М О Т И В И
към присъдата по НОХД N 407/2017 г. по описа на Районен съд - Девня,
четвърти състав
Девненският
районен прокурор е внесъл в РС – Девня обвинителен акт по обвинението срещу Я.В.К.,
ЕГН: ********** за това, че:
На 27.06.2014 г. в
с. З, обл. Варненска като непълнолетен, но
след като разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи
постъпките си, отнел чужди движими вещи – преносим компютър „***“ и черна чанта
за компютър на обща стойност 522 лева от владението и
собственост на К.М.П. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.
Разпоредителното заседание
по делото и съдебното следствие са проведени в отсъствие на подсъдимия, тъй
като същият е обявен за ОДИ и след проведено щателно издирване не е бил
установен.
В хода на съдебните
прения, прокурорът поддържа обвинението, възведено
срещу подсъдимия, като счита същото за безспорно доказано и
моли съда да го признае за виновен, като му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване да
отложи с минимален изпитателен срок от две години.
Назначения защитник на
подсъдимия изцяло оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, счита,
че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин,поради което моли
същия да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Свид. К.М.П. живеела
сама в едноетажна къща в с. Зл, обл. Варненска. Притежавала преносим компютър
марка „***“, който бил закупен на 21.04.2014
г. на изплащане от магазин „***“ в гр. В. Свидетелката държала компютъра си в
кутия от табла на холната масичка в дома си, заедно със зарядното устройство за
него. В непосредствена близост стояла и черна чанта за компютър, с който
свидетелката го пренасяла.
През
м. юни 2014 г. непълнолетният тогава подс. Я.К. ***, заедно с майка си.
На
27.06.2014 г. вечерта около 20, 30 часа свид. П. излязла от дома си, като
оставила отворен прозореца на стаята, в който бил преносимия й компютър.
Върнала се в дома си в около 23, 50 часа и установила, че преносимия й компютър
го няма. Липсвали също и зарядното устройство на компютъра, както и черната
чанта за него.
Същата
вечер след полунощ – в около 01, 00 часа свид. П. съобщила на тел. 112, че
неизвестно лице е проникнало през незатворения прозорец на къщата й и е
откраднало компютъра й, а на 28.06.2014 г. подала и писмена жалба в ПУ – Вълчи
дол.
Още
на следващия ден из селото се разчуло за извършената кражба. От неустановено по
делото лице свидетелката научила, че нейн съселянин – свид. М.Б.М. му е
предлагал да закупи преносим компютър и веднага отишла в дома на свид. М..
Последният не отрекъл, че предната вечер в около 21, 00 часа подс. Я.К. е дошъл
в дома му и му е предложил да закупи преносим компютър марка „***“ без зарядно устройство за него. Свид. М. му
казал, че няма нужда, тъй като си имат достатъчно компютри в дома, но
подсъдимия настоял. Тогава свид. М. взел компютъра, като дал на подс. К. един мобилен
телефон марка „****“ и сумата от 40 лева. Първоначално свид. М. отказал да
върне компютъра на собственичката му, тъй като бил заплатил за него, но след
като тя настояла и дори вдигнала скандал той й го предал заедно с черната
чанта, в която го пренасяла. След като огледала вещта си, свид. П. установила,
че липсва чипа, с който същия работи, както и зарядното устройство. Веднага
отишла в дома на подсъдимия и го попитала къде са й вещите. Заплашила го дори с
физическа саморазправа, при което той извадил от джоба си чипа и й го подал.
След това й казал къде е изхвърлил зарядното устройство, но свидетелката така и
не го намерила, а впоследствие си закупила друго.
Още
същия ден – 28.06.2018 г. подс. К. предал в ПУ – Вълчи дол мобилен телефон
марка „***“ със зарядно устройство за него, като за предадените вещи дал
обяснение, че ги е получил от свид. М. предната вечер срещу което му е дал един
лаптоп марка „***“, който е откраднал от една жена от селото. Предадените от
подсъдимия вещи били върнати на свид. М. срещу разписка.
В хода на досъдебното производство за
определяне стойността на инкриминираните вещи е назначена съдебно - оценителна
експертиза, кредитирана от съда като компетентно и безпристрастно изготвена,
чието заключение сочи общата пазарна цена на
отнетите вещи в размер на 522 лева. Съдът възприема
и кредитира заключението на експертизата, като изготвена с необходимите
професионални знания и опит.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните свидетели П. и М., които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се
и които напълно се подкрепят от отразеното в налично по делото писмено
доказателство, каквото е протокола за доброволно предаване – подписан лично от
подсъдимия. Анализът на наличните, макар
и оскъдни доказателства по делото налага извода, че подсъдимият е автор на
деянието, описано в обвинителния акт. Макар и същият да не е разпитван в хода
на проведеното в негово отсъствие съдебно производство, по делото са налични
достатъчно на брой косвени доказателства, които анализирани в своята съвкупност
водят до единствено възможния извод, че на 27.06.2014 г. вечерта именно той е
отнел компютъра от свид. П., прониквайки в дома й през незатворения прозорец.
Няма доказателства по делото, че подсъдимият е имал и съучастник, предвид
твърденията на свид. М., че той е дошъл сам в дома му и му е предложил
компютъра на свидетелката. В рамките на събрания доказателствен
материал не се установяват противоречия или непълноти, които да водят до извод,
различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно вида
на престъплението, начина на осъществяването му и неговия извършител. Ето защо
и съдебният състав приема фактическите констатации на обвинителния акт като
обосновани и правилни.
При
тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подс. К. е
осъществил всички
обективни и субективни признаци на престъплението кражба по смисъла на чл. 194
ал. 1 от НК във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, тъй като към момента на
извършване на деянието той е бил непълнолетен.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи и е направил всичко
възможно за осъществяването на своя фактическа власт върху тях. Макар и в
непълнолетна възраст, подсъдимият добре е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е
целял тяхното настъпване.
Като причини за извършването на престъплението съдът
приема стремежа на подсъдимия към
противоправно облагодетелстване по лесен, нетрудов начин, както и незрялата му
възраст.
При определяне на наказанието съдът отчете обществената опасност
на деянието, която определи като висока. Като смекчаващи отговорността му
обстоятелства отчете чистото му съдебно минало, младата му възраст,
самопризнанията му, направени в хода на проведеното досъдебно производство,
проявеното съжаление, частичното възстановяване на щетите. Като отегчаващи
отчете лошите му характеристични данни и наличието на 7 на брой заявителски
материали, заведени срещу него за извършени кражби в РУП – Каолиново. Така при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства съдът определи
наказанието на подсъдимия към минималния размер, предвиден в закона, а именно
шест месеца. При наличието на основания за приложение на разпоредбата на чл. 69
ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието с
минимален изпитателен срок от две години, като прие, че за превъзпитаването на
подсъдимия не е необходимо изолирането му от обществото.
Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание,
съответства в най - голяма степен на целите на генералната и специалната
превенция, като в същото време е и достатъчно за постигане на превъзпитателен и възпиращ ефект
както върху подсъдимия, така и върху останалите членове
на обществото.
Съдът счита, че то ще даде
възможност на подсъдимия да осъзнае противоправната същност и моралната
укоримост на извършеното от него, както и оценката на обществото по отношение
на такъв вид поведение.
Предвид признаване на подсъдимия за виновен в негово тежест бяха
присъдени направените по делото разноски.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: