Р Е Ш Е Н И Е
№ 7/02.01.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на втори декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5417 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
„Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:*** Т. – Г срещу
С.К.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, иск
с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата 469,68 лв., представляваща
консумирана и незаплатена ел. енергия по
фактура № * г., за периода от 15.11.2018 г. до 12.02.2019 г., за обект на потребление,
находящ се в с. Ср., обл. С., ул.
„И.” №*, с абонатен № * и клиентски
№ *, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда - 05.04.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 4,96 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 26.02.2019 г. до 04.04.2019 г.
В исковата
и уточняващата молба ищецът, чрез адв. Н. Б., сочи, че ответникът
е потребител на ел. енергия в процесния
обект на потребление, чиято партида се води
на баща му
К. И. С.. Сочи, че последният е починал на 02.05.2013 г., като е оставил четирима наследници – преживяла съпруга, дъщеря и двама сина, сред
които и ответника. Поддържа, че наследниците
са било задължени
да уведомят ищеца за настъпилата
промяна в собствеността на имота на
основание чл. 17, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕПП, както че са
налице данни, че С.К.С. обитава имота, поради което
целият иск се насочва срещу
него като ответник, а и същият е адресно регистриран на обекта. В тази връзка поддържа,
че страните се намират
в продажбено правоотношение
относно продажбата на ел. енергия,
като правата и задълженията им се уреждат от
Закона за енергетиката, ПИКЕЕ, ОУ на
ДПЕЕЕМ на „Енергоразпределение
Север“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.” АД. Поддържа, че основанието за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена ел.
енергия е едностранна корекционна процедура. Посочва, че на 12.02.2019 г. е извършена техническа проверка на процесното
СТИ, за което е съставен констативен протокол, подписан от член на
домакинството, двама свидетели и представител на полицията. При
проверката СТИ е установено,
че е налице неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа посредством прикачен проводник мост между главния
предпазител преди СТИ и изходящия проводник към жилището, осъществено
чрез меден едножичен проводник тип мостов, със
сечение 2,5мм2. Поради невъзможността енергията да бъде точно
измерена „Ен. С.“ АД съставило справка за корекция на основание
за периода 15.11.2018 г. –
12.02.2019 г. за 2376 кВТч,
въз основа на която ответникът
издал фактура № * г. Поддържа, че сумата се дължи на основание чл. 38 от
ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ. По изложените съображения моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените
по делото разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С.К.С. не е депозирал отговор на исковата
молба, подадена от „Е.П.” АД.
В о.с.з. ищецът поддържа
исковата молба, чрез адв. Мачева, а ответникът не се явява, не се представлява.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото
удостоверение за наследници се установява, че С.К.С. е един от петимата наследници по закон на К. И.С., починал на 02.05.2013 г.
От представения по делото КП
за техническа проверка № *г., се установява, че на тази дата, при проверка на СТИ обслужващо обект
на потребление находящ се в с. Ср., обл. С., ул. „И.” №*, с абонатен № * и клиентски № * и титуляр К. И.С. служители на „Ел. С.“ АД са констатирали наличието на
извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа
посредством прикачен проводник – мост между главния предпазител преди СТИ и
изходящия проводник към жилището, осъществено чрез меден едножичен
проводник, тип мостов със сечение 2,5 кв.мм. Посочено е че по този начин
консумираната ел. енергия на преминава през СТИ, не се измерва и не се заплща. Служителите са отстранили неправомерно
присъединения проводник и са възстановили правилната схема на свързване.
От справка № * за корекция при неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия издадена на дата
12.02.2019 г. от „Е. С.” АД се установява, че въз основа
на горния протокол за проверка на СТИ за процесния
обект на потребление е коригирано количеството потребена
енергия за минал период 15.11.2018 г. – 12.02.2019 г. с общо допълнително 2376 кВТч. Справката е одобрена от Началник отдел КЕК на 13.02.2019 г.
Въз основа на извършената
корекция ищецът е издал фактура № № * г. на стойност 469,68 лв. с получател К. И.С., за дължима
ел. енергия за периода 15.11.2018 г. – 12.02.2019 г.
С писма от 13.02.2019 г. до К. И.С., същият е уведомен от „Ел.с.“ АД от ищеца за извършената проверка на СТИ и корекциионна процедура. Приложени са КП за проверката и процесната фактура.
От заключението на
вещото лице инж. Н.В. по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено се установява, че свързването на процестното СТИ към ел. мрежата е извършено на базата на
одобрен проект и в съответствие с действителните нормативни уредби. Схемата на
свързването е така проектирана и изпълнена, че цялата потребена
ел. енергия от абоната, да може да бъде измервана за целия период на
ползването, в т.ч. на процесния. Освен това и
техническите параметри на присъединителната линия на абоната и съоръженията към
нея позволяват консумираната енергия да бъде измерена и доставена до
потребителя. С оглед обаче на констатирания неправомерно монтиран мост – 2,5
кв.мм. между главния предпазител и изходящия проводник, същият не е могъл да
измерва цялата потребена ел. енергия, в т.ч. и за
периода на корекцията. Експертът е посочил, че целта на вмешателството е консумираната ел. енергия да не се измерва от
СТИ. Вещото лице е установило, че извършените математически изчисления по корекционната процедура са математически верни и са в
съответствие с утвърдената методология. Посочено е, че присъединителното
съоръжения електромер е с ток 60А, а служебно начисленото количество ел.
енергия възлизва на 2376 кВТч.
В заключението е посочено също, че това количество енергия може да бъде реално
доставено на абоната отчитайки пропускателната способност на неправомерно
присъединения кабел и на присъединителното съоръжение електромер.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените осъдителни искове, ищецът следва да
установи, че: 1/ ответникът има качеството на потребител по договор за продажба
на ел. енергия; 2/ в резултат на извършената проверка законосъобразно е
коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска; 3/
изпадането на ответника в забава за плащане на начислената цена за ел.енергия.
Съдът намира, че по делото остана недоказана и първата кумулативно-необходима
предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно ответникът да е
потребител на ел. енергия за процесния имот находящ се в с. Ср., обл. С., ул. „И.” № *. . Представеното в тази връзка от ищеца писмено доказателство –
удостоверение за наследниците на последния вписан титуляр К. И.С., починал на * г., сочи единствено, че ответникът е един от петимата му наследници по
закон. Последният факт обаче не е достатъчен сам по себе си да докаже пълно и
главно, че именно синът на починалия абонат е настоящ титуляр на партидата с абонатен № * и клиентски № *, доколкото чл. 4, ал.1 от ОУ на самия ищец изисква
потребителят на електрическа енергия за битови нужди физическо лице да е собственик
или ползвател на имота. Индиции за последното обаче
не могат да се извлекат от нито едно доказателство по делото, респективно съдът
приема за недоказано ответникът да е страна по облигационно правоотношение с
ищеца за продажба на ел. енергия именно за процесния
имот. Дори последното да беше установено, то исковете отново биха се явили
неоснователни по следните съображения:
Ищецът основава правото си да претендира процесната
сума за главница въз основа на проведена едностранна корекционна процедура по
чл. 38 от Общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/07.11.2007
г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г.
Във връзка с горното
съдът на първо място съобрази, че с
разпоредбите на чл. 83, ал.1, т.6 и чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ (в редакцията
след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) по законодателен ред е възложено
на ДКЕВР правомощието да приеме подзаконов нормативен акт регламентиращ
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. В издадените въз основа на законовата промяна ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр.98 от 12.11.2013 г., е уредено правомощие за
корекция при липса на установено виновно поведение от страна на абоната, при
липса на точен измерител на количеството електрическа енергия, както и при
неяснота относно точния период на установената грешка при измерването и т.н. –
т.е. с новите Правила са въведени хипотези на обективна отговорност за потребителите
в изключение от общия правен принцип.
Поради съществено
нарушение на процедурата по приемане с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Правилата са отменени с изключение
на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. С Решение №
13691/08.11.2018 г. на петчленен състав по адм. дело
№ 4785/2018 г. на ВАС е потвърдено Решение
№ 2315/21.02.2018 г. на тричленен състав на ВАС по адм.д.
№ 3879/2017 г., с което са отменени и чл. 48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ,
обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г. Към датата на
корекцията Правилата са били окончателно и в цялост отменени с решение №
13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС.
С оглед на горното и
при наличието към датата на извършване на проверката на законовата разпоредба
на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, която изрично делегира правомощие на комисията за
приемане на правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, то не съществува и законно основание
такава санкция да се уговаря в Общите условия обвързващи страните в
правоотношението по продажба на ел. енергия. Следователно въведената с чл. 38
от ОУ на ДПЕЕЕМ обективна отговорност за абоната е лишена от законово основание
(съществува пряко закона), а уреждането ѝ посредством клаузи в договора създава
в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от тези договори. Поради това посочената клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита на
потребителя (ЗЗП) и нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1
от ЗЗД. Съответно тя не обвързва страните и не намира приложение в техните
правоотношения. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС
на РБ. В редица решения на касационната инстанция, постановени след допускане
до касационно обжалване на въззивни решения именно по
въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите от
ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни (напр. Решение № 79/11.05.2011г.
на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС
по т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС,
Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. №
225/10 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011
год. на ВКС на РБ, Второ т. о. и др.) е прието, че клаузите от ОУ,
регламентиращи възможността доставчика едностранно да коригира сметките на
абонатите за потребена ел. енергия за минал период са
неравноправни, поради което са нищожни – чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите.
Горното обосновава
извод за нищожност, съгласно чл. 146 от ЗЗП, на клаузите на чл. 38 от ОУ на
ДПЕЕЕМ, въз основа на която служебно е начислено допълнително количество ел.
енергия за минал период по процесната партида. Доколкото
ищецът е въвел като основание за начисляване на процесната
сума нищожна договорна клауза, то съдът приема, че тя не се дължи. В случая
правният резултат от ненадлежното начисляване на сумата от 469,68 лв. по процесната фактура се изразява в
отхвърляне на исковата претенция за главница предявена срещу потребителя.
Респективно неоснователна се явява и акцесорната
претенция за обезщетение за забава от 4,96 лв.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответника, който обаче не е
сторил такива доколкото е запазил пълна процесуална пасивност по делото.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.п.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Т. – Г, срещу С.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно-кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата 469,68 лв., представляваща
консумирана и незаплатена ел. енергия по
фактура № * г., за периода от 15.11.2018 г. до 12.02.2019 г., за обект на потребление,
находящ се в с. Ср., обл. С., ул.
„И.” №*, с абонатен № * и клиентски
№ *, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда - 05.04.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 4,96 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 26.02.2019 г. до 04.04.2019 г., като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: