РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. гр. *******, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640100997 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба от М. А. П. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу „Електроразпределение Юг„ ЕАД.
Ищецът твърди, че бил потребител на електроенергия, доставяна му от ответника, за
обект с адрес: гр. *******, ул. *************, с ИТН *******. Когато отишъл да си плати
сметката за консумирана електрическа енергия бил уведомен, че срещу него била издадена
корекционна фактура, в която допълнително му била начислена електрическа енергия на
обща стойност 614,36 лева. От служители на ответника бил посъветван да изчака
получаване писмо от дружеството с подробностите, тъй като и електромерът му бил сменен.
Докато да получи отговор, подаването на електроенергия към жилището му било прекъснато
на 30.07.2020 г., което го принуди да заплати неоснователно търсената сума от 614,36 лв.,
както и 7,00 лв. - такса за включване на ел. енергията, и лихва от 7,68 лв. или общо 629,04
лв. Счита се, че корекцията на сметката му била извършена от ответника без правно
основание, както и не бил извършвал твърдяната манипулация по електромера, които се
намирал на улицата в табло извън имота му, а и била нарушена процедурата при извършване
на проверката. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се
осъди ответникът да заплати на ищеца гореописаната сума, както и направените по делото
разноски.
1
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва
изцяло - както по основание, така и по размер. Твърди се, че при извършената на
04.03.2020 г. проверка от служители на „Електроразпределение Юг" ЕАД на електромера,
монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в имота на ищеца, били спазени
всички изисквания на новата правна уредба относно извършването на техническа проверка и
едностранна корекция на сметка за изминал период, в случай на неточно измерване на ел.
енергия. Поради това и процесната сума била начислена и претендирана правомерно на
основание разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал.
2 ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 49 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 50, ал.1,
б. „а" ПИКЕЕ, във връзка с чл. 56 ПИКЕЕ. Поддържа се, че при проверката присъствал
свидетел, като електромерът бил демонтирал в негово присъствие, бил поставен в безшевен
чувал и бил запечатан с пломба. Всички действия по били закрепени в Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
603535/04.03.2020 г. След това демонтираният електромер бил предаден на Български
институт по метрология за извършване на метрологична експертиза по реда на глава пета от
Закона за измерванията. Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № № 276/05.05.2020 г. на БИМ до вътрешността на електромера бил
осъществен достъп, като в измервателната верига на електромера били монтирани два
последователно свързани резистори (непринадлежащи към конструкцията на електромера) с
цветен код за означение всяко със стойност 475 Q и електромерът не съответствал на
техническите и метрологичните изисквания. Ето защо се счита, че били налице
предпоставките от горецитираните разпоредби на ПИКЕЕ, при които операторът на
разпределителната електрическа мрежа имал право да извърши преизчисление на коли‐
чеството електрическа енергия, като начислил допълнително количество електрическа
енергия на клиента в размер от 3114 kWh. Дължимата сума, вследствие на установеното
непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на КЕВР била
614,36 лв. с ДДС, а периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 90 дни, као
първата дата - 05.12.2019 г. била датата на предходната извършена проверка, а последната
дата - датата на демонтиране на електромера. „Електроразпределение Юг" ЕАД издал
процесната фактура и с препоръчно писмо с обратна разписка от 05.06.2020 г. ищецът бил
уведомен за извършеното допълнително начисление. Поддържа се и че обстоятелството кой
бил конкретният извършител, било ирелевантно по настоящия спор, защото в посочените
законови разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството електрическа
енергия, не се съдържало изисквания за извършване корекции на сметки при установено
виновно поведение на крайния клиент, а точно обратното - единственото условие за
упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да
бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Съгласно чл. 123, ал. 7 ЗЕ операторът на
електроразпределителна мрежа имал право да преустанови временно преноса на
електрическа енергия към крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договор за
пренос на електрическа енергия или за достъп до мрежата, включително при неизпълнение
2
на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка с
предоставянето на тези услуги и в настоящия случай снабдяването на ищеца било
прекъснато именно на това основание. На следващо място, заплатена цена в размер на 7 лв.
с ДДС била за извършване на услугата "Възстановяване на електрозахранването на
прекъснат за неплатена енергия потребител дистанционно". Предвид изложеното се моли да
се отхвърли изцяло иска и да се присъдят сторените деловодни раз носки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 460/12.08.2021 г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна в
имота му с адрес: гр. *******, ул. *************, с ИТН *******; че на 04.03.2020 г. е била
извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обекта на ищеца от служители
на „Електроразпределение Юг", за което е съставен констативен протокол и въз основа на
него е издадена фактура № **********/05.06.2020 г. на стойност 614,36 лв. с ДДС, която
заедно със сумите от 7.00 лв. - такса за включване на ел. енергията и лихва от 7,68 лв. или
общо 629,04 лв. ищецът е заплатил на ответника.
Съгласно приетия констативен протокол № 603535/04.03.2020 г., съставен от
служители на “Електроразпределение Юг” ЕАД в присъствието на свидетел, на 04.03.2020
г. е извършена проверка на електромера на гореописания обект. Посочено е, че
електромерът е демонтиран, поставен е в безшевна торба и е запечатан с пломба № 681154.
От констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване №
276/05.05.2020 г. на БИМ, ГД “МИУ”, РО – Пловдив се установява, че е осъществен
нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, като в измервателната верига на
електромераса били монтирани два последователно свързани резистори (непринадлежащи
към конструкцията на електромера) с цветен код за означение всяко със стойност 475 Q и
електромерът не е съответствал на техническите и метрологичните изисквания.
По делото е представена и справка за коригиране на сметката за електроенергия на
ищеца от 03.06.2020 г.
С писмо от 05.05.2020 г. ищецът е уведомен от ответника за извършената проверка и
резултата от експертизата, както и че на основание чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ ще му бъде
коригирана сметката за ел. енергия за периода от 05.12.2019 г. до 04.03.2020 г. чрез
допълнително начислена сума в размер на 614,36 лева.
В тази връзка са издадени фактура № **********/05.06.2020 г. за сумата от 614,36
лева, представляваща дължима сума, вследствие на установеното неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромера на ищеца за
периода от 05.12.2019 г. до 04.03.2020 г., както и фактура № **********/30.07.2020 г. за
сумата от 7,00 лева за възстановяване на захранването - дистанционно прекъсване и известие
за лихви фактура № **********/05.06.2020 г. за сумата от 7,68 лева – начислени лихви за
3
просрочено плащане.
От представената разписка от 30.07.2020 г. се установява, че на тази дата ищецът е
заплатил горепосочените суми.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, искът се явява изцяло основателен, като съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да
се установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане на
процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание. В
съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже извършването
на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на облигационна връзка с другата
страна, както и на твърдените основания за едностранно коригиране сметката на ищеца за
доставената му през изминалия релевантен период електрическа енергия поради неточното й
измерване, която съответства на представените по делото фактури.
С Определение № 460/12.08.2021 г. е прието за ненуждаещо се от доказване между
страните, а и от представената по делото разписка се установява, че ищецът е заплатил на
ответника сумата по фактура № **********/05.06.2020 г. в размер на 614,36 лв., 7,68 лв. –
лихва за забава по нея, както и 7,00 лв. - такса за възстановяване на ел. захранване.
Няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява по несъмнен
начин, че ищецът е валидно обвързан с облигационно правоотношение по силата на
сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които
съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да са
предложени и съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ.
Основните спорни въпроси са дали ответникът е имал право да извърши едностранна
корекция на отчетеното количество доставена електрическа енергия за релевантния минал
период и ако е имал, налице ли са били предпоставките, даващи му основание на направи
такава корекция, както и спазени ли са правилата, уреждащите това негово право. В тази
връзка най-напред следва да се отбележи, че действително след измененията с ДВ бр.
54/17.07.2012 г. в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2. т. 6, б. „а” и чл. 104а, ал. 2,
т. 5 ЗЕ може да се направи обоснован извод, че вече е предвидена възможност да бъдат
извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. Съобразно допуснатата законова делегация
от Председателя на ДКЕВР са издадени нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г. Тъй като в тях не е посочено друго, те са влезли в сила три дни след
4
горепосочената дата съгласно разпоредбата чл. 5, ал. 5 КРБ, т.е. считано от 04.05.2019 г. В
настоящия случай проверката на СТИ от служители на ответното дружество е извършена на
04.03.2020 г., а корекцията на сметката на ищеца се отнася за периода от 05.12.2019 г. до
04.03.2020 г. Следователно, ответното дружество е имало законово основание за
едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за
минал период.
Следва да се има предвид, обаче, че съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ е собственост на
оператора на електропреносната мрежа или на съответната електроразпределителна мрежа,
като поддържането му в изправност и в съответствие с техническите изисквания на
електромера е в задължение на оператора на мрежата - чл. 89, т. 4 ЗЕ и чл. 34 ОУ.
Настоящият съдебен състав счита, че за да са налице предпоставките на
законосъобразна корекция на сметка за минал период, е необходимо да се докаже по
несъмнен начин и осъществяването на манипулация на СТИ от потребителя или от друго
лице, но с негово знание или съгласие. Първото обстоятелство е безспорно установено по
делото, но по отношение на второто липсват както твърдения, така и каквито и да е било
доказателства, че именно ищецът или поне с негово знание е извършено такова
неправомерно въздействие върху процесното СТИ. Тук е уместно да се отбележи, че
настоящият състав не споделя наведените от ответника доводи за наличието на безвиновна
(обективна) отговорност на клиента в тази хипотеза, тъй като това представлява изключение
от въведения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност,
поради което следва да бъде изрично и ясно разписано от законодателя. Горепосочените
разпоредби на ЗЕ и на ПИКЕЕ не могат да се тълкуват в този смисъл, тъй като те само
регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на корекция на
количеството консумирана електрическа енергия. Тези изводи съответстват и на трайно
установената и задължителна съдебна практика - Решение № 12 от 11.02.2013 г. по т. д. №
1080/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 177 от 12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г. на ВКС,
II т. о., Решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 205
от 03.09.2013 г. по т. д. № 37/2011 г. на ВКС, II т. о. и др., всички постановени по реда на чл.
290 ГПК, според която коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на
доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД
принцип за виновния характер на договорната отговорност.
Дори и да се приеме, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда
безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следва да се има
предвид, че с оглед противоречието й на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, съгласно
който един от принципите при търговията с електрическа енергия е защита интересите на
потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА тя не следва да бъде приложена. Освен това, в
5
§ 1 на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е предвидено, че при противоречие на два
закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Уместно е да се посочи и че обективната отговорност е вид гражданска отговорност (без
значение договорна или деликтна), поради което, за да бъде ангажирана е необходимо да е
налице поведение на отговорното лице, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди.
Задължението на потребителя по договора за продажба на електрическа енергия е за
бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му е налице само при
доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на
доставчика на електрическата енергия, а както се посочи по-горе, по делото нито се твърди,
нито се установява такова негово поведение. В този смисъл е и Решение № 38 от 15.05.2014
г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Отделно от това следва да се има предвид и че дори при евентуално установяване на
неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия
трябва да докаже периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на това
неправомерно действие, както и реално консумираната електрическа енергия. В противен
случай едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за
минал период би позволило на доставчика да получи цена за недоставена от него и
неползвана от потребителя електрическа енергия. В настоящия спор не се събраха и такива
доказателства, което е още едно основание за недължимост процесната сума. Независимо, че
периодът е в рамките на допустимите максимално 90 дни според чл. 49 ал. 2 ПИКЕЕ, винаги
следва да се докаже защо и как точно е установен този период, при положение, че в отговора
дори не се навеждат твърдения за това дали въобще някаква проверка е била правена на
уреда, за да се мотивира така приложеният срок.
В гореизложения смисъл е и формиралата се при действието на новите ПИКЕЕ
трайна практика на Окръжен съд - *******, който в случая се явява и последна инстанция
предвид цената на предявения иск – Решение № *** от 11.11.2020 г. по в. гр. д. № ***/2020
г., Решение № ***0505 от 03.11.2020 г. по в. гр. д. № 794/2020 г., Решение № ***050 от
26.10.2020 г. по в. гр. д. № ***/2020 г., Решение № *** от 26.10.2020 г. по в. гр. д. №
785/2020 г., Решение № *** от 21.10.2020 г. по в. гр. д. № 713/2020 г., Решение № *** от
29.09.2020 г. по в. гр. д. № ***/2020 г., Решение № ******* от 14.08.2020 г. по в. гр. д. №
***/2020 г., Решение № ****** от 14.08.2020 г. по в. гр. д. № ***/2020 г., Решение № ******
от 14.08.2020 г. по в. гр. д. № ***/2020 г., Решение № *** от 07.08.2020 г. по в. гр. д. №
***/2020 г. и др., и с която се съобразява настоящият състав.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се
явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 350,00
лева за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, да заплати на М. А. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. *******,
у************** адрес за призоваване: гр. *******, ул. „******" № 31, ет. 1, офис 1, чрез
адв. Димо Оцетаров, сумата от 629,04 лева, представляваща платени без правно основание
стойност на електрическа енергия за минал период - от 05.12.2019 г. до 04.03.2020 г. по
фактура № **********/05.06.2020 г. в размер на 614,36 лева, лихва за забава по нея в размер
на 7,68 лева, и такса за възстановяване на ел. захранване в размер на 7,00 лева.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на М. А. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. *******, у************** адрес
за призоваване: гр. *******, ул. „******" № 31, ет. 1, офис 1, чрез адв. Димо Оцетаров,
сумата от 350,00 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
______________________/п/ не се чете
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С._
7