МОТИВИ към ПРИСЪДА №
91 постановена на 21.08.2009 г.
ПО
НОХД № 131/ 2009г. по описа на Районен
Съд – Гълъбово
Обвиненията срещу подсъдимия Н.Д.К. са за това, че:
1. на 27.03.2009г., в гр.Гълъбово, чрез използване на неистински
документ – нареждане разписка от името на Д.Я.Д. е получил без правно основание
чуждо движимо имущество – 40 000 /четиридесет хиляди/ лева от банка „ДСК”
АД клон Гълъбово, собственост на Д.Я.Д., с намерение противозаконно да го присвои,
като имуществото е в големи размери – престъпление по чл.212, ал.4 от НК и
2. на 27.03.2009г., в гр.Гълъбово, в банка „ДСК” ЕАД клон Гълъбово,
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – лична карта №
*********, издадена от ОД на МВР – София на 18.05.2001г. на Д.Я.Д. с ЕГН, дата
и място на раждане и постоянен адрес за същото лице, със снимката на подсъдимия
К. и отразени в тази лична карта – ръст и цвят на очите, каквито са на подсъдимия
К. – престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. с ал.1 НК.
Представителят
на Районна прокуратура - Гълъбово поддържа обвинението, както по отношение на
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на
правната квалификация на деянията. Предвид обстоятелството, че делото се
разглежда при условията на глава двадесет и седма от НПК, пледира на подсъдимия
Н.К. да бъдат наложени наказания както следва: за извършеното престъпление по чл.212,
ал.4 от НК – под минимума – „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 10
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим, а за извършеното
престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. с ал.1 НК да бъде наложено
наказание „пробация” при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от 1 година и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 1 година..
Защитникът на
подсъдимия К. *** моли съда да наложи наказания под минималния размер,
предвиден в закона за тези престъпления.
Подсъдимият Н.Д.К.
не дава обяснения, признава се за виновен по повдигнатите му обвинения и моли
съда да постанови присъда, с която да му наложи минимални наказания.
Съдебното следствие по делото е проведено по реда на чл.372, ал.4, във
връзка с чл. 371, т.2 от НПК, предвид направеното от подсъдимия К. признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното
съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимия и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които
подкрепят самопризнанието на подсъдимия, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК,
ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Н.Д.К. ***, общ.Мъглиж,
обл.Стара Загора. През месец Януари 2009г., подсъдимият К. *** Загора. Подс. К.
наел под наем от св. А.М. избено помещение към апартамент № 5 в гр.Стара
Загора, ул.Граф Игнатиев” № 10. На
подс.К. е издадена лична карта № ********* от ОД на МВР-Стара Загора на
29.05.2000 година.
Свид.Д.Я.Д.
е жител ***. На свид.Д. е издадена лична карта № ********* от ОД на МВР-София
на 18.05.2001г. Свид.Д. работи като
Директор „Диспозиция” в СОМАТ гр.София. Свид.Д. притежава сметка IBAN №
BG34STSA93000010559674 в Банка „ДСК”. Подс.К.
и свид.Д. не се познават.
В
началото на месец Март 2009г., подс.К. по неустановен при разследването начин,
се сдобил с неистински официален документ – лична карта № ********* от ОД на
МВР – София на 18.05.2001г., издадена на Д.Я.Д. с ЕГН, дата и място на раждане
и постоянен адрес за същото лице, със снимката на подс.К. и отразени в тази
лична карта – ръст и цвят на очите, каквито са на подс.К..
Подс.К.
разполагал с информация за IBAN
номера на сметката на свид.Д. в Банка „ДСК” ЕАД. Подс.К. решил да изтегли от
сметката на свид.Д.Д. в Банка „ДСК” ЕАД парични средства, като се представи вместо
него с неистинския официален документ – фалшива лична карта.
На
27.03.2009г. подс.К. ***, като влязъл в клон на Банка „ДСК” в същия град в
около 10:00 часа. В клона на Банка „ДСК” – Гълъбово, подс.К. бил обслужен от свид.К.П.
– специалист банкови операции в същия клон.
Пред
свид.П., подс.К. заявил, че желае да изтегли от своя сметка от Банка „ДСК”
сумата от 52 000 лева. Подс.К. посочил IBAN номера на сметката в Банка „ДСК” с титуляр свид.Д.Д.. Подс.К.
представил и неистинския документ – лична карта с данни на свид.Д. и своя
снимка.
Свид.П.,
след като установила, че в посочената от подс.К. сметка има в наличност от 55 000
/петдесет и пет хиляди/ лева му обяснила, че без предварителна заявка не може
да му бъде изплатена толкова голяма сума. Подс.К. се отдалечил за кратко от
гишето, на което работела свид.П. и след разговор по мобилния си телефон,
поискал да му бъде изплатена сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева. Свид.П.
предоставила на подс.К. „нареждане-разписка”, която той попълнил. Свид.П.
направила ксерокс - копие на предоставения й от подс.К. неистински документ –
лична карта. Свид.П. изплатила на подс.К. сумата от 38 852 лева, като
удържала и такса в размер на 148 лева за теглене на сумата без заявка. С
получените по този начин пари подс.К. напуснал Банката.
Извършено
е претърсване в обитаваното от подсъдимия К. жилище - избено помещение към
апартамент № 5 в гр.Стара Загора, ул.”Граф Игнатиев” № 10, /извършено с
разрешение на РС-Гълъбово с Определение от 10.04.2009г. по ЧНД № 78/2009г./ От
помещението са иззети: 3 броя снимки формат 45х35 см. с лика на подс.К.,
банково бордеро от „ОББ” за закупени от подс.К. 50 евро, приемно-предавателен
протокол с подписа на подс.К. и Договор, сключен от подс.К. с „Кейбълтел”.
Извършено е
разпознаване, при което свид.П. посочила подс.К., като лицето, което е обслужила
на 27.03.2009г. в Банка „ДСК” ЕАД -клон гр.Гълъбово, и на което е изплатила
сумата от 40 000 лева.
Видно
от назначената при разследването почеркова експертиза, подписите в
нареждане-разписка от 27.03.2009г. за сумата от 40 000 лева по сметка IBAN № BG34STSA93000010559674
в Банка „ДСК”, след реквизитите „подпис на лицата, които могат да се
разпореждат”; „получих сумата”; „контролен подпис” и „получател” не са
изпълнени от титуляра на сметката Д.Я.Д., а са изпълнени от подс.Н.Д.К..
Ръкописният текст върху същия документ – нареждане-разписка е изпълнен от подс.К..
Подписът в операционната бележка, след реквизита „клиент” е изпълнен от подс.К..
Видно
от назначената при разследването портретна експертиза, изображението на
снимката на представеното от Банка „ДСК” клон гр.Гълъбово ксероксно копие от
неистинския официален документ – лична карта, с която на подс.К. се е
представил на свид.Д. и изображението, ползвано от подс.К. са на едно и също
лице.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните на досъдебното производство писмени доказателства и
доказателствени средства и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието
на подсъдимия, които съдът цени при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, а
именно: обяснения от Д.Я.Д., уведомително писмо с изх. №
126/01.04.2009г. от Банка “ДСК” клон Гълъбово, писмо с рег. № 1867/30.03.2009г.
от Началника на РУМВР-гр.Своге, докладна записка с вх. № 110 ВХ 830 от 30.03.2009г.,
молба от Румен А. Георгиев от 02.04.2009г., обяснение от К.Р.П., обяснение от Т.П.Т.,
обяснение от Н.Д.К., писмо с рег. № 1972/03.04.2009г. от Началника на
РПУ-гр.Гълъбово, докладна записка от Момчил Димитров Димитров – инспектор РУ на
МВР-гр.Гълъбово, докладна записка от Борислав Хр.Митев – инспектор в сектор
“БОП” при ОД на МВР-гр.Стара Загора, писмо до АК-гр.Стара Загора с рег. №
2205/10.04.2009г., постановление за допускане на правна помощ, постановление за
назначаване на защитник от 10.04.2009г., справка за съдимост на подсъдимия,
декларация за семейно и имотно състояние, постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение – 2 бр., протокол за разпит на
обвиняем – 2 бр., писмо от РП-гр.Гълъбово до Началника на РУ на МВР-гр.Гълъбово
№ 220/07.05.2009г., постановление за възлагане на действия по разследване по
делегация от 29.04.2009г. – 2 бр., писмо от РУ на МВР-гр.Своге с рег. №
2585/14.05.2009г., писмо от РУ на МВР с рег. № 2632/30.04.2009г., протокол за
разпознаване на лица и предмети – 2 бр., албум от 13.04.2009г., протокол за
претърсване и изземване, писмо с рег. №
2246/14.04.2009г. от Началника на РУ на МВР-гр.Гълъбово, протокол за доброволно
предаване, операционна бележка от 14.04.2009г. на Банка “ДСК4 клон Гълъбово,
преводно нареждане от 14.04.2009г. на Банка “ДСК” гр.Гълъбово, нареждане
разписка от 17.03.2009г. на Банка “ДСК” гр.Гълъбово, операционна бележка от
27.03.2009г. на Банка “ДСК” клон Гълъбово, писмо с рег. № 2320/16.04.2009г. на
Началника на РПУ-гр.Гълъбово, писмо с рег. № 16997 от 28.04.2009г. на Началник
отдел “ООРП” гр.Стара Загора, удостоверение с изх. № 1931 от 23.04.2009г.,
банково извлечение на Банка “ДСК” ЕАД гр.София, писмо с рег. №
3131/01.06.2009г. на Началника на РПУ-гр.Гълъбово, постановление за назначаване
на съдебно-фотопортретна експертиза – 2 бр., писмо с рег. № 2734/12.05.2009г.
на Началника на РУ на МВР-гр.Гълъбово, заключение на съдебно-фотопортретна
експертиза, справка-декларация – 2 бр., постановление за назначаване на съдебно-графична
експертиза – 2 бр., писмо с рег. № 2735/12.05.2009г., протокол за извършена
почеркова експертиза № 148 от 20.05.2009г., протокол за призоваване на свидетел
по телефон по реда на чл. 178, ал.8 от НПК, протокол за предявяване на
разследване, заключително постановление, писмо с рег.№ 3341/08.06.2009г. до
кмета на с.Дъбово, общ.Мъглиж; писмо с изх. № 79/10.07.2009г. от кмета на
с.Дъбово, общ.Мъглиж ведно с характеристична справка на подсъдимия; писмо с
рег. № 10692/09.06.2009г. от ОДМВР група “БДС” ведно със заверено копие от
заявление за издаване на документи за самоличност и заверено копие от лична
карта, както и от показанията на свидетелите Д.Я.Д., К.Р. Петрова, Т.П.
Димитров и а.Л.М., дадени в хода на досъдебното производство. В
съвкупността си показанията на всички свидетели като преки гласни доказателства
са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния
доказателствен материал. По делото не се установиха доказателства противни на
така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият Н.Д.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.212 ал.4 предложение първо, вр. ал.1 от НК - на
27.03.2009г. в гр.Гълъбово, чрез използване на неистински документ –
нареждане-разписка от името на Д.Я.Д., подс.К. получил без правно основание
чуждо движимо имущество – 40 000 лева /четиридесет хиляди/ от Банка „ДСК”
ЕАД клон гр.Гълъбово собственост на Д.Я.Д., с намерение противозаконно да ги
присвои, като имуществото е в големи размери.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият Н.Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.316
вр. чл. 308, ал.2 вр. ал.1 от НК - на 27.03.2009г. в гр.Гълъбово в Банка „ДСК”
ЕАД клон гр.Гълъбово, подс.К. съзнателно се е ползвал от неистински официален
документ – лична карта № *********, издадена от ОД на МВР –София на
18.05.2001г. на Д.Я.Д. с ЕГН, дата и място на раждане и постоянен адрес за
същото лице, със снимката на подс.К. и отразени в тази лична карта – ръст и
цвят на очите, каквито са на подс.К., като от него за самото съставяне на
документа не може да бъде търсена наказателна отговорност.
От така установената
фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия се налага
извода, че от субективна страна, престъпленията са извършени виновно, при форма
на вината - пряк умисъл.
-Подсъдимият Н.Д.К.
е съзнавал, че съставя и използва неистински документ – „нареждане разписка” от
името на друго лице – Д.Д.. Съзнавал е, че така създава една невярна представа
относно правното основание за имущественото разпореждане и го е направил именно
за да получи чуждото движимо имущество – сумата 40 000 лева. Подсъдимия К.
е съзнавал, че действията по съставянето и използването на неистинския документ
- за получаване по неправомерен начин на сумата 40 000 лева са
противоправни. Осъзнавал е високата степен на обществена опасност на тези си действия,
като предварително е знаел, че по този начин ще се обогати за чужда сметка и
въпреки това, той е искал настъпването на тези отрицателни последици. Между
неговите действия, тяхната противоправност, виновното му поведение и настъпилия
вредоносен резултат съществува пряка причинна връзка.
Подсъдимия Н.К.
е съзнавал и че използва неистински официален документ – лична карта №
*********, издадена от ОД на МВР –София на 18.05.2001г. на Д.Я.Д. с ЕГН, дата и
място на раждане и постоянен адрес за същото лице, със снимката на подс.К. и
отразени в тази лична карта – ръст и цвят на очите, каквито са на подс.К..
Подсъдимият - пълнолетно и вменяемо лице, съвсем ясно е съзнавал, че ползва по
престъпен начин неистински документ, тъй като последният не е издаден с
неговите имена, а с имената на друго лице – Д.Я.Д.. Ясно е съзнавал, че
представяйки тази лична карта пред служителите на Банка „ДСК” ЕАД – клон
Гълъбово, цели да се представи за Д.Я. Димитров. Ето защо съдът счита, че
деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, като следва да бъде
отбелязано, че това престъпление е от категорията на формалните престъпления,
които са довършени с факта на осъществяване на изпълнителното деяние, без да е
необходимо да има настъпил престъпен резултат.
Двете
престъпления – това по чл.212, ал.4,
предл. първо, вр, с ал.1 от НК и това по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр с ал.1 НК, са извършени от подс.Н. К. в условията на реална разнородна съвкупност.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При определяне
вида и размера на наказанията съдът се съобрази с двата основни принципа, върху
които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от три до петнадесет години за престъплението по чл.212, ал.4, предл.
първо, вр, с ал.1 и до осем години лишаване от свобода за престъплението по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр с ал.1 НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянията, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК. За извършените от Н.К.
престъпления, съдът определи на подсъдимия вид и размер на наказанията, при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, към която препраща разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК, като се съобрази с тежестта на съответното деянието, имотното
състояние на подсъдимия и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като единствено смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия. Като
отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия, съдът отчете дързостта
при престъпното посегателство, голямата стойност на причинените вреди –
неколкократно надвишаващи „големите размери”, липсата на съдействие при
извършване на разследването в досъдебното производство, липсата на критичност
към извършеното и високата степен на обществена опасност на деянията.
Намирайки, че
са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
чийто императивен характер налага приложението на чл.55 от НК, без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че
за извършеното от подс. Н.К. престъпление по чл.212, ал. 4, предл.първо, вр. и
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, следва да му наложи наказание под предвидения в
закона минимален предел (три години), изразяващо се в 2 /две/ години и 10 /десет/
месеца „лишаване от свобода”, което да изтърпи при "общ" първоначален
режим.
Съдът съобрази,
че съществуват предпоставките, визирани в чл. 66, ал. 1 от НК, но след като взе
предвид отчетените отегчаващи вината обстоятелства, счита, че с оглед постигане
целите, посочени в чл. 36 от НК, така наложеното на подсъдимиия Н.К. наказание
следва да бъде изтърпяно ефективно.
Намирайки, че
са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
чийто императивен характер налага приложението на чл. 55 от НК, без да са
налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, съдът
счита, че за извършеното от подс. К. престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2,
вр с ал.1 НК следва да определи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2,
б.”б” от НК, т.е. замени наказанието ”лишаване от свобода” с ”Пробация”, като
определи следните пробационни мерки: -“задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 1/една/ година при преиодичност на срещите – 2 пъти седмично и
“задължителни периодични срещи с пробационният служител” за срок от 1 /една/ година.
На основание
чл.23, ал.1 от НК съдът групира така наложените наказания на подсъдимия К. с
настоящата присъда, като му определи и наложи едно общо, най-тежко наказание, а
именно: 2 /две/ години и 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода”, което да
изтърпи при "общ" първоначален режим.
На основание
чл.189, ал.3 от НК, съдът присъди в тежест на подсъдимия Н.Д.К. направените по
делото разноски възлизащи на 309.90 лева.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъпленията са ниското правно съзнание на
подсъдимия и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Хр.А. /