РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Бургас, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20232000500126 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
2555/28.02.23г. на БОС от Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“ гр. София, бул.„Цар Освободител“ № 7,
представлявана от изпълнителния директор И. К., чрез ст. юрисконсулт М.Г.,
против решение № 4/23.01.2023г. по гр.д.№ 20222100100290/22г. на БОС, с
което е отхвърлен предявеният от Агенцията осъдителен иск срещу „Агрон
груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, бул. „Демокрация“ № 82, вх. 1, ет.5, представлявано от управителя
Апостол Христов, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.82 и чл.86 с.з.
за заплащане на сума в размер от 42 702,42лв. - частичен иск от сума от общо
427 024,23лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
- пропуснати ползи от нереализиран активен летен сезон през 2020г.,
вследствие виновно неизпълнение от страна на ответника на задължение по
договор ОП-96/03.10.2019г. с предмет: извършване на цялостен ремонт на
покривно покритие и ремонтни дейности на хотелска част на Военно-почивен
дом „Несебър“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
1
на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по
делото.
Твърди, че решението не е правилно в отхвърлителната част. Позовава
се на факта, че за процесния сезон на 2020г., в резултат на подадени заявления
от служители на МО, били предвидени 1587 бр. карти за почивка. Поради
неспазване от въззиваемото дружество на предвидения по цитирания по-горе
договор за ОП № 96/03.10.2019г. срок за изпълнение на ремонтните работи,
били отказани всички резервации за основната сграда на хотелска част на
Военно-почивен дом „Несебър“. Така били анулирани 173бр. резервации,
понеже част от лицата, заявили карта за почивка, не проявили желание да
бъдат пренасочени към други постройки и изцяло се отказали да ползват
базата на МО. Други 173 бр. резервации били пренасочени към други
постройки. Заявява, че самото анулиране на картите за почивка сочи на извод,
че тези карти са били заявени, следователно е налице достатъчна сигурност,
че служителите на МО са щели да почиват във военно-почивния дом. Излага и
други подробни аргументи за уважаване на предявения частичен иск. Моли за
отмяна на решението в съответните му части и постановяване на ново, в
горния смисъл. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба в депозирания по
реда на чл. 263 ГПК отговор, чрез адв. С. Н. Твърди, че постановеното и
обжалвано от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ гр.София
решение на ОС – Бургас е изцяло правилно, постановено при прецизен анализ
на събраните доказателства и процесуалните правила и е в съответствие с
материалния закон. Заявява, че между страните няма спор относно
сключването на договор за ОП № 96/03.10.2019г. и поето от дружеството
задължение за извършване на цялостен ремонт на покривно покритие и
ремонтни дейности на хотелска част на Военно-почивен дом „Несебър“. Също
не оспорва, че става въпрос за обект, категоризиран като „Хотел и бунгала
Несебър – МО“ с една звезда и служещ за място за настаняване на
военнослужещи и цивилни служители на МО. Не оспорва предвиждането за
сезон 2020г. на 1587 бр. карти за почивка, както и определените по заповед на
Министъра на отбраната единични цени за нощувка. Не оспорва забава в
изпълнението на възложената обществена поръчка, както и приемане на
извършената работа с протокол от 10.12.2020г., при определен срок за
2
изпълнение – 27.02.2020г. Като правозащитно възражение, както пред първата
инстанция, така и пред настоящата, се позовава на ангажиране на
отговорността на дружеството за забавата и приложение на клаузата по
договора за ОП за неустойка в размер на 46 808.80лв. Твърди, че ИА
„ВКВПД“ – София е издала фактура за дължимата от дружеството неустойка
и така дължимото плащане по договора за ОП е намалено с горната сума.
Освен това заявява, че липсват доказателства за отказани от страна на ИА
„ВКВПД“ – София резервации за другите обекти в комплекса – едноетажни
корпуси, бунгала и вили, за да се претендира обезщетение за пропуснати
ползи и от тези обекти. Счита, че не следва да бъде ангажирана отговорността
на дружеството за пълния размер на нереализираните карти за почивка през
летния сезон на 2020г. в почивната ведомствена база на МО – Несебър.
Оспорва твърдението на въззивната страна, че освен приходите от 35%, които
заплащат служителите на МО от цената на нощувките, следва да се присъжда
и остатъкът до 100% от тяхната стойност, а именно – 65% от нея, която се
поема от МО и се отпуска под формата на средства за СБКО за покриване на
разходи. Подробно обосновава какво счита за пропусната полза и отново се
позовава на начислените на дружеството неустойки за забавено и
некачествено изпълнение. На основание всичко описано моли за
потвърждаване на решението.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния
съд и е допустима.
Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 82 и чл. 86 ЗЗД.
Съдът като взе предвид приложените доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е образувано по искова молба от Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“ гр. София, представлявана от
изпълнителния директор И. К. против „Агрон груп“ ЕООД, гр.Бургас. Твърди
се, че по договор за ОП-96/03.10.2019г. с предмет: извършване на цялостен
ремонт на покривно покритие и ремонтни дейности на хотелска част на
Военно-почивен дом „Несебър“, въззивникът възложил, а въззиваемото
3
дружество приело да изпълни цялостен ремонт на покривно покритие и
ремонтни дейности на хотелска част на Военно-почивен дом „Несебър“,
съгласно Приложение № 1 – „Техническа спецификация“ и Приложение № 3 –
„Техническо предложение за изпълнение на поръчката“, неразделни части от
сключения договор.
Съгласно чл. 9 от договора, той е влязъл в сила от датата на сключването
му, с предвиден срок за изпълнение на СМР – 90 календарни дни от
подписване на Протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка.
Безспорно е между страните, че Протокол № 2 е двустранно подписан между
страните на 28.10.2019г., затова съдът приема горният факт за установен по
правилото на чл.153 от ГПК.
Впоследствие, поради изготвяне на уточнения и таблица за замени на част
от предвидените СМР, чрез отпадане на някои от тях и включване на други,
строителната площадка била спряна, като срокът на договора бил продължен с
32 дни и така крайният срок станал 27.02.2020г. Твърди се в исковата молба,
че след кореспонденция между страните и проявено желание от възложителя
за прекратяване на договора, поради неговото неизпълнение в срок, с писмо
от 30.11.2020г. – т.е. приблизително 9 месеца след изтичане на срока за
извършване на ремонтните дейности, въззиваемото дружество уведомило ИА
„ВКВПД“ – София, че е завършило обекта и желае да бъде назначена комисия
за приемането му. Ищецът твърди, че ремонтните работи били извършени с
материали от по-нисък от договорения клас, част от тях били некачествено
изпълнени, други не били довършени. Поради забавата в изпълнението на
възложените СМР, Агенцията била препятствана да реализира изцяло
издадените въз основа на заявления на военнослужещи и цивилни служители
на МО общо 1587 бр. карти за почивка. За лицата, заявили почивка в
ремонтираната сграда, се твърди, че част били пренасочени към други обекти
в същата почивна база – бунгала и едноетажни постройки или други бази на
МО – общо 173 бр. резервации, а друга част – общо 173 бр. резервации,
направо били отказани от лицата, които ги заявили, защото не пожелали да
бъдат настанени другаде.
Така Агенцията пропуснала ползи от анулираните резервации за хотелска
част на Военно-почивен дом „Несебър“, а също и от заявените карти за
почивка за другите обекти в същия почивен комплекс –едноетажни сгради и
4
дървени бунгала, както и в част от другите морски бази, стопанисвани от
Агенцията, понеже преместените резервации препятствали възможността да
бъдат настанени други желаещи. Твърди се обща сума в размер на
427 024.23лв., от която по настоящото дело се претендира като частичен иск
сума в размер на 42 702.42лв., ведно с лихви, считано от завеждане на
исковата молба и разноски по делото. Ангажирани са доказателства.
Въззиваемото дружество е оспорило иска. Въвеждало е различни
правозащитни възражения, подробно описани в надлежно депозирания в срока
и по реда на чл.131 от ГПК отговор срещу исковата молба. Позовавало се е на
наложения локдаун в резултат от мерките срещу Ковид 19, на внасяните от
възложителя по договора за ОП промени в СМР-тата, които е следвало да
бъдат изпълнени, на неоказване на съдействие от възложителя и др.
Горните възражения пред настоящата инстанция не се поддържат, с оглед
всички признати факти с отговора против въззивната жалба.
На основание становищата на двете страни пред настоящата инстанция,
Апелативен съд - Бургас приема, че не се спори относно факта, че на ИА
„ВКВПД“ – София е предоставено стопанисването и управлението на
„Почивен дом – Несебър – МО“. Не се оспорва сключването на договор за
обществена поръчка № ОП-96/03.10.2019г., както и неспазването на срока на
договора и забава от страна на изпълнителя с около 9 месеца. Също не се
оспорва заявяването на 1587 бр. карти за почиващи от системата на МО за
почивната база – гр.Несебър и изготвяне на списъци на лицата, заявили
желание за почивка в мястото за настаняване. Не се оспорва и това, че 173 бр.
резервации за хотелската част на базата били анулирани, т.е. изцяло не били
реализирани приходи за тях, а други 173 бр. резервации били преместени.
Правозащитните възражения, на които се е позовала въззиваемата страна
са: на първо място, че ИА „ВКВПД“ – София, като ищец, който носи тежестта
на доказване на пропуснатите ползи при условията на пълно и главно
доказване, не е установила, че преместените резервации от хотелската част на
базата – гр.Несебър са довели до пропуснати ползи в резултат от това, че с
настаняване на желаещите за почивка в обекти, различни от хотелската сграда,
която е била в ремонт по време на летния сезон, са анулирани или отказани
други резервации.
На следващо място, относно забавата, с отговора против въззивната
5
жалба „Агрон груп“ ЕООД, гр.Бургас е признало забава и е заявило, че това е
факт, безспорен между страните. В своя защита се е позовало на твърдение за
ангажиране на отговорността на дружеството за забавено изпълнение, чрез
удържане на неустойка за забава в размер на 46 808.80лв. от страна на
възложителя по договора за обществена поръчка. Твърди, че горната
неустойка компенсира вредите на кредитора, като надвишава размера на
предявения частичен иск.
Освен това спорен между страните е и въпросът, при положение, че съдът
счете иска за доказан по своето основание, как следва да бъдат изчислявани
пропуснатите ползи – дали само въз основа на 35% от стойността на
нощувката, която се поема от летуващите или към нея следва да се добави и
сумата на субсидията, която МО превежда ежегодно на ИА „ВКВПД“ – София
до пълната стойност на нощувката. „Агрон груп“ ЕООД – гр. Бургас твърди,
че остатъкът от 65% от стойността на нощувката се ползва за разходи от
страна на Агенцията, затова не следва да се включва в приходите й,
следователно твърдените вреди не са в този размер, който се заявява по
исковата молба. На следващо място с отговора против исковата молба е
въведено възражение, че след като МО не е превело 65% от нощувката за
нереализираните резервации за почивна база – Несебър, на практика е
спестило разходи и вреди не са настъпили.
По горните спорни въпроси настоящият състав приема следното:
Страните нямат спорове, че въпреки изготвените карти за почивка на
служители на МО и техните семейства, резервациите за основната сграда на
хотел „Несебър – МО“ са анулирани и не са реализирани. Според изготвената
пред първата инстанция СИЕ, анулираните резервации, които са били
създадени в компютърната система единствено за централната сграда са 173
бр. Заплащаният от почиващи размер от стойността на картата – 35%, след
приспадане на туристическият данък, според В.л. възлиза на 88 205.08лв. с
ДДС, а остатъкът от 65%, субсидиран от МО е в размер на 125 870.07лв.
По искане на въззивната страна в.лице е посочило и стойността на
пренасочените резервации, т.е. тези, които са били направени за основната
хотелска сграда, а впоследствие са пренасочени към други сгради – те също
възлизат на 173 бр.
На поставения въпрос към експерта дали всяка една от преместените
6
резервации е била първоначално направена за основната сграда, а
впоследствие – пренасочена, не е даден конкретен отговор, но самото
пренасочване води до убедително заключение, че първоначално резервациите
са били за основната сграда.
Експертното заключение е прието в проведеното о.с.з. на 30.11.2022г. по
гр.д.№ 290/2022г. по описа на БОС без възражения и без допълнителни
въпроси от страните.
При изложеното настоящият състав споделя по реда на чл.272 от ГПК
извода на първоинстанционния съд за липса на пълно и главно доказване на
твърдението, че чрез пренасочване на част от първоначално извършените
резервации за хотелската сграда в база „Несебър – МО“ към други обекти,
стопанисвани от ИА „ВКВПД“ – София, са били отказани резервации на лица
от системата на МО за летен отдих в база – гр.Несебър или в другите бази за
летен отдих.
По отношение на анулираните за същата сграда резервации, при
приложение на разясненията по ТР № 3/2012г. от 12 декември 2012г. ОСГТК
на ВКС и с оглед събраните по делото доказателства и становищата на
страните, настоящият състав заключава, че е налице достатъчна сигурност, че
с анулирането на резервациите и невъзможността тази част от базата да бъде
заета от летуващи, поради неприключилите ремонтни дейности, възложени на
„Агрон груп“ ЕООД, гр.Бургас, ИА „ВКВПД“ – София е претърпяла вреди,
равняващи се на пропуснатите ползи от приходи от настаняване на лица,
желаещи да почиват в сградата, като между признатата от въззиваемата страна
забава и вредите има пряка причинно-следствена връзка. В сградата не е
можело да бъдат настанени, както лица от системата на МО, така и външни
лица, защото не е била годна за ползване към летния сезон на 2020г. Освен
това е установено по безспорен начин, че резервациите са анулирани, а не са
отказани от лицата, заявили желание да почиват в хотелската сграда на база
„Несебър – МО“.
На основание описаното по-горе, относно липса на констатирани откази
от самите служители на МО да почиват в сградата, обект на ремонтните
работи и при липса на доказателства за откази от страна на Агенцията на
извършени резервации, настоящият състав приема, че пропуснатите ползи са в
размер на посочената от в.лице сума от 88 205.08лв. с ДДС, представляваща
7
сбор от заплащаната от почиващите част от нереализираната себестойност на
нощувката, с изключен туристически данък, която ИА „ВКВПД“ – София
получава от служителите, заявили почивка за процесния период.
Възражението, че като не са реализирани нощувки в ремонтираната
сграда, съответно, МО не е превело на ИА „ВКВПД“ – София субсидията в
размер на 65% от себестойността на нощувките и така Министерството е
спестило разходи, е ирелевантно за настоящия спор. От публично известния
Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-
почивно дело“ – чл.3, се установява, че Агенцията е самостоятелно
юридическо лице, макар и на пряко подчинение на Министъра на отбраната и
е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на МО – чл.4 от с.
Правилник. Съгласно чл.5 и чл.7 от Правилника, издръжката на Агенцията се
формира от бюджетни средства, а „Бюджетната субсидия се разходва за
покриване на одобрените разходи за издръжка на агенцията“.
При направени резервации за летния сезон на 2020г., за въззивната
Агенция субсидията би представлявала сигурен очакван приход, от който би
била лишена, поради забавата на изпълнение на СМР от въззиваемата страна -
Решение № 245 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3625/2015 г., I т. о., ТК, но
само в случай, че резервациите бяха реализирани. Тук съдът посочва, че
субсидиите в конкретния случай имат характер на плащания със социален
характер, а именно – за намаляване на реалната стойност на нощувката за
служителите на МО и техните семейства. При нереализирана дейност
субсидия не се дължи, понеже тя компенсира извършени разходи,
следователно и не представлява пропусната полза - Определение № 620 от
17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2879/2019 г., II т. о., ТК.
Що се отнася до третия визиран от ТР № 3/2012г. от 12 декември 2012г.
ОСГТК на ВКС елемент, предпоставящ уважаване на иска за заплащане на
обезщетение за пропуснати ползи, а именно – виновно неизпълнение в срок на
поето от длъжника задължение, довело до вредата, настоящият състав
съобрази, че както в отговора против исковата молба, така и в отговора против
въззивната жалба, „Агрон груп“ ЕООД, гр. Бургас изрично е заявило, че е
налице забава, без да въвежда аргументи, които да го освободят от
отговорност, с изключение на извършено от страна на ИА „ВКВПД“ – София
извънсъдебно прихващане на претендираната по частичния иск сума за
8
обезщетение с предвидената неустойка по чл.22, ал.1 от договора за
обществена поръчка.
По това правозащитно възражение на въззиваемата страна – за упражнено
от ИА „ВКВПД“ – София извънсъдебно прихващане с начислената от
въззивника сума за неустойка за забава, съдът установи следното:
Производството по настоящото дело е било спряно на основание чл.229, ал.1,
т.4 от ГПК – „когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора“. Производството е
спряно до приключване на спора между цесионера на „Агрон груп“ ЕООД –
„Ауреус инвест“ ЕООД и ИА „ВКВПД“ – София, за заплащане на остатък от
дължима цена за извършени СМР в обекта, предмет на договор за ОП №
96/03.10.2019г. Видно от приложеното Решение № 642/18.05.2023г. по т.д.№
824/2022г. по описа на СГС, съдът е отрекъл основателността на приспадане
от страна на ИА „ВКВПД“ – София на суми за извършени СМР-та на
основание чл.92 ЗЗД, като приел, че в полза на възложителя ИА „ВКВПД“ –
София не е възникнало вземане за неустойка за забавено изпълнение. В случая
настоящият състав отчита безспорния факт, че „Ауреус инвест“ ЕООД е
правоприемник на „Агрон груп“ ЕООД и на това основание е претендирал
заплащане на стойността на извършени СМР-та в процесната хотелска сграда
в почивна база „Несебър – МО“. Видно от приложеното пред Апелативен съд
– Бургас решение № 642/18.05.2023г. по т.д. № 824/2022г. на СГС, ИА
„ВКВПД“ – София неоснователно е задържала сумата на начислената по реда
на чл.22, ал.1 от договор ОП-96/03.10.2019г. неустойка за забава и
неоснователно твърди извършено извънсъдебно прихващане на дължимото
към цесионера плащане за ремонтни работи.
След като е отречено правото на въззивника да задържи неустойка за
забавата, противопоставянето на този аргумент на претенцията за заплащане
на обезщетение за пропуснати ползи се явява неоснователно.
При изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното решение
следва да бъде отменено, като бъде постановено ново, в горния смисъл,
доколкото установените и обсъдени по основание и размер суми от
пропуснати от Агенцията ползи надвишават размера на предявения частичен
иск. В полза на въззивната страна се дължат извършените в двете инстанции
разноски, така, както се претендират с въззивната жалба, която инкорпорира
9
списъка им по реда на чл.80 от ГПК, като възражения за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение няма, освен това делото е с фактическа и
правна сложност.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4/23.01.2023г. по гр.д.№ 20222100100290/22г. на
БОС и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „Агрон груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 82, вх. 1, ет. 5,
представлявано от управителя Апостол Христов да заплати на
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“
гр.София, бул.„Цар Освободител“ № 7, представлявана от изпълнителния
директор И. К., обезщетение за причинени имуществени вреди -
пропуснати ползи от нереализиран активен летен сезон през 2020г.,
вследствие виновно неизпълнение от страна на ответника на задължение по
договор ОП-96/03.10.2019г. с предмет: извършване на цялостен ремонт на
покривно покритие и ремонтни дейности на хотелска част на Военно-почивен
дом „Несебър“, в размер на 42 702.42лв., представляваща част от общо
претендирани 427024,23лв., ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от завеждане на исковата молба - 25.02.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, както и извършените в двете инстанции разноски в
размер на 3 358.09лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10