№ 676
гр. Добрич, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Г. К. Пашалиев Гражданско дело №
20243230103578 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от М. А. И., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „ЗИРС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с
която се иска уволнението на ищцата да бъде признато за незаконно и заповед
№ 012 от 19.09.2024 г. да бъде отменена.
Предявен е и иск за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцата сумата от 2820, 00 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие.
Предявени са и искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми:
- 262, 77 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение
за месец юли 2024 г.;
- 8, 85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 262, 77 лева за периода от 15.08.2024 г. до 11.11.2024 г.;
- 580, 29 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение
за месец август 2024 г.;
- 12, 74 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 580, 29 лева за периода от 15.09.2024 г. до 11.11.2024 г.;
- 182, 36 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение
за месец септември 2024 г.;
- 1, 93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 182, 36 лева за периода от 15.10.2024 г. до 11.11.2024 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил при ответника по
1
трудов договор № 009/12.07.2024 г. на длъжност – „***“ с месторабота: *** и
възнаграждение в размер на 940, 00 лева. Уговорили са срок на изпитване от 6
месеца, както и тримесечно предизвестие за всяка от двете страни.
Сочи се, че ищцата е получавала авансово два пъти по 150, 00 лева.
На 05.09.2024 г., когато повдигнала въпроса за неплатените възнаграждения и
поискала копие на трудовия си договор, съпругът на управителката се
разкрещял с обиди и заплахи. Наредил на 09.09.2024г. да отиде до магазина,
да предаде ключовете и да се маха.
Заявява се, че ищцата е изпълнила нарежданията, но на 13.09.2024г. е
получила писмо от работодателя за даване на обяснения за неявяването си на
работа на 09.09.2024 г. и на 10.09.2024 г. На 21.09.2024 г. е получила заповед
№ 012 за дисциплинарно уволнение. Със същата се изисквало от ищцата и
плащане на обезщетение в размер на три брутни работни заплати – 2799, 00
лева. На 24.10.2024 г. получила и покана за доброволно изпълнение на сума в
размер на 2820, 00 лева.
Подчертава се, че М. И. е сезирала Инспекцията по труда – гр. Д..
След извършена проверка е установен разходен касов ордер № 01/31.08.2024
г., с който на И. е платена сума от 1150, 00 лева. С исковата молба се отрича
получаването на сумата.
Ответната страна е депозирала отговор в законоустановения срок.
Ответникът счита иска за признаване на незакоността на уволнението за
недопустим поради неправилно посочена правна квалификация.
В условие на евентуалност твърди, че искът е неоснователен. Оспорва
твърденията на ищцата, че М. И. не е получила екземпляр от трудовия си
договор; че е получила авансово две плащания по 150, 00 лева; че ищцата е
обиждана и заплашвана. Ответникът сочи, че веднъж е платил на ищцата
възнаграждение от 1150, 00 лева за месец юли и август. В тази връзка заявява,
че ищцата сама е помолила да бъдат платени 1000, 00 лева спешно, защото
трябвало да покрие разноски в производство, което водила с мъжа си. Така,
сумата от 1150, 00 лева е била изплатена на ищцата на 31.08.2024 г.
Ответникът твърди, че на 09.09.2024 г. и 10.09.2024 г. ищцата не е
отворила магазина. Не отговаряла и на обажданията. Поради тази причина е
образувано дисциплинарно производство, като ищцата не е дала обяснения.
На 19.09.2024 г. е издадена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Ответникът подчертава, че е поканил два пъти ищцата да се
яви, за да получи възнаграждението си за месец септември. Тя обаче не се е
отзовала. Счита, че дължи сума в размер на 269, 16 лева, след приспадане на
получените 1150, 00 лева.
Ищцата се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от
адвокат Г. К., който поддържа исковата молба.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното за установено от фактическа
страна:
От приложения по делото трудов договор № 009/12.07.2024 г. се
установява, че ищцата е била назначена при ответника на длъжност – „***“ с
месторабота: *** (л. 44). Уговорен е срок на изпитване от шест месеца и
месечно трудово възнаграждение в размер на 940, 00 лева. Ищцата е
постъпила на работа на 15.07.2025 г., като двете страни са удостоверили този
факт.
Като писмено доказателство е прието писмо от 12.09.2024 г. на
ответното дружество до ищцата, с което уведомява последната, че трябва да
представи писмени обяснения за неявяването си на работа на 09.09.2024г.,
10.09.2024 г. и дните след това (на гърба на л. 7).
Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със заповед №
012 от 19.09.2024 г. (на гърба на л. 9). Като причина за дисциплинарното
уволнение е посочено, че ищцата не се е явила на работа два последователни
дни – на 09.09.2024 г. и на 10.09.2024 г.
Прието е и друго писмо от 19.09.2024 г., с което дружеството
уведомява ищцата, че изпраща заповед за дисциплинарно уволнение.
Уведомява я също, че дължи обезщетение от 2799, 00 лева на основание чл.
221, ал. 2 от КТ (л. 8).
На ищцата са изпратени и покани от 24.10.2024 г. и от 02.12.2024г. за
получаване на заплатата за месец Септември (гърба на л. 8 и л. 35). С други
две покани за доброволно плащане от същите дати е уведомена, че трябва да
плати обезщетението от 2820, 00 лева, съответно в 16, 00 часа на 31.10.2024 г.
или в 16, 00 часа на 05.12.2024 г. (л. 9 и на гърба на л. 35).
По делото е приложено запорно съобщение от ЧСИ Л. Т. (л. 46). От
същото става ясно, че е наложен запор върху вземанията на ищцата,
произтичащи от трудовото правоотношение с ответника. Изпълнителното
дело е образувано по молба на Община Балчик.
По делото се събраха и гласни доказателствени средства.
Свидетелката В. В. разказа, че с ищцата са постъпили на работа при ответника
по едно и също време – 15.07.2024 г. Подчерта, че управителката на ответното
дружество и съпругът са се държали грубо с персонала в магазина. В.
обясни, че е напуснала ответното дружество със скандал, след заплахи от
страна на последния. Обвинил я в кражба на стоки, заключил я е в магазина и
казал: „Няма да си намериш друга работа. Ти от тук няма да излезеш.“
Свидетелката разказа също, че съпругът на управителката на „ЗИРС“
ЕООД е решавал кой да постъпи на работа и кой да бъде уволнен. Спомни си,
че миналата година ищцата е трябвало да бъде първа смяна. Била болна и се е
обадила в магазина да уведоми съпруга на управителката, че няма да може да
отиде на работа. Поискала и пари, за да си купи лекарства. Последният, в
присъствието на свидетелката, казал на ищцата да остави ключовете в
3
магазина и я наругал.
Съдът счита, че показанията на свидетелката следва да бъдат
възприети за достоверни, тъй като са ясни и не съдържат противоречия. При
отсъствието на други гласни доказателствени средства не може да бъде
направен подробен анализ. Поради тази причина показанията на свидетелката
следва да бъдат ползвани в цялост при формиране на фактическите изводи.
При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяната
му; по чл. 128, т. 2 от КТ; по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 220 от КТ.
По иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е в тежест на
ищцата да докаже, че между страните е било налице валидно трудово
правоотношение както и прекратяването на трудовото правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже, че уволнението е законно, че
издадената заповед за уволнение е мотивирана, че са изискани писмени
обяснения от ищцата, че ищцата е извършила описаните в заповедта за
уволнение нарушения, както и че тежестта на тези нарушения отговаря на
наложеното наказание.
Законодателят е предвидил в полза на работодателя право да налага
дисциплинарни наказания на служителите си, когато установи, че са
извършили нарушения на трудовата дисциплина. Това право е израз на
дисциплинарната власт, която упражнява работодателят и е показател за
съществуването на йерархическа зависимост между страните по трудовото
правоотношение. В Кодекса на труда редът за налагане на дисциплинарни
наказания е уреден посредством императивни разпоредби с единствената цел
да се гарантира правото на защита на служителя.
Произнасянето на съда относно съществуването на правото на
работодателя да наложи на служителя си дисциплинарно наказание се
предпоставя от преценката за законосъобразност на самата процедура по
налагането му.
Именно поради тази причина в началото на изложението съдът дължи
произнасяне по възраженията на ищцата, относими към процедурата за
налагане на дисциплинарно наказание. При положение, че производството е
било опорочено, то не е необходимо и въпросът извършено ли е процесното
нарушение от служителя да бъде изследван от съда.
Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е
длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства – 193, ал. 1 от КТ.
Обясненията на служителя в дисциплинарното производство в най-пълна
степен гарантират правото му на защита, тъй като чрез тях може да представи
4
своята гледна точка и да направи възражения относно конкретното деяние, в
момент предхождащ налагането на наказание от работодателя. За да го
упражни пълноценно, е необходимо в поканата деянието да бъде
индивидуализирано в достатъчна степен по време и място на извършване, че
служителят да може да го отграничи от други подобни прояви. В конкретния
случай работодателят е изпълнил задължението си и е изискал писмени
обяснения от ищцата, като ясно е посочил нарушението на трудовата
дисциплина, за което следва да отговаря – „за това, че не се е явила на работа
на 09.09.2024 г., 10.09.2024 г. и дните след това“. Спазен е и преклузивният
срок по чл. 194 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание. Ищцата
потвърди получаването на поканата на 13.09.2024 г.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ „Дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага.“ От приложената Заповед № 012 от 19.09.2024 г. се установява, че
формалните изисквания на закона са изпълнени. В същата ясно е посочено, че
ответникът налага дисциплинарно уволнение на ищцата поради неявяването
на работа на 09.09.2024 г. и на 10.09.2024г. – чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл.
187, ал. 1, т. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ.
Ищцата признава получаването на заповедта на 21.09.2024 г., както и
отсъствието си от работа на 09.09.2024 г. и на 10.09.2024 г. В тази връзка
развива и защитната си теза, че неявяването на работа не е виновно, а се
дължи на поведението на съпруга на управителката на ответното дружество.
Сходен случай на обективна невъзможност за изпълнение на трудовото
правоотношение е разгледан с Решение № 203 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 6889/2014 г., IV г. о., ГК, където е прието, че „Според разпоредбата
на чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение
на трудовата дисциплина. То като всяко правонарушение е виновно
противоправно деяние. Субект на нарушението може да бъде само работник
или служител, т. е. лице, което предоставя работната си сила по трудово
правоотношение. Обект на дисциплинарно нарушение могат да бъдат само
задължения на работника или служителя по трудовото му правоотношение
със съответния работодател. Има случаи и на обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор. Тогава има създадена нова обстановка, при
която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно.
Причините, които са породили тази невъзможност трябва да бъдат
непреодолими за и от страните.“
От показанията на свидетелката В. се установи, че съпруга на
управителката на ответното дружество се е държал грубо с ищцата и е
разпоредил да остави ключовете за процесния магазин още преди 09.09.2024 г.
Действията на съпруга на управителката недвусмислено сочат на заявено
намерение за прекратяване на трудовото правоотношение. Като е разпоредил
на ищцата да остави ключовете от магазина, едностранно е блокирал
изпълнението на трудовото правоотношение. Това е така, защото съгласно чл.
5
124 от КТ „По трудовото правоотношение работникът или служителят е
длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва
установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника
или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща
възнаграждение за извършената работа.“ Очевидно е, че без ключ достъпът на
ищцата до работното място бива ограничен и тя не може да престира
работната си сила. Касае се за обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор, предизвикана от трето за правоотношението лице.
Съдът възложи в тежест на работодателя да докаже виновното
извършване на процесното нарушение на трудовата дисциплина от ищцата.
Този основен факт обаче, остана недоказан. При това положение, с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че искът по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ следва да бъде уважен, като уволнението на М. А. И. бъде признато за
незаконно и Заповед № 012 от 19.09.2024 г. на управителя на „ЗИРС“ ЕООД
бъде отменена.
По иска с правно основание чл. 220 от ГПК ищцата трябва да
установи, че уволнението е извършено на основание, за което законът
изисква отправяне на предизвестие, както и неспазване на срока на
предизвестието от работодателя.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от КТ „До изтичане на срока
за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати
договора без предизвестие“. Процесният трудов договор е със шестмесечен
срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя. В т. 3 от същия страните
изрично са уговорили, че работодателят не дължи предизвестие при
прекратяване на договора до изтичане на срока на изпитването. След като
прекратяването е извършено на 21.09.2024 г. – по време на срока за изпитване,
то работодателят не дължи предизвестие. Следователно, не дължи и
обезщетение за неспазено предизвестие.
Самостоятелна причина за отхвърляне на иска е и самото основание,
на което е прекратено трудовото правоотношение – дисциплинарно
уволнение. При дисциплинарно уволнение работодателят не дължи
обезщетение на работника, а последният дължи обезщетение на работодателя
по чл. 221, ал. 2 от КТ. При отмяна на дисциплинарното уволнение на
работника се дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа
по чл. 225, ал. 1 от КТ, но такъв иск не е предявен.
Ето защо, предявеният иск за сумата от 2820, 00 лева, представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ е в тежест на
ищцата да докаже наличието на трудовото правоотношение с ответника за
6
периода от 12.07.2024 г. до 21.09.2024 г. на длъжност „***“; полагане на труд
по трудовото правоотношение през посочения период; размер на трудовото
възнаграждение в чиста сума за получаване за процесния период; настъпила
изискуемост на трудовото възнаграждение за процесния период.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД трябва да установи
съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното задължение и
размер на вземането за мораторна лихва.
От представената по делото разчетно платежна ведомост се
установява, че ищцата има тринадесет отработени дни за месец юли 2024г.;
двадесет и два за месец август 2024 г. и четири за месец септември 2024 г. (л.
45). През месец септември М. И. е ползвала и три дни платен отпуск.
Изчислено е, че чистата сума за получаване от ищцата за месец юли възлиза
на 412, 28 лева. От тази сума следва да бъде извадена признатата като
получена от ищцата сума в размер на 150, 00 лева. Следователно, искът за
сумата от 262, 77 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
месец юли 2024 г., следва да бъде уважен до размера на сумата от 262, 28 лева,
а за разликата до пълния претендиран размер подлежи на отхвърляне.
Ответникът дължи обезщетение за забава върху главницата от 262, 28
лева поради неизпълнение на задължението за плащане на трудово
възнаграждение на ищцата за месец юли. В т. 5 от процесния трудов договор е
уговорено трудовото възнаграждение да се изплаща еднократно ежемесечно
до края на месеца, следващ месеца на полагане на труд. При това положение
ответникът е изпаднал в забава на 01.09.2024 г. За периода от 01.09.2024 г. до
11.11.2024 г. дължи обезщетение за забава върху главницата от 262, 28 лева в
размер на 7, 15 лева (изчислено с лихвен калкулатор). За разликата до пълния
претендиран размер от 8, 85 лева и за периода от 15.08.2024 г. до 31.08.2024 г.
искът подлежи на отхвърляне.
В представената по делото разчетно платежна ведомост е отразено, че
чистата сума за получаване от ищцата за месец август възлиза на 729, 42 лева.
От тази сума следва да бъде извадена признатата като получена от ищцата
сума в размер на 150, 00 лева. Следователно, искът за сумата от 580, 29 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец август 2024 г.,
следва да бъде уважен до размера на сумата от 579, 42 лева, а за разликата до
пълния претендиран размер подлежи на отхвърляне.
Поради неизпълнение на задължението за плащане на трудово
възнаграждение на ищцата за месец август се дължи обезщетение за забава
върху главницата от 579, 42 лева. Ответникът е изпаднал в забава на
01.10.2024 г. За периода от 01.10.2024 г. до 11.11.2024 г. дължи обезщетение за
забава върху главницата от 262, 28 лева в размер на 9, 21 лева (изчислено с
лихвен калкулатор). За разликата до пълния претендиран размер от 12, 74 лева
и за периода от 15.09.2024 г. до 30.09.2024 г. искът подлежи на отхвърляне.
Видно от представената по делото разчетно платежна ведомост,
чистата сума за получаване от ищцата за месец септември възлиза на 277, 46
7
лева. Оттук се извежда, че искът за сумата от 182, 36 лева, представляваща
неплатено трудово възнаграждение за месец септември 2024 г., следва да бъде
уважен в цялост.
Върху главницата се дължи и обезщетение за забава поради
неизпълнение на задължението за плащане на трудово възнаграждение на
ищцата за месец септември. За периода от 01.11.2024 г., когато ответникът е
изпаднал в забава, до 11.11.2024 г. се дължи обезщетение за забава върху
главницата от 182, 36 лева в размер на 0, 76 лева (изчислено с лихвен
калкулатор). За разликата до пълния претендиран размер от 1, 93 лева и за
периода от 15.10.2024 г. до 31.10.2024 г. искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищцата се поражда правото да
бъдат заплатени направените разноски.
Ищцата е представила списък на разноските, като претендира
адвокатско възнаграждение от 1000, 00 лева. Предявени са осем иска, като в
договора за правна защита липсва разграничение за всяка от претенциите
каква сума е платена. При това положение следва да бъде прието, че за защита
по всеки иск е платена идентична сума – 125, 00 лева.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 875, 00 лева –
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство за защита
по уважените седем иска.
Ответната страна не претендира разноски, поради което и такива не
се дължат за отхвърления иск.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати
държавна такса по сметка на съда в размер на 350, 00 лева (по 50 лева за всеки
уважен иск), определена съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК по всеки от шестте осъдителни иска и
съгласно чл. 3 от Тарифата за иска за отмяна на уволнението.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М. А. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, извършено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, Заповед № 012 от 19.09.2024 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от управителя на
„ЗИРС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.
8
ОСЪЖДА „ЗИРС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на М. А. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 262, 28 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение по Трудов
договор № 009/12.07.2024 г. за месец юли 2024 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 262, 28 лева до пълния претендиран размер
от 262, 77 лева.
ОСЪЖДА „ЗИРС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на М. А. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 7, 15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 262,
28 лева за периода от 01.09.2024 г. до 11.11.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 7, 15 лева до пълния претендиран размер от 8, 85 лева и за
периода от 15.08.2024 г. до 31.08.2024 г.
ОСЪЖДА „ЗИРС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на М. А. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 579, 42 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение по Трудов
договор № 009/12.07.2024 г. за месец август 2024 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 579, 42 лева до пълния претендиран
размер от 580, 29 лева.
ОСЪЖДА „ЗИРС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на М. А. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
9, 21 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 579, 42
лева за периода от 01.10.2024 г. до 11.11.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 9, 21 лева до пълния претендиран размер от 12, 74 лева и за
периода от 15.09.2024 г. до 30.09.2024 г.
ОСЪЖДА „ЗИРС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на М. А. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 182, 36 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение по Трудов
договор № 009/12.07.2024 г. за месец септември 2024 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ЗИРС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на М. А. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
0, 76 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 182, 36
лева за периода от 01.11.2024 г. до 11.11.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 0, 76 лева до пълния претендиран размер от 1, 93 лева и за
9
периода от 15.10.2024 г. до 31.10.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. И., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „ЗИРС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** иск,
с който се претендира осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 2820, 00 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие за прекратяване на Трудов договор № 009/12.07.2024 г.
ОСЪЖДА „ЗИРС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на М. А. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 875, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3578
по описа на Районен съд Добрич за 2024 г.
ОСЪЖДА „ЗИРС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати по сметка на Районен съд Добрич, сумата от 350,
00 лева, представляваща държавна такса по гр.д. № 3578 по описа на Районен
съд Добрич за 2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10