Р Е Ш Е Н И Е
град София, 01.12.2021 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№13339 по
описа за 2019 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №157725 от
03.07.2019г., постановено по гр.дело №23467/2017г. по
описа на СРС, І Г.О., 29-ти
състав, е осъден Г.К.К. да заплати на Г.З.З.
на основание чл.45 ЗЗД сумата
от 4800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от увреждане, причинено на 23.07.2012г. и изразяващо се в избиване на
първи горен десен зъб, разклащането
на втори горен десен и втори
горен ляв зъб, довело до
тяхното изваждане, оток и кръвонасядане на горната устна
и лигавица вляво, ведно със законната
лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над
уважения размер от 4800 лв. до пълния предявен
размер от 12000 лв.. С решението е осъден Г.К.К. да заплати на Г.З.З. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 752 лв., направени по делото разноски.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца - Г.З.З., чрез адв.Н.Д., с която се обжалва първоинстанционното
съдебно решение в частта, в която е отхвърлен
предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 4800 лв. до пълния предявен
размер от 12000 лв., ведно
със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането
- 23.07.2012г. до окончателното й заплащане. Инвокирани са доводи за необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част. Поддържа
се, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е
намален и несъответства на критерия за справедливост, установен в нормата на
чл.52 от ЗЗД. В случая първостепенният съд не се е съобразил с вида и степента
на причинените телесни увреждания на ищеца, претърпените от него болки и
страдания и продължителността на възстановителния период, както и не е отчетено
състоянието на ищеца вследствие на настъпилото увреждане, което е довело до
изживяване на психически стрес, страх, емоционална нестабилност, изпитване на
безпокойство, унижение на достойнството му и уронване на доброто му име сред
близки и съседи, на които е станало достояние нанесения му побой от ответника.
В тази връзка се поддържа, че справедливият размер на обезщетението за репариране
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен в размер на 12000
лв., каквато е цената на заявената искова претенция. Поддържа се, че неправилно
и в противоречие на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е
приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД като е определил процент съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20%,
вследствие на което е намалил размера на обезщетението за причинени неимуществени
вреди. Излага се, че в хода на производството ответникът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване противоправни и
виновни действия или бездействия на ищеца, които да са допринесли за настъпването
на вредоносния резултат. Поддържа се, че неправилно не са кредитирани
показанията на разпитаните свидетели – М.З. – син на ищеца, и В.З.– съпруга на
ищеца, които са подробни, последователни и непротиворечиви. В тази връзка се
излага, че по делото не е доказано такова конкретно поведение на ищеца, което да се явява пряка и непосредствена
причина за причинените му
вреди, поради което е недоказано наведеното от ответника възражение за съпричиняване. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и
уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата от 7200 лв., представляваща разликата над уважения размер от 4800 лв. до пълния предявен
размер от 12000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 23.07.2012г. до окончателното й заплащане. Претендира присъждане на направените
по делото разноски пред въззивната инстанция. Представя
списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна – ответник - Г.К.К.,
в законоустановения срок не депозира писмен отговор
по подадената въззивна жалба на ищеца. В съдебно заседание чрез процесуален
представител адв.С.С. взема
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба на ищеца. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното
съдебно решение в частта, предмет на обжалване с подадената въззивна жалба на
ищеца.
Постъпила е въззивна жалба от ответника -
Г.К.К., чрез адв.С.С., с която се обжалва първоинстанционното
съдебно решение в частта, в която е уважен
предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата
от 4800 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 23.07.2012г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която са присъдени на ищеца разноски. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност
на съдебното решение в обжалваната част. Твърди се, че по делото не е доказано,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на поведението на
ответника. Поддържа се още, че присъденият в полза на ищеца размер на
обезщетение за неимуществени вреди е завишен, като не е съобразено конкретното
поведение на ищеца, което е допринесло за настъпилия инцидент. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното
съдебно решение в обжалваната част и отхвърли изцяло предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди или евентуално да бъде намален
размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната
инстанция.
Въззиваемата страна – ищец - Г.З.З., депозира писмен отговор, в който взема
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба на ответника. Поддържа
се, че първоинстанционното решение в частта, в която е
уважен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е законосъобразно,
постановено при правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване с
приетите по делото доказателства. Моли съда да постанови съдебен акт, с който
да потвърди първоинстанционното съдебно решение в
частта, предмет на обжалване с подадената въззивна жалба на ответника.
Предявен е от Г.З.З. срещу Г.К.К. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нанесен му от ответника побой на 23.07.2012г..
С оглед
предмета на подадените въззивни жалби от страните на
въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно
решение.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства и правилно са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивните жалби са допустими - подадени са
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението
е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична
основателност на предявения от Г.З.З. срещу Г.К.К. иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищеца от побой на 23.07.2012г., нанесен му от ответника. При
правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради
което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с
неговата правилност. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за частична основателност на предявения иск и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбите
са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивните
жалби доводи, следва да се добави и следното:
Наведените доводи във въззивната жалба
на ответника - Г.К.К. за недоказаност
на елементите от фактически състав
на нормата на чл.45 от ЗЗД са
изцяло неоснователни.
Отговорност за непозволено
увреждане по чл.45 ЗЗД носят физически лица, които са причинили
вреда, чрез свои виновни действия
или бездействия. Тази отговорност се поражда с оглед основното задължение
на всеки да не вреди другиму.
То произтича непосредствено
от закона (чл.45 от ЗЗД). В този
смисъл следва да се приеме,
че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава изискванията на посочената
императивна правна норма, като
при деликтите то се изразява
в накърняване на предписанията
на тази норма да не се вреди другиму.
При неговото неизпълнение
за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
В този смисъл следва да се приеме, че деликтът дефинитивно предполага противоправно
и виновно причиняване на вреди от конкретен извършител, в случая посочения ответник - Г.К.К. в качеството му на физическо лице. Следователно
за да са налице основания
за ангажиране на деликтната
отговорност следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Вината се предполага до
доказване на противното, но всички останали елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност подлежат на доказване
на общо основание.
В разглежданата хипотеза въззивникът-ищец твърди, че е претърпял вреди от действие на ответника, изразяващо се в това, че на 23.07.2012г. му е нанесъл побой, вследствие на който е получил травматични увреждания
– избит му е бил първи горен десен зъб, разклатени са били втори горен десен
и втори горен ляв зъб, които в последствие се е наложило
да бъдат извадени, както и е получил кръвонасядане на лявото слепоочие, кожата и челото вляво, кръвонасядане на лявото ухо,
кръвонасядане и оток на горната устна
вляво, кръвонасядане на гръдния кош
и охлузване на корема вляво. За да е налице отговорност за
вреди от непозволено увреждане е необходимо наличието на
определено действие и на резултат, който се намира в причинна връзка с него.
Необходимо е също така действието да е непозволено, т.е. да е извършено в нарушение на определени норми. Въззивният състав намира, че в конкретния случай противно на поддържаното
във въззивната жалба на ответника по делото е доказано,
че причинените на ищеца травматични увреждания са в резултат на поведението на ответника, който при възникналия между страните инцидент на 23.07.2012г. в град Банкя, ул.“*****, в близост до **СОУ, около 16,30 часа, е ударил с глава лицето на ищеца, при което същият е бил облят с
кръв, а единият му зъб е бил счупен. В тази насока са показанията на всички разпитани
по делото свидетели, които са очевидци на побоя между страните. Следователно се налага единственият правилен извод, че поведението на ответника е противоправно и виновно
/доколкото вината по арг. от
чл.45, ал.2 от ЗЗД
се предполага/, от което като пряка и
непосредствена последица на ищеца са причинени травматични увреждания, подробно
описани в приетото по делото като ноеспорено
заключение на съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. На следващо място
въззивният съд приема за доказани
причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес, отрицателни емоционални
преживявания, които са в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника. Правилно първостепенният съд да обоснове извода за доказаност на неимуществените вреди на ищеца е кредитирал
показанията на разпитаните по делото свидетели М.З. и В.З., които са съответно
син и съпруга на ищеца, и макар преценени при условията на чл.172 от ГПК, не са
противоречиви, взаимно допълващи се и кореспондират на събраните по делото
писмени доказателства, които не са били оспорени по надлежния ред в хода на
съдебното производство.
С оглед на горните
аргументи решаващият състав счита, че правилно и в съответствие със събраните
по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до единствения
законосъобразен извод за доказаност на твърдения в
исковата молба деликт, извършен от
въззивника-ответник, в резултат на който са причинени на ищеца конкретизираните
от него неимуществени вреди, за които следва да бъде
присъдено обезщетение.
Наведените доводи във въззивната жалба
на ищеца - Г.З.З. са изцяло
неоснователни.
В конкретния случай правният
спор между страните
е досежно определеният размер на присъденото обезщетение за причинените на ищеца от процесния деликт неимуществени
вреди, по отношение
на който въззивният съд приема следното:
Наведените оплаквания във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.51,
ал.2 от ЗЗД като е определил процент съпричиняване от
страна на пострадалия в размер на 20%, решаващият
състав намира за неоснователни.
В настоящия случай ответникът е
направил своевременно възражение за съпричиняване на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, което въззивният съд намира за доказано. Намаляването на обезщетението за
вреди от деликт на основание чл.51,
ал.2 ЗЗД е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и причинените вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки
с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен
за съпричиняването и за прилагането
на чл.51,
ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който
не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като
неблагоприятен резултат. Следователно
следва да се приеме, че не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде
определено като съпричиняване на вреда по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредба
на чл.51,
ал.2 от ЗЗД. Принос по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването
по чл.51,
ал.2 от ЗЗД има обективен
характер и това изрично е посочено в Постановление №17/1963г..
В конкретния
случай от показанията на св.К.К., син на ответника, и св.К.В., първа братовчедка на ответника, се установява, че при възникналия между страните инцидент на 23.07.2012г. ищецът е имал агресивно поведение, същият е ударил с юмрук ответника
в лицето, което е предизвикало ответника да го удари с глава в лицето. Показанията на тези свидетели, преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът намира, че правилно са кредитирани от първостепенния съд доколкото
са дадени в резултат на техни преки и непосредствени впечатления от настъпилия
побой между страните, същите са били очевидци на процесния
инцидент, както и кореспондират на събрани по делото писмени доказателства –
съдебно-медицинско удостоверение
№247/24.07.2012г. от извършен
преглед на ответника - Г.К.К., при който са били установени
охлузване и оток по кожата на
горната устна вляво, разкъсно-контузна рана с кръвонасядане и оток по лигавичната
й повърхност на същото ниво, кръвонасядане
и лек оток на палеца на
дясната ръка, кръвонасядане на дясното бедро, които се дължат
на действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени
по време и начин, както съобщава
пострадалият. Разпитаният по делото свидетел М.З., син на ищеца,
макар и очевидец на процесния деликт,
заявява пред съда, че не е видял кой от страните е нанесъл първия удар. Относно
показанията на свидетелката В.З., съпруга на ищеца, в частта, в която заявява,
че ответникът е нанесъл първия удар на ищеца с глава в лицето му, въззивният
съд не кредитира, тъй като са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани
по делото доказателства. Следователно от анализа на показанията на разпитаните
по делото свидетели се налага извода, че агресивното поведение на ищеца, проявено спрямо ответника, се намира
в причинна връзка с настъпилото сбиване между тях, което
от своя страна
обосновава извод за принос от
страна на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Преценявайки обстоятелствата,
при които са настъпили вредите
- поведението на ищеца и това на
ответника, настоящият състав приема, че е налице съпричиняване
от страна на ищеца в размер
на 20 %, съставляващо основание за намаляване
отговорността на ответника, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено при определяне размера на претендираното
от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди.
На следващо място наведените оплаквания във
въззивната жалба на ищеца, че определеният размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на принципа на справедливост, уреден в
нормата на чл.52 от ЗЗД, решаващият състав намира
за неоснователни.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано от първостепенния
съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на
съдебното производство, се установява по категоричен начин причинените на ищеца
травматични увреждания в резултат на процесния деликт. Относно установяване на претърпяните
от ищеца болки и страдания следва да се вземат предвид и показанията на
разпитаните по делото свидетели М.З. и В.З., които са съответно син и съпруга
на ищеца, които имат преки и непосредствени впечатления за здравословното състояние
на ищеца непосредствено след процесния деликт и не са противоречиви, а напротив - кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства. Настоящият въззивен състав счита,
че при определяне на размера на обезщетението за претърпените
от ищеца неимуществени
вреди следва да се
съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Следва да се вземат предвид вида и характера на уврежданията в личностната
сфера на ищеца, неговата възраст – 43г., към
датата на процесния деликт,
както и продължителността на възстановителния период, през който е търпял болки и страдания. Наред с това, съдът взема
под внимание характера и последиците от проведеното на ищеца лечението – наложило се е да постъпи в болница, проведена е била хирургична интервенция, при която се е наложило да му бъдат извадени разклатените втори горни зъби в дясно и ляво. Оздравителният период на мекотъканните
увреждания /разкъсно-контузна рана, оток, кръвонасядания и охлузвания/ е в рамките на 10-15 дни, като
първите часове и дни след травмата болките и страданията са били с по-силно
изявен интензитет, но същите са напълно отстраними –
в тази насока са констатациите на вещото лице д-р Д.М., изготвил приетото по
делото заключение на съдебно-медицинска експертиза. При определяне на размера
на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид и негативният ефект, който е оказал настъпилия деликт върху психическото състояние на ищеца - изживял е силен постравматичен стрес
и емоционален дискомфорт, свързани със спомена
за инцидента, които от показанията
на разпитаните свидетели се установява, че са повлияли сериозно
и продължително време психиката му. На следващо място не може да бъде
споделен доводът на въззивника-ищец, че същият не се е възстановил напълно от
получените травматични увреждания. Напротив – вещото лице, изготвило заключение
на съдебно-медицинска експертиза е посочил, че ищецът напълно се е възстановил
от получените травми. По делото няма събрани доказателства, че в резултат на
получените травматични увреждания са настъпили усложнения и/или са налице остатъчни последици за здравето му, както и липсват данни
за настъпването на специфични и трайни тежки последици
върху социалните контакти, семейния и професионален живот на ищеца, както
и липсват данни за неблагоприятни бъдещи прояви в психическото му състояние. На следващо място въззивният съд намира, че по делото е останало недоказано
твърдението на ищеца, че в резултат на противоправното
поведение на ответника е накърнено неговото достойнство и е уронено името му
сред съседи и близки, в която насока няма събрани доказателства. При
съобразяване с изброените по-горе фактори и с оглед обществения критерий за справедливост и съдебната
практика, настоящият
състав счита, че сумата от 6000.00 лв. представлява справедливо обезщетение, с
което се репарират в относително пълен размер причинените на ищеца неимуществени вреди.
В процесната
хипотеза и по изложените по-горе мотиви е доказан приноса от страна на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД за настъпването на вредоносния
резултат като наличието на съпричиняване е определено
на 20 %. Следователно определеният размер на обезщетението за
причинени на ищеца неимуществени вреди следва да се редуцира с 20 %, т.е.
присъденият с обжалваното решение размер на обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди в резултат на процесния деликт от 4800 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 23.07.2012г. до окончателното й изплащане,
се явява правилен и законосъобразен. В същия смисъл са изложените мотиви и от
първоинстанционния съд, които са правилни и съответстват на събраните по делото
доказателства. Причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на процесния деликт са тези, които
са подробно описани в обжалваното решение и които са взети предвид от съда при
определяне на размера на присъденото обезщетение.
По изложените съображения и
поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебният акт, с който е уважен предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 4800 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 23.07.2012г. до окончателното й изплащане, и
респективно отхвърлен за разликата над сумата от 4800 лв. до пълния предявен размер от 12000 лв., в т.ч. и в частта за
разноските, изчислени съобразно изхода на спора, като правилен и законосъобразен,
следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция – подадените въззивни жалби са
неоснователни, страните нямат право да претендират присъждане на разноски и
сторените от тях разноски следва да останат в тежест на всяка от тях така като
са направени.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №157725 от
03.07.2019г., постановено по гр.дело №23467/2017г. по описа на
СРС, І Г.О., 29-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./