Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 17.01.2020г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №785/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на В.Д.Н., в която се излагат твърдения, че
****** са сключили договор *, с който са му прехвърлили правото на собственост
спрямо недвижим имот в ******. Изтъква се,
че при сключване на договора ответникът
Д.К.И. е поел задължение да
се грижи за ищеца до края на живота му като последният си е запазил правото на
ползване спрямо имота. Ищецът твърди,
че след сключване на сделката ответниците не са полагали грижи за него въпреки
влошеното му здравословно състояние и са започнали да упражняват психически
тормоз. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови
решение, с което да развали процесния договор и да осъди ответниците да
заплатят направените по делото разноски.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, не са представили
отговор на исковата молба. В съдебно заседание заемат становище, че искът е неоснователен
както поради погасяването му по давност, така и поради изпълнение на
задълженията им по сделката. Изтъкват, че ищецът може да претендира разваляне на
договора само за прехвърлянето на 4/6 идеални части от имота тъй като се явява
прехвърлител на 1/2 идеална част и наследник на 1/6 идеална част от правата на
бившия си съпруг, който също е прехвърлител по сделката. С оглед гореизложеното се отправят искания за отхвърляне на предявения иск и
за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото е иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Ответниците Т.А.И. и Д.К.И. са съпрузи, а родители на последния са ***********.
На *между ответника Д.И. и неговите родители е
сключен договор, *********, с който последните му прехвърлили правото на
собственост спрямо придобития по време на брака си недвижим имот в ********. Приобретателят поел задължение лично
или чрез трето лице да се грижи за ищеца до края на живота му, като грижите
следвало да се осъществяват чрез чести посещения в дома му, а при нужда - в
болнично заведение или в друго избрано от него място. Сделката била сключена по
време на брака на ответниците като ищецът си запазил правото на ползване спрямо
имота, което следвало да осъществява съвместно с приобретателя и неговото
семейство. След сключване на договора ищецът продължил да живее в едно
домакинство със семейството на ответниците като последните заплащали разходите за ползване на имота, извършили
подобрения и поддържали хигиената в него. Ищецът ползвал помещение на първия
етаж от къщата като имал непосредствен достъп до кухнята и санитарните
помещения. С експертно решение на ТЕЛК от ******* на същия са определени *********
като предвид обстоятелството, че може да се самообслужва в битово отношение не
му е определена чужда помощ. През есента на 2017г. между страните възникнал
конфликт свързан с претенции на В.Н. към Д.И. за предаване на парична сума от продадени
съсобствени наследствени имоти, който довел до влошаване на отношенията им.
Ищецът подал жалби ************* са постановени откази за образуване на
досъдебни производства. В края на 2017г. след поредния скандал В.Н. напуснала
процесния имот и се установила да живее за период от около две седмици в
жилището *******, намиращо се в същото населено място. На ****** ищецът сключил
анекс към договора си с ****** *********** за
ползване на почасови социални услуги в домашна среда. От показанията на свидетелите
******* се установява, че ответниците са предоставяли грижи на В.Н. свързани с
поддържане на домакинството и с осигуряване на храна като не са ограничавали
достъпа й до помещения в къщата, че след скандали тя самоволно е напускала процесния
имот, че въпреки влошеното си здравословно състояние същата е можела да се
самообслужва и придвижва самостоятелно и че от години ползва социални услуги. Показанията
на горепосочените свидетели са последователни, логични и кореспондиращи
със събраните по делото писмени доказателства като не се опровергават от
показанията на свидетелите ********, които нямат лични възприятия за взаимоотношенията между
страните по делото, а преповтарят изложените пред тях твърдения на ищеца.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно облигационно отношение възникнало от сключения на *във
форма на нотариален акт договор, съгласно който родителите на Д.И. са му прехвърлили правото на
собственост спрямо процесния недвижим имот, който се е намирал в режим на
съпружеска имуществена общност. Договорът е сключен от съпрузите за полагането
на грижи само в полза на В.Н., поради което в частта относно прехвърлянето на
притежаваната ****1/2 идеална част той се явява сключен в полза на трето лице
по смисъла на чл. 22 от ЗЗД. За тази част ищецът не е страна по договора,
поради което до момента на смъртта на съпруга си не е разполагал с правна
възможност да иска от ответника Д.И. в
качеството му на обещател неговото
разваляне, а само изпълнение на задължението му или обезщетение в случай на
неизпълнение. Ищецът не е единствен наследник по закон на уговарящия като на
основание чл. 9, ал. 1 от ЗН за него е възникнало правото да претендира
разваляне на договора само за 4/6 идеални части от имота, представляващи сбор
от прехвърлените лични имуществени права и наследствения дял от имуществото на
починалия му съпруг. В горепосочения смисъл е и Тълкувателно решение №30 от
17.06.1981г. на ОСГК на ВС. С оглед гореизложеното предявеният иск за разваляне
на договора относно прехвърлянето на останалите 2/6 идеални части от имота е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен само на това основание. Възражението
на ответниците за погасяване на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД по давност е
преклудирано и не следва да бъде разглеждано по същество тъй като е направено
след изтичане на срока за отговор на исковата молба.
От съдържанието на договора се установява, че ответникът Д.И. е поел задължение лично или чрез трето лице да полага
грижи за ищеца. Той е следвало да се грижи за здравето, хигиената и
домакинството на В.Н. според нуждата и възможностите
й да се справя сама. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
се установява, че от момента на сключване на договора ответникът Д.И. лично и с помощта на *пълно и точно е
изпълнявал задължението си да полага грижи за ищеца,
който с оглед здравословното си състояние е имал обективна
възможност да се справя без чужда помощ в ежедневието си. Освен това,
ответниците са поддържали и подобрили битовите условия в съвместно обитаваното
с ищеца жилище. Поради липсата на задължение за издръжка, възникналите между
страните имуществени спорове нямат връзка с предмета на процесния договор като
по делото липсват доказателства, от които да се достигне до извод, че са повлияли
върху изпълнението на задължението на ответниците да полагат грижи за ищеца. Не
е установено и противоправно поведение на ответниците, което да е принудило В.Н.
да напуска жилището си и да е обосновало нуждата да бъде обгрижвана от трети
лица. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно съдебната практика
обективирана в решения №82 от 05.04.2011г. по гр. д. №1313/2009г. и №494
от 16.11.2011г. по гр. д. №642/2011г. на IV г. о. на ВКС, и решение №439 от 22.12.2011г. по гр. д.
№90/2011г. на III г.
о. на ВКС, задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура. При това положение, ако кредиторът по своя вина не приема
изпълнението или не оказва необходимото съдействие за това, на основание чл. 95
от ЗЗД същият изпада в забава като задължението за полагане на грижи в тези
случаи се погасява поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря. С оглед
гореизложеното се достига до извода, че изпълнението на ответниците е
съответствало на всички нужди на ищеца като отсъствието му от жилището и
ползването по негова воля на социални услуги не са довели до възникване на
основание за разваляне на договора относно прехвърлянето на останалите 4/6 идеални части от процесния имот.
При това положение искът по чл. 87, ал. 3
от ЗЗД и в тази част се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да бъде осъден
да заплати на ответниците по 425 лв., представляващи направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
като неоснователен предявения от В.Д.Н. с ЕГН: ********** ***, срещу Д.К.И. с ЕГН: ********** *** и Т.А.И. с ЕГН: ********** ***, иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения на *договор между прехвърлителите **********
и В.Д.Н. с ЕГН: **********, и
приобретателя Д.К.И. с ЕГН: **********,
обективиран в *********, за прехвърляне
правото на собственост спрямо недвижим имот в ******, срещу задължение за полагане на бъдещи грижи по отношение на
прехвърлителя В.Д.Н..
Осъжда
В.Д.Н. с ЕГН: ********** ***,
да заплати на Д.К.И. с ЕГН: ********** ***,
сумата от 425 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/,
представляващи направени по делото разноски.
Осъжда
В.Д.Н. с ЕГН: ********** ***,
да заплати на Т.А.И. с ЕГН: ********** ***, сумата от 425 лв. /четиристотин
двадесет и пет лева/, представляващи направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: