Р Е Ш
Е Н И Е
№ 477
гр. Хасково, 20.07.2016год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Е.С.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от Съдията гр.д. № 522 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е брачно и образувано по искова
молба, подадена от М.Б.Ш. против С.Б.Ш..
В исковата
молба ищецът твърди, че страните по делото сключили граждански брак на
07.08.2010г. в гр.Чепеларе. От брака имали родено едно дете – Нелита Милчева Ш., родена на ***г. в гр.Пловдив. От
сключване на брака през 2010г. живели в с.Катуница, Община Садово, Област
Пловдив. В началото на 2015г.
отношенията между съпрузите започнали да се влошават, отчуждили се,
спрели да общуват нормално. Все по-често се карали, нямали общи интереси и
добри междуличностни отношения. На 28.08.2015г., когато ищецът бил на работа,
без да бъде предупреден или уведомен по какъвто и да било начин, ответницата
взела дъщеря им и напуснала семейното жилище. Той не знаел къде са жена му и
детето му, добре ли са, живи и здрави ли са. Звънял многократно на телефона на
съпругата си, но така и не успял да осъществи контакт с нея. На следващия ден
успял да се свърже с родителите й, които му съобщили, че тя заедно с детето е
отседнала при тях в гр.Хасково, на ул.“Чучулига“ № 39. Било му предадено също
така, че жена му нямала намерението да се връща в жилището им в с.Катуница и
детето ще остане при нея. Посочва още, че след многократни пътувания до
гр.Хасково и опити да види детето от 28.08.2015г. до 01.12.2015г. много рядко
бил допускан да се види с детето, и то винаги в присъствието на съпругата му и
родителите й. От момента, в който ответницата отвела детето им в гр.Хасково,
ищецът все по-трудно общувал с детето. Смята, че родителите на съпругата му
настройвали детето срещу него и допълнително се опитвали да влошат отношенията
им. До датата на предявяване на иска не му била дадена възможност да се види
насаме с детето, да го изведе на разходка или по какъвто и да било начин да
бъде по-дълго време с него като истински баща. Поради изложеното подал и жалба
до Дирекция „Социално подпомагане“-Хасково, Отдел „Закрила на детето“. С оглед
изложеното счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което
моли съда да го прекрати с развод, без да се произнася по въпроса за вината
/след постановено прекратяване на производството по делото в частта на направеното
искане за произнасяне относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака в съдебно заседание на 19.05.2016г./ Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата
подава отговор, в който заявява, че действително бракът между съпрузите е
дълбоко и непоправимо разстроен. Твърди, че били във фактическа раздяла от
20.08.2015г., а не от 28.08.2015г., когато ищецът й заявил, че „нещата между
нас отдавна приключиха и отивай си в Хасково“. Ответницата не искала да си
тръгва и да се развежда с ищеца, но обстановката в дома им в с.Катуница
последните месеци преди да се разделят станала изключително напрегната. В
хронология събитията били следните: След раждането на дъщеря им през 2012г.
една година и половина живели в гр.Чепеларе при родителите на ищеца. Неговата
майка постоянно се намесвала в семейния им живот и създавала напрежение помежду
им. Поради тази причина през 2014г. се преместили в с.Катуница, за да живеят
отделно и да заздравят семейството си. Но родителите на съпруга й след известно
време дошли да живеят отново с тях в с.Катуница и проблемите в семейството им
се усложнили. Не отговаряло на истината твърдението в исковата молба, че е
напуснала семейното жилище с детето, без да уведоми ищеца за това. Не
отговаряло на истината и твърдението на ищеца, че ограничавала контактите му с
детето. Винаги, когато поискал да види Нелита,
ответницата се съгласявала с това. Не възразява упражняването на родителските
права върху детето да бъде предоставено на нея. Оспорва предлагания от ищеца
режим на лични отношения между него и детето, като посочва друг, съответен на
възрастта на детето и съобразен с обстоятелството, че то посещава детско
заведение. Относно издръжката за детето, счита, че ищецът може да заплаща
такава в размер на 150 лева месечно, тъй като била запозната с факта, че той
има добри финансови възможности и няма други низходящи, които трябва да
издържа. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор. Прави искане да
бъде допусната промяна във фамилното й име, като след прекратяване на брака да
носи предбрачното такова – Мусабашева.
Съдът, като
взе предвид твърденията на страните, и прецени всички посочени от тях доказателства, констатира
от фактическа и правна страна следното:
Няма спор, че
страните са сключили граждански брак на 07.08.2010год., видно от представеното
Удостоверение, издадено възоснова на Акт за
граждански брак № 13 от същата дата на Община Чепеларе. Също така е безспорно, че
от този брак имат родено едно дете – Нелита Милчева Ш.,
ЕГН **********.
