Решение по адм. дело №951/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е във връзка с Решение № 4637/07.05.2025 г., постановено по адм. дело № 9174/2024 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с което е отменено Решение № 6110/05.07.2024 г., постановено по адм. дело № 611/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане се констатира, че от „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. *, ап. **, представлявано от управителя Т. К. К., чрез адв. Б., е депозирана жалба против Решение № 2153-15-66/29.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-15-43/02.02.2024 г. на дружеството и са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01488466/21.12.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.

Дружеството-жалбоподател счита, че издаденото решение е незаконосъобразно, поради което настоява за отмяната му. Претендира сторените разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са изложени в депозирано при предходното разглеждане на делото становище, което се поддържа. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съобразно дадените указания в отменителното решение на ВАС, съдът с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, на основание чл. 162 от АПК е указал на осигуреното лице З. Р. Д., че в случай, че обжалваният акт не е благоприятен за нея, има право на самостоятелна жалба, като за целта й е изпратен препис от обжалвания административен акт, ведно със задължителните предписания. Констатира се, че съобщението е редовно връчено на Д. на 12.06.2025 г., като до изтичането на 14-дневния срок за обжалване, няма данни от лицето да е подадена жалба, поради което и с протоколно определение № 5937/30.06.2025 г., постановено по настоящото дело, е оставено без уважение искането на З. Р. Д. за конституирането й като жалбоподател по настоящото дело, което определение се констатира, че не е обжалвано и е влязло в сила.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Със Задължителни предписания № ЗД-1-15-01488466/21.12.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на осигурителя „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД е вменено задължение в срок от 14 работни дни от получаване на предписанията, да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за З. Р. Д., [ЕГН] за периода от 09.12.2022 г. до 08.01.2023 г. с вид осигурен 01, декларация образец № 1. Мотивирано е, че е извършена проверка, приключила с КП на НОИ – Пловдив (Констативен протокол № КП-5-15-01488482/21.12.2023 г.), съгласно която е установено, че не се доказва по безспорен и категоричен начин, че за периода от 09.12.2022 г. до 08.01.2023 г. вкл. З. Р. Д., [ЕГН] е упражнявала трудова дейност, вкл. такава, за която е била назначена в осигурителя и която е основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.

Така издадените Задължителни предписания № ЗД-1-15-01488466/21.12.2023 г. са обжалвани от дружеството пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-66/29.02.2024 г. ги е потвърдил. За да постанови този резултат, Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е приел следното от фактическа и правна страна:

Във връзка с предложение на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пловдив с изх. № 1006-15-513/10.11.2023 г. за извършване на проверка относно достоверността на подадените в РОЛ данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурител „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД, [ЕИК] за лицето З. Р. Д., [ЕГН] за периода от 09.12.2022 г. до 08.01.2023 г. вкл., със Заповед № ЗР-5-15-01469490/04.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на дружеството от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив. Извършването на проверката е възложено на старши инспектор по осигуряването С. А..

Във връзка с издадената заповед за извършване на проверка по разходите на ДОО, с писмо изх. № 1006-15-513#1/05.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, от З. Д. е изискано да представи трудов договор с „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД, уведомление за регистрация на трудов договор по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), заповед за прекратяване на трудово правоотношение, длъжностна характеристика. На същата дата с писмо изх. № 1006-15-513#2/05.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, от проверявания осигурител също е изискано да представи конкретно посочени документи, а именно: трудово досие на З. Р. Д.; ведомости или фишове за изплатени възнаграждения за периода от м. 12.2022 г. до м. 01.2023 г. на З. Р. Д.; присъствена форма/таблица за явяване/неявяване на работа за периода от м. 12.2022 г. до м. 01.2023 г.; длъжностна характеристика за позиция „управител“; всички документи, доказващи упражняване на трудова дейност от Д. като управител.

Така изисканите документи както от Д., така и от осигурителя (трудов договор, ведомости и фишове за работни заплати, таблици за отчитане на явяването/неявяването на работа, длъжностна характеристика, заповед за прекратяване на трудово правоотношение и писмени обяснения от управителя на осигурителя Т. К. К. и З. Р. Д.) са представени на проверяващия осигурителен орган.

