Решение по дело №16829/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261867
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20203110116829
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

     261867 / 07.06.2021г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 07.05.2021г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

при участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА,  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16829  по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищецът Х.Ф.П. ЕГН **********, с пост. адрес: ***, чрез пълномощника си адв. И.Т.И. ***, съдебен адрес:***, тел.: **** срещу ответника Е.П." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА следните суми, а именно:

- сумата от 1435,09лв.- представляваща главница за неплатена ел.енергия по фактури за периода от 23.04.2010г. до 30.01.2013г.

- сумата от 6,51лв. - представляваща мораторна лихва върху главниците по отделни фактури, подробно описани в заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ ***/2013г. по описа на ВРС, за периода от 01.05.2012г. до 07.01.2013г. ;

- сумата от 286,67лв - представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 1015/2013г. по описа на ВРС,

за които суми са издадени Заповед № *** / 30.1.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист  по ч.гр.д. № *** по описа за 2013 г. на Варненски районен съд, 31-ви състав,  поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземанията , които са предмет на образувано изпълнително дело № ** по описа за 2020 г. на ЧСИ ****.

Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че е наследник по закон на Ф.Ю.П.ЕГН **********, б.ж. на гр.****., който е титуляр на партида за снабдяване с електрическа енергия на жилище, находящо се в гр. ***, с адрес на потребление: гр. ****. Ищецът Х.Ф.П. сочи, че въз основа на изпълнителен лист срещу наследодателя й Ф.Ю.П.ЕГН **********, в полза на Е.П.П. АД, ЕИК ****,  издаден по ч.гр.д. № ***/2013г. по описа на Районен Съд - гр. Варна, XXXI състав, на основание Заповед за изпълнение № *** от 16.04.2013 г., е образувано изпълнително дело №***/2014 г. по описа на ЧСИ ***, рег.№ *** в КЧСИ, район на действие - ВОС, което след като е прекратено е заведено при ЧСИ **** и е под № ***/2020 г. по описа на ЧСИ ***, с per. № **** в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Варна.

Според изнесеното, с оглед предприемане на действия по принудително изпълнение, по посоченото изпълнително дело, съдебният изпълнител е насочил изпълнението срещу  ищцата Х.Ф.П., в качеството й на законен наследник на Ф.Ю.П.

Посоченото изпълнително дело е образувано за сумите, както следва:

1/ - Сумата в размер на 4326,68 лева, представляваща главница за незплатена ел.енергия по фактури за периода от 27.04.2012 г. до 31.07.2012 г.

2/ - Сумата в размер на 6.51 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците от отделните фактури, подробно описани в заявлението, за периода от 01.05.2012 г. до 07.01.2013 г.,

3/ - Сумата в размер на 286,67 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Сумите, съобразно наследствения дял на Х.Ф.П., за чието събиране е образувано посоченото по - горе изпълнителното дело, се настоява от ищцата, че са погасени по давност, на която се позовава, поради което П., в качеството си на законен наследник на Ф.П., не дължи заплащане на процесиите суми, поради следните съображения:

Последното изпълнително действие по ИД № ***/2014 г., но описа на ЧСИ ***, се сочи, че е предприето на 10.05.2014 г. /видно от отбелязването върху изпълнителния лист/. По посоченото дело не са извършвани никакви изпълнителни действия в периода 10.05.2014 г. до 27.11.2020 г. Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2013г., постановено по дело 2/2013 г. „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК."

След настъпването на перемпцията на изпълнителното дело, всички действия извършени по него са незаконосъобразни и нямат правно значение.

Сочи се, че няма спор в доктрината, а и в практиката, че срокът по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК е преклузивен, следователно с изтичането му, производството се прекратява ех lege, а всички действия по изпълнението се явяват незаконосъобразни.

Сочи се от ищцата, че вземанията, обективирани в изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № ***/2013 г., по описа на Районен съд - гр. Варна, издаден на основание влязла в сила Заповед за изпълнение от 16.04.2013 г., са погасени по давност.

В този смисъл се цитира и съдебна практика: Решение № 261 от 12.07.2011г. по гражд. д. № 795 от 2010г., г. о., ГК; Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. №523/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО.; Решение от 29.09.2014 г. на СРС по гр. д. №16702/2014г.

Настоява се, че приложимата давност за погасяване на процесното вземане е общата петгодишна давност и предвид това, че последното валидно изпълнително действие е от 10.05.2014 г., то общата 5-годишна давност е изтекла на 10.05.2020 г.

Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул. Ищцата обосновава правния интерес от предявяване на настоящия иск, като сочи следното: Длъжникът винаги има правен интерес от завеждането на установителен иск по чл. 439 ГПК, при наличието на висящо изпълнително дело. В настоящия случай е налице висящо изпълнително дело № 917/2020 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, с район на действие ВОС. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение. От друга страна: При наличие на изпълнителен лист срещу длъжника, същият винаги има правен интерес от водене на иск по чл. 439 ГПК. Правният интерес на ищеца произтича от факта, че съдебните изпълнители са обвързани от изпълнителната сила на изпълнителния лист, дори и в случаите когато изпълняемото право, обективирано в листа е погасено по давност. На следващо място: С отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за иесъществуване на вземането. По време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдяното иесъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Сочи се също така, че целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд, правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен с изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес. Предвид на което, ищцата се позовава на изтекла погасителна давност в нейна полза. Излага се от ищцата, че в заповедното производство не се провежда съдебно дирене, но е налице фикция, застъпена в съдебната практика, според която нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК следва да се тълкува във връзка с хипотезите по чл. 439, ал. 2 ГПК, т.е. фактите следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила за разликата от несъдебните изпълнителни основания. Затова разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда. Сочи се, че несъмнено изтичането на давността е факт, настъпил след приключване на съдебното дирене, доколкото давността по дефиниция е период от време, след чието изтичане вземането се превръща в „естествено" и неговото изпълнение зависи от волята на длъжника.

Предвид гореизложеното, се сезира съда с искане да постанови съдебно решение, с което да уважи предявената искова претенция , както и с искане за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Възразява се за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника.

С молба, заведена с вх.рег.№ 260999 от 07.01.2021г., Х.Ф.П. ЕГН ********** сочи, че няма открита лична банкова сметка, ***. Предвид на това, с нейно съгласие пълномощника й, посочва следната адвокатска банкова сметка: ***: „****" ЕАД IBAN: ***, титуляр: И.Т.И.

Ответната страна  Е.П."АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Сочи се от ответникът, че изложеното от ищцата твърдение относно недължимостта на процесиите фактури, че вземането е погасено по давност, е неоснователно и недоказано по следните съображения: На 29.01.2013г.,  срещу ищеца е образувано заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК пред PC - Варна във връзка със съществуващи задължения по отношение на дружеството за консумирана, но незаплатена ел.енергия. Със заповед за изпълнение № ***/30.01.2013г. по ч.г.д. № ***/2013г. по описа на ВРС, длъжникът Ф.Ю.П.ЕГН **********, е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 4326.68лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури издадени в периода 27.04.2012г. - 31.07.2012г., мораторна лихва в размер на 6.51лв., изчислена от падежа на всяка от фактурите до дата 07.01.2013г., ведно със законна лихва върху главницата изчислена от датата на подаване на заявлението в съда -29.01.2013г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в общ размер на 286.67лв. представляваща съдебно деловодни разноски.

Сочи се от ответната страна, че няма данни за подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което заповедта е влязла в сила. Неподаването на възражение има за последица създаване на стабилитет на заповедта, поради което оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира. В този смисъл и материализираното във веднъж стабилизираната заповед за изпълнение вземане не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Като извод се налага становището, че по последици заповедта по чл.410 от ГПК е приравнена на установено със съдебно решение вземане /в този смисъл Решение по в.гр.д. №***/2018 по описа на Окръжен съд - Варна/.

На следващо място ответната страна излага, че съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретният случай това е датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. С изтичане на срока за възражение и на сроковете по чл.424 от ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо. Следователно, в случая, приложимата давност е тази по чл.117, ал.2 от ЗЗД и същата съгласно чл.116, б. „в" от ЗЗД се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Така след влизане в сила на горецитираната заповед, в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, въз основа на който на 22.10.2013г. е образувано и.д. № ***/2013 по описа на ЧСИ ****.

В рамките на развилото се изпълнителното производство са извършени множество справки за трудовата заетост на длъжника, както и за неговото имуществено състояние. На 11.12.2013г. е наложен запор на трудово възнаграждение.

С молба от 30.01.2014г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от друг съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Варна. С постановление на ЧСИ от същата дата молбата е уважена, а производството по делото прекратено. Така на 24.02.2014г. по отношение на процесното задължение е образувано изпълнително дело № ****/2014 по описа на ЧСИ ****, като на 10.05.2014г. е наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на задълженото лице.

Към датата на образуване на изпълнителното дело в сила е било ППВС №3/18.11.1980г., според което погасителната давност се прекъсва с образуване на производство за принудително изпълнение, като по време на неговата висящност давност не тече. С т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.

Ответникът счита, че въпреки настъпилата отмяна, последиците от възприетото с ППВС 3/1980г. тълкуване следва да намерят приложение в настоящият случай. Съображения:

С постановено по реда на чл.290 от ГПК Решение №170 от 17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 на ВКС, е прието, че последващите тълкувателни актове нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. TP № 2/2015г. на ВКС се явява именно такъв последващ тълкувателен акт, поради което няма обратно действие. Предвид изложеното, ППВС 3/1980г. е задължително за времето преди отмяната му, a TP № 2/2015г. ще се прилага от 26.06.2015г. за в бъдеще, доколкото до този момент както правоприлагащите органи, така и всички останали правни субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване.

В настоящия случай, изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980г., при което и според ответника задължителното тълкуване дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателно решение от 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата спира съгласно чл.115, б. "ж" от ЗЗД. От горното, според ответната страна, следва, че с подаването на молба от 22.10.2013г. взискателят е прекъснал течението на давностния срок, като същият е спрял да тече до постановяване на TP № 2/2015г. на ВКС. Това означава, че до 26.06.2015г. давността за вземанията по изпълнителния лист е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Изхождайки от тези съображения, новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на отмяна на даденото с ППВС тълкуване - 26.06.2015г. (в този смисъл сочи и съдебната практика - Решение по гр.д. № 20830/2019 по описа на PC - Варна, Решение № 51/21.02.2019г. по гр.д. №2917/2018 на ВКС, Решение по в.т.д. № 161/2019 по описа на ОС -Варна, Решение по в.гр.д. № 241/2019 по описа на Апелативен съд - Варна и много други).

На следващо място, съгласно чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение, давност не тече. Съгласно параграф 13 от заключителните разпоредби към закона, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародване в държавен вестник на 14.05.2020г.

Следователно, давността е спряла за времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. В тази връзка, започналата да тече от 26.06.2015г. погасителна давност изтича на 03.09.2020г.

Ответната страна сочи, че преди това,  въз основа на същия изпълнителен лист, на 31.08.2020г. е образувано ново изпълнително дело под***/2020 по описа на ЧСИ ****, поради което следва да се приеме, че към момента на неговото образуване не е било погасено правото за принудително изпълнение на присъденото в полза на дружеството вземане по издадения в негова полза изпълнителен лист.

Още с молбата за образуване, дружеството взискател, е направило искане за проучване имущественото състояние на задълженото лице и прилагане на определен изпълнителен способ - запор на движими вещи, възбрана, опис, което искане съгласно задължителните разяснения дадени с TP № 2/2015г. на ВКС прекъсва давността.

С разпореждане на съдебния изпълнител от 01.09.2020г., производство по и.д. № 917/2020 е спряно на основание чл.432, ал.1, т.3, вр. чл.229, ал.1, т.2 от ГПК.

С ново разпореждане от 23.11.2020г., наследниците на Ф.Ю.П.ЕГН **********, са конституирани, като на същите е изпратена покана за доброволно изпълнение.

Предвид изложеното, до образуване на изпълнително дело № 917/2020 на 31.08.2020г., давността не е изтекла, респективно претенцията на ищеца се явява неоснователна.

В тази връзка, ответникът счита, че не е налице правно основание предявеният иск да бъде уважен.

Моли, да се отхвърли иска, като неоснователен. Моли, на дружеството да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.5 от ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателствапо отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявената искова претенция, съдът намира следното:

В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на последващ изпълнителен процес.

В конкретната хипотеза е налице спор между страните относно съществуването на правото на принудително изпълнение, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед възможността за насочване на принудителното изпълнение върху имущественото му, което обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.

Правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора  изпълнителен титул. Кредиторът продължава да се легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист. По тези съображения длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Субективното преобразуващо право на погасителна давност може да се упражни като средство за защита единствено по висящо исково производство, като не е налице процесуален способ за релевирането му в изпълнителния процес.

По основателността на предявената искова претенция, съдът намира следното:

За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо право, формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт;  факта на образувано от ответника изпълнително дело, в качеството му на взискател срещу ищеца, в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното основание;  наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право. В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално наведени от същата положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер,  както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност.

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В настоящия случай, ищецът твърди погасяване на изпълняемото право, на основание изтекла петгодишна погасителна давност и поради перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.

В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Съответно нова давност започва да тече, от предприемане на всяко валидно изпълнително действие в изпълнителния процес, като същата се изчислява от последното валидно предприето изпълнително действие в изпълнителния процес.

От изисканото в преписка изпълнително дело № ****/2014 по описа на ЧСИ ****, рег.№ ***, р-н на действие ОС-Варна,   се установява, че на 22.10.2013г., взискателят  „Е.П." АД, ЕИК ****, е подал молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на издаден Изпълнителен лист на 16.04.2013г., на основание Заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №****/2013г. по описа на РС-Варна. на 22.10.2013г. е образувано и.д.№***/2013 по описа на ЧСИ ***.

В рамките на развилото се изпълнителното производство са извършени множество справки за трудовата заетост на длъжника, както и за неговото имуществено състояние. На 11.12.2013г. е наложен запор на трудово възнаграждение.

С постановление от 18.01.2014г. на ЧСИ ***, делото по молба на взискателят е изпратено на ЧСИ ***, рег.№ ***, р-н на действие ОС-Варна,  за продължаване на действията по него.  ЧСИ ***, рег.№ ***, р-н на действие ОС-Варна,  въз основа на материалите по и.д. № ***/2013 по описа на ЧСИ ***, образува на 24.02.2014г. изпълнително дело № ***/2014 по описа на ЧСИ ***, рег.№ ***, р-н на действие ОС-Варна.

По това изп.дело № ***/2014 по описа на ЧСИ ***, рег.№***, р-н на действие ОС-Варна, последното предприето изпълнително действие е на 10.05.2014г. - възбрана върху недвижими имоти на длъжника Ф.Ю.П.ЕГН ********** по ч.г.д. № ***/2013г. по описа на ВРС.

От справка от НОИ към 01.05.2018г., ЧСИ *** установява, че е настъпила смъртта на длъжника Ф.Ю.П.ЕГН **********, като единствените последващи действия, които извършва във връзка с изпълнението са изпращане на 18.05.2018г. на покани за доброволно изпълнение до наследниците на длъжника, сред които и ищцата Х.*** П..

Действително по отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980г. и                                        ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то.

С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма, ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС.

Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира.

От горното следва, че с подаването на молбата от 22.10.2013г., взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на  ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение.

По аргумента, че вземането на взискателя не съществува, поради перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, съдът приема следното:

Последното изпълнително действие по изп.дело № ***/2014 по описа на ЧСИ ***, рег.№ **, р-н на действие ОС-Варна, е извършено на 10.05.2014г. – налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника Ф.Ю.П.ЕГН **********.

След посочената дата в продължение на две години, т.е. до 10.05.2016г., не са извършвани никакви други изпълнителни действия по делото, при което по силата на закона – чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, изпълнителното дело се счита прекратено на посочената дата – 10.05.2016г.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от прекратяването на изпълнението.

Това перемиране на изпълнението, е по силата на самия закон, за него не се изисква нарочен акт на съдебния изпълнител. В този смисъл е наложена трайна тълкувателна практика (ТРОСГК № 47/1965г на ВС и т.10 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. Следва да се отбележи, че от прекратяването на изпълнителното дело, поради перемпция не следва автоматично погасяването на вземането по давност. Считано от тази дата тече нова давност за вземането - петгодишна. При прекратяване на производството по делото се преустановява възможността да се предприемат изпълнителни действия по него, но в случай , че давностните срокове не са изтекли, взискателят има право да образува ново изпълнително дело за непогасеното си по давност вземане. Правните последици на прекратяването на принудителното изпълнение следва да бъдат третирани по различен начин във времето, като се налага да бъде отчетена динамиката на юриспруденцията към съответния момент на развитие на процесуалните отношения между страните. Съдът изцяло споделя застъпеното в Решение №170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС(възприето и от районния съд) разбиране, че в конкретния случай следва да бъде зачетено задължително тълкуване, установено с ППВС № 3/18.11.1980 г., тъй като както взискателя, така и съдебния изпълнител са били длъжни да се съобразяват с него преди действието му да е обявено за отпаднало с новоприетото на 26.06.2015 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство, следва да се признае на взискателя възможност да се позове добросъвестно на прекъсване и спиране на давността не само с признанието на дълга в цялост ( с пропускане на срока за възражение след връчване от съда на заповедта на длъжника ), но и по време на целия период, в който е липсвало основание за прекратяване на образуваното изпълнително производство/от деня на наложена възбрана – 10.05.2014г. до датата на перемирането по чл.433, ал.1, т.8 ГПК – 10.05.2016г./.

Затова и най-ранния момент на отчитане на новата давност е именно перемирането, настъпило на 10.05.2016г.

Всички последващи действия, предприемани от взискателя или овластен от него ЧСИ са без значение, тъй като са осъществени при изчерпана компетентност на органа по принудителното изпълнение и не следва да им се признават никакви последици по отношение на материалното право.

До 29.12.2020г., когато е предявено възражението за изтекла давност чрез отрицателния иск на длъжника/по чл.439 ГПК/,  са  изминали по-малко от пет години/като от този срок, съгласно чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение и §13 от ПЗР на ЗЗ, следва да се приспадне и времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., през което давност не тече/,  при което следва да се приеме, че не е произведен погасителния ефект на общата давност.

От образуването на 31.08.2020г. на поседващо изп.дело № ***/2020г. по описа на ЧСИ ***, с р-н ОС-Варна, до датата на предявяване на настоящата искова претенция с правно основание чл.439 ГПК на 29.12.2020г., също не е изтекъл общия петгодишен давностен срок.

Вследствие на изложеното, съдът намира,че предявената искова претенция е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ответната  страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК на направените съдебно-деловодни разноски за ю.к.възнаграждение в размер на 100.00лв., посочено в списък по чл.80 ГПК на л.42 от делото.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                       Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ заявените отрицателни установителни искови претенции с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК,  предявени  от ищецът Х.Ф.П. ЕГН **********, с пост. адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. И.Т.И. ***, срещу ответника Е.П."АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,  за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА следните суми, а именно:

- сумата от 1435,09лв.- представляваща главница за неплатена ел.енергия по фактури за периода от 23.04.2010г. до 30.01.2013г.

- сумата от 6,51лв. - представляваща мораторна лихва върху главниците по отделни фактури, подробно описани в заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№***/2013г. по описа на ВРС, за периода от 01.05.2012г. до 07.01.2013г. ;

- сумата от 286,67лв. - представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ ***/2013г. по описа на ВРС, за които суми са издадени Заповед № ** / 30.1.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист  по ч.гр.д. № *** по описа за 2013 г. на Варненски районен съд, 31-ви състав,  поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземанията, предмет на образувано изпълнително дело № *** по описа за 2020 г. на ЧСИ ***.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,  Х.Ф.П. ЕГН **********, с пост. адрес: ***,    ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА  Е.П."АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 100,00лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски за ю.к.възнаграждение, определени на основание чл.7 от Наредба №1/2004г. за МРАВ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

 

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: