Решение по дело №3485/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1187
Дата: 17 май 2019 г.
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20182120103485
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

1187                                                           17.05.2019 г.                                            гр. Бургас

 

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                       ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети април                                                       две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.дело № 3485 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на Г.Д.П. и А.Я.П. против Г.К.С. и Н. С. С. за делба на няколко недвижими имота, находящи се в с. ***.

В законоустановения срок двамата ответници депозират общ отговор, в който посочват, че делбата следва да се допусне при равни квоти между двете страни. Твърди се, че сграда с идентификатор ***.4 липсва, защото всеки момент може да се срути. Набляга, че сграда с идентификатор ***.3 е съборена, поради което няма годен обект на делба. Посочва, че двата метални гаража са преместваеми обекти и са поставени със съгласието на собственика на съседния имот.

Ответниците твърдят, че поземлен имот с идентификатор *** е неделима според предназначението си обща част. Прави се възражение и, че ищците никога не са били препятствани да ползват имота.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищците моли съда да постанови решение, с което да установи кои са съделителите, какви са дяловете им и да се произнесе по искането по чл.344, ал.2 от ГПК. Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците моли съда да допусне до делба имотите, като отхвърли претенцията за заплащане на наем до окончателното извършване на делбата. Моли за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид изявленията на страните и събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот (дворно място, къща и салма) по давностно владение – чрез обстоятелствена проверка № ***/13.09.1980 г., том *, дело № ***/1980 г. по описа на нотариус при БРС, К. С. С. е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: дворно място от 485 кв. м. (застроено и незастроено), представляващо самостоятелен урегулиран парцел **, дворище ***-мо, в кв. ** по плана на с. ***, заедно със застроените в същото дворно място къща (масивно жилище), с прикрепена към нея паянтова салма. Към същия момент С. е в граждански брак с А. Я. С. С. умира през 1991 г., като оставя за свои наследници по закон А. Я. С.а (съпруга), Г.К.С. (син), Я. К.С. (син) и Д. К. П. (дъщеря).

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***/19.03.1998 г., том *, дело № ***/1998 г. по описа на нотариус при БРС А. Я. С.а и Д.К. П. продават на Я. К.С. и Г.К.С., синове на първата и братя на втората, следния свой недвижим имот: ¾ ид.ч. от дворно място, цялото с площ 485 кв.м., представляващо парцел ***, кв.** по плана на с. ***, ведно с ¾ ид.ч. от построените в имота масивна жилищна сграда, паянтова салма и стопанска сграда. Към датата на сделката Я. К.С. е в граждански брак с Н. И. С., сключен на 27.05.1979 г., а Г.К.С. е в граждански брак с Н.С.С.. Я. К.С. умира през 2015 г., като оставя за свои наследници по закон Н. И. С., съпруга, и двете си деца И. Я. С. и А.Я.П..

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **/26.10.2016 г., том **, рег. № ***, дело № ***/2016 г. по описа на нотариус Ф. И., Н. И. С. и И.Я. С. продават на А.Я.П. своите 19/48 ид. ч. от съсобствен недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, с адрес на имота с. ***, ул. ***, № 1-3, с площ от 478 кв.м., с номер по предходен план ***, кв.**, парцел **; сграда с идентификатор ***.1 по КККР на с. ***, с адрес с. ***, ул. ***, № 3, която е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 111 кв.м., брой етажи – един, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***.2 по КККР с адрес на имота с. ***, ул. ***, № 1, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – друг вид сграда за обитаване, както и собствените 19/48 ид.ч. от всички подобрения и приращения в поземления имот с идентификатор ***. Към датата на сделката А.Я.П. е в граждански брак с Г.Д.П., сключен на 13.08.2011 г.

На 31.05.2017 г. главен архитект на Община Созопол издава удостоверение за търпимост на основание пар. 16, ал.1 от ЗУТ по отношение на сграда с идентификатор ***.1. Тя е на един етаж, с полумасивна конструкция с единични стоманобетонови елементи, дървена покривна конструкция. Състои се условно от две части – северна и южна. Южната част на сградата с идентификатор ***.1 по КККР на с. *** е изградена съгласно проект от 1948 г. за сграда на К. С.. Настоящото й състояние като архитектурно разпределение не се различава от проектното. Тази част е с отделен вход и се състои от следните помещения: входно антре, дневна с трапезария и кухня, баня с тоалетна, две спални. Същата е годна за обитаване и се обитава. Светлата височина на помещенията е около 2,50 м. Размерите и вида на помещенията отговарят нормативните изисквания за самостоятелно жилище. Северната част на сградата е изградена съгласно проект за пристройка от юли 1970 г. Тази част също е с отделен вход, като се състои от следните помещения: входно преддверие (антре), което има за покрив стоманобетонна плоча, различен от дървения покрив на сградата, дневна с кухня и трапезария, две стаи (спални) и тоалетна с баня. Светлата височина на помещенията е около 2,40 м. Във всички помещения е изградена електроинсталация, в тоалетна-баня и кухнята има водопровод и канализация, които не са включени към ВиК мрежата. Същите са в незавършен вид – липсват подови настилки, някои от стените не са измазани. Към момента помещенията не са годни за обитаване. Размерите и вида на помещенията отговарят на нормативните изисквания за самостоятелно жилище.

В поземлен имот с идентификатор *** по КККР се намират и:

Паянтова сграда на един етаж с дървен покрив и външни тухлени зидове с идентификатор ***.2 по КККР на с. *** с площ 25 кв.м., ползваща се за жилищни нужди. Към момента представлява едно голямо помещение с кухненски кът и кът за спане. Тоалетната е външна. Сградата е проектирана първоначално като навес (разрешение за строеж № ***/1972 г., след което с разрешение за строеж № ***/03.09.1979 г. съгласно одобрен типов проект е изградена стопанска сграда с площ 25 кв.м.;

Паянтова сграда на един етаж с идентификатор ***.4 по КККР на с. *** с площ 6 кв. м. (баня);

Сглобяем гараж, метална конструкция, с две гаражни клетки, които са едно цяло и не съществуват самостоятелно, разположен в югоизточната част на дворното място на уличната регулация към ул. ***.

Описаната в кадастралната карта сграда с идентификатор ***.3 по КККР на с. *** с площ 18 кв.м. не съществува.

В архива на Община Созопол не е открита проектна документация за сградите, построени в поземлен имот с идентификатор ***. Висящ към настоящия момент е проект за промяна на КККР за сграда с идентификатор ***.1 в поземлен имот *** по КККР на с. ***, с нанасяне на два нови самостоятелни обекта.

Възможният чист приход от наем на сграда с идентификатор ***.2 по КККР на месец е 60 лева. Справедливата пазарна наемна цена на поземления имот е не повече от 120 лева на месец за целия имот като незастроен.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, от заключението на вещото лице по назначената повторна съдебно-техническа експертиза и от свидетелските показания.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34, ал.1 от ЗС.

И двете страни желаят да бъде допуснат до делба поземлен имот, ведно с построените в него сгради и гараж. Установи се по делото, че сграда с идентификатор ***.3 по КККР с площ 18 кв.м. не съществува, поради което досежно тази вещ делото следва да се прекрати, защото се допуска делба само на съществуващи вещи.

Досежно останалите вещи, предмет на иска за делба:

Ответниците твърдят в отговора на исковата молба, че сграда с идентификатор ***.4 по КККР е в много лошо състояние и е пред срутване. Разпоредбата на чл. 196 от ЗУТ възлага на собствениците за тяхна сметка премахването на строежите, за които има заповед на кмета на общината, че трябва да бъдат премахнати, като ако собствениците не премахнат в определения срок строежите, те се премахват от общината за тяхна сметка. До влизане в сила на заповедта на кмета, освен ако не е допуснато предварителното й изпълнение, обектът на правото на собственост съществува и съсобствеността може да бъде прекратена чрез делба. По делото няма данни такава заповед да е издадена, поради което вещта следва да се допусне по делба. Ако във втората фаза се установи, че вещта вече не съществува, тогава производството по отношение на нея ще бъде прекратено.

Установи се по делото, че в архива на Община Созопол не е открита проектна документация за сградите, построени в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, като единствено за сграда с идентификатор ***.1 по КККР е издадено удостоверение за търпимост на основание пар. 16, ал.1 от ЗУТ, т.е. касае се за незаконни строежи. Ако обаче предмет на делбата е дворното място с всички постройки в него (процесният случай е точно такъв), то тогава е допустима делба и на такива строежи, дори да не са представени доказателства за тяхната търпимост, тъй като собственикът на земята по силата на чл. 92 ЗС е собственик и на всички подобрения, като разпоредбите на ЗУТ не го лишават от това негово право.

По отношение на твърдението на ответниците, че земята е обща част, съгласно чл.38, ал.1 от ЗС:

Според Решение № 87 от 7.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г., ВКС, II г.о. при действието на ЗУТ е отпаднало тълкуването, основано на разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и чл. 61, ал. 4 ЗТСУ (отм.) и делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ (нова – ДВ бр.17 от 2009 г.). Видно е, че застроените в имота обекти не са индивидуална собственост на собствениците на терена. Възможността да се обособят два самостоятелни обекта на собственост в еднофамилната сграда (по делото са налице доказателства за висящ проект за изменение на КККР на с. *** по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР), не означава, че не може да се допусне делба на терена, защото допустимостта на делбата се преценява съобразно фактическото състояние на вещта към момента на постановяване на решението, а не съобразно възможността за бъдещото й преустройство или изменение.

По отношение на гаража в имота:

В гаража има две гаражни клетки, които са едно цяло и не съществуват самостоятелно. Гаражът е с метална конструкция, сглобяема, като няма издадено разрешение за поставяне на същия. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. Процесният гараж не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане, нито пък е рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. По вид и предназначение гаражът е строеж по смисъла § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и задоволява частна, а не обществена нужда, от който характер са преместваемите обекти. Допълнителен аргумент за обстоятелството, че гаражът не е преместваем обект е и обстоятелството, че той има функцията и на ограда, защото е разположен на уличната регулационна линия – в този смисъл е и заявеното от ответниците в отговора на исковата молба и установеното на място от вещото лице.

Ето защо гаражът представлява строеж, а не преместваем обект (движима вещ) – аргумент от Решение № 4526 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11606/2017 г., II о. Макар и да е изграден без строителни книжа, което е основание за премахването му, тъй като такова не е постановено на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, той подлежи на делба като приращение по смисъла на чл.92 от ЗС, т.е. собствениците на земята са и собственици на гаража, като в този случай е без значение кой е платил сумата за закупуването му. Последното обстоятелство създава само облигационни отношения.

По отношение на правата на страните в съсобствеността:

Когато по време на брака се е осъществил фактическият състав на придобиването по давност – чрез осъществявана от единия съпруг фактическа власт с намерение да придобие имота за себе си, по силата на закона възниква съпружеска имуществена общност между двамата съпрузи, макар и другият съпруг да не е бил съпричастен нито към обективния, нито към субективния елемент на владението – в този смисъл Решение № 776 от 30.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 523/2005 г., I г. о. и Решение № 133 от 22.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2057/2016 г., II г. о. Ето защо придобият през 1980 г. недвижим имот от Костадин С. С., ведно с построените сгради, е в режим на съпружеска имуществена общност. Ето защо след смъртта му, съпругата придобива ½ ид. част като лична собственост и 1/8 ид. част по наследство, а децата му придобиват всеки по 1/8 ид. част.

След продажбата през 1998 г. собственици на целия имот и на построените в него сгради стават двамата братя Я. К.С. и Г.К.С. и техните съпруги при квоти за Я. К.С. лично и от наследство 6/48 и в режим на съпружеска имуществена общност с Н. И. С. 18/48, а за Г.К.С. лично от наследство 6/48 и в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата си Н.С.С. – 18/48.

След смъртта на Я. К.С. през 2015 г. частта, която той притежава лично от наследство, се поделя поравно между наследниците му по закон, а частта, притежавана в режим на съпружеска имуществена общност, се разпределя по ЗН. По този начин Н. И. С., след смъртта на съпруга си, става собственик на 14/48 ид.ч. от имотите, а И. Я. С. и А.Я.П., негови деца, придобиват 5/48 ид.ч. След сделката през 2016 г. А.Я.П. става собственик по наследство на 5/48 ид.ч. от описаните недвижими имоти и в режим на съпружеска имуществена общност с Г.Д.П. на 19/48 ид.ч. от имотите.

Ето защо делбата следва да се допусне при следните квоти: 6/48 ид.ч. за Г.К.С., 18/48 ид.ч. за Г.К.С. и Н.С.С. в режим на съпружеска имуществена общност, 5/48 ид.ч. за А.Я.П., 19/48 ид.ч. за А.Я.П. и Г.Д.П. в режим на съпружеска имуществена общност.

По отношение на претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК:

Мярката по чл.344, ал.2 от ГПК няма правната природа на обезщетение за лишаване от ползването на вещите за предходен период от време. Сумите, които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота следователно винаги и само занапред, т. е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила, в какъвто смисъл е и съдебната практика – в този смисъл Определение № 475 от 17.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2258/2013 г., IV г. о.

Макар ищците да претендират заплащане на суми само за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. *** и за сграда с идентификатор ***.2 по КККР на с. ***, съдът не е обвързан от това искане и е длъжен да разпредели ползването на всички имоти, защото се разпределя ползване на цялото имущество, допуснато до делба, а не само на част от него.

Установи се, че дворът, гаражът, сградата с идентификатор ***.2 по КККР на с. *** и тази с идентификатор ***.4 по КККР на с. *** се ползват от ответниците (аргумент от показанията на свидетелите И.Д. К. и А. Т. И.), а сграда с идентификатор ***.1 се ползва съвместно от съделителите, като ищците ползват условно северната, а ответниците условно южната част. За да имат възможността да ползват реално сградата с идентификатор ***.1 по КККР на с. *** по начина, по който я ползват фактически към настоящия момент, всеки един от съделителите се нуждае от достъп до терена, поради което ищците следва да ползват частта от него, посочена в Дял I от схема на проект за делба в реални граници (л.28 от делото), а ответниците следва да ползват Дял II от същата схема, като заплащат на ищците сума от 30 лева месечно, тъй като ще ползват по-голяма част от притежаваната от тях (със 109 кв.м. повече). Сумата е изчислена като ¼ от справедливата пазарна наемна цена за имота в размер на 120 лева на месец. Тъй като гаражът, сградата с идентификатор ***.2 по КККР на с. *** и тази с идентификатор ***.4 по КККР на с. *** попадат в Дял II и реално се ползват от ответниците, те следва да продължат да ги ползват до извършване на делбата, като заплащат на ищците сумата от 70 лева на месец за тяхното ползване. Сумата е изчислена на база половината от възможния чист годишен приход от наем на сграда с идентификатор ***.2 по КККР на с. *** и с оглед обстоятелството, че се касае за строежи без строителни книжа.

Сграда с идентификатор ***.1 по КККР на с. *** следва да се ползва, както следва: ищците ще ползват частта, посочена в схема-проект № ***08.02.2018 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.1 с площ 56,41 кв.м. (л.119 от делото), а ответниците ще ползват частта, посочена в схема-проект № ****08.02.2018 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.2 (л.120 от делото), с площ от 55,07 кв.м., като обезщетение не следва да се дължи.

По разноските:

Във фаза на допускане на делбата разноски на страните не се присъждат.

Мотивиран от горното Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Г.Д.П., ЕГН – **********, и А.Я.С., ЕГН – **********, против Г.К.С., ЕГН – **********, и Н.С.С., ЕГН – **********, иск за делба на сграда с идентификатор ***.3 по КККР на с. ***, с адрес на сградата с. ***, ул. ***, № 1, с площ 18 кв.м., предназначение – селскостопанска сграда, поради несъществуване на вещта.

ДОПУСКА съдебна делба на следните вещи:

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, с адрес на поземления имот – с. ***, ул. ***, № 1-3, с площ 478 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), при съседи: ***.238, ***.236, ***.9508, ***.241, заедно с гараж, представляващ метална конструкция, с две гаражни клетки, които са едно цяло и не съществуват самостоятелно, разположен в югоизточната част на имота на уличната регулация към ул. ***;

Сграда с идентификатор ***.1 по КККР на с. ***, с адрес на сградата с. ***, ул. ***, № 3, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 111 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна;

Сграда с идентификатор ***.2 по КККР на с. ***, с адрес на сградата с. ***, ул. ***, № 1, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 25 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – друг вид сграда за обитаване, състояща се от едно голямо помещение с кухненски кът и кът за спане;

Сграда с идентификатор ***.4 по КККР на с. ***, с адрес на сградата с. ***, ул. ***, № 1, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 6 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – селскостопанска сграда, която към настоящия момент функционира като „баня“,

между страни и при квоти, както следва: 6/48 ид.ч. за Г.К.С., ЕГН – **********; 18/48 ид.ч. за Г.К.С., ЕГН – **********, и за Н.С.С., ЕГН – **********, в режим на съпружеска имуществена общност; 5/48 ид.ч. за А.Я.С., ЕГН – **********; 19/48 ид.ч. за А.Я.С., ЕГН – **********, и за Г.Д.П., ЕГН – **********, в режим на съпружеска имуществена общност.

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 344, ал. 2 ГПК ползването на допуснатите до делба имоти до окончателното извършване на делбата между съделителите, както следва:

Г.Д.П., ЕГН – **********, и А.Я.С., ЕГН – **********, ще ползват частта от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, посочена в Дял I от схема на проект за делба в реални граници (л.28 от делото), а Г.К.С., ЕГН – **********, и Н.С.С., ЕГН – **********, ще ползват Дял II от същата схема, приподписана от съдията и представляваща неразделна част от настоящото решение;

Г.Д.П., ЕГН – **********, и А.Я.С., ЕГН – **********, ще ползват частта от сграда с идентификатор ***.1 по КККР на с. *** с площ 56,41 кв.м., посочена в схема-проект № ***08.02.2018 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.1, издадена от СГКК – гр. Бургас (л.119 от делото), приподписана от съдията и представляваща неразделна част от настоящето решение, а Г.К.С., ЕГН – **********, и Н.С.С., ЕГН – **********, ще ползват частта от същата сграда с площ от 55,07 кв.м., посочена в схема-проект № ***08.02.2018 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.2, издадена от СГКК – гр. Бургас (л.120 от делото), приподписана от съдията и представляваща неразделна част от настоящото решение, като обезщетение не се дължи между съделителите;

Г.К.С., ЕГН – **********, и Н.С.С., ЕГН – **********, ще ползват: гараж, представляващ метална конструкция, с две гаражни клетки, които са едно цяло и не съществуват самостоятелно, разположен в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, на уличната регулация към ул. ***; сграда с идентификатор ***.2 по КККР на с. ***; сграда с идентификатор ***.4 по КККР на с. ***.

ОСЪЖДА Г.К.С., ЕГН – **********, и Н.С.С., ЕГН – **********, да заплащат на Г.Д.П., ЕГН – **********, и А.Я.С., ЕГН – **********, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК сума в размер на 100 (сто) лева месечно за ползването на 109 кв.м. повече от техния дял от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, на гараж, представляващ метална конструкция, разположен в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. *** на уличната регулация към ул. ***, на сграда с идентификатор ***.2 по КККР на с. *** и на сграда с идентификатор ***.4 по КККР на с. ***, считано от влизане на настоящото решение в сила до окончателното извършване на делбата.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

            Вярно с оригинала!

            ММ