№ 171
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000502914 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу частта от решение №
73/24.02.2023 г. по гр. д. № 622/2021 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с
която е признато за установено по предявения от Й. Я. Т., с ЕГН: **********,
срещу „Уеб Финанс Холдинг“ АД, с ЕИК: *********, иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. Я. Т., с ЕГН: **********, е собственик на
самостоятелен производствен обект в промишлена сграда с идентификатор
55871.510.16.2.1 по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.
Перник, одобрен със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с
предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда с площ от 350.48
кв.м., находящ се в гр. Перник, кв. „Караманица“, в сграда № 2, разположена
в поземлен имот с идентификатор 55871.510.16, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - обект с идентификатор 55871.510.16.2.2,
под обекта - няма и над обекта - няма, заемащ северозападната част от сграда
с идентификатор 55871.510.16.2 със застроена площ от 434 кв.м., брой етажи -
1, предназначение - промишлена сграда, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание
давностно владение.
В посочената част решението е обжалвано от „Уеб Финанс Холдинг“
АД, действащо чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се
1
излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
със събраните доказателства. Твърди се, че исковата молба е оставена
нередовна от първоинстанционния съд, като до настоящият момент не е
посочен точен период с начален момент, през който ищецът твърди, че е
владял процесната сграда. Оспорва се като недоказано наличието на
заявеното от страна на ищеца придобивно основание за правото на
собственост – недобросъвестно давност владение. Излагат се подробни
твърдения за наличието на право на собственост върху процесната сграда на
„Уеб Финанс Холдинг“ АД, а преди това на длъжника по изп. дело изп. д. №
20117520400844 по описа на ЧСИ С. Д. - “Мибу“ ЕООД. Изтъква се, че
претенцията на ищеца е непротивопоставима спрямо „Уеб Финанс Холдинг“
АД, тъй като собствеността върху процесната сграда последното е придобило
по силата на постановление за възлагане от 04.05.2018г., влязло в законна
сила на 20.11.2018 г., издадено по посоченото изп. д. При условията на
евентуалност се поддържа се, че давностното владение на ищеца е прекъсвано
с вписването на договорна ипотека, учредена от „Мибу“ ЕООД в полза на
"Международна банка за търговия и развитие” АД /МБТР/ с нотариален акт
№ 138, том III, рег.№ 4882, дело №465/2003г., на нотариус Н. Златанов, рег.№
на НК 062, вписана в Служба по вписванията с вх. рег.№ 3697/30.12.2003г.,
акт № 50, том II, дело № 2705/2003г., партиди 10716, 1144 - т. 13 и т.14, както
с вписването на възбрана - вх.рег.№1481/14.11.2005г., № от дв. вх.рег. 4253,
акт том 2, акт № 42/2005г., наложена по изп. д. № 161/2005г. по описа на СИС
при PC - Перник. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а
предявеният установителен иск за право на собственост да бъде отхвърлен,
като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство – Й. Я. Т., действащ чрез процесуалния
си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. С него излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за
законосъобразност на обжалваната част от съдебното решението. Моли се
решението да бъде потвърдено в обжалваната от „Уеб Финанс Холдинг“ АД
част, като на въззиваемият бъдат присъдено сторените във въззивното
производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
2
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК (положителен установителен иск за признаване на право на
собственост), подаден от Й. Я. Т. срещу „Уеб Финанс Холдинг“ АД, за
признаване на установено, че ищецът е собственик на самостоятелен
производствен обект в промишлена сграда с идентификатор 55871.510.16.2.1
по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Перник, одобрен със
Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията
по геодезия, картография и кадастър, с предназначение - друг вид
самостоятелен обект в сграда с площ от 350.48 кв.м., находящ се в гр.
Перник, кв. „Караманица“, в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55871.510.16, заемащ северозападната част от сграда с
идентификатор 55871.510.16.2 със застроена площ от 434 кв.м., брой етажи -
1, предназначение - промишлена сграда, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание
давностно владение.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр.
2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на
релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато
неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд е
дал правилна правна квалификация на предявения от ищеца иск - чл. 124, ал.
