Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
гр. Враца, 05.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 10.04.2023г.
/десети април две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Даниела МОНОВА, без участие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 779 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодек /АПК/, във вр. с чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по ЖАЛБА на ** В.Л.М.,***,
против Заповед № Л-3499/18.11.2022 г. на Началника на Затвора ***, с която му е
отказано преместване от Затвора *** в ЗООТ *** .
В жалбата са изложени подробни доводи и съображения за незаконосъобразност
на оспорената заповед. Жалбоподателят твърди, че е показал положителна промяна,
изпълнил е изискванията на чл. 64 от ЗИНЗС за преместването, покрил е всички
критерии и липсва основание за постановения от Началника на Затвора – *** отказ
за преместване в ЗООТ. Поддържа, че по този начин ще има възможност за повече и
по-лесни срещи със семейството си, по-бързо ще се адаптира към цивилизацията и
ще е по-подготвен в бъдеще за вливането му в обществото. Не желае да бъде
държан насила в ***, не му харесва да живее при тези условия. Иска отмяна на
заповедта и уважаване на молбата му. В открито съдебно заседание се явява
лично, като поддържа жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът Н-ка
на Затвора ***, в депозиран от процесуалния му представител **.Г.Х.
писмен отговор и в с.з. оспорва
жалбата, като неоснователна и недоказана, а обжалваната заповед счита за
издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в съответната
писмена форма, съдържа фактически и правни основания, издадена в съответствие с
материалния и процесуалния закон и моли да бъде оставена в сила.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните,
доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по
чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, към който препраща разпоредбата на чл.
62, ал. 3 от ЗИНЗС, отговаря на изискванията за форма и съдържание, визирани в
разпоредбата на чл. 150 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Жалбоподателят В.Л.М.
изтърпява наказание ** с присъда по НОХД № 217/17 г. по описа на **, като е
признат за виновен в извършено престъпление по чл. ** от НК и осъден на ** .
С Решение по ВНОХД №
683/18 год. по описа на **, потвърдено с решение по КНД № 330/19 год. по описа
на **, наложеното наказание е намалено на ** . Начало на изтърпяване на наложеното
наказание е 14.06.**** г. Със заповед № Л-300/ 01.02.2022 год. на Началник на
Затвора - ***, влязла в сила от 18.02.2022 г. първоначалният режим на изтърпяване
на наказанието на ** М. е заменен от *
на * .
Във връзка с подадена
на 11.07.2022 г. молба от жалбоподателя да бъде преместен за доизтърпяване на
присъдата в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) – ***, към Затвора – ***,
със Заповед № Л-2188/09.08.2022 г., Началника на Затвора – *** е отказал
преместването. Заповедта е била оспорена пред АдмС – Враца, който с Решение №
**/ 07.11.2022 г. постановено по адм. дело № **/2022 г. я е отменил като
незаконосъобразна и върнал преписката на компетентния административен орган за
ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
В изпълнение
указанията на съда и на процедурата по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС е изготвен доклад
от Инспектор по социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР) за риска от
рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС, становище от За Началник сектор „СДВР“ и
становище от Зам. началник режимно и надзорно-охранителна дейност (ЗНРНОД). В
доклада първоначално отчетените стойности на рискът от рецидив са в диапазона на
средните стойности - ** точки. Като дефицитни зони при изготвената първоначална
оценка са очертани:
- **
- умения за мислене -
**
При изготвяне на
актуалната оценка на риска във връзка с изпълнение плана на присъдата по чл.156
от ЗИНЗС, е отчетена настъпила промяна в следните зони: Отношение към правонарушението
- ** ; Начин на живот и обкръжение - ** ; Умения за мислене - ** .
От месец септември
2019 г. ** .
Награждаван е ** .
В доклада са отчетени
и зони, в които корекционно възпитателната работа следва да продължи, съгласно **
, а именно: - Отношение към правонарушението - **; - Начин на живот и
обкръжение - **; - Образование и обучение - **.“; - Умения за мислене - **.
Посочва се още в
доклада, че ** В.М. ** .
В становищата на За началник
сектор „СДВР“ и Зам. - началник РНОД в по-кратка форма са обобщени
положителните тенденции в поведението на жалбоподателя В.М., отчетени са
наградите и средните стойности на риска от рецидив и риска от вреди за
обществото, както и ниските стойности на риска от вреди за служителите и
останалите лишени от свобода и ниският риск за бягство или отклонение.
Решаващият мотив и в двете становище да бъде предложен отказ от преместване в
ЗООТ е обстоятелството, че ** участва в образователен процес, а в
затворническото общежитие, където иска да бъде преместен няма създадена
организация и няма възможност да продължи обучението си.
Въз
основа на изпълнената административна процедура и становищата, приложени по
административната преписка, е издадена оспорената в съдебното производство Заповед № Л-3499/18.11.2022 г. на Началника на Затвора ***, с която е
отказано преместване на жалбоподателя В.М. *** в ЗО от открит тип. Административният орган е възприел за свой мотиви и е възпроизвел
в оспорената заповед констатациите в доклада на Инспектор СДВР и становищата на
За Началник сектор „СДВР“ и Зам. началник РНОД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Оспорената Заповед № № Л-3499/18.11.2022 г. е постановена от материално и териториално компетентния
административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС
– Началника на Затвора ***. Издадена е в изискуемата от закона
писмена форма, като в нея е посочено материално-правното основание, както и
фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е
приел, че осъденият М. не следва да бъде преместен в затворническо общежитие от
открит тип, като тези мотиви са достатъчни за обосноваване на това административно
решение.
При извършената
проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените
правила. Изпълнена е предвидената в чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС процедура,
съгласно която началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след
вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност
или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Не са ограничени правата на жалбоподателя В.М. да участва в
производството, както и да обжалва процесната заповед.
Обжалваната заповед е
издадена и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата
на чл. 64, ал. 1
от ЗИНЗС,
лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една
четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива
на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в
затворнически общежития от открит тип.
От тази нормативна
регламентация следва извод, че преместването на ** в **, е законова предвидена
възможност /а не задължение за пенитенциарната администрация/, която се
преценява конкретно за всяко осъдено лице при наличие на две предпоставки – 1.
изтърпяване на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание
и 2. оценка за поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване н
наказанието. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна
предпоставка, обуславяща изменение на мястото на изтърпяване на наказанието, е
предоставена изцяло на решаващия админи-стративен орган, който действа в
условията на оперативна самостоятелност. Законът изисква само тази преценка да
се основава на изрично предвидените становища на ръководителя на направлението
за социална дейност и въз-питателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност респ. на началника на съответното затворническо
общежитие, относно поведе-нието на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. В тази връзка преценката на административния орган е по
целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на
акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискванията за законосъобразност на административния акт. В случая тези
изисквания са спазени.
От фактическа страна
не е спорно по делото, че жалбоподателят В.М. към датата на подаване на молбата за преместване
е изтърпял фактически * години * месеца * дни, предварителен арест * месеца и *
дни, домашен арест: * година * месец и ** дни, от работа - * месеца и * дни,
като неизтърпяната част от наказанието е в размер на * години * месеца и **
дни.
При тези фактически
констатации е безспорно установено, че е придобил формално право за
прекатегоризиране в общежитие от открит тип на 18.02.2022 г. и следователно към
датата на издаване на оспорената заповед е изпълнена първата материално-правна
предпоставка по чл. 64, ал. 1
от ЗИНЗС
лишеният от свобода е изтърпял повече от една четвърт от наложеното му
наказание.
От съдържанието на
обжалваната заповед е видно, че за извършената от решаващия административен
орган преценка на поведението на ** В.М. по време на изтърпяване на наказанието
изцяло са възприети констатациите, съдържащи се в изисканите и представените
становища на съответните длъжностни лица по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС.
Въз основа на тези становища, изготвени при отчитане и анализ на данните
относно поведението на лишения от свобода и от изпълнението на присъдата, е
формиран извод, ** .
Обективираните в
становищата на длъжностните лица еднопосочни и непротиворечиви констатации,
основани на конкретни преки впечатления от личността на ** В.М. и професионалната
оценка на индивидуалния му риск при отчитане на всички доказателства, имащи
характер на информация и относими данни за поведението, а именно посочените в
доклада зони, в които корекционно-възпитателната работа следва да продължи,
както и необходимостта от редовно посещаване на учебните часове за завършване
на средно образование, което е възможно само в училището в Затвора, са
обусловили формираното у Началника на Затвора – *** вътрешно убеждение за
липсата на втората материално-правна предпоставка по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС **.
.
Съгласно чл. 439а, ал. 1 от НПК (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у
осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение,
участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Според ал. 2, доказател-ствата за поправянето се установяват от оценката на
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Системата за оценка на риска
определя вероятността от криминален рецидив и от причиняване на сериозни вреди
за самото лице, за околните и за обществото.
Обстоятелството, че лишеният от свобода е бил награждаван е без значение за
преценката на неговото поведение, тъй като само по себе си не е основание да се
приеме, че са налице категорични доказателства за устойчиво добро поведение на
осъдения.
Настоящият съдебен състав не поставя под съмнение твърдението на оспорващия
В.М., че не желае повече да бъде в затвора, но същото в пълна сила важи за
всички останали лишени от свобода. Всички те не са в затвора по собствено
желание и едва ли изпитват чувства на удовлетворение и щастие от този факт.
Осъзнаването обаче на отговорността за извършеното правонарушение, станало
причина за престоя му там, както и осъзнаването на нуждата от личностна промяна
и формиране на стабилна мотивация за законосъобразно поведение с избягване на
рискове и безразсъдство, заедно със завършване на пълния средно образователен
курс, са част от ресоциализирането му и подготовка за среща с обществото, в
което се отстояват общочовешки ценности.
В жалбата до съда оспорващия В.М. твърди и в с.з. поддържа, че много обича децата си и иска да полага грижи
за тяхното възпитание и образование. Част от тази грижи, обаче е даването на
личен пример за достойно и положително просоциално поведение, което той би
показал със завършването на средно образование и затвърждаването на
способността за отстояване
на собствена позиция, след което отново да отправи молба към Началника на
Затвора – *** за преместване в ЗООТ.
В обобщение на изложеното съдът приема, че административният орган е
извършил преценка на относимите факти и обстоятелства, свързани с преместването
на жалбоподателя В.М., в резултат на които обосновано е приел, че не са налице условията за
преместването му в ЗООТ, като правилността на това решение е извън обхвата на
съдебната проверка. В рамките на дискреционната власт на административния орган
е да прецени дали, въпреки че са изпълнени условията по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лицето следва да бъде преместено от Затвора – *** в ЗООТ *** и тази
негова преценка е основана на закона и следва да бъде зачетена. След като
органът разполага с оперативна самостоятелност по отношение преместването на
лишения от свобода, същият е действал в пределите на тази оперативна
самостоятелност и е мотивирал обосновано преценката сия като е постановил
законосъобразен акт.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че отменената с Решение № **/07.11.2022
г., постановено по адм. дело № **/2022 г. на АдмС – Враца първа Заповед
№ Л-2188/09.08.2022 г., на Началника на Затвора – ***, не е защото съдът е
приел, че ** В.М. следва да бъде
преместен /такава преценка е извън правомощията на съда/, както смята **., а
защото са допуснати процесуални нарушения при издаването ѝ, както и
недостатъчна обосновка на възприетото административно решение.
Настоящият случай не
е такъв, тъй като при издаването на оспорената в настоящото производство
заповед не са допуснати нарушения на административно-производствените правила,
същата съдържа подробни, непротиворечиви и ясни фактически и правни основания и
правилно е приложен материалния закон. Няма несъответствия и с целта на закона.
По изложените съображения жалбата на ** В.М. следва да се
отхвърли, като неоснователна.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно
от АПК и чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ** В.Л.М.,***, против ЗАПОВЕД №
Л-3499/18.11.2022 г. на НАЧАЛНИКА на ЗАТВОРА ***, с която на основание чл. 64,
ал. 2 от ЗИНЗС му е отказано преместване от Затвора *** в ЗООТ ***
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
оспорване, на основание чл. 64, ал. 4, изр. второ от ЗИНЗС.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: