О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………./……….…….2021 г.

 

гр. Варна

 

            РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено в състав:

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ

 

 

            като разгледа докладваното от съдията

            гр. д. № 5265 по описа за 2020 г. на РС-Варна,

            за да се произнесе съобрази следното:

 

            Съдът, като взе предвид, че към настоящия момент е изтекъл срокът за подаване на отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, намира, че на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК следва да пристъпи към разглеждане на всички предварителни въпроси, чието разрешаване предхожда насрочването на производството в открито съдебно заседание.

            Производството е образувано по предявен от В.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. К.К.,*** положителен установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 вр. чл. 3, ал. 2, предл. 2-ро от ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ищцата за периода от 06.03.1990 г. до 15.03.1990 г. е работила при ДСО „Български захар“, Клон Захарен завод – гр. Девня, с адрес: гр. Девня, Промишлена зона „Юг“, на длъжността „оператор в подстанция“, ел. монтьор трети разряд, на смени по график, с нормална продължителност на работния ден при основна месечна заплата 200.00 лева.

            Поддържа се в исковата молба, че работодателят ДСО „Български захар“, Клон Захарен завод – гр. Девня, при който се твърди да е придобит трудовия стаж за процесния период, е с прекратена дейност без правоприемник, като нямало и друго юридическо или физическо лице, което да съхранява изгубените или унищожените книжа, ведомости за заплати или други документи. В тази връзка по делото е представено удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР с изх. № ЕУП-Ц5526-06-47/16.10.2020 г. от Териториално поделение на НОИ – гр. Враца. Ищцата твърди, че правният ѝ интерес да предяви настоящия иск произтича от отказа на ТП на НОИ – гр. Варна за отпускане на пенсия по инвалидност поради общо заболяване с мотива, че не ѝ достигат 6 /шест/ дни до изискуемите по закон 5 години. 

            В отговора на исковата молба ответникът е инвокирал възражение за недопустимост на предявения установителен иск, доколкото в представеното по делото удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР се съдържали данни за това, че ищецът има натрупан осигурителен стаж в размер на 12 дни за м.март 1990 г., което обуславяло липсата на правен интерес от разглеждане на сезиралия съда иск.

            Доколкото съдът е длъжен да следи служебно допустимостта на производството във всеки един етап от неговото развитие, а и с оглед на изричното възражение в тази насока, съдът приема следното:

            Законодателят чрез разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР допуска възможността да се установява по съдебен ред времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, стажът може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Втората алинея на разпоредбата предвижда, че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник – както е в конкретния случай, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

            С § 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона е отменен Указ № 527 от 1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред /обн. Изв. бр. 104 от 1961 г, изм. ДВ бр. 36/1979 г. и бр. 21/1981 г/. Чл. 1 от отменения Указ също е предвиждал възможност за установяване на трудов стаж по съдебен ред, ако пред съда се представи удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, че книжата, ведомостите и пр. са загубени или унищожени, вкл. с възможността такова удостоверение да бъде издадено от съответния отдел Пенсии, че липсват писмени данни за трудовия стаж на молителя. За обобщаване на съдебната практика по делата за трудов стаж Върховният съд е постановил Постановление № 8/26.06.1963 г. на ВС, като в т. 8 е извършил  нормативно тълкуване на на чл. 1 от Указа. Върховните съдии са приели, че интерес от предявяването на иск за установяване на трудов стаж има, когато липсват писмени доказателства, годни да установят трудовия стаж в административното производство по отпускане на пенсия и своя правен интерес ищецът е длъжен да докаже с удостоверението, че са изгубени или унищожени писмените доказателства, годни да установят трудовия стаж.

            Следователно и ЗУТОССР, и Указът допускат по съдебен ред да бъде установен трудовият стаж като факт, който има значение за издаване на предвиден от обективното ни осигурително право индивидуален административен акт. И ЗУТОССР, и Указът изискват от ищеца да докаже правен интерес от иска чрез извеждането му от липсата на онези писмени доказателства, които са годни да установят трудовия стаж в административното производство. И ЗУТОССР, и Указът сочат допустимото доказателствено средство - удостоверение, че документите са изгубени или унищожени или удостоверение, издадено от съответния държавен орган, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. И ЗУТОССР, и Указът поставят издаването на свидетелстващия документ в задължение на субект или държавен орган, който притежава удостоверителни функции относно отрицателния факт, релевантен да обоснове правия интерес от иска за установяване на трудовия стаж. Следователно нормативното тълкуване на чл. 1 от Указа, извършено с т. 8 от Постановление № 8/26.06.1963 г. на ВС, е със запазено действие и след влизане в сила на настоящия ЗУТОССР /Определение № 947 от 18.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2014 г., III г. о., ГК/.

            В случая според представеното по делото удостоверение № ЕУП-Ц5526-06-47 от 16.10.2020 г. на ТП на НОИ – гр. Враца, документите за осигурителния стаж на ищцата за месец март 1990 г. не са изгубени или унищожени, като същата има натрупани 12 дни осигурителен стаж за този период. Следователно не е налице особената процесуална предпоставка по чл. 5 от Закона за допустимост на предявения иск за установяване на трудовия и осигурителен стаж по съдебен ред. Т. е. искът за установяване на трудов и осигурителен стаж е допустим само когато е установено, че липсват писмени данни за претендирания стаж и осигурителят е прекратил дейността си без да има правоприемник. В този смисъл е трайната и последователна съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 217 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 223/2014 г., III г. о., ГК; Определение № 596 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4410/2019 г., III г.о., ГК; Определение № 465 от 30.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 391/2012 г., II г. о., ГК; Решение № 265 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2017 г., IV г. о., ГК;

            За пълнота следва да се отбележи, че предвиденият особен процесуален ред за установяване на трудов стаж е предназначен да даде защита в случаите, в които не съществува спор относно обстоятелството дали са водени съответните книжа, ведомости и/или счетоводни документи, които установяват начисляването и изплащането на трудовото възнаграждение и съответстващия на него обем на положен труд, но макар те да са били надлежно съставени, са изгубени или унищожени. Когато има спор относно елементи от съдържанието на трудовото правоотношение - неговата продължителност, обема и характера на полагания труд, дължимото възнаграждение и др., или изобщо съществуването на правоотношението, то тогава е налице трудовоправен спор по смисъла на чл. 357 КТ относно съществуването или изпълнението на трудовото правоотношение, в който смисъл е съдебната практика, изразена в Определение № 327 по ч. гр. д. № 1339/2008 г. на ВКС; Определение № 277 от 13.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2052/2018 г. и др.

            С оглед изложеното съдът счита, че на основание чл. 130 от ГПК делото следва да се прекрати, доколкото предявеният иск е недопустим поради липса на една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за възникването на правото на иск, а именно наличието на правен интерес.  

            Предвид изложеното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията към нея, на В.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5265 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, на основание чл. 130 от ГПК.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Варна в едноседмичен срок от съобщението.

 

            Препис от определението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: