СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
26.05.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 29.04.21. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 9193/20г. и констатира следното:
Предявени са
искове от Т. Б. против Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за
сумата 30 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се /при
условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законната лихва върху посочената главница за
периода – след 28.12.16г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
Срещу ищцата е
било водено наказателно производство /за престъпление по чл. 202 от НК/ и
същото е приключило с оправдателна присъда /постановена на 18.05.16г. от ВРС по
н.о.х.д. № 2/15г. и влязла в сила на 28.12.16г./.
Искът е
основателен до размера на сумата 7 000 лева:
Горното
обстоятелство /наличието на влязла в сила оправдателна присъда/ удостоверява
пряко предпоставката по чл. 2 от ЗОДОВ /позволяваща да бъде ангажирана
отговорността на ПРБ – органът по чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал и поддържал
процесното обвинение срещу Т. Б./.
Принципно – във
всички случаи /винаги/ когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ
пострадалото лице /обвиняемият, подсъдимият/ има право на обезщетение /във
всички хипотези на цитираният законов текст наличието на претърпени
неимуществени вреди следва да се - презумира/. В тази връзка:
Наказателно
преследване по естеството си /по дефиниция, принципно/ е дейност, която
оказва /презумира се, че оказва/
негативно въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия,
рефлектира негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство,
близки, приятели, колеги. С оглед това – председателят на настоящия съдебен състав
намира, че събираните в процес като този доказателства /досежно търпените от
дадено лице неимуществени вреди/ могат да бъдат преценявани единствено в
контекста на това - какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това
- дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани /в
посочената релевантна насока/ гласни доказателства.
Процесното
обезщетение се определя по размер при условията на чл. 52 от ЗЗД: в контекста
на горните принципни съображения и при съобразяване на конкретните /събрани по
делото/ гласни доказателства. Съдът отчита също: продължителността на
наказателното производство във времето, както и липсата на доказателства
/съответно и на твърдения/ в рамките на процеса спрямо подсъдимата да е била
привеждана в изпълнение мярка за неотклонение „задържане под стража“ /какъвто
вид мярка принципно засяга съществено, презумира се, че засяга сериозно в
негативен аспект психическото и физическо здраве на обвиняемия/.
Основателен е и
акцесорният иск:
Върху горната
главница следва да се присъди /се дължи/ и законна лихва – считано от влизане в
сила на оправдателната присъда /28.12.16г./.
Възражението на
ответника за давност /заявено във връзка с претендираната лихва/ е
неоснователно: процесната лихва в случая се следва /дължи/ като – глобално
обезщетение /т.е. същата няма правното естество на периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД/.
Възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /заявеният от ищцата адвокатски
хонорар надвишава минимума по Наредба № 1; с оглед това – претендираната сума
следва да бъде редуцирана до размера на 1 430 лева/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да плати на Т.Р.Б. ЕГН ********** сумата 7 000
лева /обезщетение за неимуществени вреди/ на основание чл. 2 от ЗОДОВ;
законната лихва върху тази сума от 28.12.16г. до цялостното й изплащане и 336
лева – съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ; съразмерно на уважените искове; при приложение на правилото по чл. 78,
ал. 5 от ГПК/.
ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 7 000 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: