Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1368 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „Т.” ООД, твърди, че в
негова тежест по силата на сключени търговски сделки с дружествата „Е.“ ООД и „А.И.“
ЕООД са възникнали и са станали изискуеми задължения в общ размер от 26 756, 33
лв. Заявява, че в негова тежест са възникнали и са станали изискуеми и
публично-правни задължения към НАП, които към момента на сезиране на съда са в
общ размер на 353 081, 92 лв. Посочва, че не разполага с парични средства и с
други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои парични задължения. Счита,
че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност. Предвид изложеното моли
съдът да обяви неплатежоспособността му и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
С оглед на изложеното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в негова тежест са възникнали задълженията по търговска сделка и публичноправните задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.
В производството няма представени писмени доказателства, от които да може да се направи извод, че между молителя и друг правен субект е сключена някаква сделка, която да има характер на търговска, както и че по нея за молителя са възникнали някакви парични задължения. Същевременно обаче съдът съобразява, че от „Т.“ ООД е съставен и представен по делото списък на кредиторите, в който това дружество чрез своя управител е направило изрично изявление, с което признава настъпването на следните факти: 1) че между него и „Е.“ ООД е сключен договор, по който в негова тежест е възникнало задължение за заплащане на сума в размер на 1 635, 60 лв., с падеж 31.12.2019 г., обективирано във фактура № 2211/ 16.10.2009 г. и задължение за заплащане на сума в размер на 1 812 лв., с падеж 31.12.2009 г., обективирано във фактура № 2212/ 30.09.2009 г.; 2) че между молителя и „А.И.“ ЕООД е сключен договор, по който в негова тежест е възникнало задължение за заплащане на сума в размер на 23 308, 73 лв., с падеж 31.12.2008 г., обективирано във фактура от 2008 г. Обстоятелствата, които се признават от молителя в настоящото производство са неизгодни за него, тъй като той е длъжник по задълженията, които заявява, че са възникнали в негова тежест по силата на описаните търговски сделки, поради което направеното съдебно признание има доказателствено значение.
По делото са събрани
доказателства, от които се установява, че „Т.“ ООД е направил и
извънсъдебно изявление, с което е признал, че в негова тежест са възникнали
описаните парични задължения. Това е видно от заключението на изготвената в
производството съдебно-икономическа експертиза, в която вещото лице след
извършена проверка е направило извод, че тези задължения са надлежно
осчетоводени в счетоводството на молителя. Това се установява и от съдържанието
на приложените към молбата по чл. 625 ТЗ аналитични счетоводни документи за извършени
осчетоводявания по конкретни счетоводни сметки. Отразяването на паричните задължения към „Е.“
ООД и „А.И.“ ЕООД в счетоводството
на длъжника по тях, е такова действие, което е конклудентно по своя характер и
с което последният е признал, че между него и тези дружества са възникнали
облигационни отношения по сключени договори, както и че по тях за него са
възникнали задължения да заплати определени парични суми.
Следователно въз
основа на извършените извънсъдебни и съдебни признания от „Т.“ ООД съдът
приема, че по делото е доказано, че между него и дружествата „Е.“ ООД и „А.И.“ ЕООД са сключени договори, както и че по
тях за него са възникнали парични задължения да заплати сума в размер на
23 308, 73 лв. към „А.И.“ ЕООД и суми в размер на 1
635, 60 лв. и на 1 812 лв. към „Е.“ ООД.
Въпреки, че от представените доказателства не може да се установи какъв е вида на така сключените договори, все пак може да се направи извод, че те представляват търговски сделки, тъй като се установява, че са сключени между търговци и при прилагане на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ се счита, че са свързани с упражняваното от тези търговци занятие. Това означава, че задълженията, които са възникнали за „Т.“ ООД по описаните сделки са от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема за доказано в производството, че страните по търговските сделки са уговорили дата, на която
молителят е трябвало да изпълни поетите от него парични задължения, като са се
съгласили, че падежът на задължението към „А.И.“ ЕООД е
31.12.2008 г., а падежът на задълженията към „Е.“ ООД е
31.12.2009 г. Това е така, тъй като тези обстоятелства са изрично признати от „Т.“
ООД с изявлението му, направено в списъка на кредиторите, намиращ се на л. 21
от делото на СГС. Падежите на всички тези
задължения са настъпил преди сезиране на съда с молбата по чл. 625 ТЗ, поради
което те са изискуеми към момента.
След като в производството се доказа, че в тежест на „Т.“ ООД са възникнали парични задължения по търговски сделки, които са изискуеми, то се налага изводът, че е налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят притежава активи, с които да заплати както задълженията си по търговски сделки, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото му състояние, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, което съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12 на всяка една счетоводна година от 2008 г. до 2018 г. балансовата стойност на всички притежавани от „Т.“ ООД краткотрайни активи е по-ниска от балансовата стойност на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че през изследвания период молителят е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че някаква част от осчетоводените като краткосрочни задължения на молителя изобщо не са възникнали или въпреки, че са възникнали, са били погасени и не са съществували към момента на осчетоводяването. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на „Т.“ ООД трябва да се вземе предвид балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовите му отчети, както и балансовата стойност на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, без да се извършват някакви корекции. Съдът няма да извършва корекция на балансовата стойност на краткосрочните задължения за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г., въпреки че от разпита на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, извършен в съдебно заседание на 20.11.2019 г., се установява, че в тежест на молителя през тези години са възникнали задължения за заплащане на корпоративен данък, установен с представен по делото данъчно-ревизионен акт, които не са осчетоводени, тъй като тяхното прибавяне към стойността на краткосрочни задължения не би променило правните изводи за финансовото състояние на търговеца /осчетоводените от молителя краткосрочни задължения са на стойност, която е по-висока от тази на притежаваните от молителя краткотрайни активи и без да бъдат прибавяни към тях на изискуемите задължения за корпоративен данък/.
След като стойностите на краткосрочните задължения на „Т.“ ООД към края на всяка една финансова година от 2008 г. до 2018 г. са по-големи от стойностите на краткотрайните му активи към същите тези моменти, то трябва да се заключи, че за целия изследван период молителят не е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения към всички кредитори и следователно е бил във влошено финансово - икономическо състояние. Това е намерило отражение и в стойността на показателя за обща за ликвидност, който за всяка една от анализираните години е много под референтната стойност от 1.
От заключението на извършената в производството СИЕ се установява, финансовото състояние на молителя през следващия период, за който по делото са представени счетоводни документи, който е към 30.10.2019 г., е същото като към 31.12.2018 г. Балансовата стойност на притежаваните от търговеца краткотрайни активи към тази дата е само 2 000 лв., а балансовата стойност на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения е много по-висока – тя възлиза на 428 000 лв. Стойността на тези задължения на „Т.“ ООД към тази дата всъщност е и по-голяма, тъй като към нея следва да бъдат добавени и неосчетоводените публични задължения на молителя за заплащане на корпоративен данък, установени след проведена данъчна ревизия. Това означава, че и към 30.10.2019 г. „Т.“ ООД не е притежавал достатъчно ликвидни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения към всички кредитори и следователно се е намирал във влошено финансово - икономическо състояние.
След като молителят не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които се доказа, че има по търговски сделки, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да и погаси, обективно не е притежавал средства, с които да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на „Т.“ ООД да изпълнява своите изискуеми задължения за периода от 31.12.2008 г. до 30.10.2019 г. е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на молителя да изпълни своите краткосрочни задължения продължава над десет последователни години, като липсва каквато и да е промяна в него, както и данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. С оглед на това, съдът намира, че по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „Т.“ ООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „Т.“ ООД, следва да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 31.12.2008 г. молителят е имал изискуеми задължения към „А.И.“ ЕООД по търговска сделка в размер на 23 308, 73 лв. Тези задължения са изискуеми, считано от датата на настъпване на техния падеж, който се доказа, че е 31.12.2008 г. Те са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения с притежаваните от него активи.
Същевременно, в производството се доказа, че към 31.12.2008 г. „Т.“ ООД вече не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава, като през следващи отчетни периоди този показател не отбелязва някаква тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности. Ето защо и 31.12.2008 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че молителят е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Т.“ ООД, за което се доказа, че са налице предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че по делото се установява, че към момента това дружество не разполага с достатъчно парични средства, с които да бъдат покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на 20.11.2019 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „Т.“ ООД в двуседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 26.11.2019 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече двуседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 10.12.2019 г., като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „Т.“ ООД не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение следва да осъди „Т.“ ООД да я заплати по сметка на СГС, като съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя трябва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т.“ ООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 31.12.2008 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „Т.“ ООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление:***.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „Т.“ ООД, с
ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Т.“ ООД, с ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА
производството по т.д. № 1368/
2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „Т.“ ООД и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество
или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване
на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която
е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „Т.“ ООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията
не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото
ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: