РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Тутракан, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20213430100222 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.
1. Предявен е иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД от страна на ищеца „У. -
2009“ ЕООД, упълномощили адв. И. А. от Адвокатска Кантора – гр. Силистра (л. 6), за
осъждането на ответника, да им заплати обезщетение за претърпени имуществени
вреди, произтекли от извършено от ответника престъпление, предмет на Присъда №
3/25.03.2021 г., постановена по НОХД № 284/2020 г. по описа на ТнРС, изразяващи се
в стойността на обсебените от ответника вещи - товарен автомобил марка „Камаз“,
модел „5320“, с рег. № ******************, номер на рамата ****************,
ведно с монтирания на него товарен кран марка „PALFIDER“, МОДЕЛ „**********“ с
рама № ************, които вреди възлизат на 19 300 лв.; както и законната лихва
по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху размера на имуществените вреди от датата на
увреждането до датата на окончателното плащане.
1. Ищецът твърди се, че с влязла в сила присъда, ответникът е признат за виновен,
в това, че на неустановена дата, през месец май 2020 г., в ************,
противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел, а именно -
товарен автомобил марка „Камаз“, модел „5320“, с рег. № ******************,
номер на рамата ****************, ведно с монтирания на него товарен кран
марка „PALFIDER“, МОДЕЛ „**********“ с рама № ************, собственост
на „У. - 2009“ ЕООД, с ЕИК *************** - престъпление по чл. 206, ал. 1,
от НК.
2. Отв. О. М. разпродал камиона на части, кранът бил демонтиран и продаден
1
също.
3. Ищецът твърди, че към настоящият момент от камиона е останала само рамата,
без каквото и да е било оборудване към нея, чиято стойност възлизала на около 1
000 лв. при продажбата и за скрап.
4. Твърди се, че обща стойност на присвоеното имущество по НОХД № 284/2020
г. била в размер на 21 800 лв., от която, като се извади стойността на металните
отпадъци - 1000 лв. и крановата уредба - 1500 лв., се получавал стойност на
щетата от 19 300 лв.
2. Ответникът Г. Н. А. е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор чрез адв. Д. Н. от
Адвокатска колегия - гр. Силистра (л. 13), с който оспорва размера на иска.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. С Присъда № 3/25.03.2021 г. по НОХД № 284/2020 г. на ТнРС ответника е признат за
виновен за това, че на неустановена дата през месец май 2020 г., в ************,
противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел, а именно - товарен
автомобил марка „Камаз”, модел „5320”, с peг. № ******************, с номер на
рамата ****************, ведно с монтирания на него товарен кран марка
„PALFINDER”, модел „**********”, с рама № ************, собственост на
ответното дружество, на обща стойност 21 800 лева (л. 3). За да постанови присъдата,
съдът е съобразил следните факти:
4. На 02.06.2017 г. от ищцовото дружество бил закупен товарен автомобил марка „Камаз“
модел „5320“, бордови, с монтиран на него кран за товарене на дървесина. Номерът на
рамата бил ****************. Номерът на двигателя бил 016431. Камионът бил
регистриран под рег. № ****************** (л. 12 от ДП, л. 4 от д.).
5. На 11.12.2017 г. въз основа на подадено заявление за регистрация вх. № ЗГТ-
2102/11.12.2017 г., била извършена регистрация на крана, монтиран върху
инкриминирания бордови товарен автомобил. Марката на крана била „PALFINDER
**********“ с номер на рама ************. Регистрационният номер бил
************ (л. 13 от ДП, л. 5 от д.).
6. В края на 2019 г. Д. С. (управител на ищцовото дружество) и отв. А. постигнали
договорка той да извършва работа за фирмата. Уговорката била с инкриминирания
камион „Камаз“, с peг. № ******************, той да извозва от гората дървесина,
която от „У. - 2009“ ЕООД имали право да извозят от сечищата до складовата им база.
Свидетелката предложила заплащане от 20 лв. на 1 плътен кубичен метър извозена
дървесина. Обвиняемият поискал вместо пари да му дават дървесина. За по - голямо
2
удобство, се уговорили инкриминираното моторно превозно средство да остане при
обвиняемия.
7. До началото на м. февруари 2020 г. всяка от страните по постигнатата договорка
изпълнявала уговореното. След това обвиняемият спрял да доставя дървесина редовно.
Обяснил на Д. С., че имал лични проблеми, защото баща му бил в болница.
8. През периода м. февруари 2019 г. - м. май 2020 г. инкриминираният камион
продължавал да е във владение на ответника.
9. На неустановена дата през м. май 2020 г. ответника предложил на О. А. да му продаде
инкриминираният товарен автомобил „Камаз“. Казал му, че го купил от Д. С. като й
дал 6 000 лв. и й дължал още 2 700 лв. О. А. купил инкриминирания камион за сумата
7 200 лв. Паркирал го в двора на предприятие, собственост на свид. Х. Х..
10. В последствие О. А. продал на М. А. крана от камиона. Авточастите на камиона
разпродал за втора употреба, а кабината и шасито останали в негово владение. Докато
инкриминираното МПС било във владение на О. А., той намерил едната
регистрационна табела на камиона с № ****************** под предна дясна седалка.
11. Камионът е установен в складовата база на „М. с.” ООД (л. 33 от ДП), като крановата
уредба била демонтирана и монтирана на друг камион (л. 39 от ДП).
12. В хода на ДП е извършена съдебна ценова експертиза, която е установила, че към
момента на извършване на престъплението цената на инкриминирания товарен
автомобил „Камаз“, модел „5320“ с peг. № ******************, била 17 200 лв., а
стойността на крановата уредба марка „PALFINDER **********“ била 4 600 лв.
Общата стойност на била в размер на 21 800 лв. (л. 65 от ДП).
13. По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), която е
установила, че
1. към момента на извършване на престъплението (м. май 2020 г.) цената на
инкриминирания товарен автомобил „Камаз“, модел „5320“ с peг. №
******************, била 17 200 лв., а стойността на крановата уредба марка
„PALFINDER **********“ била 4 600 лв.;
2. към момента на изготвянето на експертизата (м. септември 2022 г.) товарният
автомобил не вече не съществува, като същият е нарязан и предаден за вторични
суровини (на стойност 1 825 лв.), а стойността на крановата уредба възлиза на
7 800 лв.
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
1. По допустимостта
3
14. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни при наличието на
правен интерес, което налага разглеждането им по същество.
2. По основателността
15. Присъдата по горепосоченото наказателно дело обвързва настоящата инстанция съгл.
чл. 300 от ГПК относно факта, че на горепосочената дата ищецът е извършил
инкриминираното деяние.
16. В тази връзка на осн чл. 45 от ЗЗД ответникът следва да поправи вредите, които
виновно е причинил на ищеца.
17. По отношение на процесния товарен автомобил се установява, че стойността на
същия преди да бъде извършено престъпното посегателство е възлизала на 17 200 лв.
Ответникът се е разпоредил неправомерно с камиона, продавайки го на О. А., който от
своя страна го предал за разкомлектоване. Камионът е установен в хода на ДП, в
складовата база на „М. с.” ЕООД, като части от него вече са били демонтирани, видно
от протокола за оглед на местопроизшествие от 26.08.2020 г. (л. 33 от ДП). В тази
връзка съдът приема, че вещта към момента на огледа и към настоящия момент вече
не съществува във вид, годен да послужи за нуждите на ищеца, поради което вредата е
равна на стойността на вещта преди обсебването ѝ от ответника - 17 200 лв.
18. По отношение на процесната кранова уредба се установява, че същата е била
демонтирана от товарния автомобил „Камаз” и монтирана на друго превозно средство.
1. Вещото лице в проведеното открито съдебно заседание на 18.10.2022 г. е
посочило изрично, че уредбата може да бъде отделена от товарния автомобил
без особени затруднения и без да се засегне функционалността на автомобила.
Тя може да бъде монтирана впоследствие на друг товарен автомобил.
2. При извършения в хода на ДП оглед на 31.08.2020 г. в с. Задруга, обл. Разград, е
установено, че крановата уредба е монтирана на друг товарен автомобил, с марка
„Волво” (л. 39 от ДП ). С Протокол от същата дата крановата уредба е предадена
за отговорно пазене на М. А..
3. САТЕ е посочила, че стойността на крановата уредба към днешна дата е по -
висока (7 800 лв.) от тази към момента преди увреждането (4 600 лв.).
4. Доколкото крановата уредба може да бъде демонтирана и монтирана върху
друго превозно средство без особени затруднения, за ищеца не съществува
пречка да ревандикира уредбата от всяко трето лице, която я държи без правно
основание на осн. чл. 108, във вр. с чл. 78, ал. 2 от ЗС. Лицето М. А., на когото
уредбата е оставена за отговорно пазене, не е добросъвестно, тъй като същото с
приемането ѝ за пазене е узнало, че вещта е била предмет на престъпление.
5. Поради тази причина съдът приема за недоказани твърденията, че ищецът е
претърпял вреди от обсебването на крановата уредба. В конкретният случай и
фактът, че ищецът не може да я ползва (монтирайки я върху друг негов товарен
4
автомобил) се дължи единствено на бездействието му в хода на ДП и след
приключването му.
6. Ако крановата уредба не бъде намерена при М. А. (тъй като последният се е
разпоредил с нея, ако същата е погинала, разкомлектована и др.), за вредите,
възникнали за ищеца, ще отговаря М. А. в качеството му на пазач на вещта, а не
ответника, чието противоправно поведение в този случай няма да е в причинно -
следствена връзка със загубата на вещта.
19. В тази връзка съдът намира, че искът следва да бъде уважен единствено за стойността
на разкомплектования товарен автомобил - 17 200 лв.
20. Съгласно чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи
обезщетение за забава от момента на увреждането. Тъй като датата на увреждането не
е фиксирана (м. май 2020 г,), за начална дата на забавата следва да бъде определен
01.04.2020 г.
Разноски
21. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски в размер съобразно уважената част от исковете в
размер на 1 341,91 лв.
22. На осн чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски съгласно
отхвърлената част от исковете в размер на 10,88 лв.
23. При това положение на ищеца по компенсация следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 1 331,03 лв.
24. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по чл. 1 от ТДТССГПК в размер на 688 лв.
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Г. Н. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес в
***********************, да заплати на ищеца „У. - 2009“ ЕООД, с ЕИК
***************, със седалище и адрес на управление: ************, *****************
обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтекли от извършено от ответника
престъпление, предмет на Присъда № 3/25.03.2021 г., постановена по НОХД № 284/2020 г.
по описа на Районен съд - гр. Тутракан, които вреди се изразяват в стойността на обсебената
от ответника вещ - товарен автомобил марка „Камаз“, модел „5320“, с рег. №
******************, номер на рамата ****************, които вреди възлизат на 17 200
лв. (седемнадесет хиляди и двеста лева); както и законната лихва върху размера на
имуществените вреди от датата на увреждането (01.04.2020 г.) до датата на окончателното
5
плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради недоказаност иска за осъждането на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото
престъпление, изразяват в стойността на обсебената от ответника вещ - кран марка
„PALFIDER“, МОДЕЛ „**********“ с рама № ************, в частност за разликата между
уважения размер на иска - 17 200 лв. и предявения такъв - 19 300 лв.
ОСЪЖДА ответника Г. Н. А., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „У. - 2009“
ЕООД, с ЕИК ***************, направените по делото разноски в размер на 1 331,03 лв.
(хиляда триста тридесет и един лева и три стотинки).
ОСЪЖДА ответника Г. Н. А., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен
съд – гр. Тутракан държавна такса за разглеждането на исковете в размер на 688 лв.
(шестстотин осемдесет и осем лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6