Решение по дело №852/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260443
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20211630100852
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

№. 260443 / 17.12.2021 г.

                РЕШЕНИЕ

      гр. Монтана, 17.12.2021 г.

                                                                         

             В. ИМЕТО НА НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в. открито съдебно заседание на 17.11.2021 г., в. състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН  И..    

                  

при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия И.. гр.д.№. 852 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Разглежда се осъдителен иск с. правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. с.   чл. 558, ал.7 от КЗ.

Ищецът Г. Ф. Е. с. а. г. у. И.. №. 2. е., представлявано заедно от изпълнителните директори: М. К. и. С. С. е предявил против Ф.М.И.., ЕГН xxxxxxxxxx с. а. xxx осъдителен иск със следния петитум: ответникът да бъде осъден да заплати на Г. Ф. Е. на осн. чл.45 от ЗЗД, вр. с. чл. 288, ал.12 от КЗ/отм./, сега чл. 558, ал.7 от КЗ сумата от 659,69 лв.-представляваща изплатеното от Г. ФОНД по щета №. 110269/31.03.2017 г. обезщетение за имуществени вреди за увредения при ПТП, настъпило на 06.11.2016 г. около 09:00 ч. в. г. л.а. ,,Ф. Е.‘‘ с. ДКН ВР 3233 АК, собственост на В.. П. Л., ведно със законната лихва, считано от датат на завеждане на исковата молба в. съда/01.04.2021 г./ до окончателното изплащане. Претендира деловодни разноски.

В. исковата молба се излагат следните твърдения:

Г. Ф. на основание чл. 557, ал.1, т.2. б.,,а‘‘ от Кодекса на застраховането изплатил по щета №. 110269/31.03.2017 г. обезщетение за имуществени вреди в. размер на 659,69 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 06.11.2016 г. около 09:00 ч. в. г. л.а. ,,Ф. Е.‘‘ с. ДКН ВР 3233 АК, собственост на В.. П. Л..

Виновен за катастрофата бил ответникът Ф.М.И.., който управлявайки л.а. ,,Ситроен С. 5‘‘ с. ДКН №. М 0066 ВХ и. движейки се по кръстовище с. ул. ,,П. Е. и. у. в. г., не спира  на пътен знак Б-2 и. удря движещия се по път с. предимство л.а.,,Ф. Е.‘‘ ДКН №. ВР 3233 АК, като така причинява процесното ПТП.

В. нарушение на  чл. 249, вр. с. чл. 259 от КЗ/отм./, сега чл. 461, вр. с. чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘.

Ищецът поканил отв. И.. да възстанови изплатеното от ГФ, но и. до днес лицето не е погасило задълженията си.

Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в. законния едномесечен срок от ответника, не е постъпил писмен отговор на исковата молба, поради което спрямо него са настъпили законовите последици по чл.133 от ГПК.

Относно постъпилият писмен отговор на исковата молба от 15.07.2021 г.: съгласно чл. 131, ал.1 от ГПК, писменият отговор на исковата молба се подава в. едномесечен срок от съобщението. Видно от делото, на назначеният  на ответника особен процесуален представител-адв. З.А.-М. е връчен препис от исковата молба с. приложенията за отговор на дата 14.06.2021 г. Респективно срокът за отговор е изтекъл до края на 14.07.2021 г. Както вече съдът посочи по-горе, писменият отговор е подаден извън този срок, а съгласно чл. 64, ал.1 от ГПК съдът не взема предвид процесуалните действия, депозирани извън установените за това срокове. Неподаването на отговора на исковата молба в. срок се приравнява на липса на отговор. Все пак за пълнота следва да се посочи, че назначеният от съда особен процесуален представител на ответника се явява на проведеното открито съдебно заседание, като оспорва иска като неоснователен. Това оспорване обаче е преклудирано.

Съдът, въз основа на закона и. на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като предявен от и. срещу надлежна страна в. производството.

Разгледан по същество, съдът  намира иска за изцяло основателен.

Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

Твърдените в. исковата молба факти и. обстоятелства изцяло се установяват от събраните в. производството писмени доказателства, които са неоспорени от ответника в.  срока за това: Протокол за ПТП, издаден от МВР от 06.11.2016 г./ който е официален документ с. материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК; служебна бележка; справка ИЦФГ; Уведомление и. доклад по щета; заключение на вещо лице по техническа експертиза;  платежно нареждане.

Заключението на вещото лице, въпреки, че не е дадено по назначена по настоящото дело експертиза, съдът намира за обективно и. компетентно изготвено, както и. напълно обосновано, поради което го кредитира в. цялост. Освен това заключението е неоспорено в. дадения срок за това.

 От гореизброените доказателства се установява следното от фактическа страна:

Г. Ф. на основание чл. 557, ал.1, т.2. б.,,а‘‘ от Кодекса на застраховането изплатил по щета №. 110269/31.03.2017 г. обезщетение за имуществени вреди в. размер на 659,69 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 06.11.2016 г. около 09:00 ч. в. г. л.а. ,,Ф. Е.‘‘ с. ДКН ВР 3233 АК, собственост на В.. П. Л..

Виновен за катастрофата бил ответникът Ф.М.И.., който управлявайки л.а. ,,Ситроен С. 5‘‘ с. ДКН №. М 0066 ВХ и. движейки се по кръстовище с. ул. ,,П. Е. и. у. в. г., не спира  на пътен знак Б-2 и. удря движещия се по път с. предимство л.а.,,Ф. Е.‘‘ ДКН №. ВР 3233 АК, като така причинява процесното ПТП.

В. нарушение на  чл. 249, вр. с. чл. 259 от КЗ/отм./, сега чл. 461, вр. с. чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘.

Ищецът поканил отв. И.. да възстанови изплатеното от ГФ, но и. до днес лицето не е погасило задълженията си.

Водим от горното, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД ,,всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму‘‘. Фактическият състав на деликтната отговорност е кумулативна съвкупност от следните елементи: противоправно деяние, извършено виновно, вреда, пряка и. непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и. настъпилата вреда. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че е налице непозволено увреждане, извършено от ответника спрямо имуществото на увреденото лице Л..

Съгласно чл. 558, ал.7 от КЗ/: ,,След изплащане на обезщетението по ал. 1 и. 2 фондът встъпва в. правата на увреденото лице до размера на платеното и. разходите по ал. 8‘‘. Безспорно се установи от приложеното платежно нареждане, че ищецът е изплатил в. полза на увреденото лице дължимото се обезщетение от 659,69 лв., поради което е встъпил в. неговите права срещу причинителя на щетата до посочения в. разпоредбата размер.

Мотивиран от гореизложеното настоящият съд намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и. доказан.

При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ищцовото дружество има право да му бъдат заплатени направените от него разноски в. производството, в. общ размер от 450,00 лв.-50,00 лв. внесена държавна такса, 300,00 лв. депозит за особен представител на ответника и. 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

 Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, вр.с. чл. 558, ал.7 от КЗ, вр.с. чл. 45 от ЗЗД.

 

                                                    Р  Е  Ш  И.:

                                

         ОСЪЖДА Ф.М.И.., ЕГН xxxxxxxxxx с. а. xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,Г. ФОНД‘‘, Е., с. а. г. у. И.. №. 2. е., представляван заедно от изпълнителните директори С. С. и. М. К. сумата от 659,69 лв., представляваща изплатеното от Г. фонд по щета №. 110269/31.03.2017 г. обезщетение за имуществени вреди за увредения при ПТП, настъпило на 06.11.2016 г. около 09:00 ч. в. г. л.а. ,,Ф. Е.‘‘ с. ДКН ВР 3233 АК, собственост на В.. П. Л., ведно със законната лихва, считано от датат на завеждане на исковата молба в. съда/01.04.2021 г./ до окончателното изплащане.

       ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК против Ф.М.И.., ЕГН xxxxxxxxxx с. а. xxx  ДА ЗАПЛАТИ на ,,Г. ФОНД‘‘, Е., с. а. г. у. И.. №. 2. е., представляван заедно от изпълнителните директори С. С. и. М. К. сумата от общо 450,00 лв. реализирани деловодни разноски по делото-50,00 лв. внесена държавна такса, 300,00 лв. депозит за особен представител и. 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

         УКАЗВА на осн. чл. 127, ал.4 от ГПК на Ф.М.И.., ЕГН xxxxxxxxxx, че може да заплати присъдените суми по следната банкова сметка: ,,xxx‘‘АД“: IBAN: xxx, BIC: xxx.

 

              Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в. двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: