Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр.Добрич 10.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна колегия, осемнадесети
състав
в публично съдебно заседание на 05.12.2018г, в състав:
Съдия: Веселин И.Н.,
при участието на
съдебен секретар :Стела Димова ,
разгледа н.а.х.д.№ 1166 по
описа на ДРС за 2018г.
Производството е образувано по жалба на „***„АД с
ЕИК *** с
управител С.Д. Щ. срещу наказателно постановление № 08-001050/348 от
13.08.2018 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич .
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на
чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500/ хиляда и петстотин / лева.
По същество жалбоподателят оспорва
НП като незаконосъобразно и необоснованоНавеждат се
оплаквания за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване на
накърнявани на правото на защита, съставляващи самостоятелно основание за
отмяна изцяло на атакуваното НП. Релевират се
претенции и в насока за погасена давност на дължимата престация
по изплащане на трудовите задължения, което не е съобразено от наказващия орган
при издаване на наказателното постановление и ангажиране отговорността на
въззивника.Счита, че допуснатите съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила, не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното
производство чрез последващи изявления, което налага за съда да отмени изцяло
наказателното постановление. Редовно призован за съдебното заседание
жалбоподателят не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт
Г.Н. оспорва депозираната жалба и
изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника,
съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при
което констатира следното:
На
01.06.2018 г. при
извършена проверка от С.И.Г. и Т.Н.А. - инспектори в
Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Добрич
на жалбоподателя- „***" АД, стопанисващо кожухарска фабрика, находяща се в гр.Д., ул. „***" №***. По пощата е изпратена
призовка изх.№18065087/ 31.05.2018 г. до изпълнителния директор на дружеството
- С.Щ., с която представляващият
дружеството или негов упълномощен представител е следвало да се яви
на 05.06.2018 г. в Дирекция
„Инспекция по труда" Добрич и да представи ведомости
за заплати или други документи,
удостоверяващи изпълнение на дадените предписания
с протокол изх.№ПР1815113/21.05.2018 г. за извършена проверка.
Видно от обратната разписка на „Български пощи"
призовката е получена на 04.06.2018 г., но на датата на
призоваване - 05.06.2018 г. в Дирекция
„Инспекция по труда" Добрич не се е явил
никой, не е получавано и никакво писмено обяснение от страна на
дружеството за неявяването. С оглед гореизложеното е установено, че жалбоподателя-„****" АД в
качеството си на работодател не е изпълнил в срок до 25.05.2018 г. задължително за изпълнение предписание по т.9 от протокол
изх.№ПР1815113/21.05.2018 г., а именно: да изплати уговореното
трудово възнаграждение за м. март 2016 г. на описаните
в т.9
от протокола работници и служители.На база така описаната фактическа
обстановка бил съставен АУАН № 08-001050
от 22.06.2018 год. и в последствие било издадено НП № 08-001050/348 от 13.08.2018 година.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя-
С.И.Г. и св.Т.Н.А. и А.Ю.И., както и от приобщените по делото писмени
доказателства .
Наведените в жалбата основания за отмяна на
атакуваното НП не кореспондират с установената в настоящото производство
фактическа обстановка както следва:
От
легалния прочит на разпоредбата на чл.415,ал.1 от КТ е видно, че "Който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500
до 10 000 лв." От обективна страна визираната в чл. 415, ал.
1 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително
предписание по спазване на трудовото законодателство, издадено от оправомощен за това орган. Предмет на нарушението не са
дадените задължителни указания, а тяхното неизпълнение в указания
срок.Постановени като принудителна административна мярка, дадените
задължителните предписания по чл.404, ал.1, т.1 от КТ по своята правна природа
съставляват индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по
предвидения от закона. От приложените по делото доказателства е видно, че
предписанията не са обжалвани от жалбоподателя на осн.чл.145,ал.1
от АПК в законоустановения срок 14-дневен срок пред съда, поради което същите
са влезли в сила и подлежат на задължително изпълнение. От това следва,че
неизпълнението на влязлото в сила предписание е юридически факт, пораждащ
административнонаказателната отговорност на неговия адресат.Формата на изпълнителното
деяние на процесното нарушение по чл. 415, ал.
1 от КТ е бездействие и се изразява в това, че „работодателят” не
е изпълнил задължително за изпълнение
предписание по т.9, дадено с ПИП №ПР1815113/21.05.2018 година, а именно: да
изплати уговореното трудово възнаграждение за месец март 2016 година на
поименно изброените работници в указания срок – до 01.06.2018 година. Между
страните не се спори , че жалбоподателят „****”АД е „работодател” по смисъла на §1 от ДР към КТ, както
и че с цитирания по-горе ПИП от страна на проверяващите органи на ДИТ са дадени
задължителни за изпълнение предписания на ”***”АД, които са били връчени надлежно на „работодателя”
и не са изпълнени в указания срок. В
хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират обвинителната теза и да
доказват противното, на изложената от наказващия орган фактическа обстановка на
административното нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено. И
доколкото липсват доказателства, от които да съдим, че са били предприети
своевременно действия по изпълнение на дадено задължително за изпълнение
предписание по т.9 на ПИП
№ПР1815113/21.05.2018 година е видно, че „работодателят” с проявеното
бездействие е осъществил състава на адм. нарушение по чл.415 ал.1 от КТ.
В подкрепа изцяло
на развитата обвинителна теза се явяват показанията на свидетелите Т.Н.А. , С.И.Г.
и А.Ю.И., които по своята същност и насока съдът намира за непротиворечиви,
еднопосочни и взаимно допълващи се. Същите кореспондират изцяло и се подкрепят
от приложените по делото безспорни писмени доказателства, доказващи
неизпълнението на задължително предписание от „работодателя” в указания срок,
дадено от контролните органи на ДИТ. Предвид изложеното, съдът приема, че
законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е ангажирал „без
виновната отговорност” на ЮЛ в качеството му на „работодател”, с оглед
осъществен състав на адм.нарушение по текста на чл.415 ал.1 от КТ.
На първо място, несъстоятелно се
твърди в жалбата, че от съдържанието на наказателното постановление не можело
да се извлече какво точно е конкретното нарушение, за което се налага
наказанието, за всеки един от тях по отделно, по отношение но кои работници, в
какъв размер е налице неизпълнение. Неправилно в случая се смесва правното
основание, въз основа на което е привлечена отговорността на жалбоподателя -
чл.415 ал.1 от КТ, изразяващо се конкретно в неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, с
административния състав на разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ, установяваща
задължения за работодателя да плаща в установените срокове на работниците и
служителите уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Отговорността на жалбоподателя е привлечена за това, че не е изпълнил
задължително предписание на контролен орган в указания срок, а не с оглед
неизпълнение на задължението да плаща трудовите възнаграждения на работниците
и служителите в установените срокове, което покрива признаците на състава на
чл.128 т.2 от КТ. В този смисъл, наведените оплаквания с жалбата, че в случая
жалбоподателят е бил санкциониран незаконосъобразно два пъти, но за едно и също
нарушение с две отделни НП, които имат за предмет идентични нарушения и в
нарушение на основния принцип в правото
„non bis
im idem”/, не могат да бъдат споделени и следва да се отхвърлят
изцяло като несъстоятелни и неиздържани.
Несъстоятелно се сочи в жалбата
още, че обжалваното НП е издадено в нарушения на процесуалния закон, доколкото
в него не са посочени конкретно работниците и служителите, за които наказващият
орган е приел, че не са изпълнени предписанията на контролните органи в
указания срок. Тъкмо обратното. Изчерпателно и ясно в постановлението е
посочено, че се касае за неизпълнение в срок на задължително предписание по т.9,
дадено с ПИП с изх.№ПР1815113/ 21.05.2018 година на описаните в този пункт работници и служители. И доколкото в този пункт от ПИП
конкретно /поименно/ са посочени работниците и служителите, размерът на
дължимото трудово възнаграждение на всеки един от тях, както и за кой месец и
коя година се отнася задължението, така направено описанието на адм.нарушение
не води до неяснота, още по-малко пък води до ограничаване правото на защита на привлечения към
отговорност нарушител.
Като несъстоятелни съдът намира и
претенциите за изтекла погасителна давност, респ. че наказателното постановление
е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.34,ал.1 от ЗАНН. Съдът не споделя
изразеното становище в жалбата и намира същото за правно
неиздържано.Действително, че законодателят сочи в чл.34, ал.1 от ЗАНН два давностни
срока. Първият започва да тече от деня, в който органът, който е овластен да
състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на този орган повече от
три месеца от откриване на нарушението се явява пречка за съставяне на акта/ в
тази насока ТР №48/28.12.1981 год. На ОСНК/. В нашия случай, тримесечния давностен срок е започнал да тече от дата 24.04.2018 година, когато е
извършена проверката и е установено нарушението. По изложените съображения,
претенциите на защитата в насока за изтекъл давностен
срок следва да се отхвърлят като несъстоятелни и правно неиздържани,
включително и тези за погасена тригодишна давност на вземането за труд /по арг. от чл.111 на ЗЗД/. Съдът намира за необходимо да
посочи, че в случая не е изтекъл дори абсолютния давностен
срок за наказателно преследване от четири години и половина, визиран в
разпоредбата на чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК , към който препраща банкетната
норма на чл.84 от ЗАНН, за да се твърди, че незаконосъобразно е била привлечена
отговорността на жалбоподателя. Впрочем, с предприемане на действия от
надлежните органи на ДИТ за преследване на нарушителя със съставяне на АУАН на
22.06.2018 година давността е била прекъсната и след това действие е започнала
да тече нова давност / по арг. от чл.84 от ЗАНН, във
вр. с чл.81, ал.2 от НК/. По тези съображения сочените доводи за изтекла
давност следва да се отхвърлят изцяло като неприемливи.
Правилно и законосъобразно наказващият
орган е посочил в НП, че в случая процесното нарушение не може да се
квалифицира като маловажен случай, съобразно разпоредбата на чл.415в от КТ. В
разглеждания случай не може да намери приложение “специалният състав по глава
ХIХ, раздел II от КТ, третираща тъй нар. "маловажно" административно
нарушение по чл.415в КТ, който изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл.
28 ЗАНН, тъй като не са налице въздигнатите от законодателя кумулативни признаци, а именно: да е налице
нарушение, същото да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ
и от него да не са произлезли вредни последици за работници и служители
/очевидно е, че за работниците и служителите са произтекли вредни последици от
неплащане в срок на уговорените трудови възнаграждения/.
С наказателното
постановление за процесното адм. нарушение
на основание чл.416, ал.5 във вр. с
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда
на жалбоподателя „****”АД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. Така определена в минимума на закона
/по закон санкцията е от
1500 лв. до
10 000 лв./ имуществената санкция се явява справедлива и съобразена с тежестта на нарушението, а също и със
значимостта на охраняваните с нарушената материално-правна норма обществени отношения. Още повече, че в случая обект на защита са обществените отношения по охрана
на едни от най-важните конституционно гарантирани права на гражданите - трудовите права. Съдът счита, че макар и да е
индивидуализирана в самия минимум на
закона, имуществената санкция ще способства в пълна степен за реализиране на
целите, очертани от законодателя в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, респ. да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правов ред и едновременно с това да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани от обществото.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените фактически констатации и правни
изводи, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВАМ НП № 08-001050/348 от 13.08.2018 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на „*** „АД с
ЕИК **** с
управител С.Д. Щ. за нарушение на чл.
415 ал.1 от Кодекса на труда и на основание
чл.416 ал.5 във вр. с чл. 415 ал.1
от Кодекса на труда е наложено
административно наказание имуществена
санкция в размер на 1500/ хиляда и
петстотин / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд гр. Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Районен съдия: .