Решение по дело №2895/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 275
Дата: 9 април 2025 г. (в сила от 8 май 2025 г.)
Съдия: Петя Венциславова Петрова - Светиева
Дело: 20242230102895
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Сливен, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230102895 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане и
намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 26.07.2022 година в
гр................................. ответникът Г. с два удара с ръка в областта на лявото
слепоочие и лявото рамо е нанесъл на ищеца две леки телесни повреди
изразяващи се в причиняване на болки и страдания в областта на лявото
слепоочие и страничната повърхност на лявото рамо.
В резултат на нанесените удари Б. е почувствал силни болки в областта
на лявото рамо и болки в главата. В един момент за много кратко време
получил световъртеж и причерняване. Въпреки силните удари Б. запазил
равновесие и не паднал на земята.
Нападението се случило в двора на бащината къща на ищеца на адрес,
посочен по-горе. След нанесените удари спрямо ищеца ответникът продължил
със силни викове и крясъци, че ще му счупи телефона. С цел да запази себе си
и телефона си Б. побягнал и напускал двора на къщата. Г. го последвал с цел
да продължи със саморазправата си към ищеца. В този момент на терасата от
съседен имот се появила съседка, която се обърнала с думите: ”какво правите
бе защо крещите толкова високо”. Г. видял, че има евентуален свидетел на
1
побоя и преустановил със саморазправата си спрямо ищеца.
След инцидента ищецът посетил съдебен лекар, който му извършил
преглед и издал съдебномедицинско удостоверение, в което удостоверил
установените телесни увреждания. Лекаря посочил, че при опипване с ръка
пациента имал болки в областта на лявото слепоочие и лявото рамо.
Същия ден следобед ищецът се срещнал случайно с приятеля си В.В..
Последния забелязал червенината по лицето на ищеца и видя, че нещо е
отчаян. В. го попитал от какво е пострадал. На ищеца не му се говорело за
преживяното и само отговорил, че случилото се с него не е за приказване.
Едва след месец ищеца разказал на В. за преживяното с ответника.
Болките в главата на ищеца след побоя продължили няколко седмици.
През това време той приемал различни болкоуспокояващи, най-вече аналгин.
Инцидента много разстроил ищеца. Не само болката в главата и рамото
притеснявали ищеца. Въобще инцидента с ответника го разстроил за дълго
време. Седмици наред бил под стрес и напрежение. За пръв път в живота си
той е бил удрян от човек. Дълго време не забравял преживяното. Инцидентът
му се отразил и на съня. Седмици наред сънувал кошмари, които го връщали
отново към преживяното. Отрицателните емоции преживени от ищеца
продължили дълго време.
По повод извършеното инкриминирано деяние срещу ответника било
образувано НЧХД № 1392/2022 година по описа на PC-Сливен за осъществен
от него състав на престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Делото от частен характер приключило с присъда № 144/26.09.2023
година на PC-Сливен, с която ответникът бил признат за ВИНОВЕН в това, че
на 26.07.2022 година около 11.30 часа в гр. Сливен, в двора на имот намиращ
се на ул. ................................. причинил на ищеца лека телесна повреда
изразяваща се в болки в областта на лявото слепоочие с леко зачервяване на
кожата и болки в областта на страничната повърхност на лявото рамо, които
са му причинили болки и страдания без разстройство на здравето-
престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
На основание чл.78 а от НК ответникът бил е освободен от наказателна
отговорност и му е наложена глоба в размер на 1000,00 лева.
Присъдата е обжалвана пред ОС-Сливен и с решение на последния съд е
потвърдена. Присъдата влязла в сила на 05.04.2024 година.
2
От съда се иска да постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 4000.00 лв., представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди - за преживените болки,
страдания и стрес от увреждането, ведно със законната лихва от момента на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок от пълномощника на ответника е депозиран
отговор, с който са изразява становище по основателността на иска.
Излага се, че претендираният размер на претърпените болки и
страдания е твърде завишен и не отговарял на вида и степента на леката
телесна повреда. При освидетелстването на ищеца от съдебния лекар на
26.07.2022 година в 13:00 часа са установени болки в областта на лявото
слепоочие, които са засилвали при опипване с ръка и леко зачервяване на
кожата. Болките иридирали надолу към бузата и врата. Установени били и
болки в областта на лявото рамо, предимно по страничната повърхност от
рамото. Абсолютно неоснователни били твърденията за продължилите
седмици наред болки, за които той приемал болкоуспокояващи лекарства.
Пресилени били и твърденията за стрес и напрежение, продължили седмици и
продължителни отрицателни емоции.
Иска се на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД размерът на действително
претърпените неимуществени вреди да бъде намален поради това, че
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. С
настоятелното си снимане на ответника с телефона си, въпреки нежеланието
на последния, ищецът е накърнил личното право на ответника, гарантирано
му от чл. 32, ал. 2, вр. с ал. 1 от Конституцията на Република Българи, съгласно
която никой не може да бъде фотографиран, записван или подлаган на други
подобри действия без негово знание или въпреки неговото изрично
несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Сочи се, че в настоящия
случай няма обстоятелства, които да налага фотографирането на ответника
без съгласието му по разпоредби на други закони, които да позволяват това.
Ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа
исковата претенция и като счита същата за доказана по основание и размер,
моли за уважаването й. Съображения, подкрепящи заеманата позиция излага в
писмена защита.
3
Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява.
Становище по същество на иска не е изразено.
След анализ и преценка на събраните по делото доказателства съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 26.07.2022 година в гр. ..................................... ответникът Л. Г. с два
удара с ръка в областта на лявото слепоочие и лявото рамо е нанесъл на ищеца
И. В. Б. две леки телесни повреди, изразяващи се в причиняване на болки и
страдания в областта на лявото слепоочие и страничната повърхност на
лявото рамо.
В резултат на нанесените удари Б. е почувствал силни болки в областта
на лявото рамо и болки в главата. За много кратко време получил световъртеж,
причерняване, но запазил равновесие и не паднал на земята.
По повод извършеното инкриминирано деяние срещу ответника било
образувано НЧХД № 1392/2022 година по описа на PC-Сливен за осъществен
от него състав на престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Делото от частен характер приключило с присъда № 144/26.09.2023
година на PC-Сливен, с която ответникът бил признат за ВИНОВЕН в това, че
на 26.07.2022 година около 11.30 часа в гр. Сливен, в двора на имот намиращ
се на ул. ................................. причинил на ищеца лека телесна повреда
изразяваща се в болки в областта на лявото слепоочие с леко зачервяване на
кожата и болки в областта на страничната повърхност на лявото рамо, които
са му причинили болки и страдания без разстройство на здравето -
престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
На основание чл.78 а от НК ответникът бил е освободен от наказателна
отговорност и му е наложена глоба в размер на 1000,00 лева.
Присъдата е обжалвана и потвърдена с решение на ОС-Сливен и е
влязла в законна сила на 05.04.2024 година.
Свидетелят В. дава показания, че случайно срещнал ищеца същия ден, в
който е извършен побоя и забелязал охлузване по лявата страна на лицето му,
както и че бил отчаян. След около месец отново се срещнали и ищецът му се
оплакал от болки в главата и лявото рамо, разказвайки му, че бил нападнат от
приятел на брат си. И тогава му се видял отчаян и наранен от това, което му се
случило.
4
Свидетелката О. Б., съпруга на ищеца, дава показания, че за побоя над
ищеца разбрала от самия него, който бил физически и психически притеснен,
изпитвал страх извън дома си, постоянно се оглеждал и се страхувал някой
отново да не го нападне. Изпитвал болки в главата и лявото рамо за период от
3 - 4 месеца и вземал болкоуспокояващи. Тъй като сънят му дълго време бил
неспокоен, ставал по два три пъти през нощта и сънувал кошмари, приемал
още мента, глог и валериана. Свидетелката дава показания, че ищецът
ограничил контактите си с хора, както и че се налагало да излизат двамата
извън жилището, тъй като той бил притеснен да излиза сам. Децата му
звънели постоянно по телефона, за да му дават сила, кураж и успокоение.
Свидетелства, че в притеснението си ищецът потърсил охранителна фирма,
която да му осигури физическа охрана, както и че никога в живота си не е
имал такива случки и пререкания с някой и затова този инцидент с ответника
му нанесъл толкова голям стрес.
На базата на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени в следствие
непозволено увреждане неимуществени вреди е допустим. Разгледан по
същество се приема за доказан по основание и частично по размер до сумата
3000 лева, до която следва да се уважи, а в останалата част до пълният
претендиран размер от 4000 лева, да се отхвърли.
Сложния фактически състав на непозволеното увреждане инкорпориращ
в кумулативност елементите – деяние, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина е осъществен. Налице е виновно и противоправно
деяние, извършено от ответника, в резултат на което на ищеца са причинени
неимуществени вреди от лека телесна повреда, изразяваща се в болки и
страдания, резултат на нанесени удари в областта на лявото слепоочие и
страничната повърхност на лявото рамо, болки в главата, с продължителност
няколко седмици, кратковременен световъртеж и причерняване.
По правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно постановения от
наказателния състав съдебен акт е задължителен за гражданския съд, относно
5
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно причинените вреди и причинната им връзка с деянието
са безспорно установени по делото.
Размера, до който искът следва да бъде уважен се определя от
стойностните граници на преките и непосредствени последици от
увреждането, подлежащи на обезщетяване.
За да определи размера на дължимото от ответника обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, съдът взе предвид качеството на
пострадалия, характера, интензитета и продължителността на търпените
болки и страдания резултат на неправомерните действия на ответника -
констатации съвпадащи с данните за увреждането черпени от събрания по
делото доказателствен материал, и като приложи правилата на чл. 52 от ЗЗД
счете, че справедлива репарация за претърпените от ищеца физически болки и
психически страдания, представлява сумата 3 000 лева. По тези съображения
иска следва да се уважи до този размер, а в останалата част до пълният
претендиран размер от 4000 лева, да се отхвърли.
Така ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
26.07.2022 година, до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените за защита по делото разноски, съобразно уважената част
на исковата претенция, изчислени като възлизащи на сумата 600 лева, а по
сметка на СлРС държавна такса в размер на 120 лева.
Ответникът няма надлежно заявена претенция за присъждане на
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. М. Г. с ЕГН: ********** от гр. Сливен, ул.
................................... ДА ЗАПЛАТИ на И. В. Б. с ЕГН: ********** от гр.
..................................., със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. Макгахан, № 4 чрез
6
адв. Д. Д. от АК – Сливен сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането – 26.07.2022 година, до окончателното й изплащане,
както и сумата 600 лева /шестстотин лева/ направени по делото разноски,
като иска в останалата му част, до пълният претендиран размер от 4 000 лева
се ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Л. М. Г. с ЕГН: ********** от гр. Сливен, ул.
................................... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС държавна такса в
размер на 120 лева /сто и двадесет лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7