Решение по дело №14006/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262545
Дата: 29 септември 2021 г.
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20183110114006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№262545/29.9.2021г.

 

гр.Варна 29.09.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав в открито съдебно заседание проведено на седми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№14006/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е било започнато по искова молба на Ж.Г. и Ст.Д. срещу Юрд.Д. и Ж.Н., като претенцията по реда на чл.33, ал.2 от ЗС е била уважена и е допуснато изкупуване от страна на ищците на недвижим имот представляващ 1/2ид.ч. от УПИ ** по плана на с.Равна гора, Общ.Аврен, обл.Варна, с площ от 1 170кв.м. при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила Ж.Г. и Ст.Д. заплатят на Ж.Н. сумата от 1 500лв., като решението е постановено от ВКС и е влязло в законна сила на 12.04.2021г.

Настоящото производство е по реда на чл.33, ал.3 от ЗС по молба на Ж.Н. от 14.05.2021г. в която се сочи, че в полза на молителката по силата на решението на ВКС е следвало да се изплатят 1 500лв., но това не е сторено от Ж.Г. и Ст.Д. в предвидения от закона месечен срок поради което молителката моли да се установи, че решението на ВКС е обезсилено по право.

Ответниците по молбата Ж.Г. и Ст.Д. са подали отговор в който сочат, че в изпълнение на решението на ВКС са направили опити да заплатят на Ж.Н. посочената в него сума от 1 500лв., но предвид обтегнатите отношения между страните възможността за плащане чрез личен контакт е била невъзможна. Направили са опит да открият сметка на името на Ж.Н., но банковите институции в гр.Варна са им отказали откриване на такава поради което са направили следващ опит да преведат сумата по пощенски път, но тя се укрива и възпрепятства получаването на уведомлението, че сумата и е преведена. Моли се молбата да се отхвърли.

От фактическа и правна страна при съобразяване на наведените от страните твърдения и представените доказателства съдът приема следното:

С решение №38/12.04.2021 г. по гр.д.№2357/2020г. на ВКС е допуснато изкупуване по иска на Ж. Ф.Г. и С. Ф.Д. против Ю. Т.Д. и Ж. Т.Н. на недвижим имот представляващ 1/2ид.ч. от УПИ ** по плана на с.Равна гора, Общ.Аврен, обл.Варна, с площ от 1 170кв.м. при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила Ж.Г. и Ст.Д. заплатят на Ж. Т.Н. сумата от 1 500лв. на осн чл.33, ал.2 от ЗС в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Решението е влязло в сила в деня на постановяването си 12.04.2021г.

Съгласно разпоредбата на  чл. 33, ал. 3 от Закона за собствеността ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право. С оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест от установяване на обстоятелството, че е извършено плащане на дължимите суми е възложена на ищцата Ж. Т.Н..

По делото  още преди сезирането на съда с искане за прогласяване на решението за обезсилено по право от страна на ответниците по първоначалния спор е подадена молба-12.05.2021г., в месечния срок от влизане в сила на атакуваното решение, с която Ж.Г. и Ст.Д. уведомяват , че са правили различни опити да изпълнят задължението си по решението чрез изплащане на сумата от 1 500лв., но поради виновното поведение на Ж. Т.Н. това не е могло да стане. Молбата е съпроводена с представено удостоверение от7.05.2021г. издадено от РС Варна, с което Ж.Г. и Ст.Д. да се снабдят от различни банки с информация за номера на банкова сметка ***.Н.. Представено е и копие от телепоща от 10.05.2021г., с която е отправено отново от Ж.Г. и Ст.Д. известие до Ж.Т.Н., че съдебно присъдената и сума и е преведена с пощенски запис, като съобщението е отправено до адреса на Н. ***. По делото е разпитан и свидетел на ответницата Ж.Г.,  който в показанията си сочи, че я е придружавал при част от опитите и да изпълни задължението си по решението за заплащане на сумата от 1 500лв., като описва фактология идентична с посочената в отговора даден по настоящото производство и кореспондираща с представените доказателства-съдебно удостоверение и телепоща.

При забава на кредитора каквото е твърдението на ищците по основния иск обичайното и естествено поведение на длъжника е да търси откриване на сметка в банка на името на кредитора си за да изпълни. Ноторно известно е обаче, че българските банки отказват да откриват сметки на чуждо име, като основно сочат като мотив забрани на Закона за мерките срещу изпирането на пари, макар чл.10 от същия да не създават такова ограничения. Точно това е и причината да се приеме, че отказите на банките да откриват сметка подлежат на съдебен контрол. Другата възможност е именно чрез изпращане на дължимата се сума по пощенски път чрез пощенски запис. При настоящия случай съставът категорично намира, че длъжниците са били поставени в състояние на забава от кредитора чрез негово недобросъвестно поведение имащо за цел именно невъзможност да се извърши изпълнение към него от тяхна страна след което той да се възползва от това безвиновно неизпълнение на длъжника и да иска обезсилване по право на съдебното решение.   

Предвид изложеното решаващия състав приема, че искането следва да бъде отхвърлено, като молителката се осъди да заплати на ответниците по молбата и сторените разноски по производството в размер на 400лв.

Ето защо, съдът

                                                           Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявената от Ж.Т.Н.  ЕГН********** *** срещу Ж.Ф.Г. ЕГН********** и С.Ф.Г. ЕГН********** и двете с адрес *** молба за установяване, че решение №38/12.04.2021г. по гр.д.№2357/2020г. на ВКС е обезсилено по право на осн. чл.33, ал.3 от ЗС.

ОСЪЖДА Ж.Т.Н.  ЕГН********** *** да заплати на Ж.Ф.Г. ЕГН********** и С.Ф.Г. ЕГН********** и двете с адрес *** на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок.

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: