РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Монтана, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221630201164 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0996-000502/18.04.2022год. на
Началник Сектор Пътна полиция към ОДМВР Монтана, на Д. В. Ц. от
гр.Монтана, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200.00 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено
административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно и необосновано. Не оспорва констатациите в съставения
АУАН, както и факта на извършеното нарушение. Подробно както в жалбата,
така и в хода на съдебното следствие обяснява причините, заради които
управлява МПС, което е с изтекла застраховка „Гражданска отговорност”.
Твърди, че липсва умисъл в действията му и поради тази причина не следва да
носи наказателна отговорност, а издаденото НП отменено изцяло.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната връзка и логическо единство, а така също във връзка с оплакванията в
жалбата и доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, подадена от лице имащо
правен интерес и против акт подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява и ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за нарушение от 26.11.2021год. за
това, че на същата дата, около 15.30 часа, по път ІІІ - 816, км.6+700, с посока
на движение Монтана- Ерден-Мърчево, управлява МПС лек автомобил ШК с
рег.№ М хххх ВТ, който е със служебно прекратена регистрация на
23.11.2021г. поради липса на гражданска отговорност, което представлява
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено на основание Постановление
за отказ за образуване на наказателно производство поради липса на състав на
престъпление от субективна страна.
По същество жалбоподателят не оспорва констатациите по съставения
АУАН, както и извършването на самото нарушение. Поддържа, че
автомобила, с който осъществява таксиметрова дейност е бил на ремонт в
сервиз за периода от 15.11. до 26.11.2021г., за ремонт на двигател. След като
си взел автомобила от сервиз го спрели клиенти да ги закара до с.Мърчево,
като случаят касаел спешен случай – дете си било счупило ръката, и тогава
бил спрян за проверка. Твърди, че още същия ден, на 26.11.2021г., си платил
застраховката ГО.
Съдът намира, че административното нарушение се установява по
несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. В тази връзка са обясненията на жалбоподателя, който по
същество заявява, че действително автомобила не е имал валидна застраховка
ГО, като подробно обяснява причините за това.
Съдът приема за достоверни обясненията на наказания, тъй като същия
2
предава свои лични и непосредствени впечатления и същите изцяло
кореспондират с писмените доказателства, служебна бележка от Автосервиз
„Ауто Импала” ООД и Постановление на РП Монтана за отказ за образуване
на НП, както и от констатациите в АУАН.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН, като по безспорен
начин е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Нарушението е точно и ясно описано, като е
посочено кои разпоредби от ЗДвП са нарушени виновно. Актът е съставен в
присъствието на нарушителя, предявен му е на същата дата, като му е
предоставена и възможност да направи възражения и искания, от която
възможност не се е възползвал в законоустановения срок от подписването на
акта.
Задължение на наказващия орган е, след получаване на административно
наказателната преписка да извърши проверка на акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като издава наказателно постановление, когато установи по
несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето,
което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за
прекратяване на производството, за прилагането на чл.28 от с.з. или не е
сключено споразумение с нарушителя.
В издаденото наказателно постановление в обстоятелствената част на
същото никъде наказващия орган не е отразил горните обстоятелства, а
именно, че е преценил тежестта на нарушението и на нарушителя, подбудите
за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на дееца, а също така и че липсват основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Към административно наказателната преписка са приложени
доказателства, че срещу жалбоподателя има издадени НП, влезли в законна
сила, за различни нарушения на ЗДвП, както и издадени фишове, с които са
му наложени глоби в минимални размери, които са платени от наказания.
Няма данни да има наложени административни наказания за други нарушения
от същия вид, което е извод за ниската степен на обществена опасност на
дееца. Не са изследвани и обстоятелствата, при които е извършено
3
нарушението, дадените от нарушителя обяснения и факта, че още същия ден,
на 26.11.2021г. е платил и сключил застраховка гражданска отговорност за
процесния автомобил.
Не изследвайки горните факти и не събирайки доказателства за тях,
дори не ги е отразил, че ги е взел предвид при определяне и
индивидуализиране на наказанието, наказващия орган е издал наказателно
постановление, което се явява необосновано и незаконосъобразно. Въобще не
е извършена преценка за прилагане на чл.28 ЗАНН. Липсва обсъждане на
твърдяните от лицето факти и обстоятелства и причините, поради които не са
възприети от наказващия орган.
При определяне на наказанието, административнонаказващия орган не е
съобразил, че се касае до “маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Преценката за това е задължителна и ако са налице основанията на закона за
това, не се издава наказателно постановление, а нарушителя се
предупреждава писмено.
Обсъждайки събраните писмени и гласни доказателства по мнение на
настоящия състав в този случай е следвало да намери приложение горния
текст, като нарушителят не бъде санкциониран, а предупреден писмено, че в
случай на повторно нарушение ще бъде санкциониран.
Налице са всички условия на закона за това, тъй като се касае до първо
по рода си административно нарушение от този вид, в тази връзка няма
писмени данни жалбоподателя да е наказван по административен ред за други
подобни, от деянието не са настъпили вредни последици, така
индивидуализирано наложеното наказание дори и в минималния размер се
явява явно завишено, незаконосъобразно и не съответстващо на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, преценено през призмата на
други нарушения от същия вид.
Наложеното наказание по преценка на съда не е съответно на
извършеното административно нарушение и в конкретния случай се явява
репресивно по отношение на нарушителя. Извършеното съставлява
„маловажен случай” по см. на чл.28 ЗАНН. Като не е преценил задълбочено
всички тези обстоятелства, административнонаказващият орган е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде
отменено изцяло.
4
Следва да се предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Жалбоподателят не претендира разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази част.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0996-
000502/18.04.2022год. на Началник Сектор Пътна полиция към ОДМВР
Монтана, с което на Д. В. Ц. ЕГН ********** и адрес гр. Монтана,
ж.к.Младост бл.ХХ вх.Х ет.Х ап.ХХ, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00
(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест
месеца) за извършено административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. В. Ц., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5