Проверката на осигурителя „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД е приключила с КП № КП-5-15-01488482/21.12.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, в който са обективирани следните констатации:

Съгласно Трудов договор № 3/08.12.2022 г., З. Р. Д. е назначена в осигурителя „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД на длъжност „Управител“, с продължителност на дневното работно време 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 500 лева, считано от 09.12.2022 г. Трудовият договор е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ - срочен трудов договор, за срок 1 месец.

Със Заповед № 2/09.01.2023 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 09.01.2023 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ - със завършване на определената работа, без посочена причина за прекратяване на трудовия договор.

По време на проверката е представена длъжностна характеристика от осигурителя за длъжността „Управител на салон за красота“, на която е назначено лицето З. Р. Д.. Съгласно длъжностната характеристика, Д. е следвало да извършва планиране, ръководство и координиране на дейностите, свързани с резервации на клиенти; да извършва организация и контрол на цялостната дейност по посрещане, настаняване, обслужване и изпращане на клиентите; да извършва контрол върху изпълнението на трудовите задължения от страна на персонала; да извършва и други конкретно възложени задачи, свързани с компетенциите и длъжността, която изпълнява. В представената длъжностна характеристика е посочено още, че управителят отговаря за организацията на дейността в салона за красота; носи отговорност за наличността на необходимите материали и консумативи, свързани с дейността на салона за красота; участва във всички мероприятия, организирани от фирмата, целящи повишаване на квалификацията. Длъжностната характеристика е с дата 09.12.2022 г. Подписана е от З. Р. Д., като е декларирано, че същата е запозната с длъжностната характеристика и е получила копие от нея.

По данни от Таблицата за отчитане на явяването/неявяването на работа на работниците в „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД, ведомостите и фишовете за работна заплата за З. Р. Д. е установено, че за декември 2022 г. същата има 13 отработени дни в периода от 09.12.2022 г. до 31.12.2022 г. вкл., с осигурителен доход в размер на 1 032,48 лева и сума за изплащане в размер на 801,21 лева, а за януари 2023 г. има 4 отработени дни за периода от 01.01.2023 г. до 08.01.2023 г. вкл., с осигурителен доход в размер на 287,42 лева и сума за изплащане в размер на 223,03 лева. Във ведомостите и фишовете за заплати за получил сумата има положен подпис на З. Р. Д.. За периода от 09.12.2022 г. до 08.01.2023 г. вкл. е установено, че З. Р. Д. е осигурена като лице, работещо на 8-часов работен ден при условията на трета категория труд. Към момента на проверката за лицето са подадени данни с декларация образец № 1 за месец декември 2022 г. и месец януари 2023 г. За периода от 09.12.2022 г. до 08.01.2023 г. вкл. З. Р. Д. не е ползвала отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване.

На 07.12.2023 г. З. Р. Д. се е явила в ТП на НОИ - Пловдив и е представила трудов договор с осигурителя „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД, [ЕИК], заповед за прекратяване на правоотношението с него и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ - 2 броя, като е заявила, че не разполага с длъжностна характеристика.

На основание чл. 108, ал. 2 от КСО на Д. е предоставена за попълване анкета (наименувана декларация – л. 26 от адм. дело № 611/2024 г. на ПАС) с въпроси относно изясняване на факти и обстоятелства във връзка с извършваната от нея трудова дейност в проверявания осигурител, която е приета в ТП на НОИ - Пловдив с вх. № 1006-15-513#3/07.12.2023 г. Във въпросната анкета, З. Д. е декларирала, че за свободното работно място е научила от Т. К.. Наета била на длъжност „управител на фризьорски салон“ на срочен трудов договор, като е посочила, че няма изисквания за заемане на длъжността. Постъпила е на работа на 08.12.2022 г. Заявила е, че за месец декември 2022 г. и януари 2023 г. е получила възнаграждение по 1 500 лева за всеки месец. Възнаграждението е получавала на ръка от Т. К.. Посочила е, че не е подписвала ведомости за заплати. Работила е по 8 часа на ден от 09,00 часа до 18,00 часа. Посочила е два адреса, на които е полагала труд - [населено място], [улица] [населено място], [улица]. Пътувала е от [населено място] до [населено място] с личен автомобил. Заявила е, че е работила и на двата адреса, където е имало нужда от нея. Като естество на извършваната работа е посочила - приемане на поръчки, записване на часове и бъркане на боя. Като единствени лица, с които е контактувала, Д. е посочила Х. - фризьор, А. - фризьорка и Т. - фризьорка. Вписала е още, че няма длъжностна характеристика и че не е изготвяла документи при упражняване на трудовата си дейност. Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочила: „просто ми каза, че нямат нужда от мен и че те ще се оправят“.

Направен е извод, че от лицето не са представени никакви доказателства относно упражняваната от нея трудова дейност в „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД.

Към представените от осигурителя документи е приложена и декларация от управителя на дружеството Т. К. с вх. № 1006-15-513#4/19.12.2023 г., в която същият е посочил, че З. Д. е била наета във фирмата на длъжност „управител“. Заявил е, че се познават с нея, тъй като са от едно село и знаел за нея, че е отговорен човек и има нюх към нещата. Работила е предимно в салона в [населено място] на [улица], но когато е имало нужда от нещо, е ходила и в салона на [улица]. Записвала е часове, помагала е в работата с каквото може, с тенденция да върши всичко и да бъде запозната с вътрешния ред на салона. Отговорно е била на работа от понеделник до петък от 09,00 часа до 18,00 часа, както и съвестно е правила всичко, което и се даде като задача. Заплащането е било на ръка. Като лица, с които е възможно Д. да е контактувала по време на работа, К. е посочил Ванина, Т., М., Д., Ц., Г., Г., А.. Заявил е, че Д. е имала голямо старание към работата, но в случая не са могли да си позволят тази позиция и същата е била съкратена.

След преценка и анализ на събраните доказателства от контролния орган е прието, че З. Р. Д. е сключила трудов договор с осигурителя „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД, но не е доказано същата реално да е упражнявала трудова дейност в „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД за периода от 09.12.2022 г. до 08.01.2023 г. вкл., поради което и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО със Задължителни предписания № ЗД-1-15-01488466/21.12.2023 г. на осигурителя „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Т. К. е вменено задължение в срок от 14 работни дни от получаването им, да заличи, подадените по чл. 5, ал. 4 от КСО данни с декларация образец № 1 в РОЛ за З. Р. Д., [ЕГН] за периода от 09.12.2022 г. до 08.01.2023 г.

Ответният административен орган се е позовал на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, въз основа на които е извел извод, че за възникване на общественото осигуряване, е необходимо упражняването на трудова дейност. Посочил е, че трудовото правоотношение е предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното такова, но последното не възниква автоматично въз основа на него. Според Директора на ТП на НОИ – Пловдив, наличните по административната преписка доказателства, не сочат З. Р. Д. реално да е упражнявала трудова дейност като „управител“ в „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД за времето от 09.12.2022 г. до 08.01.2023 г. В тази насока е констатирано, че трудовият договор на Д. с осигурителя „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД, е сключен по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ - срочен трудов договор, за срок 1 месец. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ - със завършване на определената работа. По данни на сектор КП - Първи при ТП на НОИ - Пловдив е установено също, че предходното правоотношение на З. Р. Д. е по законодателството на Кипър. Съгласно удостоверените данни в получен СЕД U002, завършените осигурителни периоди в държавата членка са в периода от 21.09.2015 г. до 31.10.2022 г., като причина за прекратяване на последната заетост в Кипър е поради „напускане на служителя“. В този случай е посочено, че същата би имала право на парично обезщетение за безработица в предвидените от закона минимален размер и минимален срок. Непосредствено след прекратяване на трудовия договор между Д. и осигурителя „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД, същата е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица в ТП на НОИ - Пловдив, данни за което следва да се ползват от последното и правоотношение, а именно – „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД. На следващо място, при извършена проверка в Регистъра на трудовите договори по ЕГН на лицето З. Р. Д. е констатирано от контролния орган, че същата е работила в други осигурители на длъжности: „оператор на шевни и бродировачни машини“, „машинен оператор изпридане на конци и прежди“, „машинен оператор шиене“, „машинен оператор кроене“, „машинен оператор шиене на облекла“, „шивач“, „работник кланица“. Трудова дейност като „управител“ в други фирми не е извършвала. От справка от регистър на трудовите договори, е установено, че в „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД не е имало друг служител, заемащ длъжност „управител“, както преди, така и след назначаването на Д.. От обясненията на управителя на „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД, според Директора на ТП на НОИ – Пловдив, не става ясно кое е наложило необходимостта от назначаване на лице на длъжност „управител“ на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ - срочен трудов договор, за срок от 1 месец, с основно месечно трудово възнаграждение 1 500 лева, като в следващия момент управителят на осигурителя е заявил, че не може да си позволи тази позиция и затова Д. е била съкратена. От изложеното в обясненията, според ответника, не ставало ясно също какво друго е работила Д. освен да записва часове. Относно обясненията, дадени от Д., е прието, че същите противоречат с представените от управителя документи - Д. е заявила, че на ръка е получавала възнаграждение 1 500 лева месечно, както и че не е подписвала ведомости за заплати и няма длъжностна характеристика, а във ведомостите и фишовете за заплати за получил сумата има положен подпис на Д.. Посочено е още, че ако лицето действително е полагало труд в дружеството и е получило възнаграждение за положения труд, то би следвало същото да може да предостави информация относно полученото възнаграждение за отработеното време при осигурител „Т. К. -ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД. В случая обаче е посочено, че съществено се различавала декларираната от Д. сума и предоставените от управителя ведомости за заплати. Относно длъжностната характеристика се сочи, че последната е подписана от Д. с дата 09.12.2022 г., като е декларирано, че същата е запозната с длъжностната характеристика и е получила копие от нея. На следващо място е констатирано, че Д. е посочила в обясненията си лица, с които заедно е работила - Х. (фризьор), А. (фризьорка), Т. (фризьорка), но от информационната система на НОИ - регистър трудови договори, е установено, че лица с такива имена не фигурират. Относно възражението на жалбоподателя, че правилното име на споменатия Х. е К., А. е умалителното име на А., а Т. е гримьорка, взела под наем гримьорско място (помещение/стая) в салона и тя не е служител на дружеството, е отбелязано, че съгласно справка, направена по ЕИК на осигурителя от Регистъра на трудовите договори в ИС на НОИ, за периода, в който Д. е била назначена в „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД, е имало назначени две лица, едното на длъжност „организатор", което е в майчинство в периода декември 2022 г. и януари 2023 г., и другото на длъжност „фризьор“ с прекратен трудов договор, считано от 01.01.2023 г., като Д. не посочва нито едно от тези две лица. Горното е прието, че се потвърждава и от представената от осигурителя Таблица за отчитане на явяването/неявяването на работа на работниците в „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД за м. декември 2022 г. и м. януари 2023 г. Относно лицето Т., за което Д. е вписала, че е фризьорка, е констатирано, че в жалбата се твърди, че лицето е гримьорка, взело под наем гримьорско място (помещение/стая) в салона и в тази връзка е посочено, че ако З. Д. е работила с цитираното лице, би следвало да знае същото каква дейност точно извършва. Относно лицата, посочени от управителя на дружеството Т. К. в декларацията с вх. № 1006-15-513#4/19.12.2023 г., е отбелязано, че съгласно извършената справка от контролния орган в ИС на НОИ, част от същите са със сключени трудови договори след прекратяване на трудовото правоотношение на З. Р. Д. с осигурител „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД. Според решаващия орган, в конкретния случай доказателства за изпълнение на конкретните трудови функции от страна на посоченото в задължителните предписания лице, по сключения между него и жалбоподателя трудов договор, няма. Ведомостта и фиш за работна заплата за месец декември 2022 г. и януари 2023 г., както и таблица за отчитане на явяването/неявяването на работа на работниците за месец декември 2022 г. и януари 2023 г., които би следвало да се съставят след полагането на труд, не са приети като доказателства за реално положен труд по трудов договор № 3/08.12.2022 г. Относно представения към жалба с вх. № 1012-15-43 от 02.02.2024 г. писмен документ - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, е прието, че същият не внася нова информация, различна от установената от контролния орган, относно осигурителния статус на Д.. Крайният извод на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е, че след като за времето от 09.12.2022 г. до 08.01.2023 г. З. Р. Д. не е упражнявала трудова дейност като „управител“ в „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД, същата не е осигурено лице по смисъла на КСО и за нея не следва да се подават данни с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“. С тези съображения е обоснована законосъобразността на оспорените задължителни предписания.

В хода на предходното съдебно производство от жалбоподателя са представени и приети като доказателства Заповед № 1/01.01.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Ц. И. Г., справка изх. № 16388233000081/04.01.2023 г. по чл. 62, ал. 5 от КТ, както и договор за наем на недвижим имот от 16.01.2023 г., прието е също така и представено от ответника заверено копие на СЕД U017 – Осигурително досие – трансграничен работник, отнасящ се до лицето З. Д..

В хода на настоящото съдебно производство не са представени доказателства от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания са постановени от материално компетентни органи, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби.

Между страните не се формира спор по установените факти. Спорът е правен и се концентрира в отговора на въпроса дали З. Р. Д. е упражнявал трудова дейност по сключения с „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД трудов договор и в този смисъл има ли качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Именно отговорът на този въпрос ще обоснове извод за законосъобразност, респ. за незаконосъобразност на оспорения административен акт, за разрешаването на който административноправен спор, следва да бъде съобразено, че трудовото правоотношение възниква от различни, изброени в Кодекса на труда, юридически факти и състави. Един от тези факти е трудовият договор, който задължително се сключва в писмена форма. Трудовото правоотношение възниква от уговорената с договора дата, а ако такава не е уговорена - от подписването му от двете страни. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в законоустановения или в уговорения с договора срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока (чл. 63, ал. 3, изр. 2-ро от КТ). Щом трудовото правоотношение е възникнало обаче, съответното лице е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.

Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност (чл. 10, ал. 1 от КСО). В случаите на трудово правоотношение изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено (чл. 63, ал. 4 от КТ). В представения по делото трудов договор (л. 43 гръб от адм. дело № 611/2024 г. на ПАС), сключен между „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД като работодател и посоченото по-горе лице, са вписани съществените удостоверявания - че този договор, копие от удостоверение по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от ТД на НАП и длъжностната характеристика, са връчени на работника още в същия ден и че З. Р. Д. е постъпила на работа на датата на сключване на този трудов договор (09.12.2022 г.), а това според чл. 63, ал. 4 от КТ означава, че е започнато изпълнението на задълженията по трудовия договор. Оттук и изводът, че осигуряването по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО на Д. е възникнало на 09.12.2022 г. (в този смисъл Решение № 5117/8.05.2015 г., постановено по адм. д. № 915/2015 г. по описа на ВАС, VI отделение).

Наличието на трудов договор между дружеството-жалбоподател и З. Д., като и обстоятелството, че в самия договор е удостоверено с подпис, че лицето е постъпило на работа на 09.12.2022 г., не е спорно между страните. Спорът, както вече бе казано, се концентрира в отговора на въпроса, дали наистина Д. е упражнявала фактически трудовата дейност по сключения трудов договор, за да възникне за нея осигуряване, съгласно изискването на чл. 10 от КСО. В случая следва да се съобрази, че на практика, макар това да не е изрично отразено в оспореното решение, административният орган е счел, че по трудовия договор няма изпълнение от страна на работника, сиреч същият е бил само привиден договор, т.е. налице е опит за заобикаляне на закона, с цел получаване от Д. на по-висок размер на парично обезщетение за безработица. Очевидно е, че административният орган навежда довод за недействителност на трудовия договор по чл. 74, ал. 1 от КТ като основание за решението си, но според разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор, защото според чл. 74, ал. 2 от КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ – от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Според нормата на чл. 74, ал. 5 от КТ пък страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. На още по-голямо основание не може административен орган да се позовава на недействителност по собствени констатации и при възникнали съмнения във валидността на трудовия договор, при условие, че правомощие за такава преценка не му е предоставена от закона, с оглед изричното указание, че недействителността, включваща и нищожността, следва да се прогласи от съответния районен съд. Ако се приеме на база събраните от органа доказателства, че има данни, от които да се направи извод, че действително трудово правоотношение не е било налице, то редът за установяване на действителните отношения между работник и работодател е специален и само съдът (в случая съответния районен съд) може да се произнесе по този въпрос. Административният съд също не е компетентен да се произнася инцидентно по реда на косвения съдебен контрол по действителността на трудов договор в производството по оспорване на административен акт, с оглед изрично предвидения ред за обявяване недействителността по чл. 74 от КТ и поради това и настоящият съд не би могъл да обсъжда по същество събраните доказателства по повод установяване реалното осъществяване на трудови функции от Д. по трудовия й договор (в този смисъл Решение № 4512/2019 г., постановено по адм. дело № 1298/2019 г., Решение № 6843/2019 г., постановено по адм. дело № 14502/18 г., Решение № 534/15.01.2021 г., постановено по адм. дело № 4787/2020 г. – всички на ВАС).

При това положение се налага извод, че преди да издаде задължителни предписания при наличие на съмнения относно действителността на трудовото правоотношение, включително и относно това дали е налице нищожност на трудовия договор, административният орган е следвало да изпълни задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ и едва след решаване на въпроса относно наличието или не на действителен трудов договор, да прецени и дали ще е налице основание за издаване на задължителните предписания за заличаване на подадените от осигурителя данни по този договор. В случая по делото липсват доказателства, а няма и такива твърдения от ответната страна, че органите на ТП на НОИ - Пловдив са инициирали и провели подобно съдебно производство по реда на чл. 74, ал. 3 от КТ. Затова и при липса на акт, с който да е обявена недействителност на трудовия договор, задължителните предписания се явяват неоснователно и преждевременно издадени и поради това, като ги е потвърдил, Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е издал незаконосъобразен акт, който не е съобразен с императивни изисквания на закона и подлежи на отмяна. В подкрепа на изложеното е и обилната и трайна съдебна практика на ВАС, обективирана в Решение № 15600/2014 г. по адм. дело № 8693/2014 г., Решение № 13287/2014 г. по адм. дело № 7724/2014 г., Решение № 8837/2015 г. по адм. дело № 55/2015 г., Решение № 15452/2017 г. по адм. дело № 11276/2016 г., Решение № 17274/2019 г. по адм. дело № 3052/2019 г., Решение № 10586/21.11.2022 г. по адм. дело № 2808/2022 г. и др.

Изложените до тук съображения, обосновават незаконосъобразност на оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания, поради което същите ще следва да бъдат отменени. Това налага извод за основателност на жалбата.

При този изход на делото, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 1 050 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение за първоначалното разглеждане на делото, както и 500 лева – адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС. Неоснователно е направеното от Директора на ТП на НОИ – Пловдив пред ВАС възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от „Т. К. – ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД, доколкото съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за дела по Кодекса за социално осигуряване, възнаграждението е в размер на 500 лева, точно колкото е и претендирано, поради което и не е налице твърдяната прекомернос.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-66/29.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-15-01488466/21.12.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – София с адрес [населено място], [улица] да заплати на „Т. К. - ХЕЪР СТИЛИСТ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. *, ап. **, представлявано от управителя Т. К. К., сумата от 1 050 (хиляда и петдесет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.