Решение по дело №2456/2017 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юли 2018 г. (в сила от 19 септември 2018 г.)
Съдия: Пламен Станчев
Дело: 20174120102456
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

284

 

град Горна Оряховица, 13.07.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛAМЕН СТАНЧЕВ

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ………………, след като разгледа докладваното от съдията Станчев гражданско дело № 2456 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Отменителен иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД

 

ИЩЦИТЕ В.П.Р., Т.Е.Ш. и М.Г.И.-Ш. чрез пълномощника адв. Ц.П. от САК молят съда да бъде обявен за недействителен спрямо тях договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 138, том I, рег. № 1618, дело № 128 от 11.02.2015 г. на нотариус К.Б., по силата на който ответникът П.С.П. продал на ответника П.К.П. собствената си идеална част от описания в нотариалния акт имот, находящ се в ***. Ищците посочват, че са кредитори на ответника П.С.П., който с присъда от 19.11.2015 г. по НОХД № 462/2014 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново бил признат за виновен за това, че на 14.03.2014 г. предумишлено умъртвил техния близък Е.Ш.. Със същата присъда ответникът П.С.П. бил осъден да заплати на всяка от трите ищци по 100000 лв. обезщетение за претърпени от тях в резултат от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Ищците поддържат, че сключването на посочения по-горе договор за покупко-продажба представлява действие, с което ответникът П.С.П. ги е увредил в качеството им на негови кредитори. Ответникът П.С.П. знаел за увреждането. Ответникът П.К.П. също знаел, че сключването на договора за покупко-продажба уврежда интересите на пострадалите от престъплението лица поради широкия обществен отзвук на случая „Л.“ и предвид обстоятелството, че пълномощното, с което се легитимирал пълномощникът на продавача пред нотариуса, било заверено в затвора. Индиции за знание и желание от страна на ответника П.К.П. за увреждане на кредиторите били нарушената еквивалентност на престациите по договора и непосочването на платежното нареждане за сумата 6000 лв., която продавачът декларирал, че е получил от купувача. Предвид изложеното ищците молят съда да уважи предявения отменителен иск, като обяви описания в исковата молба договор за недействителен по отношение на тях. Претендират разноски.

В законния срок ответниците П.С.П. и П.К.П. чрез пълномощника адв. П.П. от ВТАК депозират отговор на исковата молба. Поддържат, че искът е допустим, но по същество – неоснователен. Към датата на извършване на действието, чието обявяване за недействително се иска, ищците нямали качеството на кредитори. Вземането на ищците възникнало и те придобили качеството кредитори от датата на влизане в сила на присъдата – 21.08.2017 г., а атакуваният договор за покупко-продажба бил сключен на 11.02.2015 г. Сключването на договора не било действие, което уврежда кредиторите. Страните по договора не целели увреждането на кредиторите, а сключването на договора било крайно необходимо за ответника П.С.П., подсъдим към онзи момент, за да получи необходимата сума, с която да организира защитата си. Ответниците оспорват твърдението в исковата молба, че ответникът П.К.П. знаел, че сключването на договора уврежда ищците. Към момента на извършване на сделката по отношение на П.С.П. действала презумпцията за невинност, а в хода на цялото наказателно производство подсъдимият поддържал, че е невинен. Страните по договора нямали намерение да увредят ищците, което изключвало знание за такова увреждане у ответника П.К.П.. Ответниците молят съда да отхвърли иска и да им присъди направените разноски по делото.

СЪДЪТ, след като обсъди приетите доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С присъда по НОХД № 462/2014 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, влязла в сила на 21.08.2017 г., ответникът П.С.П. бил признат за виновен за това, че на 14.03.2014 г. предумишлено умъртвил Е.Ш., син на първата ищца, баща на втората и съпруг на третата. Със същата присъда ответникът П.С.П. бил осъден да заплати на всяка от трите ищци обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди в размер на по 100000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за времето от датата на увреждането 14.03.2014 г. до окончателното ѝ изплащане.

За присъдените с присъдата обезщетения на ищците били издадени изпълнителни листове.

От приетата като писмено доказателство справка за движението на НОХД № 462/2014 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново (л.182 – 190) се установява, че съдебното производство по делото е образувано на 19.12.2014 г., че на 24.01.2015 г. защитниците на подсъдимия са депозирали възражение по делото, че на 27.01.2015 г. по делото е постъпила молба от подсъдимия и че на 09.02.2015 г. по делото е постъпило заявление от защитниците и от подсъдимия.

От данните в присъдата, в решенията на ВТАС и ВКС и в приложената справка за движение на делото се установява, че в периода от датата на деянието 14.03.2014 г. до датата на влизане на присъдата в сила 21.08.2017 г. подсъдимият П.С.П. е бил задържан в изпълнение на взета по отношение на него мярка за неотклонение задържане под стража.

На 11.02.2015 г. с нотариален акт № 138, том I, рег. № 1618, дело № 128 на нотариус К.Б., с район на действие РС-Горна Оряховица, вписана с рег. № 296 в регистъра на Нотариалната камара, ответникът П.С.П., представляван от пълномощника С.Н.С., продал на ответника П.К.П. 1/4 ид.ч. от 1/3 ид.ч. от имот с кадастрален № 1233, за който е отреден УПИ II-1233 в кв. 81 по ПУП на град Л., целия с площ 819 кв.м., и 1/4 ид.ч. от целия първи етаж на построената в този имот триетажна жилищна сграда, състоящ се от три спални, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 120 кв.м., ведно с 1/4 ид.ч. от придаващите се към него изба с площ 9 кв.м. и гараж № 1 с площ 12 кв.м., ведно с 1/4 ид.ч. от съответните общи части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата 6000 лв., за която сума продавачът заявил, че е получил предварително изцяло и в брой от купувача.

Пълномощникът на продавача С.Н.С. удостоверила пред нотариуса представителната си власт с издадено от продавача П.С.П. пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието съответно рег. № 280/23.01.2015 г. и рег. № 281/23.01.2015 г., извършени от помощник-нотариус по заместване извън нотариалната кантора, а именно в Затвора Ловеч. Обстоятелството, че нотариалните удостоверявания на подписа и съдържанието на пълномощното са извършени в Затвора Ловеч било отразено като забележка в поставените върху пълномощното от помощник-нотариуса щемпели.

В качеството си на служител на МВР ответникът П.К.П. имал задължение да декларира данни за имотното си състояние. В подписана на 05.03.2015 г. и подадена на 26.03.2015 г. декларация П. не декларирал, че е придобил от ответника П.С.П. описания по-горе имот. По повод публикации в средствата за масова информация срещу П. било образувано дисциплинарно производство за невярно деклариране на имотното състояние. В хода на това производство П. дал писмени обяснения, в които посочил, че бащата на неговата съпруга е брат на С.Н.С. – майката на ответника П.С.П.. Чрез своя брат С. се свързала с П., обяснила, че имат нужда от пари, и му предложила да закупи ниви и описания по-горе недвижим имот в град Л.. П. се съгласил да купи имотите.

Свидетелят И.И.С., който участвал в наказателното производство против ответника П.С.П. в качеството на повереник на ищците, посочва, че в деня на съдебното заседание, проведено през месец март 2015 г., чул пред съдебната зала разговор между майката на подсъдимия С.Н.С. и непознат мъж. Двамата събеседници говорели за кръвнина. С. обяснила, че по съвет на адвокатите прехвърлили всички свои имоти на тяхно близко момче, докато приключела цялата история около делото. Разбрали се след приключване на делото имотите да им бъдат върнати.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетеля И.И.С. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания на 15.05.2018 и 14.06.2018 г.

Въз основа на установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният отменителен иск е основателен.

От доказателствата се установи, че е осъществен фактическият състав по чл.135, ал.1 от ЗЗД, от който възниква преобразуващото право на ищците да искат обявяване на увреждащия ги договор за покупко-продажба, сключен между двамата ответници, за относително недействителен по отношение на тях.

Ответникът дължи на всяка от трите ищци по 100000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от 14.03.2014 г. до окончателното изплащане. Вземането е съдебно потвърдено с влязла в сила присъда.

Вземането на ищците е възникнало на 14.03.2014 г., когато е осъществен съставът на непозволеното увреждане, т.е. преди сключването на атакувания договор за покупко-продажба от 11.02.2015 г.

Сключеният между ответниците договор за покупко-продажба не страда от предвидените в чл.26 – 31 и чл.33 от ЗЗД пороци и е породил желаното от продавача и купувача правно действие.

Макар и единствено жилище на длъжника, продаденият имот не е несеквестируемо имущество по отношение на принудителното събиране на вземането на ищците за вреди от непозволено увреждане (чл.445, ал.2 от ГПК).

Със сключването на договора за покупко-продажба на недвижимия имот ответникът П.С.П. е увредил ищците в качеството им на кредитори по вземането за обезщетение за непозволено увреждане, тъй като е затруднил принудителното събиране на това вземане. Затруднението се изразява в лишаване на кредиторите от възможността да насочат принудителното изпълнение върху наличния недвижим имот при невъзможност да бъдат открити получените от пълномощника на ответника пари в брой, представляващи цената от продажбата на имота.

Ответникът П.С.П. е съзнавал, че като осребрява недвижимия си имот, затруднява събирането на вземанията на ищците за обезщетение, произтичащи от собственото му деяние от 14.03.2014 г. Поради това съдът приема, че П. е знаел, че със сключването на договора за покупко-продажба уврежда ищците в качеството им кредитори по вземането за обезщетение.

Ответникът П.К.П. е договарял с пълномощника на продавача С.Н.С., която е представила пред нотариуса пълномощно от П.С.П., на което е отбелязано изрично, че нотариалното удостоверяване на подписа на упълномощителя и съдържанието на документа е извършено в Затвора Ловеч. Според цитираните по-горе обяснения на П., дадени в дисциплинарното производство против него, бащата на неговата съпруга е брат на С.Н.С.. От приетите като писмени доказателства разпечатки на хартиен носител от интернет страниците на вестниците „Стандарт“ и „Сега“ (л.199 и 200), от показанията на свидетеля С. за присъствието на репортерите пред съдебната зала, в която се е разглеждало наказателното дело против ответника П., и от цитираните публикации в писмените материали от дисциплинарното производство против П. (л.240, 241, 243 и 245) се установява, че случаят от 14.03.2014 г., при който ответникът П. умишлено е убил близкия на ищците, е бил широко отразен в средствата за масова информация. Съвкупната преценка на така изброените обстоятелства мотивира съда да приеме, че към момента на сключване на атакувания договор за покупко-продажба ответникът П.К.П. е знаел, че П.С.П. е обвинен за това, че умишлено е убил Е.Ш., и че във връзка с това свое деяние дължи на близките на убития обезщетение. Знаейки тези обстоятелства, П. е съзнавал, че извършваната от П. продажба на недвижимия имот в град Л. уврежда ищците като кредитори по вземането за обезщетение, тъй като ги лишава от възможността да насочат принудителното изпълнение върху наличния недвижим имот, изправяйки ги пред невъзможността да открият и да насочат изпълнението към получените от пълномощника на продавача пари в брой, представляващи цената от продажбата на имота. Предвид изложеното съдът приема, че при сключването на атакувания договор за покупко-продажба ответникът П.К.П. е знаел, че с това свое действие ответникът П.С.П. уврежда ищците.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че в полза на ищците е възникнало преобразуващото право да искат обявяване за относително недействителен по отношение на тях на увреждащия ги договор за покупко-продажба. Това налага предявеният иск да бъде уважен.

При този изход ответниците дължат на ищците направените от последните разноски по делото. С оглед броя на ищците и ответниците всеки от двамата ответници следва бъде осъден за заплати на всеки от тримата ищци по 416,39 лв., представляващи 1/6 от направените от ищците разноски в общ размер от 2498,36 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на В.П.Р., ЕГН **********, с адрес ***, Т.Е.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, и М.Г.И.-Ш., ЕГН **********, с адрес ***, трите представлявани от пълномощника адв. Ц.П. от САК и от преупълномощения от последната адв. С.Й. от САК, по иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, предявен от В.П.Р., Т.Е.Ш. и М.Г.И.-Ш. против П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, и П.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, двамата представлявани от пълномощника адв. П.П. от ВТАК, договора за покупко-продажба на недвижим имот от 11.02.2015 г., сключен с нотариален акт № 138, том I, рег. № 1618, дело № 128 на нотариус К.Б., с район на действие РС-Горна Оряховица, вписана с рег. № 296 в регистъра на Нотариалната камара, по силата на който П.С.П., представляван от пълномощника С.Н.С., ЕГН **********, продал на П.К.П. 1/4 ид.ч. (една четвърт идеална част) от 1/3 ид.ч. (една трета идеална част) от имот с кадастрален № 1233 (хиляда двеста тридесет и три), за който е отреден урегулиран поземлен имот II-1233 (две римско за хиляда двеста тридесет и три) в квартал 81 (осемдесет и едно) по подробния устройствен план на град Л., целия с площ 819 кв.м. (осемстотин и деветнадесет квадратни метра), при граници на целия имот: на изток – имот 1232, собственост на Община Л., на юг – улица, на запад – улица, имот 1190, собственост на С.С., и реално 1/4 ид.ч. (една четвърт идеална част) от целия ПЪРВИ ЕТАЖ на построената в този имот триетажна жилищна сграда, състоящ се от три спални, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 120 кв.м. (сто и двадесет квадратни метра), при граници: стълбище и коридор, отдолу – гаражи и избени помещения, отгоре – втори жилищен етаж, задно с 1/4 ид.ч. (една четвърт идеална част) от придаващите се към него ИЗБА с площ 9 кв.м. (девет квадратни метра), при граници: коридор, избено помещение на сем. К. и външна стена, и ГАРАЖ № 1 (едно) с площ 12 кв.м. (дванадесет квадратни метра), при граници: улица, гараж на сем. М.и, с вход и стълбище за общо ползване, ведно с 1/4 ид.ч. (една четвърт идеална част) от съответните общи части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата 6000 лв. (шест хиляди лева), за която сума продавачът заявил, че е получил предварително изцяло и в брой от купувача.

На основание чл.115, ал.2 от ЗС УКАЗВА на ищците да поискат отбелязване на решението в шестмесечен срок от влизането му в сила, като ги предупреждава, че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 416,39 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и тридесет и девет стотинки), представляващи направените по делото разноски.

ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Е.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 416,39 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и тридесет и девет стотинки), представляващи направените по делото разноски.

ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.И.-Ш., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 416,39 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и тридесет и девет стотинки), представляващи направените по делото разноски.

ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 416,39 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и тридесет и девет стотинки), представляващи направените по делото разноски.

ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Е.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 416,39 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и тридесет и девет стотинки), представляващи направените по делото разноски.

ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.И.-Ш., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 416,39 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и тридесет и девет стотинки), представляващи направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписа.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….