Ищецът по
делото представи Служебна бележка и Удостоверение, издадени от „Шико“ ЕООД-гр.Чепеларе, видно от които е, че за периода
м.януари 2015г. – м.април 2016г. е получил средномесечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 420 лева. От представените от ответницата
Удостоверения, изх. № 15/17.05.2016г. от „Со-Ан“ ЕООД-Хасково, изх. №
16/17.05.2016г., издадено от „Со-Ан“ ЕООД-Хасково и изх. № 2/17.05.2016г.,
издадено от „Аирелия“ ООД-Хасково, се установява, че
за периода м. януари 2015г. – м. април 2016г. същата е получила средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 373
лева.
По делото съдът допусна
ангажиране и на гласни доказателства:
От показанията на свид. Бисер Ш.-баща
на ищеца, е видно, че синът му и детето Нелита имат
много близки отношения - отношения на силна привързаност и любов. Ищецът винаги
полагал грижи за детето си и когато е било нужно, той е поемал всички грижи. Водел
го на лекар, вземал го от детската градина. Твърди също, че когато родителите
живеели заедно, грижи по детето са полагали и двамата. След раздялата им ищецът
много тежко изживявал липсата на детето.Търсел контакти с него непрекъснато, но
майката от своя страна правела всичко възможно да осуети техните виждания. Бащата
бил винаги готов да дойде в гр.Хасково, където се установила майката с детето, за
да се види с него, но от момента на раздялата им през лятото на 2015 г. това се
случило само 2-3 пъти. Имало случаи, при които въпреки уговорката между
родителите, когато бащата пристигнел в Хасково, майката да осуети виждането с
детето. Тези моменти ищецът понасял много тежко. В крайна сметка свидетелят
заключава, че майката винаги се е грижела добре за детето си, но същите грижи
полагал и бил готов да полага и за в бъдеще и бащата на детето. Затова именно
той желаел да има възможност да се вижда с детето, да го взема при себе си, без
да бъде ограничаван от поведението на майката.
Свид.Нели Ш.-майка на ищеца, също твърди, че между сина й и
внучката съществувала силна емоционална връзка. Бащата се грижел за детето, обръщал
й внимание, хранел я, къпел я, разхождали се заедно. Винаги отделял време за
разходки, дори и много често, след като се върнел от работа, а не само в
почивните дни. Твърди също, че и след раздялата им ищецът не е преставал да се
интересува от детето,от неговото здравословно състояние и емоционално
такова.Заявява, че по време на концерт в гр.Хасково, в който детето участвало и
получило награда, ищецът дошъл, за да присъства лично на този важен за детето
момент. И тази свидетелка твърди, че ответницата е тази, която след
раздялата с ищеца започнала да прави всичко възможно, за да
отчужди детето от неговия баща, като ограничавала срещите и контактите им и
често това ставало без видима причина. От своя страна детето винаги много се
радвало на срещите с баща си и ги изживявало емоционално. Заявява, че майката
също е полагала всички необходими грижи по отглеждането и възпитанието на
детето и че то е привързано и към нея. Счита
обаче, че тя създава неоправдани пречки бащата да вижда детето си и така ще се
стигне до прекъсване на връзката между тях.
Свид.Анани Мусабашев - брат на
ответницата, дава подробни показания за съвместния живот на страните по делото.
В тази насока твърди за случай, в който между двамата съпрузи възникнал скандал,
предизвикан от ищеца, при който детето се обадило на баба си по майчина линия и
обяснило, че баща му иска да пребие майка му.Това наложило роднините веднага да
се притекат на помощ в дома на семейството, за да отстранят детето и то да не
става свидетел на грозни сцени. Твърди и за други случаи, в които ищецът имал
агресивно поведение към ответницата и това ставало в присъствието на детето. Впечатленията
му са, че в такива случаи детето се разстройвало силно, плачело и молело баща
си да не се държи по този начин и се страхувало. Според свид.
Мусабашев детето е силно привързано към майка си, която
полага всички грижи за нея, а ищецът дори след раздялата със съпругата му престанал
да дава издръжка и не е полагал никакви грижи. За детето твърди, че е много
будно и жизнерадостно дете, но след срещите с баща си Нелита
се променяла, ставала по-затворена. Твърди, че по тази причина на всяка среща
между детето и бащата майката се намирала винаги наблизо, за да е спокойно
самото дете. Според свидетеля майката на детето не препятства по никакъв начин
срещите между бащата и детето. Свидетелят няма впечатления дали отношенията
между бащата и детето са се променили след раздялата на родителите.
От
своя страна свид.Галина Мусабашева
заявява, че познава семейството, както и детето. Твърди, че е мило и възпитано
дете, но явно има притеснения от нещата, които се случват между родителите. За
майката твърди, че полага много грижи за детето, внимателна е, общуват и детето
е силно привързано към нея. Според свидетелката детето се притеснява, когато й
позвъни баща й, а тя не си е вкъщи. Преки впечатления за отношенията между
детето и бащата свидетелката няма.
След
постановяване на определението си в производството по привременни мерки, съдът
разпита относно основно предявения иск за развод свидетелите Нели Ш., Василка Въжева, Светлана Кътева, Анани Мусабашев.
От
разпита на свид.Нели Ш. става ясно, че след
постановяването на привременните мерки майката никога не подготвяла детето
своевременно, за да го предаде на бащата за свиждането. Налагало се ищецът да
чака по един час преди ответницата да изведе детето, като то винаги било
придружавано от майка си. Ответницата по всички възможни начини се стремяла да
осуети свиждането, като въздействала на детето психологически, казвайки колко
ще й бъде мъчно през нощта без нея. За самото предаване на детето се налагало
бащата да търси съдействие от органите на полицията. Според свидетелката по
време на престоя на детето при бащата същото се
чувствало много добре -играело, пеело, разглеждало книжки. Категорична
е, че връзката между бащата и детето продължава да е много силна и че майката е
тази, която се стреми да прекъсне тази връзка.
Свид.Василка Въжева познава
семейството добре, както и условията за живот и отглеждане на малко дете в дома
на ищеца.Твърди, че като родител няма никакви забележки към ищеца като родител.
Отглеждал детето с любов, внимание и то се чувствало спокойно, винаги се
забавлявало, било весело. Впечатленията на тази свидетелка са, че детето се
притеснява от майката, сякаш чувства вина, че е прекарала добре с баща си. Има
впечатления, че детето дори иска да бъде с баща си по-дълго време от
определеното за свиждане и се чувствала щастлива с него. Освен това заявява, че
никога не е чувала ищецът да говори пред детето отрицателно за майка му. Напротив,
винаги давал да се разбере, че те двамата с майката го обичат еднакво и ще се
грижат за нея.
Според свид.Светлана Кътева
ищецът започнал да взема детето при себе си едва след постановяването на
привременните мерки. Дотогава не се интересувал от детето, а само са се чували
по телефон. Присъствала на случай, когато бащата върнал след свиждане детето в
дома на майката и след като детето слезнало от колата,
се вкопчило в майка си и плакало неудържимо. Било притеснено, че майка й не се
е обадила, докато била с баща си, като дори казала, че баща й казвал, че майка
й не иска да говори с нея. Именно това много разстроило детето и то било силно
притеснено. Според свидетелката
независимо от всичко, майката не е мотивирала детето да не ходи при баща
си. Дори напротив, увещавала я да ходи в Катуница при другата баба и дядо и
баща си, но детето не искало. Според свидетелката детето се притеснявало от
момента на преспиването при бащата. Има впечатления, че след връщането на
детето същото е било мръсно, което според свидетелката показвало, че не са
полагани хигиенни грижи за него. Освен това при вземането на детето от бащата, той
викал полиция, което също се отразявало много на детето, защото то се чувствало
виновно за това. Като краен извод обаче свидетелката не може да каже защо за
детето е проблем да преспива при баща си, съобразно режима.
Разпитан бе и свидетелят Анани Мусабашев,
който дава показания в насоката, в която са показанията и на свид.Кътева. И този свидетел
твърди, че детето се връщало силно разстроено от срещите с баща си, плачело и
не искало да се отдели от майка си.
За
правилното и всестранно изясняване на спора от фактическа страна съдът
назначи и изслуша заключение на съдебно-психологическа експертиза, което
възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се
установи по несъмнен начин, че не е налице синдром на родителско отчуждение, както
и че емоционалната връзка между детето и бащата не е прекъсната. Вещото лице дава
заключение също, че няма промяна в развитието на детето. То се развива нормално
и дори над нормите за неговата възраст. Изпитвания страх от страна на детето от
бащата е обоснован от отношението на бащата към майката, която е човекът с
особена значимост за детето. Изпитваните чувства на тревожност, страх, огорчение,
стрес, неспокойствие, са в резултат на преживените конфликтни ситуации, на
които е присъствало и които са между родителите му. В устния си доклад пред
съда вещото лице твърди, че детето има връзка и с бащата, и с майката. То не
отхвърля нито единия, нито другия от родителите си. В тази насока се твърди, че
няма да бъде добре за детето да бъде откъсвано от средата, в която обичайно
живее /при майката/ и да бъде пращано в друга среда, където да преспива. По
тази причина намира, че това следва да стане постепенно, като майката направи
необходимото то да бъде подготвено предварително и родителят, който следва да
направи тази подготовка, е именно майката. Тя следва да убеди детето, че като
отиде при баща си, също ще се чувства добре, ще се забавлява, ще играе и
т.н.Като краен извод вещото лице е категорично, че връзката между детето и
родителя, с когото не живее постоянно, не бива да бъде прекъсвана, защото това
би могло да се окаже много пагубно за неговото психическо израстване.
По
делото съдът изиска и Социален доклад от
Д „СП“-Първомай и Д „СП“-Хасково.
От
първия от тях се установи, че ищецът разполага с добри битови условия и
удобства за отглеждане на дете.Самият той има добри материални възможности и е
трудово ангажиран. Ищецът изразява ангажираност в задължението си да стимулира
и напътства образователното развитие на детето, както и че между него и детето
съществува силна емоционална взаимовръзка. Не са установени рискови фактори за
детето в средата, която бащата е в
състояние да осигури за отглеждането на детето
От социалния
доклад, изготвен от Д „СП“-Хасково, съдът установи, че майката на детето също е
силно ангажирана с неговото отглеждане и възпитание. Също притежава добри
материални възможности, както и необходимия родителски капацитет. В
отглеждането на детето тя е подпомагана от своите най-близки роднини. Детето
посещава детска градина, където има приятели, ходи на уроци по танци, чужди
езици, участва в различни детски конкурси и др.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл.49 СК предвижда, че всеки от
съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е един
сложен резултативен факт, извод за
който прави съда, възоснова на конкретните факти от живота
на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една
брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минималната наличност на изискуемото
от морала и закона съдържание на една нормална
брачна връзка – иначе казано – налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай може да се
направи извод за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака на страните
по делото. Този извод съдът
прави възоснова на всички
събрани по делото доказателства, които сочат, че
от почти една година страните са във
фактическа раздяла. Фактическата раздяла е един от най-характерните
признаци на дълбокото брачно разстройство и в случая същата е налице между страните по делото от близо една година. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност
и семейна принадлежност, при което всеки
е започнал свой живот, отделно от другия, със
собствени цели и посока. Всичко това е довело до
изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал
съдържание, до загуба на взаимността,
доверието и взаимното уважение. Съдът освен това намира,
че няма възможност
за запазване или възстановяване на брачната връзка,
т.к. дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за предодоляване.
Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо,
съдът прави извод за наличие
на дълбоко и непоправимо разстройство на брака и като
такъв същият следва да бъде
прекратен.
Доколкото в настоящия процес и двете страни не поискаха
произнасяне от съда относно вината за разстройството на брака, то съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
По отношение на родителските
права над детето Нелита съдът намира следното: Както вече се
установи по несъмнен начин и двамата
родители имат необходимия родителски капацитет. Разполагат с добри жилищни
условия и с материални възможности. Притежават и необходимите морални качества.
И двамата родители са силно ангажирани с отглеждането и възпитанието на детето,
като по време на съвместното им
съжителство са си разпределяли грижите с оглед на това с какво време разполага
всеки един от тях. Самото дете е много привързано и към двамата си родители, поради
което силно негативно преживява тяхната раздяла.
В тази насока съдът, като отчете всички събрани
доказателства от една страна, а от друга - ниската възраст на детето и неговия
пол, намира, че ще следва родителските права по отношение на детето да бъдат
предоставени на майката. В крайна сметка всяко дете е генетична част от своя
родител, но според съда в конкретния случай ще е в изключителен интерес на
детето да бъде при своята майка. Както и до сега тя
е била тази, която е полагала основните грижи за детето и е в негов интерес то
да продължи да живее при
своята майка. Не се събраха
и никакви доказателства, сочещи тя да
няма необходимите качества на родител.
Още повече, че и до настоящия
момент детето е живяло при нея,
а и биологичната връзка на майката с детето
е много по-силна. Установи се, че след раздялата на родителите то е
заживяло с майка си в гр.Хасково, където посещава детска градина. Именно тук са
приятелите му, школите, които посещава, поради което няма да бъде в негов
интерес да бъде откъснато тепърва от естествената си среда. Следва разбира се
да се отчете и факта, че ищецът не заяви такава претенция.
С
оглед обаче на всичко възприето до тук, съдът счита, че ще следва да се
определи режим на виждане на детето с неговия баща, който режим от една страна
да бъде щадящ за детето, а от друга да не допусне отчуждаване между родител и
дете, а напротив - да се запази съществуващата емоционална връзка и същата да
се разширява във времето. Съгласно чл.124 от СК, детето има право да бъде
отглеждано и възпитавано по начин, който да му осигурява неговото нормално
физическо, умствено, нравствено и социално развитие, има право на лични
отношения с родителите си. Един от начините за реализиране на тези права е
по-разширения контакт на детето Нелита с баща й.
Бащата разполага както с материалните възможности за това, а така също е изразил
и категорична воля в тази насока. Още повече, че ролята на бащата е също
толкова незаменима и важна, както тази на майката, поради което трябва да бъдат
насърчавани възможностите за общуване между баща и дете. В този смисъл съдът намира,
че в интерес на детето ще бъде да се определи режим на виждане с бащата, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния
ден до 18.00 часа на неделния ден, с преспиване, един месец през лятото, когато
майката не ползва годишния си отпуск; всяка четна година – на Великденските
празници, а всяка нечетна година – на рождения ден на детето и на Коледните
празници. Следва да се посочи още, че при промяна в обстоятелствата винаги може да
се иска и промяна в определения режим на лични
отношения. Освен това личните контакти на детето с
родителя, неупражняващ родителските права, биха могли да бъдат и по-чести от
определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на желание от
страна на другия родител, т.е. при съгласие между страните.
За местоживеене на детето следва да бъде
определено местоживеенето на майката.
По отношение
на дължимата издръжка, съдът, като прецени нуждите
на детето, неговата възраст от една страна
и от друга доходите на родителите, намира, че ищецът би могъл без
затруднение да заплаща месечна издръжка за детето
Нелита в размер на 120 лева, считано
от 20.08.2015г. /датата на фактическата раздяла между родителите/ до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване. Следва да се отчете също така и факта, че майката освен с парични средства,
ще участва и с непосредствени грижи при отглеждането и издържането на това
дете.
В настоящия процес ответницата не претендира предоставяне
ползването на семейното жилище. Установи се безспорно, че след фактическата
раздяла и напускането на семейното жилище тя заедно с детето се е устроила
битово и разполага с възможности по друг начин да обезпечи своите и на детето
жилищни нужди. С оглед изложеното и като съобрази факта, че и ищецът не заяви искане
в тази насока, съдът не следва да се произнася относно предоставяне ползването
на семейното жилище.
С
оглед изхода на делото, ищецът и ответницата следва да заплатят по сметка на Районен съд-Хасково окончателна държавна такса за
развод в общ размер на 40 лева – по 20 лева всеки от двамата, а ищецът и
държавна такса върху присъдения размер на издръжката – 172.80 лева.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, разноските остават в
тежест на страните така, както са направени.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 07.08.2010г. в гр. Чепеларе
граждански брак между М.Б.Ш., ЕГН ********** и С.Б.Ш.,
ЕГН **********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права върху роденото от брака дете Нелита
Милчева Ш., ЕГН **********, на майката С.Б.Ш., ЕГН **********, с право на
бащата М.Б.Ш., ЕГН**********, да вижда и взема детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на
неделния ден, с преспиване, един месец през лятото, когато майката не ползва
годишния си отпуск; всяка четна година – на Великденските празници, а всяка
нечетна година – на рождения ден на детето и на Коледните празници, със
задължение да връща детето на майката след изтичане на определеното време.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето Нелита Милчева Ш., ЕГН **********, при майката С.Б.Ш., ЕГН **********.
ОСЪЖДА
М.Б.Ш., ЕГН **********, да заплаща на С.Б.Ш., ЕГН **********, действаща като
майка и законна представителка на малолетното дете Нелита
Милчева Ш., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 120 лева считано от 20.08.2015г.
до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа
до окончателното изплащане на сумата.
ДОПУСКА промяна във фамилното име на С.Б.Ш., ЕГН **********,
която след прекратяване на брака ще носи предбрачното
си фамилно име – Мусабашева.
ОСЪЖДА М.Б.Ш., ЕГН ********** и С.Б.Ш., ЕГН **********, да заплатят по сметка на Районен съд-Хасково окончателна държавна такса за развод в
общ размер на 40 лева – по 20 лева всеки от двамата.
ОСЪЖДА М.Б.Ш., ЕГН
**********,
да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна
такса върху присъдения размер на издръжката –
172.80 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :