№ 19487
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110158961 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ******** е предявило срещу К. В. Х. и Н. С. Х.
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно вземания, за които има
издадена заповед по чл.410 ГПК от 10.05.2023г. по ч.гр.д. № 22216/2023г. по описа на
СРС, 27 състав, както следва:
от К. В. Х. - за сумата от 516.88лв. – представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за
топлоснабден имот – апартамент, находящ се в *******, ведно със законната лихва от
27.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 60.11лв. за
периода от 15.09.2021г. до 03.04.2023г., сумата от 55.88лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
27.04.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 10.14лв. - лихва за забава за
периода от 16.07.2020г. до 03.04.2023г.;
от Н. С. Х. - за сумата от 172.29лв. – представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за
топлоснабден имот – апартамент, находящ се в *******, ведно със законната лихва от
27.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 20.04лв. за
периода от 15.09.2021г. до 03.04.2023г., сумата от 18.62лв. - главница за дялово
1
разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
27.04.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3.38лв. - лихва за забава за
периода от 16.07.2020г. до 03.04.2023г.
Ищецът твърди, че ответниците са били клиенти на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в *******, за който през
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. била доставена топлинна енергия, остойностена
на сумата от 689.17лв., като се дължала лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до
03.04.2023г. в размер на 80.15лв., както и била неплатена и дължимата цена за услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в размер на 74.50лв. и
се дължала лихва за забава за периода от 16.07.2020г. до 03.04.2023г. в размер на
13.52лв. Твърди, че ответниците К. Х. и Н. Х. са съсобственици на процесния имот.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. Х.,
чрез особен представител- адв. И., в който оспорва исковете поради липса на
облигационно отношение между страните. Оспорва реалната доставка на топлинна
енергия до имота в сочените от ищеца количество и качество. Оспорва надлежността
на отчитането и начисляването на евентуално потребената топлинна енергия,
правилността на извършваното дялово разпределение пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект и пропорционално разпределена от общите части
на сградата, съобразно с квадратурата на жилището. Оспорва в тази връзка
доказателствената стойност на представените с исковата молба документи. Счита, че
не дължи заплащане и на претендираните вземания за лихва за забава, тъй като не е
поставен в забава по надлежния начин.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н.
Х., в който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Признава, че е
собственик на процесния имот и е клиент н топлинна енергия, както и че е използвала
доставяна топлинна енергия в имота. Оспорва исковете с възражение за липса на
облигационно отношение между страните. Оспорва размера на начислената топлинна
енергия за процесния период след отразяване на изравнителни сметки, както и
счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия за периода. Оспорва и
доказателствената стойност на приложените към исковата молба документи, респ.
годността им да установят сочените от ищеца обстоятелства относно начина на
изчисляване на потребената топлинна енергия в имота и по отношение на общата му
кубатура. Твърди, че е заплатила претендираната от нея сума за главница от 172.29лв.
преди депозиране на исковата молба.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца -
*******, което не е взело становище по същество по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
2
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 22216/2023г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че въз основа на заявление вх.№ 117320/27.04.2023г., е издадена заповед №
13114 за изпълнение на парично задължение от 10.05.2023г., по ч.гр.д. № 22216/2023г.
по описа на СРС, 27 състав, с която е разпоредено: т К. В. Х. с ЕГН: ********** и
адрес: ***********, АПАРТАМЕНТ, и длъжникът Н. С. Х. с ЕГН: ********** и
адрес: ***********, АПАРТАМЕНТ, да заплатят разделно (при квоти 3/4 за К. В. Х. и
1/4 за Н. С. Х.) на заявител *********** с ЕИК: ******** и адрес: ***********, суми
за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, както следва: 689.17лв. цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законна лихва за периода от 27.04.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 03.04.2023 г. в размер на 80.15лв., цена
на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 74.50лв. за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 27.04.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2020г. до 03.04.2023 г. в размер на 13.52лв., както и държавна такса
в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. Съдът е дал
указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 ГПК в изпълнение на които и в срок е
предявен настоящият иск.
Видно от кредитни известия (л.32) за м.04.2022г. (в сравнение със съобщение
към фактура л.31), сумата е за получаване.
Приета по делото е молба-декларация от К. Х. от 14.06.2002г. за откриване на
партида.
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с
правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
По отношение на исковете спрямо К. В. Х.:
С Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК, в т.2 е прието, че процесуалната правоспособност е
абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково
производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди
предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална
липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално
правоотношение. Съдът следи служебно за наличието на процесуални пречки във
всеки етап от производството по делото. От служебно изготвена справка от НБД
„Население“ от 11.04.2024г. (л.95) по отношение на К. Х. няма данни за дата на смърт.
След служебно изготвена справка по гр.д. № 39383/2023г. по описа на СРС, се
3
установява, че К. Х. е починал в Грузия на 19.04.2022г. (поради което и
технологично е отнело време вписване на обстоятелствата в регистрите на
населението), съответно съдът служебно е изготвил нова справка НБД „Население“ от
29.10.2024г., от която се установява, че е отразена датата на смъртта на лицето, а
именно 19.04.2022г., т.е. преди подаване на заявлението (вх.№ 117320/27.04.2023г.),
поради което настоящият иск спрямо ответника К. В. Х. се явява процесуално
недопустим, съответно исковата молба следва да се върне по чл.130 ГПК, като се
обезсили и издадената заповед по чл.410 ГПК срещу лицето.
По отношение на исковете спрямо Н. С. Х.:
Видно от молбата-декларация от К. В. Х., същият е е поискал разкриване на
партида при ищеца, с което се е обвързал по договор с топлопреносното предприятие.
С оглед приетото в т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно, е допустимо откриване на
индивидуална партида между трето ползващо лице (което да не е собственик или с
учредено право на ползване) и топлопреносното предприятие, който договор подлежи
на доказване по общия ред. При постигнато такова съгласие (между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора) този правен субект дължи цената на доставената енергия
за собствените му битови нужди (така и Решение № 342/18.01.2024г. по в.гр.д. №
1833/2024г. по описа на СГС и др.).
В този смисъл, съдът прие за доказано, че за периода от 01.05.2020г. до
19.04.2022г. (датата на смъртта на К. Х.), същият е имал качеството на потребител по
см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ, съответно само той дължи сумите за ТЕ, поради което за
този период исковете спрямо Н. Х. са изцяло неоснователни. За периода от 20.04.2022г.
до 31.04.2022г. – видно от н.а. за собственост на недвижим имот от 21.04.1995г. –Н. Х.
притежава ¼ от имота, но видно от представените кредитни известия (л.32) за
м.04.2022г. (в сравнение със съобщение към фактура л.31), сумата е за получаване, т.е.
искът спрямо нея за този период (20.04.2022г. до 31.04.2022г.) е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на такива разполага ответницата Н. Х., която
не е доказала сторени разноски (по делото, както в исковото, така и в заповедното, има
представени пълномощни, не и договор за правна помощ, в който да са доказани
сторени разноски, както и друг документ, който да удостоверява сторени разноски).
4
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав
РЕШИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК исковата молба от ********, с ЕИК ********
и със седалище и адрес на управление ***********, срещу К. В. Х. с ЕГН: **********
и адрес: гр. ************, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 58961/2023
г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 27 състав, по отношение на посочения
ответник.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 13114 за изпълнение на парично задължение от
10.05.2023г., по ч.гр.д. № 22216/2023г. по описа на СРС, 27 състав, по отношение на К.
В. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ************.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ********, с ЕИК ******** и със седалище и адрес
на управление ***********, положителни установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, че Н. С. Х. с ЕГН: ********** и адрес: *********, съдебен адресат: адв.
А. Т. – САК, *********, дължи сумите: 172.29лв. – представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за
топлоснабден имот – апартамент, находящ се в *******, ведно със законната лихва от
27.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 20.04лв. за
периода от 15.09.2021г. до 03.04.2023г., сумата от 18.62лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
27.04.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3.38лв. - лихва за забава за
периода от 16.07.2020г. до 03.04.2023г., за които е издадена заповед № 13114 за
изпълнение на парично задължение от 10.05.2023г., по ч.гр.д. № 22216/2023г. по описа
на СРС, 27 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, в частта, в която са отхвърлени
исковете спрямо Н. Х.. В частта, в която производството по делото е прекратено
спрямо К. Х., съответно е обезсилена издадена заповед по чл.410 ГПК, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5