод.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба от страните пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ЛШ