О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 257 21.04.2023г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на двадесет
и първи април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с
участието
на
прокурор
като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА частно административно дело № 221 по описа
за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство е по реда на чл. чл. 60, ал. 6 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „ВИАЛЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Трети март“ № 16,
представлявано от управителя В.Т.В., против разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на наложена принудителна административна мярка, постановено със
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-149-0115921 от
22.03.2023г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането за предварително
изпълнение на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/, по
съображения за неговата необоснованост, недоказано наличие на нормативно
регламентираните основания по чл.60, ал.1 от АПК за упражненото административно
правомощие и несъобразяване с целта на закона. Поддържа се от жалбоподателя, че
в мотивите за разпореденото предварително изпълнение на ПАМ, не са посочени
конкретни фактически съображения за необходимостта от това предварително
изпълнение. Счита, че допуснатото нарушение само по себе си не може да обоснове
извод за съществуването на основания за предварителното изпълнение на ПАМ. С
подробно изложени в жалбата съображения за липсата на законово предвидените
материалноправни предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК и за несъответствие с целта
на закона, е направено искане да бъде отменено разпореждането за предварително изпълнение
на наложената със ЗНПАМ № ФК-149-0115921 от 22.03.2023г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП принудителна административна мярка.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител, в представеното по делото писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
допуснатото предварително изпълнение на наложената принудителна административна
мярка е обосновано, правилно и законосъобразно от гл.т наличието на
материалноправните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, за което излага подробни
съображения.
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес, в нормативно регламентирания срок по чл.60, ал.5 от АПК, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От
приложените към жалбата и от представените с административна преписка
доказателства, се установява следната фактическа обстановка:
Със Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-149-0115921 от 22.03.2023г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „ВИАЛЕКС“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект – пиано бар „CANTO“,
находящ се в гр. Казанлък, пл. „Севтополис“ № 1, стопанисван от „ВИАЛЕКС“ ЕООД,
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В заповедта е посочено, че при извършена на 18.03.2023г.,
в 03.05 часа проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – пиано
бар „CANTO“, находящ се в гр. Казанлък, пл. „Севтополис“ № 1,
стопанисван от „ВИАЛЕКС“ ЕООД, е констатирано, че дружеството, в качеството си на
задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки
от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено при
извършена контролна покупка на 1 бр. наргиле за пушене на стойност 30 лева, платени в брой на лицето Иван Димитров Христов
– Сервитьор в обекта, от Славей Чапразов – орган по приходите преди
легитимация, за което не е била издадена фискална касова бележка от монтираното,
въведено в експлоатация и работещо към момента на проверката фискално
устройство, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на
изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Нарушението се
потвърждавало и от установената положителна разлика в размер на 225.50 лева
между данните от ФУ и фактическата наличност на парични средства. За
установените факти и обстоятелства се сочи съставен на основание чл.110, ал.4
във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. АА № 0115921/
18.03.2023г. Въз основа на констатациите е направен извод, че „ВИАЛЕКС“ ЕООД не
е издал документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. Извършеното нарушение на чл.3,
ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е
възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за
прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.
На основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60 от АПК, е
разпоредено предварителното изпълнение на наложената принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект”, мотивирано с
необходимост от предварителното изпълнение за предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения от същия вид, както и поради следното: 1. За да се
защити особено важен държавен интерес, а именно спазването на фискалната
дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява
интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото
лице, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице
доходи и размера на неговите публични задължения; 2. Съществуваща опасност
изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и 3. Съществуваща
опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета. Сочи се, че разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС осъществяват
държавна принуда за защита на установените правни регламенти, като същите имат
и санкционен, и превантивен характер, тъй като ПАМ по принцип се налага за
преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и
последиците от тях. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ
съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния
ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от данъчно
облагане, би била непосредствена. Обосновано е, че нарушението има негативни
последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до
отклонение от данъчното облагане. Сочи се, че неизпълнението на задължението за
издаване на съответен документ за продажба в обекта, който обект, предвид местоположението
и големината на търговската му площ; предмета на осъществяваната дейност и вида
на предлаганите стоки и услуги, благоприятства
и предразполага причиняваните вреди на фиска, още повече че в случая при
проверката била установена положителна разлика в размер на 225.50 лева между
данните от ФУ и фактическата наличност на парични средства, която разлика
представлявала около 30 % от наличните парични средства в обекта, които не са
отразени чрез ФУ, което сочило, че създадената организация в обекта няма за цел
и не води до изпълнение на установените правни регламенти. Прието е и че с това
поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и
фискалната политика на държавата, тъй като укрива значителна част от своите
продажби, което възпрепятства възможността за проследяване на реализираните от търговеца
обороти и правилното определяне на реализираните доходи и дължимите данъци. Необходимостта
от предварително изпълнение се свързва и с начина и вида на организиране на
отчетността, които в случая са довели до извършеното деяние и индиректно от
степента на неговата обществена опасност. Въпреки че е запознат с изискванията
за този вид дейност, търговецът е извършил административно нарушение, с което
засяга основния ред в търговския оборот и следва да бъдат предприети мерки за
защита на фиска, като се предотврати веднага възможността за неотчитането на
приходите от негова страна. Като основание за допускането на предварително
изпълнение на ПАМ е възприета и възможността от закъснението на изпълнението на ПАМ да последва
значителна или трудно поправима вреда - съществено отклонение от данъчно облагане и да се
препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и
проследяване на търговския оборот в цялост.
При така установеното от фактическа страна, се следват
следните правни изводи:
На
оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка по чл.186,
ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ
за продажба по чл.118 от ЗДДС. Следователно юридическият факт, пораждащ
правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект, е неизпълнението на задължението по
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане
на извършваните продажби на стоки или услуги в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка. Възприемайки
установеното на място в проверения търговски обект на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба от Наредбата и съотв. като източник на
правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а"
от ЗДДС, административният орган е приложил със ЗНПАМ № ФК-149-0115921 от
22.03.2023г. принудителна административна мярка запечатване на търговския
обект, в който е прието, че е осъществена противоправната деятелност,
кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за
забрана на достъпа до обекта.
Съгласно чл. 188 от ЗДДС принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС подлежи на предварително
изпълнение при условията на чл.60, ал.1 – 7 от АПК, т. е то може да се допусне
с разпореждане, както е в случая, при наличие на предпоставките, регламентирани
в чл. 60 ал.1 от АПК. За да пристъпи към
допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ,
административният орган следва да съобрази налице ли е някое от основанията,
включени в хипотезата на 60, ал.1 от АПК и да мотивира разпореждането за
предварително изпълнение /чл.60 ал.2 от АПК/, вкл. като установи, че то се
налага - за да се осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
В случая съдът приема, че нито е обосновано, нито е
доказано съществуването на обстоятелства, които законът в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК регламентира като
материалноправно основание за допускане на предварителното изпълнение на заповедта
и на наложената с нея принудителната административна мярка.
На
първо място оспореното разпореждане за предварително изпълнение на наложената
ПАМ не съответства на изискването по чл.60, ал.2 от АПК за мотивираност – не е
обоснована нито нуждата от защита на особено важен държавен интерес, нито
съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни
или трудно поправими вреди за фиска. Общо формулираните в заповедта мотиви,
свързани със значимостта на охраняваните с наложената ПАМ обществени отношения,
на държавния интерес, чиято защита цели издаването на заповедта, както и с
вероятността от закъснението на изпълнението да настъпят значителни и трудно
поправими вреди, не изпълняват изискването по чл.60, ал.2 от АПК за
мотивираност на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на
ПАМ. Оспореният акт не съдържа конкретни и относими факти и съображения, които
да обосновават извод за необходимост от предварително изпълнение на наложената
мярка при прилагането на някоя от законово регламентираните предпоставки по
чл.60, ал.1 от АПК. Единствените конкретни факти, на които се основава
административното решение за издаване на разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на наложената ПАМ, се
свързват с местоположението и големината на търговската площ на обекта;
предмета на осъществяваната дейност и вида на предлаганите стоки и услуги и с констатацията
за установена при проверката положителна разлика в размер на 225.50 лева между
данните от ФУ и фактическата наличност на парични средства, представляваща
около 30 % от наличните парични средства в обекта, които не са отразени чрез ФУ.
Тези обстоятелства обаче са взети предвид и за преценката тежестта на
извършеното нарушение при определянето на срока за налагането на ПАМ, поради
което не могат да бъдат разглеждани като такива и за мотивиране на
материалноправна предпоставка за постановяване разпореждане за предварителното
изпълнение на ПАМ в хипотезата на чл.60, ал.1 от АПК. На практика изложените
мотиви за разпореденото предварително изпълнение се свеждат до обосноваване на
фактическото основание за налагане на ПАМ на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС и на целите на налаганата ПАМ от гл.т на нейния
преустановителен и превантивен характер и общи съждения относно държавния
интерес за спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на
извършваните продажби на стоки и услуги в търговския обект чрез издаване на
фискални касови бележки, което обаче по никакъв начин не изпълнява изискването
по чл.60, ал.2 от АПК за мотивираност на
разпореждането за предварително изпълнение на акта.
Въз основа на представените по делото документи, съдът
приема, че не е доказано и съществуването на възприетите от административния
орган материално правни предпоставки за
допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, по следните
съображения:
Превантивният
характер на ПАМ, противно на приетото от решаващия административен орган, не
предпоставя автоматично извод за наличие на предпоставка за допускане на
предварително изпълнение на акта, с който се налагат. Предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения от същия вид, както и
коригирането поведението на търговеца и налагането на финансова дисциплина,
принципно се постига с налагането на самата принудителна мярка и са
предпоставки за издаване на заповедта за налагане на ПАМ. На следващо място
целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им
е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. Действително обществените
отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в
или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата
и предполагат засилена охрана, в законово очертаните рамки - съобразно целите
на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Както принудителната
административна мярка, така и допускането на нейното предварително изпълнение,
трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са
съразмерни по тежест с установените факти и с преследваната цел. Следва да се
отбележи и че законодателят не презюмира наличието на особено важен държавен
интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения във връзка с
регистрирането и отчитането на продажбите чрез фискално устройство и се налага
принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, тъй като не е предвидил
предварително изпълнение на мярката по силата на закона, а обуславя допускането
на изпълнението й с наличие на предпоставките по чл. 60 АПК, като защитата на обществения
интерес, който се засяга от поведението на търговеца, се осигурява от
предвидената и наложена принудителната административна мярка, включително чрез
продължителността на срока, за който е наложена.
В случая, освен че посочената като цел за допускане на
предварителното изпълнение на наложената ПАМ, се смесва с целта на самата
принудителна административна мярка, имаща преустановителен и превантивен
характер, не е доказано и наличието на която и да е било от материалноправните
предпоставки за упражняване на правомощието по чл.60, ал.1 от АПК.
Административното решение за издаване на разпореждане за допускане на
предварителното изпълнение на наложената ПАМ се свързва с необходимостта от
защита на особено важен държавен интерес по см. на чл.60, ал.1 от АПК, какъвто
несъмнено е интересът от надлежното регистриране и отчитане на приходите от
задълженото лице чрез издаването на съответния документ за продажба по чл.118
от ЗДДС и заплащането на данъци върху действителния им размер. Действително регистрирането
и отчитането на извършваните продажби на стоки или услуги в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка, е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти по смисъла на
§ 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Съответно неизпълнението на това задължение има за
последица нерегистриране и неотчитане на приход от продажби, като неиздаването
на съответния документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, законът в разпоредбата на
чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС предвижда като материалноправна предпоставка
за издаването на заповед за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект. Но
доколкото в ЗДДС липсва регламентирано предварително изпълнение на мярката по
чл.186, ал.1 от ЗДДС, следва извода, че за постановяването на разпореждане за
предварително изпълнение на ПАМ е необходимо във всеки конкретен случай да бъде
доказана нуждата от защита на особено важен държавен интерес по см. на чл.60,
ал.1 от АПК, което доказване не се
свърза с доказването наличието на накърнен държавен интерес от допуснатото
нарушение, нормативно установено като материалноправно основание за налагане на
самата ПАМ. След като законът не
презюмира наличието на засегнати от обуславящото налагането на ПАМ нарушение
права и интереси по см. на чл.60, ал.1 от АПК, които е необходимо да бъдат
защитени чрез допуснато по силата на закона предварително изпълнение на
административния акт, с който се налага мярката, недопустимо е охраняваният с
предварителното изпълнение по чл.60, ал.1 от АПК държавен интерес да се
презюмира от правоприлагащия орган по съображения за засегнат държавен интерес
от самото извършено нарушение, съставляващо основание за налагане на ПАМ, както
е направено в случая. Нито е обосновано, още по-малко доказано, как точно създадената
организация в търговския обект „няма за цел и не води до изпълнение на
установени правни регламенти“. Както вече беше посочено, установена в обекта
при проверката положителна разлика в размер на 225.50 лева между данните от ФУ
и фактическата наличност на парични средства, сама по себе не доказва нуждата
от предварителното изпълнение на акта от гл.т наличието на материалноправните
предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК.
Неподкрепени с каквито и да е било фактически констатации и
доказателства /от гл.т на реализираните
от търговеца обороти, съотв. приходи в предходни периоди и дали те са
значителни по размер/, са и съображенията за „съществено накърняване на
обществения интерес и фискалната политика на държавата“. Не е ясно по какъв
начин сочените характеристики на обекта и осъществяваната в него търговска
дейност „благоприятстват и предразполагат разрастването на причиняваните вреди
на фиска“. Не е обосновано и защо административният орган е приел, че от
закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими
вреди за фиска. Както беше посочено, несъмнено неиздаването на съответния
документ за продажба се свързва с неотчитането на приходи /доходи/, но не става ясно по какви конкретни
съображения е прието, че в случая ще настъпят значителни
или трудно поправими вреди за държавата, ако не се допусне предварително изпълнение на
наложената ПАМ.
Абсолютно немотивирано, бланкетно и недоказано е и третото сочено основание за
допускането на предварителното изпълнение на ПАМ - че има опасност изпълнението
на акта може да бъде осуетено или сериозно затруднено.
Следователно разпореденото предварително изпълнение на
наложената ПАМ се явява фактически и доказателствено необосновано от гл.т съществуването
на твърдените от административния орган материалноправни предпоставки за
упражняване на правомощието по чл.60, ал.1 от АПК, което обуславя извод и за
неговата несъразмерност, в нарушение на принципа по чл. 6, ал. 1 от АПК.
По
изложените съображения разпореждането за предварително изпълнение на
принудителната административна мярка, наложена със ЗНПАМ № ФК-149-0115921 от
22.03.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С
отмяната на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ, спирането на изпълнение на това
разпореждане се явява лишено от предмет. Това е така, тъй като с отмяната на
предварителното изпълнение не съществува изпълнително основание и съотв. е
недопустимо след отмяната му да се постановява и спиране.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ВИАЛЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Трети март“ № 16,
представлявано от управителя В.Т.В., разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на наложена принудителна административна мярка, постановено със
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-149-0115921 от
22.03.2023г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, като незаконосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.188, ал.2 от ЗДДС.
СЪДИЯ: