№ 103
гр. С., 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20241800900005 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и по чл. 429,
ал.3 КЗ.
Ищецът И. Д. Т., с ЕГН**********, с адрес: гр. Д.Б., ул. „Б.“№47, чрез
пълномощниците си - адвокат Н. Д. от АК – Ш., адвокат Ж. В. Т. от КАК и адвокат Г. Г. Р. от
САК със съдебен адрес гр. С., пл. „П.“ №2, четвърти полуетаж, офис 4, като баща и
наследник на Д. И.в Т., е предявил осъдителни искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от
КЗ срещу „З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК***********, за заплащане на обезщетение в размер на 150
000 лева, представляващи ½ ид. част от дължащото се обезщетение за търпените от
наследодателя му Д. И.в Т. за периода от 03.07.2023г. – датата, на която са получени
телесните увреждания до 21.07.2023г. – датата на настъпване на смъртта му /вж. уточн. молба вх.
№598/19.01.2024г. – л.107 от делото/, неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат
на осъществило се на 03.07.2023г. ПТП, около 10.50 часа при 99 км. 40,000 в близост до
моста на река Д., общ. П. по вина на водача на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „330ХД“
с рег. №СО8795СР – Б. К.Ч., с ЕГН**********, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, с начална дата на покритие
30.06.2023г. и крайна дата на покритие 29.06.2024г., ведно със законната лихва върху сумата,
от 18.07.2023 - датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2023г., около 10.00 часа в РУ на МВР – П. е
бил получен сигнал за настъпило ПТП, при 99 км 40,000 в близост до моста на река Д., общ.
П., възникнало при дъждовно време и мокра асфалтова настилка, реализирано по вина на
водача на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „330ХД“ с рег. №СО8795СР – Б. К.Ч., с
1
ЕГН**********, който поради двиЖ.е с несъобразена с пътните условия скорост, загубил
управлението над него, навлязъл в лентата за насрещно двиЖ.е и се блъснал челно в
движещия се в тази лента т.а. марка „Нисан“, модел „Навара“, с рег. №СВ2756КР,
управляван от Х.Я.Я., ЕГН **********.
В пряка причинно-следствена връзка с така описаното застрахователно събитие били
причинени тежки телесни увреждания на Д. И.в Т., пътник в лек автомобил, марка „БМВ“,
модел „330ХД“ с рег. №СО8795СР, син на ищеца, в резултат на които търпял
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, и поради които в
последствие настъпил и леталния изход за Д. И.в Т. на 21.07.2023г.
Сочи се още в исковата молба, че във връзка с възникналото ПТП било образувано
досъдебно производство по описа на Районно управление - П., наблюдавано от ТО – Царево
при РП – Б., по което обаче на ищеца не бил предоставен достъп до материалите по него,
както и информация за неговия номер, както и за номера на прокурорската преписка, нито
за това на какъв етап е същото.
Ищецът излага още, че видно от данните на Информационния център към
Гаранционен фонд, оповестени на интернет страницата на фонда, към датата на ПТП по
отношение на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „330ХД“ с рег. №СО8795СР, управляван
от Б. К.Ч., е била налице застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, с начална дата на покритие 30.06.2023г. и крайна дата на покритие
29.06.2024г.
Ищецът твърди, че в качеството му на баща и законен представител на Д. И.в Т.
депозирал писмена застрахователна претенция, ведно с всички необходими документи, пред
„З.К. „Л.И.“ АД, получена от ответника на 18.07.2023 г., но тъй като същият не се е
произнесъл в срока по чл.108 КЗ, счита, че е налице неправилен и неоснователен отказ на
застрахователя да разгледа претенцията по същество и да определи застрахователно
обезщетение.
Твърди се в исковата молба, че тъй като ответникът в разрез с приложимия закон е
отказал да разгледа претенцията по същество и да определи застрахователно обезщетение на
увреденото лице, дължи на основание чл.429, ал.3 от КЗ, законната лихва върху главницата
на претендираното обезщетение за неимуществени и от датата на депозиране на
извънсъдебните претенции 18.07.2023г. до окончателното й изплащане.
Ищецът И. Д. Т. твърди, че наследодателят му Д. И.в Т. като пряка причинно –
следствена връзка с процесното ПТП, е търпял неимуществени вреди – болки и страдания в
продълЖ.е на 18 дни, което го мотивирало да потърси защита на интересите му, като негов
законен наследник и баща чрез настоящата искова молба.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди във връзка с претърпените от
сина му Д. И.в Т. телесни повреди причинени при процесното ПТП на 03.07.2023г., ищецът
заявява, че претендира следното:
Ищецът твърди, че синът му Д. И.в Т. е пострадал в качеството му на пътник в
2
процесното МПС, управлявано от Б. Ч. и получил множество тежки телесни повреди в
различни части на тялото, в резултат на което е изпаднал в коматозно състояние и приет за
лечение в УМБАЛ Б. АД – ИЗ №12858.
Сочи, че съгласно етапна епикриза от 11.07.2023г., синът му Д. И.в Т. е постъпил в
лечебното заведение на 03.07.2023г. с диагноза: Черепно- мозъчна травма. Контузио
капитис. Контузио церебри. Хеморагия в базални ганглии в ляво. Фрактура на мандибула в
ляво. Контузио торацис. Фрактура на телата на Th 6,7,8,9. Парциален пневмоторакс.
В епикризата било посочено следното обективно състояние при постъпването на
пострадалия: Момче на видима възраст отговаряща на действителната, в тежко общо
състояние. Кома, ГКС - 6-7т. Зеници - еднакви, тесни, със запазена реак. на светлина.
Спретнат поглед в ляво. Орофаринкс - обилно количество кръв. Фрактура на лява
мандибула. Двустранно грубо везикуларно дишане, интубиран, на ИБВ – ИППВ режим, ДО -
бмл/кг, Крайници -движи спонтанно и при болков стимул. Отток и охлузване на лява
лакетна става. Множество охлузвания по тялото. Извършени множество изследвания. При
извършените консултативни прегледи било установено следното:
Гръден хирург - 03.07.2023г. доц. С. - Касае се за пациент от ОАРИЛ след ПТП в
крайно тежко общо състояние. На ИБВ. От апаратните изследвания малък пристене
пневмоторакс вдясно паравертебрално. Фрактури на прешленните тела - Th6,7,8.
Неврохирург - 03.07.2023г. д-р Тодоров - Касае се за пациент, хоспитализиран в ОДИЛ в кома
след ПТП. От проведен КАТ на гл. мозък - фрактура на лява мандибула; малка по обем
хеморагичиа зона на на ватои soncaspai ниво базалии ганглии в ляво. За КАТ на торакален
отдел с реконструкции с оглед оперативна интервенция на фрактурираните Ст- данни за
малка хеморапин, данни за фрактура на малък пристенен пневмоторакс вдясно, данни за
фрактура на долна челюст. Подлежи на метална остеосинтеза след стабилизиране на
състоянието. КАТ - данни за фрактура на мандибула, хематом в областта на базалии ганглии,
фрактури на телата скоом а столаха с размери 2386 на тора кални прешлени 6,7,8, пристенен
пневмоторакс. Об.: интубирано, седирано, хемодинамично стабилен, темп. 36.7гр
С неврохирург 04.07.2023г. д-р Ш. - Касае се момче в КТ данни за фрактура на Тх
6,7,8 9. Предлагам оперативно лечение- траследикулана стабилизация, след овладяване на
мозъчната симптоматика.
Ортопед 07.07.2023г. д-р З. - Оформена кожна некроза в областта на ляв лакът
дорзално с размери около 15x15 см. Направена стерилна превръзка. Смяна на превръзка през
3-4дни. Ход на заболяването: Касае се за пациент, пострадал при ПТТП. Постъпва в ОДИЛ
през Ш.З. в кома, наложило включването му на ИБВ с продължителна аналгоседация и
релаксация. По време на пролежаването в отделението са проведени необходимите образни
и лабораторни изследвания с цел уточняване на състоянието, с последващи консултации.
Назначена активна реанимационна терапия. Антибиотична терапия, събразена с МБ
резултати. Проконтролиран статус от УНГ, педиатор и неврохирург след проведени
контролни образни изследвания. При уточняване и стабилизиране на състоянието,
пациентът бе преминат през облекчаващи режими на вентилация, екстубиран и проведена
3
конвенционална кислородотералия с нисък дебит. С оглед продължаване на лечението,
пациентът се превежда в НХО на 11.07.23г. КТ на гръден кош №355/08.07.2023r.ManKH
плеврални изливи двустранно с приблизително количество - 120мл в дясно и 70мл в ляво. В
НХО състоянието му остава такова- без съществена промяна до 15.07.2023г., когато
състоянието се влошава с тежки количествени нарушения на съзнанието - кома. След
проведен консулт с интензивист се превежда в ОАИЛ. Интубиран и отново поставен на
изкуствена белодробна вентилация. Започната терапия за стабилизиране на състоянието. На
проведената КТ на главен мозък по спешност се установява разширяване на хеморагичното
огнище в главен мозък с МАСС ефект и пробив във вентрикулите. Предприема се
оперативна интервенция по спешност с много висок риск. След нея остава в ОАИЛ в крайно
тежко състояние, на апаратна вентилация. Въпреки оперативната интервенция и лечението,
тежките неврологични увреждания остават без промяна. Соматичното състояние на
пациента първоначално е стабилизирано до 17.07.2023г, когато се манифестира
хемодинамична нестабилност, налагаща хемодинамична подкрепа. Въпреки нея
хемодинамиката остава нестабилна до 21.07.2023г., когато на фона на хемодинамична
подкрепа настъпва хемодинамичен срив. Въпреки своевременно започната
кардиопулмонална ресусцитация в пълен обем не се възстанови спонтанна циркулация и се
обяви Exitus letalis в 05,16ч. на 21.07.2023г. Настъпили усложнения: Мозъчен отток. Кома.
Ритъмни и проводни нарушения.
Ищецът И. Д. Т. твърди, че случилото се силно е засегнало психическото и
емоционално здраве на сина му Д. Т.. Освен физическите болки и страдания на Д. била
нанесена и психологическа травма. Твърди, че синът му е прекарал последните 18 дни от
живота си в адски болки и мъки, страх, ужас и постоянна мисъл за смъртта и дали ще успее
да остане жив и отново да бъде заедно със семейството си.
Моли при определяне размера на дължимото обезщетение на пострадалия съда да
вземе предвид и финансовата обстановка в страната през последните години.
Ищецът счита, че обезщетението, което застрахователят дължи за компенсиране на
вредите, които пострадалият Д. Т. е претърпял е в размер на 300 000 лева, като с искова
молба претендира 150 000 лева, представляващи 1/2 идеална част от наследеното
обезщетение за неимуществени вреди.
С исковата молба са представени писмени доказателства, в заверен препис и под опис
съдържащ се в и.м.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „З.К.
„Л.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор чрез
пълномощника си юрк. М. В., с който оспорва предявените искове изцяло по основание и
размер.
Оспорва всички твърдения, наведени от ищеца в исковата молба по основанието на
съдебно предявената претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Не оспорва твърденията на ищеца, че във връзка с процесното ПТП, настъпило на
4
03.07.2023г., е била подадена застрахователна претенция на основание чл. 380 от Кодекса за
застраховането, заведена с Вх. №7013/18.07.2023г. при ответника, заявена от името на Д.
И.в Т., чрез И. Д. Т. - негов временен настойник съгласно Удостоверение от 07.07.2023г. на
Община Д.Б..
Ответникът твърди, че в заявлението е било посочено, че се претенцията се предявява
от името на Д. Т. - пострадал при ПТП от 03.07.2023г., който в резултат от получените
множество тежки телесни повреди в различни части на тялото е изпаднал в коматозно
състояние.
Твърди, че представените документи към заявлението не установявали в пълнота
обстоятелствата при които е настъпило ПТП и неговия механизъм, поради липсата на
протокол за оглед на местопроизшествие и/или АТЕ, поради което от застрахователя са били
изискани от заявителя на претенцията да представи такива, но и до момента не били
предоставени по застрахователната преписка. Не била посочена в писмената
застрахователна претенция и банкова сметка на заявителя, по която да бъде изплатено
претендираното обезщетение.
Ответникът счита несъстоятелно твърдението на ищеца, че в разрез с приложимия
закон е отказал да разгледа претенциите по същество и че е налице конклудентен отказ.
Твърди, че е изпълнил всички вменени му от закона задълЖ.я, в обема, който е бил
възможен и предвид представените със заявлението писмени документи.
На самостоятелно основание ответникът оспорва материалноправната легитимация
на ищеца И. Т. за предявяване на искова претенция като наследник по закон на Д. Т..
Сочи, че съдебната практика е непротиворечива относно това, че иска за
обезщетяване на неимуществени вреди е личен и в случай, че носителят на вземането за
обезщетение почине, преди да е предявил иска си, неговите наследници не могат да търсят
обезщетение по съдебен ред, тъй като се касае за строго лично право принадлежащо на
пострадалия, който определя въз основа на собствена съзнателна преценка обема на
търпените нематериални вреди и заместващата компенсация.
Ответникът „З.К. „Л.И.“ АД счита, че тъй като съгласно чл.125 ГПК, искът се счита
предявен от с постъпването на исковата молба в съда, то това е момента, в който
пострадалият може да бъде заместен в процеса от наследниците му в качеството на
процесуални правоприемници.
Твърди, че в конкретния случай, пострадалия не е обективирал съзнателна лична
преценка относно неимуществените вреди и за упражняване на личното си право на
обезщетение, поради което не са налице предпоставките от задължителната практика на
Върховен касационен съд, въз основа на които да се приеме, че е налице упражнено от него
право на обезщетение, което се наследява от наследниците му и поради отказ на
застрахователя те да могат да го предявят като иск.
С оглед на горното и данните от писмените документи, представени с исковата
молба, ответникът оспорва следните фактическите твърдения наведени от ищеца с исковата
5
молба:
Относно механизма на процесното ПТП - че произшествието е настъпило в близост
до моста на река Д., общ. П., както и че отговорността за възникването му е на водача на
участник №1, който поради двиЖ.е с несъобразена с пътните условия скорост е загубил
управление на превозното средство и е навлязъл в насрещната пътна лента, от което е
последвал сблъсък с Участник №2.
Оспорва твърденията, че по безспорен начин са доказани противоправността на
действията и виновността на дееца, като несъстоятелни. Оспорва твърденията за
осъществено от водача Ч. виновно противоправно поведение, изразило се в нарушение на
правилата за двиЖ.е по пътищата, установени в чл. 20 от ЗДвП, в причинна връзка с което и
поради загуба на управление на МПС и навлизане в насрещната пътна лента да е
осъществил транспортния инцидент от 03.07.2023г.
Оспорва твърденията, относно търпените неимуществени вреди, техния интензитет и
форма на проявление от лицето Д. И.в Т., явяващ се пътник в лек автомобил марка „БМВ
330 ХД“ с peг. №СО 8795 СР, както и твърдението, че заявените вреди са търпени 18 дни,
във връзка с което за наследника му по закон е възникнало потестативно право да получи
заместващо обезщетение за болки и страдания.
Оспорва твърденията, че заявените неимуществени вреди са настъпили
изключително в причинна връзка от нарушения на правилата за двиЖ.е от водача Ч. при
управление на лек автомобил марка „БМВ 330 ХД“ с peг. №СО 8795 СР.
С отговора ответникът „З.К. „Л.И.“ АД прави възраЖ.е за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Д. Т. като пътник в лек автомобил марка
„БМВ 330 ХД“ с peг. №СО 8795 СР. Твърди, че по време на превоза е пътувал без поставен
обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл. 137 А от ЗДвП, което е станало
причина за възникване на съвкупността от травми и тежестта им, включително на тези,
обусловили настъпването на летален изход. Поддържа, че при използване на предпазния
колан от пострадалия, за него не биха възникнали травми като настъпилите, а значително по-
малко на брой и по-леки като морфология, с реална възможност да бъде избегнат леталния
изход.
На самостоятелно основание, ответникът твърди, че нарушението на чл. 137А ЗДвП
от страна на пострадалия е извършено в условията на неосъществен подходящ родителски
контрол относно поведението на непълнолетния Д. Т. в качеството му на пътник, изразило се
в неупражняване на подходящ контрол относно начина на превоз на пострадалия, което
твърди, че е в причинна връзка със сочения вредоносен резултат.
На следващо място ответникът сочи, че от изложеното в исковата молба не ставало
ясно къде в купето на автомобила се е намирал пострадалия Д. Т., поради липса на
твърдения в исковата молба за това обстоятелство.
В условията на евентуалност, с оглед твърденията на ищеца за механизма на
процесното ПТП прави възраЖ.е за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване
6
на заявените с исковата молба вреди изразяващо се в себепоставяне в риск, поради това, че
въпреки, че е бил годен да възприемане в дълъг период от време, еднозначно и при
обикновено наблюдение характеристиките на управление на автомобила от сочения за
виновен за процесното ПТП водач, в конкретните пътни условия - скорост, нестабилност и
неколкократно поднасяне преди достигане на местопроизшествието е приел да бъде
превозван по този начин, като не е използвал и предпазен колан.
На следващо място в отговора ответникът оспорва предявения иск по чл. 432, ал. 1 от
КЗ за неимуществени вреди, заявен като 1/2 идеална част от наследено обезщетение за
неимуществени вреди, като поддържа, че същия е недължим, прекомерен и заявен в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Счита, че размера на
претендираните суми не отговоря на принципа на справедливост и трайно установената
практика на Върховен касационен съд на Република България.
Ответникът „З.К. „Л.И.“ АД твърди, че в конкретния случай исковата сума освен
недължима е заявена и в колизия с изискването размера на обезщетението да е съответно на
общите и специфични за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, като
отделно твърди, че е завишена и предвид заявените от него възраЖ.я за принос в
изключителна степен на пострадалия за възникването на вреди при осъществяване
механизма на процесното ПТП.
Оспорва изцяло предявения акцесорен иск за присъждане на лихва от 18.07.2023г. -
датата, посочена като дата на уведомяване с извънсъдебната претенция.
Поддържа, че предявения акцесорен иск е изцяло неоснователен, като твърди, че
ответното дружество не е изпаднало в забава на посочената дата и за посочения период, а
отделно от това и поради неоснователност на главния иск, както и поради неизтекъл
рекламационен срок предвид липсата на представени по застрахователната преписка
доказателства, необходими за обосновано решение по произнасяне по заявените искания.
Прави се евентуално възраЖ.е по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, както и се възразява срещу искането за присъждане
на разноски в полза на ищеца.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът И. Д. Т. е депозирал допълнителна искова
молба, с която е оспорил възраЖ.ята на ответника, направени с отговора на исковата молба.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът „З.К. „Л.И.“ АД е представил отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа изцяло първоначалния.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници изх. №447/05.09.2023г.,
издадено от Община - гр. Д.Б. на Д. И.в Т. с ЕГН **********, починал на 21.07.2023 год. е,
7
че ищецът И. Д. Т. е негов баща и наследник.
По делото се разпита свидетеля Г. Е. П..
„Участвал съм в ПТП на 03.07.23г. Возех се отпред в дясно в лек автомобил марка
„БМВ“, модел „330“ управлявано от Б. Ч.. Тръгвахме си от гр.К. към гр. К., в посока гр. Б..
ПТП-то се случи сутринта. Помня как се качваме в колата, слагаме си коланите и тримата,
тръгваме и след това помня как ме питат в линейката дали съм добре. Седях отпред в дясно
в лекия автомобил. И. Т. се намираше отзад в дясно. Всички бяхме с поставени предпазни
колани, включително И. Д. Т.. Когато тръгнахме от гр.К., мисля че валеше. Асфалтовата
настилка беше мокра, когато стана катастрофата. Не помня участъка колко пътни ленти има,
нито помня с какви завои беше. Помня, че се качихме в автомобила, сложихме коланите,
потеглихме нормално и след излизане от гр.П. и гр.К. всичко ми се губи. Не помня
маркировката, броя ленти, не помня други МПС, нито с какво се сблъска автомобилът.
Първият ми спомен, който получих след това беше в линейката как ме питат как съм. След
ПТП-то бях със счупена бедрена кост. Не помня дали имах пораЖ.я в областта на главата. В
медицинското заведение, в което ме откараха лекарите установиха натъртвания по рамото,
по ребрата, счупена бедрена кост, рана на веждата. Не разбрах къде съм се ударил. Останах в
Окръжна болница гр. Б. около 10-12 дни. Изследванията ми установиха счупена бедрена
кост, нисък хемоглобин, след операцията два месеца ми доливаха кръв. Операцията ми беше
направена на бедрената кост, счупване на бедрена кост.
Не наблюдавах през цялото време пътника Д. Т., докато се возех на предната седалка.
Не наблюдавах пътната обстановка, докато се возих в автомобила. Не следях пътната
обстановка, защото си гледах телефона. Не знам колко време е минало от излизането ни от
гр.К. до момента на ПТП-то. Разговарях с пътниците в автомобила, докато пътувахме. Не
помня дали някой от пътниците в автомобила е коментирал пътната обстановка,
инфраструктурата, времето или двиЖ.ето по пътя.
Беше светло, когато стана ПТП-то.“
По делото се прие заключение на съдебна-автотехническа експертиза. От заключението
се установява, че на 03.07.2023г. на път II 99, към 9:50 часа, дневна светлина, нормална
видимост, дъждовно време, прав пътен участък, със скорост около 82 километра в час в
зоната между гр.К. и гр.П., в посока към гр.П. в дясната си лента за двиЖ.е е пътувал лек
автомобил „БМВ” 330ХД с регистрационен номер СО 8795 СР, управляван от Б. К.Ч..
Платното за двиЖ.е към този момент било предназначено за двупосочно двиЖ.е, с по
една пътна лента за всяка посока, отделени една от друга посредством единична бяла
прекъсната линия „М3” и от двете му страни било ограничено от стоманена предпазна
ограда.
Придвижвайки се по гореописания начин, лек автомобил „БМВ”, плавно навлязъл в
лентата за насрещно двиЖ.е и така с челната си част се е ударил в лявата челна и лява
странична част на движещият се в дясната си пътна лента, в противоположна посока лек
автомобил „Нисан Навара”, с регистрационен номер СВ 2756КР, управляван със скорост
около 42 километра в час от Б. Я.Я.. В зоната преди удара за лек автомобил „БМВ” в
протокола за оглед не са описани следи от странично преплъзване или пък ротация. Ударът
за двата автомобила е челен, ексцентричен, по-добре изразен в левите им челни части, при
което автомобилите са започнали едно сложно транслационно двиЖ.е в посока напред, по
8
отношение първоначалната си посока и в същото време – ротационно двиЖ.е около
вертикалните си оси- за лек автомобил „Нисан” в посока обратна на посоката на въртене на
часовниковата стрелка, а за лек автомобил „БМВ” – в посоката на въртене на часовниковата
стрелка. По този начин, лек автомобил „Нисан с дясната си задна част е срещнал дясната за
него стоманена предпазна ограда, деформирал я е и задната ос на автомобила се е
установила върху оградата.
Лек автомобил „БМВ, ротирайки, се е установил в дясната си лента за двиЖ.е в посока
към гр. П. почти перпендикулярно на платното за двиЖ.е, с челната си част върху
разделителната линия, а със задната си част насочена към дясната за него стоманена
предпазна ограда.
Анализът на определения механизъм и цялостните материали по търговското дело
показва, че причината за възникване на ПТП би следвало да се търсят в субективните
действия на водачът на лек автомобил „БМВ” 330ХД с регистрационен номер СО 8795
СР - Б. К.Ч., който в зоната преди удара не е контролирал управлението на автомобила,
следствие на което плавно е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно двиЖ.е.
При извършената справка в програма „Аудатекс”, по номера на рамата на
автомобил „БМВ” - WBAAL91050JS32387, се установи, че същият е произведен пред
2000година в Германия от БМВ и всички седалки са оборудвани фабрично с триточкови
инерционни предпазни колани. Този тип колани се задействат при внезапно възникнали
инерционни сили, предизвикани от челен или ексцентричен удар на автомобила, движещ
се със скорост над 16-20 км/час, дори и при внезапно спиране, при което тялото на
ползващият предпазен колан полита в направление напред. Това предизвиква блокиране на
ключалката на колана и същият не разрешава придвижването на цялото тялото в посока
на инерционните сили, съгласно европейските изисквания на не повече от 125 милиметра,
тъй като материята на колана се леко разтяга. Това действие на колана предпазва тялото от
удар и травматизъм, в арматурно табло, предната седалка, интериора на купето и съседни
пътници, но не предпазва от навлизане в купето на външни предмети и части от
автомобилите, отделили се от тях следствие на удара. Пиковия товар върху тялото е в
началния момент на удара и същият се забавя единствено от разтягането на материята на
колана, както беше описано по-горе.
По делото се прие заключението на съдебно-медицинска експертиза, видно от
заключението на която пострадалият Д. И.в Т. е получил следните травматични увреждания:
Тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, усложнена с
развитието на масивен мозъчен кръвоизлив с пробив във вентрикулната система и разпад на
мозъчното вещество, оток на мозъка.
Счупване на долната челюст вляво.
Гръдна травма, изразяваща се в счупване на 6, 7 и 8-ми гръдни прешлени.
Контузия на белия дроб вляво.
Голяма рана с некроза в областта на левия лакът.
Множествени охлузвания по тялото и охлузване теменно.
Констатираните увреждания са с травматична генеза, като мозъчната травма е
усложнена с развитието на кръвоизлив.
По повод уврежданията и тежкото състояние на пострадалия на същия е била
приложена активна реанимационна терапия, която дава резултат до подобряване на
сътоянието му и привеждането му в НХО. След рязкото влошаване на състоянието по повод
9
развитието на паренхимния мозъчен кръвоизлив е приложена оперативна терапия, като след
това е продължена активната реанимационна такава.
Комплексът от лечебни мероприятия е продължил от 03.07. до 21.07.2023г., когато е
настъпила смъртта.
В история на заболяването е отразен декурзусът по дати с извършеното лечение,
консултации и манипулации на пациента. Оперативната интервенция е с начало и край
отразени в оперативния протокол. Не е възможно в заключението да бъде почасово отразена
всяка една манипулация.
Поради коматозното състояние, в което е бил пострадалият не е изпитвал болки и
страдания. Следва да се има предвид, че през цялото време на лечението му е бил седиран.
Поради тежката черепно-мозъчна травма не е могъл да контролира тазовите
резервоари, поради което е бил катетеризиран. Поставеният уринарен катетър по това време
не му е създавал неудобства и болки, поради състоянието в което се е намирал.
От хигиенна гледна точка, поради невъзможността да контролира тазовите
резервоари със сигурност е бил с памперси без това да му е създавало неудобство.
По време на лечението му са прилагани набор от медикаменти необходими за
активната реанимация, които са изброени подробно в история на заболяването. С оглед
тежкото увредено общо състояние и комата, в която е бил почти през цялото време не е
изпитвал болки и страдания.
Констатираните травматични увреждания-контузията на мозъка, счупването на телата
на 6,7,8 гръдни прешлени и белодробната контузия се дължат на директно ударно
въздействие упражнено в областта на главата и гръдния кош вляво, като преценени в
комплекс уврежданията могат да се получат при удар на главата в тавана на купето при
полоЖ.е, че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан или при преобръщане
през таван и при наличие на поставен такъв.
В такова състояние не може да бъде проведено клинично изследване за алкохолно
опиване. В документацията не е отразено, дали на пострадалия е взета проба кръв за
химическо изследване за алкохол и наркотици.
Водещата причина за смъртта на пострадалия е черепно-мозъчната травма и нейните
усложнения.
При клиничното изследване по време на лечението му в лечебното заведение и при
извършената аутопсия не са констатирани контактни увреждания по тялото на лицето, които
биха се получили от действието на поставен обезопасителен колан.
Комплексът от травматични увреждания е в резултат на ударно въздействие по
надлъжната ос на тялото с контакт в теменната част на главата/при аутопсията е установено
охлузване теменно с дълбочина 6-7мм./при което се е получила мозъчната контузия и
счупването на гръдните прешлени.
С оглед механизма на пътнотранспортното произшествие при евентуално
10
преобръщане през таван на автомобила биха се получили в същия вид констатираните
травматични увреждания довели до смъртта на пострадалия и при наличието на поставен
колан.
Ако не е имало преобръщане през таван този механизъм може да се осъществи само
при липсата на поставен колан.
По делото се изслуша заключението на съдебно-психиатрична експертиза, видно от
която Д. Т. в периода 03.07.2023-11.07.2023г. и 15.07.2023г. до 21.07.2023г. е била тежка
степен на засягане на висшите корови и психични функции при оценка по ГКС -6,7 била е
налице пълна загуба на съзнание, разстройство на мозъчно-паметови и познавателни
способности за усещане, възприятия, представи, без възможност за мислене, налице е била
загуба на волеви двиЖ.я, липса на реакции на външни дразнители, както и не е била налице
съзнателна психична дейност.
В периода 11.07.2023г. до 15.07.2023г. видно от медицинската документация е била
налице промяна на тази степен, преведен в НХО елементарно контактен и адекватен,
изпълнява елементарни команди, запазени рефлекси, стабилна хемодинамика, приема храна
и вода през устата, афебрилен, т.е. през този период Д. И.в Т. е бил в съзнание.
По делото се разпита свидетелката М.А. Т.а, майка на ищеца И. Д. Т. и баба на
пострадалия Д. И.в Т..
„На 3-ти катастрофата се е случила към 09:00 часа. От там са го транспортирали в
УМБАЛ - гр.Б. с четири счупени прешлена, травма на лакътна става, счупено чене и имаше
някакъв удар/травма на главата, защото имаше слоЖ. системи да му слагат лекарства на
главата. Когато се случи ПТП-то синът ми замина светкавично. От болницата са му казали,
че не е възможно да стане, защото е в реанимация и в безсъзнание и са го върнали. Той
ходеше до Б. по три, четири пъти в седмица без да бъде допуснат. На 11-ти ми се обадиха, че
качват детето в друго отделение, след като е дошъл в съзнание и веднага заминахме за
болницата. Качвайки се на съответния етаж се засякохме, него го изкарваха от асансьора, ние
бяхме там. Синът ми се обърна към него и му каза „Митенце“, той ни погледна, обърна си
главата на една страна и започна да плаче. След това останахме в болницата от 11-ти до 15-
ти, на 16-ти се прибрахме, докато не получи кръвоизлив на мозъка. Не се извършиха
никакви операции. Планирахме, след консултация с докторите, да го транспортираме до
гр.С. да се извърши операция на гръбначен стълб, който беше с четири счупени прешлена и
на чене. Травмата на ръката беше много жестока и имаше мнение, че ще трябва да се
присажда. За тези 11 дни от катастрофата до когато отидохме ние в болницата, след като го
качиха доктора казваше, че се опитват да направят всичко. На 19-ти в сряда от болницата
казаха, че можем да го транспортираме до гр.С.. Но после го вкараха в интензивно и ме
уведомиха, че детето е в летаргия. На 11-ти заминах със сина ми и постъпихме и двамата в
болницата, за да можем да се грижим за М.. След като го приеха в отделението детето се
опитваше да говори някакви неща, имаше моменти когато казваше цели изречение,
започнахме да му даваме храна на третия ден със спринцовка, вода започна да пие със
сламка от чаша. Сети се за катастрофата, питаше какво се е случило с момчетата от
катастрофата, беше много буен, искаше да се обръща, да става, което ние не му
позволявахме, защото гръбначния му стълб не беше в състояние да го вдигаме. Грижехме се
11
за него пет дни до момента, в който го вкараха в интензивно. Бяхме допуснати до детето и
бяхме настанени при него, за да се грижим за него. Трябваше да се наблюдава да не се вдига,
да не се обръща, вероятно заради счупената челюст и гръбнака. Понеже докторите
разрешиха да го храня, му пасирах храната в пасатор, който си носех и със спринцовка се
опитвах да му давам храна, но не приемаше много, може би заради системите, а вода му
давах в една чаша, от която пиеше със сламка. Той беше непрекъснато на системи, но не
знам какво му е вливано. Мисля че има някакви документи. Ако съм знаела, че трябва да
запомня нещо бих се помъчила да запомня, но тогава бях изцяло отдадена на детето си. Най-
вероятно е изпитал някакви болки в корема, защото имаше катетър, от който изтичаше кръв.
Най-много го болеше травмата на ръката, защото в лакътна става не е имало нищо, не съм
видяла, но беше превързана. Хващаше се за главата, опитваше се да си вдига ръката и ние
мислехме, че го сърби главата, но явно е имало нещо. За прешлените не мога да кажа дали го
е боляло, но се опитваше да се обръща и със синът ми го държахме да не се движи. Иначе
движеше краката си и другата ръка и се опитваше са говори и да задава въпроси.
Интересното е, че се сети за катастрофата и пита за другите деца, без да му даваме
обяснения. Само ръката му беше бинтована цялата, понеже състоянието на костта беше
много лошо, да не описвам цвета на ръката. Не беше обездвижен, вързан. Той си движеше
краката и другата ръка.
Той не можеше да се обслужва по никакъв начин сам, когато го видях след
катастрофата. Всичко, което трябваше ние го правехме, давахме му вода, храна, той само
лежеше и имаше сила само да се обърне. Като тегло имаше промяна от преди инцидента и
след него, за тези девет дни беше много отслабнал, защото той беше гол до кръста с един
памперс и имах чувството, че сърцето му е отвън, то се виждаше само една кожа и как бие
сърцето, през цялото време беше гол, килограмите му бяха малко. От трети до единадесети
разликата в теглото беше голяма, защото виждах как му бие сърцето все едно е отвън.“
По делото се представи застрахователна полица BG/22/123001946945 за наличие на
задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника З.К. „Л.И.” АД относно
лек автомобил, марка „БМВ“, модел „330ХД“ с рег. №СО8795СР, управляван от Б. К.Ч., към
датата на настъпване на ПТП 03.07.2023г.
Д. И.в Т. е предявил застрахователна претенция на 18.07.2023г., за неимуществени
вреди.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Правното основание на исковете е чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и по
чл.429, ал.3 КЗ.
Съдът намира, че предявения иск е допустим.
Д. И.в Т. е предявил застрахователна претенция на 18.07.223г. пред ответника „З.К.
„Л.И.“ АД. Пострадалият е починал (на 21.07.2023г.) след предявяване на застрахователната
претенция, като исковата молба е предявена от наследника на Д. И.в Т., неговия баща - И. Д.
Т. за ½ ид.ч. от дължимото на Д. И.в Т. обезщетение за неимуществени вреди. Не се спори
между страните, че в тримесечния срок от предявяване на претенцията застрахователят не е
12
заплатил застрахователно обезщетение. Съдът намира, че не са налице процесуални пречки
по чл.498 ал.3 ЗК за предявяване на иска.
Съдът кредитира показанията на свидетелката М.А. Т.а, майка на ищеца И. Д. Т. и на
заключението на съдебно психиатричната експертиза, че пострадалият Д. И.в Т. в периода
11.07.2023г. до 15.07.2023г., преведен в НХО елементарно контактен и адекватен, изпълнява
елементарни команди, запазени рефлекси, стабилна хемодинамика, приема храна и вода
през устата, афебрилен, т.е. през този период Д. И.в Т. е бил в съзнание.
Съдът намира, че тъй като пострадалият Д. И.в Т. приживе е упражнил правото си да
поиска от застрахователя обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
настъпилото на 03.07.2023г. ПТП, предявеният от неговия възходящ наследник И. Д. Т. иск е
допустим.
Видно от събраните доказателства разпита на свидетеля Г. Е. П. и приетата
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 03.07.2023г. на път II 99, към 9:50
часа, дневна светлина, нормална видимост, дъждовно време, прав пътен участък, със скорост
около 82 километра в час в зоната между гр.К. и гр.П., в посока към гр.П. в дясната си лента
за двиЖ.е е пътувал лек автомобил „БМВ” 330ХД с регистрационен номер СО 8795 СР,
управляван от Б. К.Ч..
Платното за двиЖ.е към този момент било предназначено за двупосочно двиЖ.е, с по
една пътна лента за всяка посока, отделени една от друга посредством единична бяла
прекъсната линия „М3” и от двете му страни било ограничено от стоманена предпазна
ограда.
Придвижвайки се по гореописания начин, лек автомобил „БМВ”, плавно навлязъл в
лентата за насрещно двиЖ.е и така с челната си част се е ударил в лявата челна и лява
странична част на движещият се в дясната си пътна лента, в противоположна посока лек
автомобил „Нисан Навара”, с регистрационен номер СВ 2756КР, управляван със скорост
около 42 километра в час от Б. Я.Я.. В зоната преди удара за лек автомобил „БМВ” в
протокола за оглед не са описани следи от странично преплъзване или пък ротация. Ударът
за двата автомобила е челен, ексцентричен, по-добре изразен в левите им челни части, при
което автомобилите са започнали едно сложно транслационно двиЖ.е в посока напред, по
отношение първоначалната си посока и в същото време – ротационно двиЖ.е около
вертикалните си оси- за лек автомобил „Нисан” в посока обратна на посоката на въртене на
часовниковата стрелка, а за лек автомобил „БМВ” – в посоката на въртене на часовниковата
стрелка. По този начин, лек автомобил „Нисан с дясната си задна част е срещнал дясната за
него стоманена предпазна ограда, деформирал я е и задната ос на автомобила се е
установила върху оградата.
Лек автомобил „БМВ, ротирайки, се е установил в дясната си лента за двиЖ.е в посока
към гр. П. почти перпендикулярно на платното за двиЖ.е, с челната си част върху
разделителната линия, а със задната си част насочена към дясната за него стоманена
предпазна ограда.
Анализът на определения механизъм и цялостните материали по търговското дело
показва, че причината за възникване на ПТП би следвало да се търсят в субективните
действия на водача на лек автомобил „БМВ” 330ХД с регистрационен номер СО 8795 СР
- Б. К.Ч., който в зоната преди удара не е контролирал управлението на автомобила,
следствие на което плавно е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно двиЖ.е.
Б. К.Ч., като водач на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „330ХД“ с рег.
№СО8795СР е нарушил ЗДвП:
„Чл. 8. (1) Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя
13
по посока на двиЖ.ето си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е
указано нещо друго.“
„Чл. 15. (1) На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-
вдясно по платното за двиЖ.е, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
използва най-дясната свободна лента.“
„Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на двиЖ.ето да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на двиЖ.ето, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за двиЖ.ето.“
Съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД вината на водача Б. К.Ч., реализирал ПТП се предполага,
като не се доказа обратното -липсата на такава. При ПТП са настъпили описаните в
съдебно-медицинската експертиза увреждания на Д. И.в Т.. По този начин съдът приема за
доказано извършването на деянието от страна на Б. К.Ч., неговата противоправност, вината
на водача за настъпилото ПТП и настъпването на вредоносния резултат-уврежданията на Д.
И.в Т..
По делото се представи застрахователна полица BG/22/123001946945, установяваща
наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника ЗК „Л.И.“
АД за виновния водач Б. К.Ч. на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „330ХД“ с рег.
№СО8795СР, към датата на настъпване на ПТП-03.07.2023г.
По отношение на възраЖ.ето на ответника ЗК „Л.И.“ АД за съпричиняване, и че
ПТП е настъпило по вина на пострадалия Д. И.в Т., съдът намира същото за недоказано.
Видно от изслушаните показания на свидетеля Г. Е. П., които съдът кредитира пострадалият
Т. е бил с поставен предпазен колан, който не е успял да предотврати настъпването на
уврежданията.
Видно от СМЕ Д. И.в Т. е получил следните травматични увреждания:
Тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, усложнена с
развитието на масивен мозъчен кръвоизлив с пробив във вентрикулната система и разпад на
мозъчното вещество, оток на мозъка.
Счупване на долната челюст вляво.
Гръдна травма, изразяваща се в счупване на 6, 7 и 8-ми гръдни прешлени.
Контузия на белия дроб вляво.
Голяма рана с некроза в областта на левия лакът.
Множествени охлузвания по тялото и охлузване теменно.
Констатираните увреждания са с травматична генеза, като мозъчната травма е
усложнена с развитието на кръвоизлив.
14
По повод уврежданията и тежкото състояние на пострадалия на същия е била
приложена активна реанимационна терапия, която дава резултат до подобряване на
състоянието му и привеждането му в НХО. След рязкото влошаване на състоянието по
повод развитието на паренхимния мозъчен кръвоизлив е приложена оперативна терапия,
като след това е продължена активната реанимационна такава.
Комплексът от лечебни мероприятия е продължил от 03.07.2023г. до 21.07.2023г.,
когато е настъпила смъртта.
Поради коматозното състояние, в което е бил пострадалият не е изпитвал болки и
страдания. Следва да се има предвид, че през цялото време на лечението му е бил седиран.
Видно от заключението на съдебно-психиатрична експертиза в периода 11.07.2023г.
до 15.07.2023г. Д. И.в Т. е бил в съзнание.
Към датата на настъпване на ПТП пострадалият Д. И.в Т. е на 17 години.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта. Пострадалият Д. И.в Т. в периода
03.07.2023г.-11.07.2023г. е бил в коматозно състояние и не е изпитвал болки, съобразно
заключението на СМЕ. През периода, в който е бил в съзнание 11.07.2023г. до 15.07.2023г. е
бил седиран, но е изпитвал болки и страдания от тежката черепно-мозъчна травма,
счупената челюст, гръдни травми, левия лакът и др., за продължителността на които
свидетелства и свидетелката М.А. Т.а, чиито показания съдът кредитира.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определен на сумата от 40 000,-лв. Ищецът И. Д. Т. е наследник на Д. И.в Т. с ½ ид.ч.,
чл.6 Закон за наследството. Ето защо искът следва да се уважи за сумата 20 000,-лв. До този
размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер от 150
000,-лв. следва да се отхвърли.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди за забава върху главницата,
съгласно чл. 429, ал.3 КЗ следва да се присъди от 18.07.2023г., когато е предявена
застрахователната претенция.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА ответникът
З.К. „Л.И.” АД следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца И. Д. Т. адв.Г.
Г. Р. разноски по делото по иска за неимуществени вреди 1420,-лв., без ДДС или 1704,-лв. с
ДДС, чл.7 ал.2 т.5 Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, съобразно
уважената част от иска.
На основание чл.78 ал.3 ал.8 ГПК ответникът З.К. „Л.И.” АД има право на разноските
съответно на отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски 1740,-лв.
(1100лв. за експертизи, 100,-лв свидетел, 540,-лв. юрисконсултско възнаграждение, чл.25
ал.2 Наредба за заплащане на правната помощ). Съобразно с отхвърлената част от исковете,
му се дължат 1508,-лв. разноски.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗД „Л.И.” АД
следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от иска, по сметка на съда
дължимата ДТ в размер на 800,-лева (4 % от 20 000,-лева) и 600,-лв. разноски за СМЕ и
САТЕ или общо 1400,-лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
15
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.429, ал.3 КЗ, З.К. „Л.И.” АД, ЕИК*********** и седалище и адрес на управление: гр.С.
бул.“С.ш.“ №67А, да заплати на И. Д. Т., с ЕГН**********, с адрес: гр. Д.Б., ул. „Б.“№47,
сумата 20 000,-лева (двадесет хиляди лева), представляващи ½ (една втора) идеална част от
дължащото се обезщетение за търпените от Д. И.в Т. за периода от 03.07.2023г. – до
21.07.2023г., неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие на ПТП, настъпило на
03.07.2023г., по вина на Б. К.Ч., водач на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „330ХД“ с рег.
№СО8795СР, застрахован при ЗК „Л.И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по застрахователна полица BG/22/123001946945, ведно със законната
лихва върху сумата, от 18.07.2023г., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер в размер на 150 000,-лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА З.К. „Л.И.” АД, ЕИК
*********** и седалище и адрес на управление: гр. С. бул.“С.ш.“ №67А, да заплати на
адв.Г. Г. Р. от САК с адрес гр.С. ул. „П.“ №2 ет.3 сумата от 1704,-лв. с ДДС (хиляда
седемстотин и четири лева), представляващи разноски по делото, съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, И. Д. Т., с ЕГН**********, с адрес: гр. Д.Б.,
ул. „Б.“№47 да заплати на З.К. „Л.И.” АД, ЕИК *********** и седалище и адрес на
управление: гр. С. бул."С.ш." №67А сумата 1508,-лв. (хиляда петстотин и осем лева),
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З.К. „Л.И.” АД, ЕИК *********** и седалище
и адрес на управление: гр. С. бул."С.ш." №67А да заплати по сметка на Софийски окръжен
съд с адрес гр.С. бул. „Витоша“ №2 сумата от 1400,-лв. (хиляда и четиристотин лева),
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
16