1 ГПК (положителен установителен иск за признаване на право на
собственост). В тази насока неоснователни са оплакванията на въззивника, че
предявеният иск е бил разгледан като такъв по чл. 496, ал. 2 ГПК и че
неправилно е била разпределена доказателствената тежест върху ответника в
първоинстанционното производство. Видно от мотивите на обжалваното
решение е, че е разгледан и уважен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
при правилно разпределена доказателствена тежест в процеса. Доколкото се
установява, че процесният имот е придобит по силата на изтекла придобивна
давност преди издаването на процесното постановление за възлагане, то
коректно е обсъжданата и нормата на чл. 496, ал. 2 ГПК.
Неоснователни са и оплакванията на въззивника за непълнота на
твърденията на ищеца за началният момент, от който е установил давностно
владение върху процесната сграда. Но за процесуална икономия въззивният
съд е дал възможност на въззиваемия – ищец по реда на чл. 143, ал. 1 ГПК да
посочи началният момент, от който е установил владение върху процесната
сграда, първоначално съвместно с трети за настоящия спор лица, като
последователно опише също от кога твърди точно, че е установил еднолично
владение, както и от кога сградата е предоставена от него за ползване на
трети лица. Във връзка с тази възможност твърденията на ищеца са
допълнени и пояснени с нарочна молба от 21.11.2023 г. Обстоятелството, че
3
твърдените обстоятелства са неизгодни за ответника – въззивник, не означава
че те са неясни.
Въззивният съд приема за установено по делото следното от
фактическа страна:
Видно е от нотариален акт № 65, том II, рег. № 6260, дело № 248 от
2007 г. на нотариус Р. М. с район на действие Районен съд - Перник, че на
14.06.2007 г. Й. Я. Т., А. С. В. и К. М. К. са признати за собственици по
давностно владение на следните недвижими имоти: едноетажна сграда със
застроена площ от 452 кв.м., построена в северозападната част и първия етаж
от двуетажна сграда със застроена площ от 561 кв.м., построена в
югоизточната част, заедно със съответното право на строеж върху поземления
имот, в който са построени, представляващо дворно място с площ от 2891
кв.м., находящо се в строителните граници на град Перник, кв. „Караманица“
и означено по скица като имот пл. № 8255 в кв. 553 по кадастралния план на
гр. Перник - кв. „Караманица“, утвърден със заповед № 80 от 22.01.2003 г.
при граници на поземления имот“ от югозапад - улица и поземлен имот, от
северозапад - парцел III, от североизток - парцел IV и от югоизток - парцел
IV.
Видно е от нотариален акт № 161, том II, рег. № 7599, дело № 346 от
2014 г. на нотариус Р. М. с район на действие Районен съд - Перник, че на
15.08.2014 г. Й. Я. Т., А. С. В. и К. М. К. са сключили договор за доброволна
делба, като Й. Я. Т. е получил в дял недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871.510.16.2.1 по КККР
на гр. Перник, с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда с
площ от 350,48 кв.м., брой нива на обекта: едно в сграда № 2, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 55871.510.16, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: обект с идентификатор № 55871.510.16.2.2,
под обекта: няма, и над обекта: няма, заемащ северозападната част от сграда с
идентификатор № 55871.510.16.2 със застроена площ от 434 кв.м., брой етажи
1, предназначение: промишлена сграда, ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж. Съответно А. С. В. е
получил в дял самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
55871.510.16.2.2 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
55871.510.16.1.3 по КККР на гр. Перник, ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, а К. М. К. е получил в
дял самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871.510.16.1.4 по
КККР на гр. Перник, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж.
Видно от протокол № 11 от 13.10.1989 г. на ОНС-гр. Перник, че е взето
решение да се образува фирма с наименование „Елея“ и фирма с
наименование „Метални изделия и битови услуги“ със седалище гр. Перник.
Съгласно протокол № 6 от 23.04.1992 г., решение № 41 на Общински съвет -
гр. Перник, е взето решение да се образува ООД с наименование “МИБУ“ от
4
ОФ „МИБУ“ и ОФ „Елея“, което да поеме активите и пасивите на
досегашната ОФ „МИБУ“ по баланса й към 31.12.1991 г. и на ОФ „Елея“ по
разделителен баланс към 31.12.1991 г., както и другите права и задължения. В
първоинстанционното производство са приети протокол за оценка на
имуществото на „МИБУ“ ООД /фирма “Елея“/ към 10.05.1992 г., баланс на
ОФ „МИБУ“ Перник към 31.12.1991 г. и на ОФ „Елея“ към 31.12.1991 г.,
обяснителна записка за оценка на имуществото на „МИБУ“ ЕООД гр. Перник
към 23.03.1992 г. и протокол за оценка на имуществото на „МИБУ“ ООД към
23.03.1994 г.
С решение № 1047 от 08.05.1992 г. по т.д. № 869 по описа за 1992 г. на
ОС-Перник е вписано ЕООД с общинско имущество „МИБУ“ ЕООД в
търговския регистър, което поема активите и пасивите на досегашната ОФ
„МИБУ“ по баланса й към 31.12.1991 г. и на ОФ „Елея“ по разделителен
баланс към 31.12.1991 г., както и другите права и задължения.
Приети са акт №696/11.08.1997 г. за частна общинска собственост на
административна сграда, част, монолитна 1974 г., два етажа с площ 308,70
кв.м., паркотелно, монолитно, един етаж, 1990 г., с площ 289,13 кв.м., терен
общински 73 015 кв.м., при граници: изток - „Феникс“ ИРОС, запад -
жилищни блокове на кв. „Куциян“; север - магистрала Перник - София; юг -
път за кв. „Караманица“, стопанисвани от „Мибу“ ЕООД - гр. Перник, и Акт
№ 788/23.09.1997 г. за частна общинска собственост на административна
сграда на ДП „Елея“, цялата, монолитна 1974 г., с площ 604,50 кв.м. и
столова, цялата, монолитна 1974 г., склад целият, 1974 г. 201,30кв.м. и навес
метален целият, 1974 г., стопанисвани от „Мибу“ ЕООД. И в двата акта е
посочено, че имотите са включени в капитала на дружеството /сметки 203 и
201/.
С решение № 469 от 16.04.1999 г. по т. д. № 869 по описа за 1992 г. на
ОС-Перник са вписани в търговския регистър промени в статута на
дружеството, а именно прехвърляне чрез продажба на 8242 дяла,
представляващи 51% от капитала на „МИБУ“ ЕООД на „Елея- 98“ ООД,
преобразуване на „МИБУ“ ООД в дружество с ограничена отговорност
„МИБУ“ ООД със съдружници: Община Перник и „Елея-98“ ООД, промяна в
предмета му на дейност и управителя му.
От нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 138, том III,
рег. № 4882, дело № 465 от 30.12.2003 г. се установява, че „МБТР“ АД, от
една страна, и „МИБУ“ ООД, от друга страна, са сключили договор, по
силата на който „МБТР“ АД предоставя на „МИБУ“ ООД кредит в размер на
3 300 000,00 лв. при условията на договора, като за обезпечаване на
възвращаемостта на кредита заедно с лихвите и разноските по него „МИБУ“
ООД е учредило в полза на „МБТР“ АД договорна ипотека върху описаните
имоти, като под т. XIII са посочени: съгласно акт за общинска собственост №
696/11.08.1997 г., състоящ се от: 1. Административна сграда, част, монолитна
два етажа, построена през 1974 г. с площ 308,70 кв.м., кубатура 2222.64
5
куб.м.; 2. Паркотелно един етаж, монолитно построено през 1990 г. с площ
298,13 кв.м., кубатура 1937,85 куб.м.; 3. Поземлен имот с площ 73015 кв.м.,
находящи се в гр. Перник, кв. „Караманица“ с граници: изток - „Феникс“
ИРОС, запад - жилищни блокове на кв. „Куциян“; север - магистрала Перник -
София; юг - път за кв. „Караманица“.
Въз основа на разпореждане от 11.11.2005 г. на съдия по вписванията
при РС-Перник е вписана възбрана върху гореописания имот по изп.д. №
161/2003 г.
С решение № 1147/09.01.2006 г. по гр.д. № 1551/2005 г. на РС-Перник,
влязло в сила на 07.03.2011 г., е отхвърлен предявеният от Община Перник
против „Мибу“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. Перник, за
признаване правото на собственост върху имотите, предмет на нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 138, том III, рег. № 4882, дело № 465
от 30.12.2003 г.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 04.05.2018 г. на
ЧСИ С. Д., влязло в сила на 20.11.2018 г. , са възложени на „УЕБ ФИНАНС
ХОЛДИНГ“ АД следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор
№ 55871.510.16 по утвърдените КККР на гр. Перник, с адрес: гр. Перник, кв.
„Караманица“, с площ от 2706 кв. м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов
обект, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - квартал 553,
парцел: IV-част, съседи: 55871.510.15;55871.510.18; 55871.510.17, съгласно
скица на поземлен имот № 15- 161189/16.03.2018 г. на СГКК - гр. Перник, а
по Акт за частна общинска собственост № 696/11.08.1997 г. - ПИ с площ от
73015 кв. м., с граници: изток - „Феникс“ ИРОС; запад - жилищни блокове на
кв. „Куциян“; север - магистрала Перник - София; юг - път за кв.
„Караманица“, който имот съгласно утвърдените КККР на гр. Перник се
състои от три самостоятелни ПИ, включително ПИ с идентификатор
55871.510.16; ведно с построените в поземления имот сграда с идентификатор
55871.510.16.1 със застроена площ от 567 кв.м.; брой етажи - два;
предназначение - административна, делова сграда; и сграда с идентификатор
55871.510.16.2 със застроена площ от 434 кв.м., брой етажи - един, за сумата
от 121 500 лева.
Видно е от приетата в първоинстанционното производство като
компетентно изготвена и неоспорена от страните първоначална съдебно-
техническа експертиза, че не е налице идентичност между имотите, от една
страна посочени в нотариален акт № 65, том II, рег. № 6260, дело № 248 от
2007 г. на нотариус Р. М. и нотариален акт № 161, том II, рег. № 7599, дело №
346 от 2014 г. на нотариус Р. М., и от друга страна имотите, посочени в акт №
696/11.08.1997 г. за частна общинска собственост. Според експертизата
между имотите, посочени в нотариалните актове от 2007 г. и от 2014 г., и
имотите, посочени в исковата молба, е налице идентичност. При огледа на
място се установява, че в ПИ с идентификатор 55871.510.16 по КККР на гр.
6
Перник попадат една двуетажна и една едноетажна сграда с идентификатори
55871.510.16.1 и 55871.510.16.2, а сградата с идентификатор 55871.510.16.3 е
разрушена, като между двете сгради е поставена ограда - 14 м. телена ограда
и 9.50 м., изградена от тухли „итонг“. Съгласно КККР на гр. Перник сграда с
идентификатор 55871.510.16.1 е административна, брой самостоятелни
обекти - 3, със застроена площ 567 кв.м., като при огледа е видно, че не се
стопанисва и не се ползва по предназначение. Сграда с идентификатор
55871.510.16.2 е промишлена, със застроена площ 434 кв.м., разделена на два
самостоятелни обекта въз основа на нотариален акт № 161, том II, рег. №
7599, дело № 346 от 15.08.2014 г.: самостоятелен обект с идентификатор
55871.510.16.2.1 с площ 350,48 кв.м. и самостоятелен обект с идентификатор
55871.510.16.2.2 с площ 83,29 кв.м., като първият се ползва като автосервиз и
другият като канцелария и складови помещения. Последното изменение в
КККР, засягащо самостоятелен обект с идентификатор 55871.510.16.2.1, се
състои в отразяването на собственост върху него с площ от 350,48 кв.м. на
основание договор с нотариална заверка на подписите 243, том 1, рег. 3835 от
25.09.2014 г.
Според заключението по допълнителната съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, общата площ на УПИ IV „За Мибу“ кв.
553 и УПИ III „За Мибу“ кв. 554 по РП на кв. „Калкас“, утвърдена със
Заповед № 638/10.04.1998 г. е 72 088 кв. м., като поотделно УПИ IV „За
Мибу“ кв. 553 е 54 538 кв.м., а УПИ III „За Мибу“ кв. 554 е 17 550 кв. м.
Поземлени имоти с идентификатор 55871.510.16 с площ 2706 кв.м. и с
идентификатор 55871.510.18 с площ 51796 кв. м. попадат с цялата си част
/образуват/ в УПИ IV „За Мибу“ кв. 553. Поземлен имот с идентификатор
55871.510.24 с площ 17545 кв. м. попада /образува/ УПИ III „За Мибу“ кв.
554. Поземлен имот с идентификатор 55871.510.16 по КККР с площ от 2706
кв.м., описан в постановление за възлагане от 04.05.2018 г. е частично
идентичен с поземлен имот с площ от 73015 кв.м., описан в част по акт за
частна общинска собственост № 696/11.08.1997 г., като частичната
идентичност е, че крайната западна част на имота от 73015 кв.м. съвпада с ПИ
с идентификатор 55871.510.16 по КК, като по акта западната граница е
жилищни блокове кв. „Куциян“. Като цяло границите на ПИ с площ от 73015
кв.м., посочени в т. 8 от Акт за частна общинска собственост №
696/11.08.1997 г., съвпадат с границите на УПИ IV „За Мибу“ кв. 553 и УПИ
III „За Мибу“ кв. 554 по РП на кв. „Калкас“, утвърдена със заповед №
638/10.04.1998 г. с минимални разлики /че не е отразена бензиностанцията на
северозападния ъгъл и има път, който пресича общия ПИ, а по акта е един
имот/. Вещото лице не може да даде категорично отговор дали двете сгради,
описани в АЧОС № 790/23.09.1997 г. са идентични със сграда с
идентификатор 55871.510.16.2, тъй като тя е една, а описаните в акта сгради
са две, както и с оглед посочените граници: на изток - парокотелно, а такава
сграда на изток няма, и на юг - двор, а процесната сграда граничи с друга
сграда с идентификатор 55871.510.16.1.
7
При обсъждане на посочените съдебно-технически експертизи
настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като те са изготвени след преценка на всички
събрани по делото доказателства, като е отговорено и подробно на всички
поставени релевантни въпроси.
От свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели Р. М. З. - Т. /съпруга на ищеца/ и Р. А. К. се
установява, че Й. Я. Т. от 1994 г. се разбрал с кооперация „Стомана Рома“ да
купи помещения от тях, сключили предварителен договор и започнал да ги
възстановява, а след като ги възстановил продължил да ги поддържа. Не
финализирали сделката и никой не предявил претенции за тези помещения. Й.
Т. имал автосервиз дълги години в тези помещения. Считано от 1994 г. до
2010 г. в този автосервиз е работила и помагала лично свидетелката Р. М. З. –
Т.. След 2010 г. ищецът се е разболял, преустановил е работата си в сервиза,
като от тогава е предоставил процесните помещения за ползване на две
момчета, които държат коли там. Помещенията, ползвани от Й. Т. се намират
в едноетажната сграда в ляво, а съседните помещения са ползвани от А. В. и
К., като те са отделени със стени между тях и врати. Свидетелят Р. К., който е
колега на Й. Т., двамата са ремонтирали автомобили, е работил в сервиза в
съседство до процеснияте помещения през периода от 2003 г. до 2005 г. -
2006 г., а след това пак е ходил на това място. Сочи, че сградата, в която се
намирал сервиза на Й., е на един етаж, разделена на клетки. Свидетелят
започнал да ремонтира коли от 90-та година и Й. винаги бил там, в съседното
помещение бил Т., а Р. - съпругата на Й., им била колежка.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите в
посочената част, тъй като, преценени с всички други събрани по делото
доказателства - арг. от чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия на свидетелите са
непосредствени.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Въззивният съд намира, че върху процесния имот (промишлена сграда с
идентификатор 55871.510.16.2.1) е доказано, видно от нотариален акт № 65,
том II, рег. № 6260, дело № 248 от 2007 г. от 14.06.2007 г. и нотариален акт №
161, том II, рег. № 7599, дело № 346 от 2014 г. от 15.08.2014 г., че Й. Я. Т. е
придобил правото на собственост на основание чл. 79 ЗС – продължило
повече от десет години давностно владение. Събраните в
първоинстанционното производство свидетелски показания са категорични,
че фактическа власт върху имота е установена от Й. Я. Т. през 1994 г., който е
отделил част от едноетажната жилищна сграда, ремонтирал и ползвал за
автосервиз. Неговата фактическа власт не е прекъсната и до настоящият
момент, като той след 2010 г. владее имота чрез трети лица. В тази насока с
8
нотариален акт № 161, том II, рег. № 7599, дело № 346 от 2014 г. от
15.08.2014 г., Й. Я. Т. е признат за едноличен собственик на обособената
сграда с идентификатор 55871.510.16.2.1. Заключението на първоначалната
съдебно-техническа експертиза е категорично, че е налице идентичност
между имота, описан в исковата молба, и имота, предмет на представените
нотариални актове от 2007 г. и 2014 г. Ето защо правилно и обосновано
първоинстанционният съд е заключил, че ищецът се легитимира като
собственик на процесния имот.
При този извод и доколкото придобито право на собственост от ищеца
се оспорва от ответното дружество, то последното следва да докаже че
процесният имот му е възложен с постановление за възлагане на недвижим
имот от 04.05.2018 г. на ЧСИ С. Д. и че към този момент длъжникът в
изпълнителното производство „Мибу” ЕООД е бил собственик на имота.
Съгласно Тълкувателно решение № 11/2012 от 21.03.2013 г. по тълк. д. №
11/2012 г. на ОСГК на ВКС при оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да
намира приложение редът на чл. 193 ГПК. С оглед изложеното, ответникът
следва да установи, че по силата на постановлението за възлагане е придобил
правото на собственост върху процесния имот, което предвид деривативния
характер на публичната продан като способ за придобиване на вещни права
означава да установи, че правото е принадлежало на длъжника. Съдебната
практика категорично възприема, че публичната продан е деривативен способ
за придобиване на вещни права.
За по-голяма яснота следва да се посочи, че от страна на ответника в
първоинстанционното производство не е доказано, че е налице идентичност
между процесния имот с идентификатор 55871.510.16.2.1 и възложената с
постановление за възлагане на недвижим имот от 04.05.2018 г. на ЧСИ С. Д.
сграда с идентификатор 55871.510.16.2, тоест че към 2018 г. процесният имот
е част от посочената в постановлението за възлагане сграда. Въпреки
дадената от въззивния съд възможност от страна на „Уеб Финанс Холдинг“
АД не бяха изложени нито твърдения, нито представени доказателства, че
ЧСИ С. Д. е съставила протокол за въвод във владение на възложените
сгради, от който да е ясно, че сградата с идентификатор 55871.510.16.2 е
включен самостоятелен обект с идентификатор 55871.510.16.2.1, който се
държи от лице различно от длъжника. След като се оспорва собствеността на
ищеца и твърди че неговото владее е прекъсвано, респективно смущавано, не
става ясно защо „Уеб Финанс Холдинг“ АД не е установило фактическа власт
върху обекта, след като счита себе си за негов собственик въз основа на
постановлението за възлагане.
Несъстоятелни са възраженията на въззивника, че след като процесният
имот е бил включен в капитала на дружеството – длъжник по изпълнително
дело и впоследствие му е бил възложен от ЧСИ, това изключва възможността
ищецът да го придобие по давност. Ищецът от 1994 г. упражнява фактическа
власт върху имота независимо от волята на неговия собственик. Ето защо
9
наложена възбрана по изп. д. № 161/2005 г. по описа на СИС при РС- Перник
и вписаният нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 138, том
III, рег. № 4882, дело № 465 от 30.12.2003 г. не засягат възможността имотът
да бъде придобит по реда на чл. 79, ал. 1 ЗС, тоест не са годни да прекъснат
или смутят владението върху него. Както договора за ипотека, така и
възбраната засяга правоприемниците на „Мибу” ЕООД, какъвто Й. Т. не е.
Наложената възбрана, вписаната договорна ипотека, не е пречка имотът да
бъде придобит на оригинерно основание от друго лице, какъвто е настоящия
случай, вследствие на което към момента на публичната правото на
собственост не принадлежало на длъжника. Следователно на основание чл.
79, ал. 1 ЗС ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот
на основание изтекла десетгодишна придобивна давност най-късно към
14.06.2017 г., поради което извършената продажба чрез публичната продан не
е породила вещно- прехвърлителен ефект. Показателно за това е, че „Уеб
Финанс Холдинг“ АД не е опитало да установи фактическа власт върху
обекта, респективно не е предявен иск по чл. 108 ЗС срещу Й. Т., който от
2014 г. се е легитимирал като едноличен собственик на обекта.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и
изложените правни съображения и настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че предявеният иск е основателен.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваната от „Уеб Финанс Холдинг“ АД да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемата
страна се дължат разноски. Съгласно представените доказателства за
извършено плащане, в полза на Й. Я. Т. следва да бъде присъдена сумата в
размер на 5800 лева – платено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство във въззивната инстанция. Липсва
възражението на въззивника за прекомерност на размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение от въззиваемия по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК,
поради което този въпрос не следва да се обсъжда от съда.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73/24.02.2023 г. по гр. д. № 622/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Перник в обжалваната част от „Уеб Финанс
Холдинг“ АД, с ЕИК: *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК „Уеб
Финанс Холдинг“ АД, с ЕИК: *********, да заплати на Й. Я. Т., с ЕГН:
10
**********, сумата от по 5800 лева – сторени разноски във въззивното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11