М О Т И В И към присъда № 343
от 12.11.2012 г. по НОХд. № 174/2012 г. по описа на ЧРС
Повдигнато
е обвинение против подсъдимия М.П.Г. *** за това, че на
22.03.2012 г. около 22.30 ч. в центъра на с.Рупци обл.Плевен управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил “Форд” с рег. № PJ 020 LC , без
съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за същото деяние с
наказателно постановление № 368/05.07.2010
година на Началника на РУП гр. Роман, влязло в законна сила на 28.03.2011 г.- престъпление по чл. 343в ал.2, вр.с ал.1 НК.
Подсъдимият признава вината си. Признава
всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие
да не се събират доказателства за тези факти. В хода на съдебното производство
се явява със защитник – адвокат Ц.Й. от Пл.АК, назначен за служебен защитник на
същия в хода на ДП № ЗМ 173/2012 г. на основание чл.94 ал.1 т.8 НПК, а в хода
на съдебното следствие на основание чл.94 ал.3 вр. с чл.94 ал.1 т.9 НК. По
тяхно искане е проведено съкратено съдебно следствие. Защитникът пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание пробация по вид в размер към минимума
предвиден в закона, а именно: една година по мерките по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 НК и 180 часа безвъзмезден труд в полза на обществото по мерките по чл.42а ал.2
т.6 НК.
Представителят
на Районна прокуратура Червен бряг, прокурор С.Х. поддържа обвинението. Пледира, че по отношение
на подсъдимия са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което съдът да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК като
замени наказанието лишаване от свобода с по-лекото по вид – пробация, но с
мерки по чл.42а ал.1,т.1,2, и т.6 НК по размер към и над средата предвид
многото осъждания на подсъдимия.
Съдът
като прецени събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, отчете самопризнанието на подсъдимия – поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г. е
роден на 28.10.2963 г. в гр. София, , с постоянен адрес гр. София, настоящ
адрес гр. Етрополе обл. София, с българско гражданство, неженен, без образование,
безработен, осъждан, ЕГН : **********.
Подсъдимият е пълнолетен. Има две
пълнолетни деца от фактическо съжителство. От седем години живее сам – жената,
с която е живял на съпружески начала живее и работи в чужбина. Осъждан е условно
на лишаване от свобода два пъти за квалифицирани кражби извършени в периода
15.01.- 15.02.2005 г.; един път на пробация за престъпление по чл.339 ал.1 НК,
извършено през месец октомври 2007 г. и на глоба в полза на държавата за кражба
по чл.197 т.3 вр.чл.195 ал.1 т.4,5, вр.чл.194 ал.1 НК извършено през месец декември 1997 година.
В тъмните часове на 21.03.2012
г., след 20.00 часа свидетелите Даниел Р.Р. и Е.Е. *** изпълнявали задълженията си по график, като осъществявали
контрол по безопасността на движението в района на Община Червен бряг,
обл.Плевен. Около 22.30 часа на същата дата с патрулния автомобил се намирали в
центъра на с.Рупци обл.Плевен. Възприели движещ се лек автомобил „Форд” с чужда
регистрация. Спрели автомобила за проверка.
Била установена самоличността на водача – тази на подсъдимия, когото св.E.
познавал отпреди по повод служебните си задължения. При проверката по документи
водачът не представил свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Извършена била справка в оперативната база данни чрез оперативния дежурен при
РУП Червен бряг. След справка същият потвърдил, че подсъдимият не притежава
СУМПС. В изпълнение на служебните си задължения свидетелят Р. съставил на подсъдимия акт за установяване на
административно нарушение № 242/21.03.2012 г. по описа на РУП гр.Червен бряг за виновно нарушение на чл.150
от Закона за движение по пътищата. Подсъдимият подписал акта без възражение. В
хода на проверката по съставяне на НП било установено, че подсъдимият вече бил
санкциониран по ЗДвП за нарушение по чл.150 от с.з. с наказателно постановление
№ 368/05.07.2010 г. по описа на РУП Роман, в сила от 28.03.2011 г. Образувано
било досъдебно производство. В хода на същото са разпитани свидетелите Р. и E.,
събрани са писмени доказателства – АУАН, НП, писмо на ОД на МВР Плевен сектор
„Пътна полиция”. От последното се установява, че при извършената справка не е
установено подсъдимият да е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС.
Горните
факти се установяват при съвкупната преценка на показанията на свидетелите Р. и Е., които са
последователни вътрешно непротиворечиви и кореспондират помежду си, поради
което съдът ги кредитира; писмените доказателства: АУАН № 242/21.03.2012 г. по описа на РУП
гр.Червен бряг; наказателно постановление № 368/05.07.2010 г. по описа на РУП
Роман, в сила от 28.03.2011 г.; писмо№ ППР-363330.03.2012 г. на ОД на МВР
Плевен.
Така
обсъдените доказателства кореспондират помежду си, взаимно се допълват и не си
противоречат. В своята съвкупност същите подкрепят самопризнанието на
подсъдимия направено пред съда в хода на съдебното следствие.
При
установената фактическа обстановка съдът прие за установени по несъмнен начин
обстоятелствата изложени в обвинителния акт и прие за доказано, че с конкретни
свои действия подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл.343в, ал.2,
вр. с ал.1 НК.
От
обективна страна на посочената в обвинителния акт дата на подсъдимият Г. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил “Форд” с рег. № PJ 020 LC , без
съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за същото деяние с
наказателно постановление №
368/05.07.2010 година на Началника на РУП гр. Роман, влязло в законна сила на
28.03.2011 г. - престъпление по чл. 343в ал.2, вр.с ал.1 НК.
Доводи за извода, че престъплението е
извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото
деяние
Престъплението подсъдимият е извършил на 21.03.2012
г., а цитираното по-горе наказателно постановление на началника на РУП Роман е
влязло в законна сила на 28.03.2011 г. – т.е. престъпното деяние подсъдимият е
извършил в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото
деяние – управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
Деянието е изразено в действие –
управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление в едногодишен
срок от наказването по административен ред.
Престъпното деяние подсъдимият е извършил със
съзнание за общественоопасния му характер, на неговите последици, като е искал
настъпването им - при пряк умисъл като форма на вината, поради което съдът
прие, че деянието е осъществено и от субективна страна. Този факт се установява
от поведението на подсъдимия още при съставянето на АУАН, като не е възразил
срещу отразеното в него.
При
горните доводи съдът прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния
акт и като се позова на самопризнанието на подсъдимия и на доказателствата
събрани в хода на досъдебното производство, които го подкрепят, призна
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.
При
определяне вида на наказанието съдът отчитайки императивния характер на
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, както и вида и размера на предвиденото в
текста на чл.343в ал.2 вр. с ал.1 от НК наказание; установените в хода на
съдебното следствие факти, съдът прие наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което приложи разпоредбата на чл.55 ал.1
т.2 б ”б” от НК и замени наказанието “лишаване от свобода” с по-лекото по вид –
“пробация”. За да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК съдът взе
предвид доброто процесуално поведение на подсъдимия в хода на процеса, съзнанието
за вина, конкретната степен на обществена опасност на подсъдимия. Същият не е
наказван с влязла в сила присъда за престъпление против транспорта и
съобщенията. Престъпленията, за които е бил наказан с влезли в сила присъди са
за деяния извършени в периода 1997 - 2005 - 2007 години. Няма представени и
събрани в хода на процеса доказателства за висящи срещу подсъдимия наказателни
производства. Всичко това обуславя извод, че
наказанията, които са му налагани с предишните осъждания са му оказали
своето превъзпитателно, превантивно въздействие и същият се е поправил. При
тези доказателства за конкретната степен на обществена опасност на подсъдимия
съдът счете, че неоправдано тежко и оказващо обратно въздействие върху обществото
и подсъдимия би оказало налагане на
наказание лишаване от свобода по вид, което би следвало да се търпи реално,
предвид факта, че с определение на Плевенски районен съд са му били групирани
две наказания лишаване от свобода, изпълнението на които е било отложено с
тригодишен изпитателен срок, като с определението по чл.306 ал.1 НПК му е било
определено общо наказание три месеца лишаване от свобода при общ режим на
изтърпяване. Съдът отчитайки наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства
изброени по-горе прие, че наказание пробация по вид в размер над минимума на
пробационните мерки по чл.43 ал.2 т.1,т.2 и към средата на т.6 НК биха оказали
върху този подсъдим своето превантивно и превъзпитаващо въздействие.
При
горните доводи съдът определи размера на двете задължителни пробационни мерки -
по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК на десет месеца и към средата предвидена с
разпоредбата по чл.42 ал.2 т.6 НК относно наказанието общественополезен труд в
полза на обществото – 250 часа.
Съдът
прие, че с това наказание, определено съгласно императивният характер на
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК по отношение на този подсъдим ще се изпълни
генералната превенция на закона.
При тези
доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: