Решение по дело №210/2020 на Окръжен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е

 

№               /            2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  -  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІV състав ,  в публично заседание   на 18.05.2020г. в състав :

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                        ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА

                                                   ИВАН СТОЙНОВ-мл.съдия

 

секретар: ПЕТЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното от председателя на състава

гр. д. № 210  по описа за  2020г.

 

Производството е  по реда на чл.268-271 от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на  Сдружение с нестопанска цел„ФУТБОЛЕН КЛУБ СПАРТАК  1918“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, ул.“Селиолу“ №39, представлявано от председателя Б.А.Г., предявена чрез пълномощник- адвокат Я.Я., против  решение № 4806/  08.11.2019г. по гр.д.№ 865/ 2019г. на Районен съд-Варна. С решението е прието за установено в отношенията между страните, че сдружението дължи на Р.Д.Д.  сумите:  9028.84лв.- сбор от месечни трудови възнаграждения , дължими за периода от 11.10.2016г. до 08.02.2018г.;1018.73лв.-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г.,862.00лв.-обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, със законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението -31.10.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед № 8206/01.11.2018г.за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 16467/2018г.ВРС, на основание чл.415,ал.1 ГПК, вр. чл.128 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ, и на основание чл.78, ал.1 и ал.6 ГПК са присъдени съдебни разноски.. 

            Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано. От събраните в първоинстанционно производство данни се  установява, че в периода от декември 2016г. до юли 2017г., на ищеца са изплатени общи 4629.08лв. Сумата е получена в патримониума на Р.Д. без правно основание и с нея той неоснователно се е обогатил. Поради това счита , че с посочената сума следва да се извърши прихващане по направеното от ответника възражение. По изложените съображения поддържа искане за отмяна на решението изцяло като неправилно и необоснова.

            Въззиваемата страна- Р.Д.Д., чрез адвокат Д.А.     изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по направените възражения срещу решението. Твърдението за получена сума от ищеца в размер на 4629.08лв. счита за недоказано от ответника  по отношение на конкретни дати, размер и начин на предаването им, а възражението за прихващане- за неоснователно, на основание чл.272 от КТ. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Съдът,съобразно становищата на страните и доказателствата към делото,

 

преценявани при условията на чл. 269 ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , констатира :

      Решението е валидно и допустимо.

      Постановено е по предявени кумулативно съединени искове:

      1/ на основание чл.128 КТ за  незплатено трудово възнаграждение за периода 11.10.2016г.-08.02.2018г., в размер на 13792лв, уточени по период и разме с молба вх.№ 11304/ 13.02.2019г.

      2/ на основание чл.221,ал.1 КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017г., в размер на 689.60лв.;

      3/ на основание чл.224, ал.1 КТ, обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, в размер на 862лв.          

 със законната лихва върху вземанията от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.10.2018г., до окончателното изплащане.

      Ищецът твърди, че изискуемостта на трудовото възнаграждение и обезщетенията по КТ е настъпила към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника- 08.02.2018г. До датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК ответникът не е изпълни доброволно. 

      Ответникът – СНЦ“ ФУТБОЛЕН КЛУБ СПАРТАК  1918“, с писмен отговор оспорва исковите претенции. Не оспорва наличието на валидно трудово правоотношение , възникнало с ищеца по трудово договор № 010/ 11.10.2016г., прекратен със заповед № 001/ 08.02.2018г.

      Противопоставя следните възражения :

      Върху  брутното трудово възнаграждение на ищеца са начислени и внесени за процесния период : -данък по ЗДДФЛ в размер на 13184лв., и осигуровки по ДОО- 1326.49лв. и ЗО- 420.26лв., общо в размер на 3057.59лв.,  които следва да се приспаднат по направеното от ответника възражение за прихващане.

      Твърди, че неоснователно се претендират ТВ за октомври 2016г.- 603.40лв. и ноември 2016г.-862лв. По ведомост ищецът е получил нетно ТВ за октомври – 482.66лв. и нетно ТВ за ноември -675.73лв. срещу подпис.

      Твърди, че през периода  01.01.- 31.12.2017г. Сдружението е изплащало на всички сужители суми, посочени като общ размер, които съпоставени с разчетно платежната ведомост на ищеца Р.Д. показват плащания за  декември 2016г.-675.73лв., януари 2017г.- 672.31лв., февруари 2017г.- 672.31лв., март 2017г.- 672.31лв., април 2017г.-672.31лв. По отношение на изплатените суми за   май, юни и юли 2017г. общата сума по аналитичен регистър е разделена на броя на служителите, при което средно аритметично на ищеца са заплатени за май 2017г.- 388.59лв., юни 2017г.- 370.47лв., юли 2017- 5005лв. Общо заплатени в полза на Р.Д. за процесния период са 4629.08лв., с които той неоснователно се е обогатил. На основание чл.103, ал.2 от ЗЗД е направено искане за прихващане на получената при начална липса на основание сума с претендираната за неизплатено трудово възнаграждение за същия период,  на основание чл.128 от КТ.

            По отношение на претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск  в размер на 20 дни за 2017г., на основание чл.224, ал.1 КТ счита иска за неоснователен, без да излага конкретни  съображения.

            Оспорва като неоснователна дължимостта на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ. Позовавасе на обстоятелството, че ищецът не разполага с необходимата квалификация за длъжоността „ треньор“ и не е изпълнявал тази длъжност.

            Релевантни факти и обстоятелства:

            От ответника са представени в заверени за вярност копия на разчетно-платежна ведомост за разглеждания период / с.24-40/. Върху брутното трудово възнаграждение са начислявани удръжки – за данък, ДОО и ЗО.  За м.октомври и ноември 2016г. работодателят е начислил и изплатил  трудово възнаграждение в нетен размер, съответно 482.66лв. и 675.73лв. Срещу начислени суми по ведомост за останалите периоди от м.декември 2016г. до февруари 2018г.включително, няма положен подпис от Р.Д..

       Според заключението   на съдебно- счетоводната експертиза, размерът на брутното трудово възнаграждение / БТ/В / на ищеца за периода октомври 2016г.-февруари 2018г., е 12974лв., а след приспадане на задължителните удръжник в размер на 10187.23лв. НТВ / справка 1/. Според  счетоводната  документация на Сдружението- аналитичен регистър, сметка 421/1 „Персонал“ за периода от м.10.2016г. до 01.03.2018г., съпоставена с рекапитулацията за всеки отчетен / месечен/ период за общия размер на дължимите нетни възнаграждения, е налице пълна идентичност по размер на изплатените заплати осчетоводени по с/ка 421/1 „ персонал „ по аналитичен регистър.

      В заключение на установеното от вещото лице е направено заключение за размерът на неизплатеното трудово възнаграждение / непогасен остатък/ от 11.10.2016г. до 08.02.2018г., съответно БТВ  11816.10лв. и НТВ- 9028.84лв. Дължимите осигурителни вноски и ДОД за процесния период , подадени с декларация обр.6 в ТД на НАП  Варна, посочени в справка 3, са окончателно изплатени  на 19.04.2018г.

       Размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск е изчислен на база БТВ за м.01.2018г./ 26 р.д./ по ведомост за м.02.2018г. ,  и възлиза на 1018.73лв.

      Обезщетението за  прекратяване на трудовия договор без предизвестие е изчислено по ведомост за м.02.2018г. , в  размер на БТВ -862.00лв.

      По основателността на исковите претенции :

      1/ Искът за неизплатено трудово възнаграждение е доказан по основание и до размер на НТВ- 9028.84лв. Поддържа се от ищеца в същия размер съобразно допуснатото изменение по реда на чл.214 ГПК, с прекратително определение за разликата над 9028лв. до общо претендираните 13 792.00лв.

      Предпоставките за прихващане съобразно чл.103, ал.1 и 2  ЗЗД включват наличието на две насрещни задължения между страните, независимо от основанието на дълга. Налице е идентичност на субектите по правоотношението относно вземането за неизплатено трудово възнаграждение и правоотношението относно връщане на получена без основание сума, които са страни в трудово правоотношение за разглеждания период.

      Доколкото ответникът не е провел пълно и главно доказване на евентуалното си вземане към ищеца и  не е установил дали разпределените по аналитична ведомост суми са допълнителни плащания към трудовото възнаграждение, в каквато насока са изложени съображения, или са разпределяни и осчетоводявани на друго правно основание, възражението за прихващане е неоснователрно

      2/ Искът с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ е основателен и доказан в посочения размер.

      Ищецът е назначен по безсрочен ТД № 010/ 11.10.2016г., прекратен  на основание чл. 327,ал.1, т. 2 от КТ със заповед № 001/ 08.02.2018г. В посочената хипотеза на прекратяване на трудово правоотношение по искане на работника / служителя, работодателят дължи обезщетение за незпазен срок на предизвестие съгласно чл. 221  КТ. Правото на обезщетение следва ex lege от приложението на чл. 327, ал.1, т. 2 и  не е обвързано от установяването на други факти и обстоятелства по делото.

      При определяне размера на обезщетение районният съд е ползвал заключението на ССЕ, прието без възражения от страните. решението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

      3/ Искът за обезщетение за неползван платен годищен отпуск за 2017г. е основателен и доказан.

      На основание чл.78, ал. 3 ГПК  следва да се уважи искането за разноски, направено от въззиваемата страна и поддържано с представен списък по чл.80 от ГПК в размер на заплатено адвокатско възнаграждение от 1100лв.  

            На основание чл.271  и чл. 280, ал. 2  ГПК , съдът

 

Р      Е      Ш       И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 4806/  08.11.2019г. по гр.д.№ 865/ 2019г. на Районен съд-Варна.

            ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел“ Футболен клуб Спартак 2018г.„ , ЕИК *********, да заплати на Р.Д.Д., ЕГН- **********, сумата 1100 лв./ хиляда и сто лева/- съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

            РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението, по иска с правно основание чл. 128 от КТ. В останалите части не подлежи на касаионно обжалване, на основание чл. 280,ал.3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

                                                                                                  2.