Определение по дело №674/2016 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 933
Дата: 4 ноември 2016 г. (в сила от 4 ноември 2016 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20161700500674
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N933

гр.Перник, 04.11.2016 г.

Пернишкият окръжен съд - гражданска колегия, в закритото съдебно заседание на 04.11.2016 г. в състав:

Председател: Людмила Пейчева

        Членове: Димитър Ковачев

                       Мл. с-я Адриан Янев  

като разгледа докладваното от съдия Ковачев в. гр. дело N. 674 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК във връзка с чл. 341, 343,344 от ГПК, чл. 33 ЗС, чл. 26, ал.  и чл. 76 от закон за наследство..

Образувано е по въззивна жалба от С.С. чрез адв. К.Б. срещу Решение 379/22.04.2016г. на П.районен съд по гр.д. 2327/2015, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение от 28.09.2016г. в частта с която ПРС:

1.                  Отхвърлил предявените инцидентни установителни искове за нищожност на прехвърлителни сделки, извършени от починал сънаследник с идеални части от два от трите имота (по т. 1 и т. 2 от исковата молба) предмет на делбата като е приел, че не са нищожни нито поради противоречие с добрите нрави, нито поради заобикаляне на закона (чл. 33 ЗС).

2.                  Отхвърлил евентуалните искове с правно основание чл. 76 от ЗН като е приел, че след смъртта на разпоредилият се сънаследник е недопустимо приложението на чл. 76 ЗН, защото щом е починал преди предявяване на иска то няма как частта, с която се е разпоредил да се върне в неговото имущество и да му се падне в дял, а и щом е починал не може да участва като главна страна в процеса. Позовал се на ТР 1/2004г. на ОСГК на ВКС.

3.                  Допуснал делба на имота по т.1 от исковата молба при квота за жалбоподателя 1/6 ид. част; 1/6 ид. част за С.З. и 4/6 ид. части в режим СИО за М. и Н. С..

4.                  Допуснал делба за имота по т. 2 от исковата молба при квота за жалбоподателя 1/6 ид. част; 1/6 ид. част за С.З. и по 2/6 ид. части за Г. и А. Г..

В жалбата се излагат оплаквания за процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост.

Излага и съображения за частична недопустимост на решението по отношение на инцидентните искове за нищожност и евентуалните за относителна недействителност по съображения, че те не са били насочвани срещу С.З., а е налице произнасяне и по отношение на него.

Твърди се едностранчиво и превратно тълкуване на доказателства от съда и необсъждане на доводите и възраженията на жалбоподателя. Изразява несъгласие с изводите на ПРС, че няма нееквивалентност на престациите по атакуваните прехвърлителни сделки, която да е до степен да обуслови нищожност и несъгласие с извода за неприложимост на чл. 76 от закона за наследството.

Иска се отмяна на решението в атакуваните части, уважаване на инцидентните искове и допускане на делба само между него и С.З. при равни квоти по ½ ид. част.

В жалбата няма доказателствени искания.

Отговор на жалбата не е постъпил от въззиваемите страни.

В хода на процедурата по чл. 267 от ГПК въззивния съд констатира, че обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка.

В исковата молба надлежно е заявено като основание за нищожност на атакуваните сделки тяхната привидност (абсолютна симулативност). Тя представлява самостоятелно основание за нищожност респективно самостоятелен иск. Поддържано е наличието на такава и в първото по делото заседание.

Първоинстанционният съд в мотивите на решението на стр. 8-9 и стр. 11-12 подробно е взел отношение и е стигнал до извод, че сделките не са симулативни.

В диспозитива на решението обаче са отхвърлени само искове за нищожност поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, предл. 2) и накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3). Липсва диспозитив за отхвърляне на предявения иск за нищожност поради привидност (чл. 26, ал. 2, предл. 5), макар че в мотивите е ясно изразена воля за неоснователност на исковете за нищожност на това основание.

В случаите когато волята на съда е ясно изразена в мотивите на съдебния акт, но не е намерила отражение в неговия диспозитив е налице очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване от съда постановил решението.

Горното налага прекратяване на настоящото производство пред ПОС и връщане на делото на ПРС за производство по чл. 247 ГПК след, което делото отново да се изпрати на ПОС за произнасяне по въззивната жалба.

 Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:


ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. 674/2016г на ПОС.

 

ВРЪЩА делото на ПРС за провеждане на производство по чл. 247 ГПК, след приключване на което делото отново да се изпрати на ПОС за произнасяне по въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕ.Л:                                           Членове: 1.                                                        2.