МОТИВИ по Присъда №22 от
30.06.2020 г. по НОХД №98/2020 година
по описа на РС Ловеч,
VІІІ – ми наказателен състав
Срещу
подсъдимият Д.П.Д., било предявено обвинение за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за това, че на 27.08.2019 г. в гр. Ловеч, ул. „Петко Р. Славейков",
пред вх. „Б", повредил противозаконно чужда движима вещ - гума марка
„Nokian" с размери 225/45/R17 на л.а. „….220" с peг……, на стойност
180,00 лева, собственост на Т.Х. ***.
В съдебно заседание представителят на РП – Ловеч излага, че поддържа обвинението по
отношение на подсъдимия Д., така както е повдигнато с настоящия обвинителен
акт. Счита, че обвинението се потвърждава от направените от подсъдимия
самопризнания, показанията на свидетелите Т.В. и П.Ш., които изцяло
кореспондирали с обясненията на подс. Д.. Моли съдът да признае подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението за което е предаден на съд като му
наложи наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим,
като счита, че не са налице никакви смекчаващи обстоятелства. Моли съдът, ако
приеме, че доброто процесуално поведение на подсъдимия и направените
самопризнания са такива обстоятелства и реши да приложи разпоредбата на чл. 55,
ал.1, т.2, б.б от НК, то да му наложи наказание Пробация около средния размер
на двете задължителни мерки.
Подсъдимият Д.Д., редовно призован се е явил в с.з. със служебно
назначеният му защитник адв. В. Г. от ЛАК, дал е подробни обяснения по делото
признавайки участието си в престъплението за което е предаден на съд, като е
изложил, че е извършил деянието, тъй като е бил провокиран от подсъдимият който
го бил набил предния ден. Защитникът му адв. В. Г. моли съда да постанови присъда, с която да
оправдае подзащитният му за престъпление по първоначално повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, като приеме, че е налице
деяние по чл. 216, ал.4 от НК, тъй като се касаело за маловажен случай. Моли съда да наложи на подзащитният му глоба
в средния размер от 200.00 лв., като определи наказанието при условията на чл.
55 от НК и приеме, че са налице изключителни многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Излага, че подзащитният му е дал пълни и изчерпателни обяснения,
като активно бил съдействал и на ДП, като такова процесуално поведение показал
и в с.з., като с обясненията си бил допринесъл за разкриване на обективната
истина. Сочи, че нямало свидетели очевидци на деянието, че подсъдимият се бил разкаял,
както и че до голяма степен бил извървян поправителния му процес и не било
необходимо налагане на наказание лишаване от свобода. Моли съда, ако счете, че
предлаганото наказание глоба няма да постигне целите предвидени в НК, да наложи
наказание Пробация по чл.42а, ал. 2, т.1 от НК задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца, като
подсъдимия се явява и подписва пред пробацонен служител или упълномощено от
него лице 2 пъти седмично и по т.2 задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 месеца. Счита, че това наказание ще изиграе своята
превъзпитателна роля както по отношение на подсъдимия, така и ще изпълни целите
на генералната превенция.
От събраните по време на досъдебното производство и
съдебно следствие доказателства, от показанията на разпитаните по делото
свидетели: П.Ш. и Т.В., от приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1,
т.1 от НПК показания на св. Ш. и св. В., от обяснението на подсъдимия Д. и от
заключението на вещото
лице по допуснатата и изготвена в хода на досъдебното производство техническа и
оценителна експертиза, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимия
Д.П.Д. е роден на *** г. в гр. София, ЕГН **********, постоянен адрес ***,
адрес за призоваване - гр. Ловеч, ж.к. „…." бл. ……, вх."...", ет….
ап…, българин, с българско гражданство, със средно образование, безработен,
неженен, осъждан.
Св. Т.Х.
***. Същият притежавал лек автомобил марка „……." с peг……...
На
27.08.2019 г. около 15,00 часа св. В. се намирал пред входа на блока си, когато
видял своя братовчедка, която обичайно пребивавала в чужбина, да обяснява на
подс. Д., че не желаела повече да идвал в домът на баща й, който живеел в същия
вход. Св. В. се намесил в разговора като се обърнал към подсъдимия и му казал,
че иска да спре да идва във входа на блока им, тъй като имал съмнения, че се
подсъдимия се занимава с наркотици. След направената забележка от св. В., подс.
Д. хвърлил кутията с майонеза, която държал по капака на колата на св. В.,
напсувал го и го обидил, че бил „смотан полицай". Св. В. работел като
надзирател в Затвора и подсъдимия често го бил виждал с униформата. Св. В. го
подгонил, но не успял да го хване. По - късно същия ден подс. Д. отишъл до
автомобила на св. В., който бил паркиран в гр. Ловеч, на ул. „П. Р. С.",
пред вх. „… и с ножка продупчил задната му лява гума.
На
следващия ден - 28.08.2019 г. сутринта св. В. тръгнал с лекия си автомобил за
местност „Баш - бунар" в гр. Ловеч. Изминал няколко метра с колата и
усетил, че задната лява гума на автомобила била спаднала. Тя била марка
„Nokian" с размери 225/45/R17. Слязъл, видял че била спукана и я сменил с
резервната. След като приключил с разходката, паркирал автомобила пред дома си.
Тогава видял св. П.Ш., който му споделил, че подс. Д. му се похвалил предния
ден /27.08.2019 г./, че вечерта след конфликта си със св. В. му бил срязал с
ножка задната лява гума на автомобила.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебно - техническа и оценителна
експертиза, пазарната стойност на автомобилна гума, марка „Nokian" с
размери 225/45/R17 е 180,00 лева.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимия Д.П.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, за това, че на 27.08.2019 г. в гр.
Ловеч, ул. „П. Р. С.", пред вх. „…..", повредил противозаконно чужда
движима вещ - гума марка „Nokian" с размери 225/45/R17 на л.а. „…." с
peг. № ………., на стойност 180,00 лева, собственост на Т.Х. ***.
Съдът
намира, че обвинението срещу подсъдимия Д. е доказано по безспорен и несъмнен начин, и че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи
категоричен извод, че подсъдимия е автор на престъплението за което е предаден
на съд. Съдът стигна до този извод съпоставяйки обясненията на подс. Д. със
събраните по делото писмени доказателства, със заключението на изготвената в
хода на ДП експертиза и с показанията на свидетелите Ш. и В.. Съдът не
кредитира обяснението на подс. Д., в частта, в която същия заяви, че е извършил
деянието тъй като е бил провокиран от пострадалия В., тъй като от една страна
така даденото от подс. Д. обяснение противоречи на показанията на св. В., които
кореспондират с приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.1 от НПК
показания на св. Ш.. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. Ш.
приобщени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.1 от НК, тъй като по същество пресъздават казаното
му от подс. Д. непосредствено след деянието, като начина, по
който св. Ш. е изяснил фактите в хода на ДП, в това число и направеното от
последния описание на събитията, около разказаното му от подсъдимия, което
съответства и на показанията на св. В., дава основание да се приеме, че именно
показанията на св. Ш. дадени в хода на ДП са достоверни. Освен това
противоречието касае единствено обстоятелството, кога св. Ш. е бил информиран
от подсъдимия, че е извършил деянието, предмет на настоящето дело, както и
относно това дали преди деянието св. В. е „набил” подсъдимия след като го
подгонил за да го бие, като и двете обстоятелства не касаят главния факт на
доказване в настоящето дело.
От субективна страна обвиняемият
е действал виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване.
От
обективна страна подсъдимият Д. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението за което е предаден на съд, чрез действие, като на посочената
дата и час противозаконно повредил чужда движима вещ - гума марка „Nokian"
с размери 225/45/R17 на л.а. „…." с peг. ….., на стойност 180,00 лева,
собственост на Т.Х. ***. Т.е. в резултат на действията на подсъдимия е
повредена гореописаната вещ на съответната посочена стойност. В случая
безспорно се доказа, че са били изпълнени всички елементи от обективната страна
на престъплението, като съгласно трайно установената съдебна практика, както и
правната теория, за наличието на съставомерно такова деяние е необходимо и
достатъчно съществуването на изброените обстоятелства.
Съдът
намира, че в случая не са налице предпоставките за маловажен случай, тъй като подс.
Д. нито в хода на ДП нито в хода на съдебното следствие е възстановил причинените
от деянието си имуществени вреди, поради което и направеното в тази връзка
възражение от защитата на подсъдимия, се явява неоснователно. В хода по
същество други възражения от страна на подсъдимия и неговия защитник не бяха
направени.
Предвид
на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият
за виновен за престъплението по чл. 216, ал.1 от НК и го осъди.
Причина
за извършване на престъплението е нежеланието на подсъдимия Д. за съобразяване
с конституционно установената неприкосновеност на собствеността.
Фактическата
обстановка, приета за установена, се изяснява от направеното от подсъдимият
самопризнание, от писмените доказателствата по делото, които го подкрепят, от
разпитаните в хода на ДП свидетели и заключението на в.л.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подс. Д. за престъплението по
чл.216, ал.1 от НК, съдът като взе предвид обществената опасност на дееца и
деянието, процесуалното му поведение, дадените в хода на ДП и съдебното
следствие обяснение, като са способствали за разкриване на фактическата
обстановка по делото и обективна истина, както и начина на извършване на
деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на
деянието, данните за личността на подсъдимия и данните за предходните му
осъждания, го осъди на основание чл. 216, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2,
б."б" от НК на Пробация при следните пробационни мерки:
На осн.
чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок
от 8 /осем/ месеца, като подсъдимия Д.
се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице 2 /два/ пъти седмично;
На осн.
чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца.
Съдът
наложи наказание “Пробация“, в посочения размер, вземайки предвид
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът
намира, че така наложеното наказание на подс. Д. е справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще
се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
При този
изход на процеса съдът осъди подсъдимия Д. ***.60 лв. представляваща разноски
за експертиза.
При този
изход на процеса съдът осъди подсъдимия Д. да заплати на Национално бюро за
правна помощ гр. София сумата от 150.00 лв. представляваща разноски за назначения на ДП служебен защитник.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: