О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 260114 / 04.12. 2020 година Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд наказателно отделение
На четвърти декември две
хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА
САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Д.Сапунджиева
ВЧНД номер 398 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.
Образувано е по жалба на С.Ж.Б. срещу протоколно определение №311
от 18.11.2020г. на ВОС, постановено по ЧНД №1279/20г. по описа на същия съд, с
което молбата на л.св. Б. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното му с Определение №980/20.02.2020г. по ЧНД
2770/19г. на Софийски градски съд наказание, в размер на 6г.6мес. „лишаване от
свобода“, с прието за изпълнение Решение от 28.02.2017г. на Окръжен съд Люблин,
изменено с Присъда от 28.09.2017г. на Апелативен съд Люблин Полша е оставена
без уважение.
В жалбата се излагат
съображения за наличие на предпоставките по чл.70 от НК и доказателства за
неговото поправяне. Моли за отмяна на определението и постановяване на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието.
Варненският апелативен съд,
след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на
атакуваното определение,съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима,
с оглед процесуална легитимация, придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на
срока и съответност. Разгледана по същество същата се преценява като неоснователна.
От фактическа страна
въззивната инстанция приема за установено следното:
Осъденото лице С.Ж.Б. изтърпява наказание в размер на 6г. и 6мес. "лишаване
от свобода", наложено с Определение №980/20.02.2020г. по ЧНД 2770/19г. на
Софийски градски съд наказание, в размер на 6г.6мес. „лишаване от свобода“, с
прието за изпълнение Решение от 28.02.2017г. на Окръжен съд Люблин, изменено с
Присъда от 28.09.2017г. на Апелативен съд Люблин Полша за извършено
престъпление по чл.159а,ал.2,т.1 и по чл.155,ал.4 от НК.
Към 16.11.2020г. лишеният от
свобода е изтърпял общо 4г.8мес.1ден, от които фактически 8мес. 14 дни,от арест
3г.9мес.19дни и от работа- 1м.28дни. Безспорно е налице една от кумулативно
предвидените в чл.70, ал.1, т.1 от НК предпоставки.
Осъденият е задържан под
стража с Постановление на ВКП от 14.06.2019г..Трансфериран е от РПолша в Затвора София на 19.06.2019г..На 12.03.2020г.
е преместен в 13 Затвора София –ЗТ, СР.На 07.04.2020г. е преместен в ЗО
Кремиковци. Със Заповед №2032/15.05.2020г. на ГД на ГД“ИН“ е преместен в
Затвора гр.Варна на 27.05.2020г.
Първоначалната оценка на риска
от рецидив,изготвена по време на престоя му в Приемно отделение на Затвора
София, отчела средни стойности от 51точки, при отчетени зони на дефицит в почти всички зони
на профила: отношението към правонарушението, управление на финанси и доходи, начин
на живот и обкръжение и умения за мислене. Рисът от вреди по отношение на обществото е
отчетен също като среден. Поради обстоятелството, че първоначалната
оценка на риск от рецидив и вреди попада в сроковете по чл.130 от ППЗИНЗС, не е
извършено преразглеждане.
Писмените доказателства по
делото съдържат данни за наличие на посочените рискове поради високата
обществена опасност на дееца и незавършения процес на пенетенциарно третиране,
с оглед постигане основните цели на превъзпитанието. По повод самоконтрола и нарушаване
задълженията в МЛС, опасенията са все още актуални. Предоставена е била възможност на осъдения за трудова
ангажираност, но същата, като терапевтична мярка не е дала добри резултати в
постигането на корекционно-поправително въздействие. Отчетени са липса на изградени трудови навици
и умения, както и мотивация за полагане на усилия в изпълнението на
предварително поставени цели. Лишеният от свобода е участвал формално и с
апатия в дейностите, по изпълнението плана на присъдата.
Изложеното сочи за липса на
отчетени положителните промени в мисленето и мотивацията за водене на
законосъобразен начин на живот. На първо място съдът съобрази, че оценката на
риска от рецидив и за вреди към обществото е на средни нива. Същото обоснована извод за наличието на негативни
характеристики и проявления. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че на
20.10.2020г. при личен обиск на осъдения са открити непозволени вещи и
предмети, с което същия е нарушил превилата на ЗИНЗС. Това поведение на лишения
от свобода, заедно със запазените средни стойност на риск от рецидив и вреди
спрямо обществото, не свидетелстват за отстраняване на престъпното мислене,
нито пък за доказателства в насока трайност на „превъзпитание“. От значение за
постигане на целите на наказанието са и изводите за липсата на рискове, което е
в защита на обществения интерес.
Втората положителна
предпоставка за УПО е свързана с наличието на доказателства за поправяне, които
правят по-нататъшния престой в затвора неоправдан, а цените на
наказанието-възможни, без да се продължава ефективното му изтърпяване.За
разлика от условията на изменение на режима, от института по чл.70,ал.1 от НК
може да се ползват осъдените лица, при които поправителния процес е
завършен,поради което и по-нататъшния престой в затвора не се налага.
Съгласно установената съдебна практика - ПВС№
7/75 г., изм. С ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно
поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно, положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина./ В тази връзка е
и Решение № 591 от 15.ХII.1981 г. по н. д. № 617/81 г., I н. о./.
Настоящият съдебен състав се
солидализира с изводите направени от първоинстанционния съд за липса на
доказателства за трайни и осъзнати положителни промени в насока поправяне и
превъзпитание. В тази насока са и дадените оценки на служители на затворническата администрация, от
същите е видно, че спрямо лицето продължава корекционната дейност и такава е
необходима с оглед пълно преодоляване на диагностицираните дефицити.
Мерките за поощрение на осъденото лице следва
да бъдат ценени също във връзка с всички данни за поведението му. Следва да се
прецени, дали даденото поощрение е израз на съзнателно спазване на режимните
изисквания, вътрешния ред и дисциплина и на осъзната потребност от участие в
ресоциализиращите програми. Позитивното и безконфликтно поведение в местата за
лишаване от свобода, не следва да се счита за единствен индикатор за съзнателно
поправяне, тъй като може да е мотивирано и от друг интерес. Видно от заповедта,
с която е определено поощрение, същата обезпечава единствено вътрешния ред в
пеналното заведение. В аспекта на чл.70 от НК следва да попадат дейности, които
изискват съдействие на осъдените и показват степен на поправяне и
превъзпитание, като образователни, обучителни и квалификационни дейности.Само
последните мотивират осъдения да мине
успешно през етапите на прогресивната система при изпълнението на
наказанието.
Правилния подход при преценка
наличието на втората предпоставка на чл.70 от НК е прогресивната пенитенциарна
система, която предлага замяна на режима в по-лек, с оглед предпоставки за
предсрочно освобождаване на осъденото лице.Предпоставките за прилагане на
по-лек режим са аналогични с тези, които важат за ПО. Ето защо, обстоятелствата
на промяна на режима в по-лек, могат да бъдат показатели за положителния ход на
корекционния процес. Видно от материалите по делото, такива не са настъпили и
режима на осъдения не е променян в по-лек. Изложеното не свидетелства за
съзнателна промяна в личността и активна самокорекция. Реализирането на
специалната цел на наказанието в пълен аспект е изпълнена, при достигане на
най-лекия режим за изпълнение на наказанието и извеждане на осъдения в
условията на открита среда за полагане на труд, когато той ще е в състояние да
докаже трайността на поправянето и превъзпитанието си, за да бъде по-рано и
успешно ресоциализиран.
Доказателствата по делото сочат за започнала
положителна промяна в поведението и мисленето на осъденото лице, т.е. целите на
генералната и специална превенция се изпълняват, но тази промяна се преценява
от въззивната инстанция като не достатъчна, за да се приеме, че е приключил
процесът на превъзпитание по време на изтърпяване на наказанието. Ресурсите на пенитенциарната
система далеч не са изчерпани и не е реализиран принципът на прогресивната система
при изпълнение на наказанието. Възпитателната работа следва да продължи до
постигане разписаните цели по плана на присъдата, осмисляне и изграждане на
приемливи модели на поведение и формиране на устойчива мотивация за
законосъобразен начин на живот.
Изложеното се потвърждава и от
изготвената експертна оценка на актуалното психично състояние на лишения от свобода. Видно от
същата, осъдения декларативно споделя готовност за законосъобразно поведение,
но не може аргументирано да го подкрепи. Риска от недобра реинтеграция в
обществото според психолога е висок, ако осъдения отново попадне в криминална
среда или бъде притиснат от финансови подбуди,предвид неговата склонност към
неоправдани рискове и податливост на манипулация.
Съобразявайки изложеното, настоящата
инстанция счита, че не са постигнати целите визирани в чл. 36 от НК, поради
което не е налице втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл. 70,
ал.1 от НК. Необходимо е продължаване на поправителното въздействие спрямо Б. в
условията на контролираната среда на пенитенциарно заведение, до изчерпване
на ресурсите на пенитенциарната система.
По тези съображения въззивната инстанция счете, че проверяваното определение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно
определение №311 от 18.11.2020г. на ВОС, постановено по ЧНД №1279/20г. по описа
на същия съд, с което молбата на л.св. Б. за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на останалата част от наложеното му с Определение
№980/20.02.2020г. по ЧНД 2770/19г. на Софийски градски съд наказание, в размер
на 6г.6мес. „лишаване от свобода“, с прието за изпълнение Решение от
28.02.2017г. на Окръжен съд Люблин, изменено с Присъда от 28.09.2017г. на
Апелативен съд Люблин Полша е оставена без уважение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.