№ 1130
гр. Варна, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500497 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №45/05.01.2022г. на ДРС, подадена от Й. СТ. Б.,
ЕГН **********, чрез пълномощник адв. А.А. от ВАК, срещу определение №
665/19.11.2021г., постановено по гр.д. №1174 по описа за 2021 година на РС-Девня, с което
производството по делото е прекратено поради неподведомственост на спора на
гражданския съд.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение.
Жалбоподателката излага, че препис от отговора на ответника не й е изпратен за да може да
изрази становище относно валидността или нищожността на арбитражната клауза. Ищцата е
лишена от възможността да поиска изменение на иска по чл.214, ал.1 от ГПК, като твърди,
че договорът за наем на земеделска земя от 30.07.2015г. е прекратен с изтичането на срока
му. Излага, че без нейно съгласие ответникът е заявил пред ОСЗ-Суворово всички нейни
земи за участие в споразумение за образуване на масиви, като се е позовал на чл.19 от
договора, без да е представил писмено споразумение между страните за продължаване срока
на договора. Излага, че договорът за наем на земеделска земя от 30.07.2015г. е нищожен
поради липса на предписаната от закона форма. Поради това в първото по делото с.з. ще
внесе искане за изменение на иска, като претенцията й не произтича от нищожния
договорът за наем на земеделска земя от 30.07.2015г., а е основана на неоснователно
обогатяване. Излага, че предвид нищожността на договора е нищожна и арбитражната
клауза. На следващо място излага, че заповедното производство не е подсъдно на АС при
БТПП но реда на ЗМТА.
Ответникът по жалбата ЕТ "ВАЛТАМАР - ВАСИЛ ВАСИЛЕВ", ЕИК *********, чрез
1
пълномощник адв. К.К. моли за потвърждаване на обжалваното определение. Излага, че с
частната жалба се навежда ново основание на иска, като се твърди нищожност на договора
за наем, респ. на арбитражната клауза. Сочи, че новото основание е диаметрално
противоположно на заявеното в заповедното производство, както и че не е възможно да се
разгледа иск основан на договор за наем, а в условията на евентуалност иск по който се
твърди нищожност на договора.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивният съд намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр.д. №1174 по описа за 2021 година на РС-Девня е образувано по
иск на Й. СТ. Б., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. А.А. от ВАК, против ЕТ
"ВАЛТАМАР - ВАСИЛ ВАСИЛЕВ", ЕИК *********, за установяване съществуването на
вземането от 4368 лева, представляващо дължима наемна цена за ползване на земеделска
земя за стопанската 2019/2020г. по договор за наем на земеделска земя от 30.07.2015г.,
сключен с длъжника от родителя на заявителя – С.С.Б.. В исковата молба Й. СТ. Б. основава
претенцията си срещу ответника на валиден договор за наем сключен на 30.07.2015г. с
длъжника от баща й С.С.Б. за четири стопански години – до 2018/2019 година включително.
Ищцата твърди, че през 2018г. имотите, предмета на договора, са й дарени от родителите й.
Изложени са твърдения, че по силата на чл.19 от договора, същият е удължен при същите
условия и срок, т.к. нито една от страните не е поискала прекратяването му преди
изтичането на един месец от изтичането му.
С отговора на исковата молба ответникът ЕТ "ВАЛТАМАР - ВАСИЛ ВАСИЛЕВ",
ЕИК ********* е възразил, че поради наличието на арбитражна клауза (чл.20 от договора)
спорът е подведомствен на арбитражен съд, а не на граждански съд.
С обжалваното определение ДРС е приел, че в случая е налице уговорена между
страните валидна арбитражна клауза, поради което и не е компетентен да разгледа
производството по делото.
Така направеният извод от ДРС се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Със
сключения между страните договор, въз основа на който се търси ангажиране отговорността
на ответника, те са договорили при спорове, същите да бъдат разглеждани и решавани от АС
при БТПП-София. Безспорно е още, че в срока за отговор на исковата молба ответното
дружество се е позовало на арбитражната клауза и е поискало прекратяване на
производството по делото. Доколкото спорът, въведен с исковата молба, е имуществен
такъв, то той не попада в изключенията на разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК. От постигнатата
между страните договореност в чл.20 от сключения договор не се установява нищожност на
арбитражното споразумение, съответно, че същото е изгубило силата си или не може да
бъде изпълнено.
2
Доводите на ищцата, че е лишена от възможността да поиска изменение на иска по
реда на чл.214, ал.1 от ГПК, като предяви иск за заплащане на сумата основан на
неоснователно обогатяване, поради това че договорът за наем на земеделска земя от
30.07.2015г. е прекратен с изтичането на срока му, са необосновани. Такова изменение на
иска не може да бъде допуснато, т.к. се касае за едновременно изменение и на основанието
и на петитума на иска, което е недопустимо.
С оглед на това съставът на окръжния съд намира, че ДРС не е компетентен да
разгледа производството по образуваното дело, тъй като същото не му е подведомствено, и
съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗМТА правилно е прекратил същото.
Изложените в жалбата доводи за неприложимост на арбитражната клауза при
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК не се споделят. Съгласно разпоредбата на
чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, а
съгласно ал. 2 могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Обстоятелството, че
ищецът е избрал да защити правата си чрез образуване на заповедно производство по чл. 410
от ГПК, не може да обоснове извод за дерогиране на арбитражното споразумение между
страните. При липсата на двустранно изразена воля за промяна на договорния регламент, не
е налице основание да се приеме, че е отпаднала приложимостта на клаузата на чл.20, т.е.
същата се явява валидна и задължителна за страните по договора и всяка от тях има право да
се позовава и да иска нейното приложение. В този смисъл не може да бъде отречено правото
на насрещната страна да се позове на договорената арбитражна клауза и съответно при
наличието на законовите предпоставки да получи защита съобразно нея дори и в хипотезата
на образувано заповедно производство, приложение към което намират и общите правила на
ГПК. След като ищцата е предпочела вместо да спази изричната уговорка в сключения
договор за разрешаване на споровете от арбитражен съд, да предяви претенциите си по реда
на заповедното производство, то тя е поела риска при позоваване от ответника на
арбитражната клауза производството по делото да бъде прекратено, а заповедта за
изпълнение - обезсилена.
Въпроса за изпращането на делото на Арбитражен съд при БТПП гр. София не е
предмет на частната жалба. Въпреки че ДРС е постановил делото да се изпрати на
арбитражния съд, това действие не може да бъде извършено надлежно. От волята на ищцата
зависи дали да предяви иск пред арбитражния съд, поради което съдът не може да замести
волята на страната и да постанови изпращането на делото на Арбитражен съд при БТПП.
Предвид изложеното съдът намира, че ДРС е постановил законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 665/19.11.2021г., постановено по гр.д. №1174 по
описа за 2021 година на РС-Девня, с което производството по делото е прекратено поради
неподведомственост на спора на гражданския съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4