Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на двадесети и втори април две хиляди двадесет и
първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №1503/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 във връзка с чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищeцът "М." АД излага в исковата молба, че на 11.08.2017г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит, при следните параметри: размер на кредита от 25
000.00лева, годишен процент на разходите 13,24%, лихвен процент 12,50%, брой
погасителни вноски 80, месечна вноска в размер на 448,03лева, обща стойност на
плащанията 37 634,60лева. Като неразделна част от договора е подписан
погасителен план, в който са уточнени размерът и падежа на погасителните вноски. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗПК подписали
стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, с
който ответникът е запознат. Сумата от 25 000лева е усвоена изцяло като е преведена по сметката на
ответника на 11.08.2017г. С подписване на договора и приложенията към него за
ответника възникнало задължението да плати пълната стойност на кредита при
договорените условия и да заплаща
предвидените в погасителния план 84 погасителни вноски на стойност от
448,03лева на 10-то число от месеца, считано от 10.10.2017г. до
10.09.2024г. Съгласно т.5 от договора,
ответникът приел, че при забава на две или повече месечни вноски вземането на
кредитора е предсрочно изискуемо от датата на падежа на втората неплатена
вноска, заедно с всички надбавки, обезщетения и разноски. Към датата на
исковата молба ответникът заплатил само едно погасителна вноска в размер на 450,00лева на 07.12.2017г.,
отнесена за погасяване на задължения за лихва, като не е осчетоводявана за погасяване на задължения за
главница, съобразно договореното. Към 07.12.2017г. ответникът дължал две
погасителни вноски, а платил една, като е изпаднал в забава на 11.12.2017г.,
поради което платената сума е осчетоводена за плащане само на лихвите. Към
датата на исковата молба е налице забава и по отношение плащането на вноските за
месец март и април 2018г., като към този момент е налице забава в плащането
на повече от две погасителни вноски,
което прави вземането по договора предсрочно изискуемо в пълния му размер.
Излага, че с получаване на исковата молба следва ответникът да се счита
уведомен за това, че ищецът се възползва от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, считано от падежа на втората не платена вноска.
Предвид изложеното ищецът предявява иск за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да плати сумата от 25 000,00лева, главница по
договор за кредит №40 от 11.08.2017г., както и 579,86лева договорна лихва за
периода от 10.10.2017г. до 10.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното й плащане. Претендира
направените разноски.
Ответникът В.В.К., чрез особения
представител, в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на
исковете. Оспорва сключването на договора за кредит, получаване на сумата,
посочена в него, и настъпване на предсрочна изискуемост. Оспорва автентичността
на договора по отношение подписа на кредитополучател.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника.
В допълнителен писмен отговор, ответникът поддържа възраженията си, че не е
получена сумата по договора за кредит, че не е настъпила предсрочна
изискуемост, че с плащане на сумата от 450,00лева е погасил първата вноска по кредита.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените писмени доказателства се установява, че на 11.08.2017г.
между страните е сключен договор за потребителски кредит, при следните параметри:
размер на кредита от 25 000.00лева, годишен процент на разходите 13,24%, лихвен
процент 12,50%, брой погасителни вноски 80, месечна вноска в размер на
448,03лева, обща стойност на плащанията 37 634,60лева. Съдът приема, че
ответникът не поддържа оспорването
автентичността на договора за кредит по отношение на неговия подпис, тъй като
след представянето му в оригинал не е направено такова изявление, а в допълнителния писмен отговор е
уточнил кои свои възражения поддържа и сред тях не е горепосоченото. Поради
изложеното по делото не е открита
процедура по чл.193 от ГПК по отношение автентичността на договора и не са
събирани доказателства във връзка със заявеното в писмения отговор оспорване. Следователно
договорът за кредит като частен документ има
неопровергана доказателствена стойност и представлява доказателство за
наличие на облигационно правоотношение между страните по договор за кредит с
горепосочените параметри.
Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение,
че с преводно нареждане за кредитен
превод от 11.08.2017г. ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 25
000лева по негова банкова сметка *** "Юробанк България"АД. На същата
дата сумата е постъпила по сметката. От представено извлечение вещото лице
констатира, че сумата е усвоена изцяло чрез покупки на ПОС терминал чрез електронни сайтове. Според вещото лице
сметката, по която е преведена сумата от договора за кредит принадлежи на
ответника, Направено е заключение, че към датата на плащане на първата погасителна
вноска -07.12.2017г. ответникът имал задължение
в размер на 896,06лева, като с плащане на сумата от 450,00лева са
погасени лихви, съобразно договореното, и не е погасявана главница. Вещото лице
констатира, че датата на последното плащане по договора е на 07.12.2017г. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и обосновано, въз основа
на което приема за установено, че ответникът е получил по своя банкова сметка ***,
усвоил е същата, като е заплатил само една погасителна вноска в размер на
450,00лева на 07.12.2017г., с което е погасил задължения за лихва.
Съгласно т.5 от договора за кредит
при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целият му размер. Както е посочено по-горе ответникът е
заплатил само една погасителна вноска по договора за кредит в размер на
450.00лева на 07.12.2017г., като към
тази дата е бил в забава в плащането на погасителните вноски за месец октомври
и ноември, от което следва извод, че още на 11.11.2017г. са били налице
предпоставките за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем.
Не се
установява ищецът да е изпратил покана
на ответника, с която да го уведоми, че банката се е възползвала от правото си
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 11.12.2017г. или по-късна дата. В исковата молба се съдържа изявление от страна на ищеца,
че с получаване на исковата молба следва да се счита за уведомен ответника за
упражняване правото от страна на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем в пълен размер.
Съдът приема за неоснователно възражението на ответника за не настъпила
предсрочна изискуемост на кредита поради липса на уведомяване за това, като взема
предвид постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 198/18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о., в
което е прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на
суми по договор за кредит, в исковата
молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Съдът излага мотиви, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта
на връчване правни
последици.
Вземайки предвид, изложените мотиви, които се споделят от
настоящия съдебен състав, следва да се приеме за установено, че предсрочната
изискуемост е обявена
с подаването на исковата молба на 02.02.2018г.
Поради изложените съображения, ищците
дължат главницата по договора за кредит и договорната лихва за периода до
датата на подаване на исковата молба. Усвоената от ответника главница е в
размер на 25 000лева. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че
ответникът не е извършвал плащания, с които да е погасена част от главницата,
поради което дължи връщането й в пълен
размер.
Ищецът претендира договорна лихва
за периода от 10.10.2017г. до 10.01.2018г.
09.09.2012 г. – 27.04.2015 г. От заключението на вещото лице по ССЕ се
установява, е с плащане на сумата от 450,00лева на 07.12.2017г. ответникът е
погасил част от начислената лихва за м.10 и м.11. 2017г. след което е останала
дължима сума в размер на 68,88лева. От погасителния план, неразделна част от
договора за кредит, се установява, че
във вноската за м.12.2017г. и м.01.2018г. е включено задължение за лихва в общ размер
от 510,98лева. Следователно общо дължимата от ответника лихва е в размер на
579,86лева.
Предвид изложеното исковете следва да
се уважат до пълните предявени размери.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът дължи на ответника направените по делото разноски в размер на 3828,00лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.В.К. с ЕГН********** да плати на "М."АД с ЕИК ******** на основание
чл. 79, ал.1 във връзка с чл.240, ал.1 от и чл.86 от ЗЗД сумата от 25 000,00лева, главница
по договор за кредит №40 от 11.08.2017г., сумата от 579,86лева договорна лихва
за периода от 10.10.2017г. до 10.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба-02.02.2018г. до окончателното й плащане,
както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер
на 3828,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: