Определение по дело №758/2024 на Административен съд - Бургас

Образувано е по жалба на Ж. Д. М., с адрес: [населено място], [улица], № 69-А, ет.3, против заповед № 2603/16.08.2023г., издадена от Зам. кмета по строителство инвестиции и регионално развитие при Община Бургас, с която е разпоредено да бъдат премахнати установени незаконни строежи: „едноетажна масивна сграда с два навеса и външна тоалетна“ /, в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], м. Ченгене скеле, землище на [жк], [населено място].

По делото е била заплатена дължимата държавна такса, същото е било насрочено, като на 09.07.2024г. и е даден ход в открито съдебно заседание, като с протоколно определение от същата дата на жалбоподателя е бил предоставен нов триседмичен срок за внасяне на определения от съда депозит за изготвяне на служебно допуснатата по почин на съда съдебно-техническа експертиза.

В производството с вх. № 8034/29.07.2024г. е било депозирано искане от страна на процесуален представител на жалбоподателя и заинтересованата страна, ангажиран безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, за освобождаване на същите от такси и разноски по настоящото дело на осн. чл.83, ал.2 ГПК, поради липсата на достатъчно средства за заплащането им.

Молителят обосновава исканията си с твърдения за наличие на недостатъчно доходи и липса на имущество. Представя доказателства в тази насока, а именно Декларациа за материално и гражданско състояние. От същата се установява, че Ж. М. е член на двучленно семейство. Същият получава трудов доход в размер на 933,00 лева, а съпругата му такъв в размер на 1700,00 лева. Жалбоподателят декларира, че не притежава движимо и недвижимо имущество.

По подадената молба с правно основание чл. 144 АПК, вр. чл. 83, ал.2 ГПК е постановено Определение № 5638 от 30.07.2024г. по вх.№ 8034/29.07.24г. /л.101 и сл. от делото/, с което искането за освобождаване от внасяне на такси и разноски е оставено без уважение и е продължен срокът за внасяне на определения депозит за извършване на СТЕ.

С Молба /вх.№ 8439 от 12.08.2024г./ е представен документ за внесения депозит по сметка на съда в размер на 600 лева и експертизата е извършена, респективно заключението е прието по делото в хода на съдопроизводствените действия. Представени са и допълнителни доказателства приети в последното открито заседание, относно липсата на деклариран недвижим имот на жалбоподателя и заинтересованата страна.

С постановеното Решение № 1931 от 27.02.2025г. е отхвърлена жалбата, като неоснователна.

На 18.03.2025г. по делото е постъпила касационна жалба от Ж.Макелов и заинтересованата страна Д.Макелова, представлявани от пълномощника- адвокат Н. с приложени пълномощни от името и на двамата за оспорване на решението и подаване на касационна жалба. В самата жалба е инкорпорирано „особено искане“ за освобождаване на двамата податели от внасянето на държавна такса за касационното оспорване.

В случаят, държавната такса е дължима, на основание чл.227а, ал.1 от АПК и за двете оспорващи страни, определена в размер на 70 лева за гражданите, т.е. за всеки от двамата податели или общо в размер на 140 лева.

Съгласно чл.213а, ал.3 от АПК първоинстанционният съд се произнася по исканията за освобождаване от внасяне на държавна такса, а според чл.227а, ал.2 от АПК държавна такса не се внася от гражданите, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът взема предвид:

1. доходите на лицето и на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други относими обстоятелства.

В изпълнение на правомощията си по администриране на касационната жалба и произнасяне по инкорпорираното в нея искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, след съвкупна преценка доводите на двамата касатори, събраните по делото доказателства, както и на разпоредбите на закона, съдът намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО, поради следното:

При разглеждане на искането за освобождаване от заплащането на държавна такса, съдът преценява дали страната действително не разполага със средства за заплащане на таксата и въз основа на доказателства, представени от жалбоподателя и съответните компетентни органи, като преценката се формира на база обстоятелствата, посочени съответно в цитираната по –горе норма, която е кореспондира и на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК: доходи на лицето или семейството; имуществено състояние, удостоверено с декларация; семейно положение; здравословно състояние; трудова заетост; възраст и други констатирани обстоятелства.

В конкретния случай, видно от представените доказателства жалбоподателят Ж. М. е декларирал, че притежава ежемесечни регулярни трудови доходи, с каквито разполага и съпругата му в описания по-горе размер /л.98-100 от делото/. Посочено е, че не разполага с движимо и недвижимо имущество, което кореспондира и на допълнително представени и приети в последното открито заседание писмени доказателства за липса на декларирани недвижими имоти.

В самата касационна жалба се заявява, че декларацията за семейно и имотно състояние е актуална.

Заявените от декларатора обстоятелства принципно противоречат на другите заявления, доколкото семейството е собственик на постройките, предмет на оспорената заповед. Наред с това, според декларацията съпрузите не се грижат за малолетни или непълнолетни лица, т.е. доходите им са изцяло на разположение на семейството, като според декларатора съпрузите са в добро здравословно състояние. Така изложените обстоятелства налагат безспорния извод, че молителят доказва по надлежен ред обстоятелството, че разполага със средства за заплащане на дължимата такса за касационното оспорване в размер на 70 лева за всеки от двамата /общо 140 лева/, а така посочената сума кореспондира на финансовите възможности на двамата съпрузи, според получаваните от тях доходи, поради което съдът счита, че касаторите разполагат с възможност да заплатят тази държавна такса по подадената КЖ, още повече, че процесуалният му представител е ангажиран безплатно и това обстоятелство не го е обременило с разходи за ангажиране на процесуалния му представител.

Обобщено, искането за освобождаване от внасяне на д.т. от касаторите следва да се остави без уважение, а касационната жалба следва да се остави без движение, като нередовна, на основание чл.213а, ал.1 от АПК, вр. с чл.213, т.3 от АПК, вр. с чл.227а, ал.1 от АПК, с указание да се внесе дължимата такса и се приложат съответните доказателства за това, с посочване на евентуалните последици от неизпълнение на разпореждането.

По изложените съображения, Административен съд- Бургас, трети състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж. М. и Д. М., обективирано в подадената от тях касационна жалба, чрез пълномощника-адв.Н., относно освобождаване от внасянето на държавна такса по касационното оспорване, която се дължи в размер на 70 /седемдесет/ лева за всеки от двамата /общо 140 лева/, във връзка с оспорване на постановеното то съда Решение № 1931 от 27.02.2025г.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадената касационна жалба.

УКАЗВА на двамата касатори, че в 7-дневен срок от връчване на настоящото определение следва да внесат по сметка на ВАС на РБ сумата от 70 лева за всеки от тях /общо 140 лева/, дължима държавна такса за подадената касационна жалба против Решение № 1931 от 27.02.2025г. на АС-Бургас, като представят по настоящото дело доказателство за извършеното плащане.

УКАЗВА на двамата касатори, че ако в посоченият срок не изпълнят дадените им указания касационната жалба ще бъде върната, на основание чл.213а, ал.1, изр.2-ро от АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, с изключение на ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за касационното оспорване, в която част може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред ВАС на РБ.

УКАЗВА на съдебното деловодство, че при евентуално подаване на частна жалба срещу обжалваемата част на това определение, препис от нея не се връчва и такса по частна жалба с такова правно основание не се дължи, съгласно чл.213а, ал.7 от АПК, поради което при евентуално оспорване делото следва да се изпрати на касационната инстанция за произнасяне по частната жалба, респективно срокът за изпълнение на другите указания не тече до произнасянето на ВАС