№ 14735
гр. София, 05.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110104884 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД (с настоящо
наименование „Угренова естейт“ ЕООД от 09.05.2022 г.) срещу П. Т. Р. (с
предходна фамилия Г.), уточнена (изменен иск) с молба от 22.05.2023 г. (на
лист 86 от делото), с която са предявени претенции за осъждане на
ответницата да заплати на ищцовото дружество 79,98 лева – неустойка за
прекратяване на договор за мобилни телефонни услуги между ответницата и
„БТК“ ЕАД № 11884968001/01.05.2018 г. за телефон № *********, прекратен
на 10.08.2018 г., като вземането било прехвърлено от първоначалния
кредитор на „С.Г. груп“ ООД на 16.10.2018 г., а от „С.Г. груп“ ООД на ищеца
– на 01.10.2019 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата имала с „БТК“ АД договор
за мобилни услуги за телефон № *********, сключен на 01.05.2018 г. Тъй
като не платила 3 месечни вноски по 26,66 лева, договорът бил прекратен на
10.08.2018г., като ответницата дължала неустойка от 3 месечни такси
съгласно т. 2 от договора. Твърди се, че „БТК“ ЕАД прехвърлило вземането
си на на „С.Г. груп“ ООД на 16.10.2018 г., а от „С.Г. груп“ ООД на ищеца – на
01.10.2019 г., а длъжницата била уведомена за цесията от ищеца като
пълномощник.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – П. Т. Г., с
който предявеният иск се оспорва като нередовен, недопустим и
неоснователен. Твърди се, че не било ясно по коя фактура било вземането.
Твърди се и че не е ясно дали е имало частични плащания. Оспорва се
активната материалноправна легитимация на ищеца като цесионер, като се
1
оспорват подписите под представени в препис договори.
В съдебното заседание ответницата поддържа, че прехвърлянето на
вземането не е доказано по делото, като представя и писмени бележки.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
От извършени по делото справки за адрес и работодател се установява,
че ответницата П. Т. Г. е с настояща фамилия Р..
На лист 24 – 26 от делото е представен договор от 01.05.2018 г.,
сключен между ответницата и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД (с търговско име „Виваком“) за предоставяне на мобилни услуги за
период до 30.04.2020 г. (две години). На последната страница от
споразумението горе е предвидено, че при предсрочното му прекратяване по
вина на абоната, то последният дължи неустойка в размер на до три месечни
такси по договора, които са в размер на 31,99 лева.
Ответницата не е доказала изпълнение на договора.
Съгласно представен на лист 14 – 19 от делото договор за прехвърляне
на вземания от 16.10.2018 г. вземането на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД към ответницата е било прехвърлено на „С.Г. груп“ ООД, за
което е издадено нарочно потвърждение (на лист 20 от делото). Съгласно
представено на лист 11 от делото пълномощно, заверено нотариално на
24.10.2018 г., представляващият цедента е упълномощил „С.Г. груп“ ООД да
съобщи на длъжниците за извършената на 16.10.2018 г. цесия. Съобщение до
ответницата е представено на лист 21 от делото и подписано за
първоначалния кредитор от представител на цесионера по първото
прехвърляне – „С.Г. груп“ ООД.
Съгласно представен на лист 12 – 13 договор от 01.10.2019 г.
цесионерът по първото прехвърляне „С.Г. груп“ ООД е прехвърлил на ищеца
(с тогавашна фирма „ЮБЦ“ ООД) вземания, които е придобил от на
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, които според чл. 1, ал. 1 от
договора са описани в отделно приложение № 1. Това приложение не е
приложено по делото. На лист 9 от делото е приложено извлечение, съставено
от представителя на цесионера и ищец по настоящото дело – управителя Ю.
Ц., че вземането срещу ответницата е част от Приложение № 1. Липсва
представено от предходния кредитор и първи цесионер „С.Г. груп“ ООД
пълномощно, с което се дава право на ищцовото дружество да уведоми
ответницата за извършената цесия от 01.10.2019 г.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие за
длъжника от съобщаването му от първоначалния кредитор, като трайната
съдебна практика приема, че това може да стане и от негов пълномощник.
По делото е установено, че ответницата (най-късно с исковата молба) е
уведомена за прехвърлянето на вземане на „Българска телекомуникационна
2
компания“ ЕАД срещу нея на цесионера „С.Г. груп“ ООД, който не е страна
по делото. Липсва обаче каквото и да е категорично изявление на последното
дружество, че вземането е прехвърлено на ищеца по делото (представеното
„измвлечение“ е съставено от представител на ищеца, който съставя документ
в своя собствена изгода), или че последният може да уведоми ответницата за
това.
При това положение, дори вземане срещу ответницата да е
съществувало, не е доказано по делото същото да е надлежно прехвърлено на
ищеца, нито пък това прехвърляне е съобщено от легитимирания до момента
кредитор – „С.Г. груп“ ООД, от органен представител или пълномощник, на
ответницата.
Следователно ищцовото дружество няма установено вземане срещу
ответницата и искът следва да се отхвърли.
Относно разноските: дължат се на ответницата, но тя не е доказала
такива по делото, поради което не се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Угренова естейт“ ЕООД (предишна
фирма – „ЮБЦ“ ООД), с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул.
„България“, № 81, вх. В, ет. 8, иск за осъждане на П. Т. Р. , с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, да плати на
дружеството 79,98 лева (седемдесет и девет лева и 98 ст.) – неустойка за
прекратяване на договор за мобилни телефонни услуги между ответницата и
„БТК“ ЕАД № 11884968001/01.05.2018 г. за телефон № *********, прекратен
на 10.08.2018 г., като вземането било прехвърлено от първоначалния
кредитор на „С.Г. груп“ ООД на 16.10.2018 г., а от „С.Г. груп“ ООД на ищеца
– на 01.10.2019 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3