№ 11941
гр. С., 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110148046 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част трета, глава двадесет и пета “бързо
производство” ГПК.
Предмет на делото е предявеният от М. М. – Б., роден на ********** г. в
гр. Б. (С.), Г. срещу (ФИРМА), ЕИК ********* иск по чл. 233, ал.1, изр. 1-во
ЗЗД за опразване на наетия имот – ап. 1, находящ се в гр. С., (АДРЕС) с площ
106,82 кв.м.
Ищецът твърди, че е сключил договор за наем с ответника на 22.05.2022
г., по силата на който е предоставил на последния за временно и възмездно
ползване собствен недвижим имот – – ап. 1, находящ се в гр. С., (АДРЕС) с
площ 106,82 кв.м. Излагат се доводи, че договорът за наем е прекратен ex lege
на основание чл. 6.3 и 7.4 от същия. Алтернативно се релевира становище, че
е прекратен с отправена покана от 06.07.2022 г., връчена на ответника на
27.07.2022 г., с която е поискано и предаване на процесния имот в
едномесечен срок. Твърди се, че до настоящия момент въпреки прекратяване
на наемното правоотношение ответникът не е изпълнила задължението си за
предаване на помещението.
Ответникът в срока и по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на
предявените в исковата молба претенции, в който оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Прави възражение за право на задържане до
1
заплащане на подобренията.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД вр с чл. 310,
ал.1, т.2 ГПК ищецът следва да докаже следните факти: валидното възникване
на твърдяното облигационно правоотношение по договор за наем;
осигуряване ползването на имота на ответника; прекратяването на действието
на правоотношението.
От приетия като писмено доказателство по делото договор за наем на
недвижим имот (л. 8-10 по делото) се установява, че между ищецът в
качеството на наемодател и ответника в качеството на наемател е бил
сключен договор за наем на 02.05.2022 г., по силата на който ищецът е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване собствен
апартамент № 1, находящ се в гр. С., (АДРЕС), първи партарен етаж за
неопределено време.
Страните не спорят, че имотът е предаден от наемодателя на наемателя.
Видно от отговора на исковата молба ответникът признава, че ползва
процесния имот, като прави възражение за задържане до заплащане на
извършени в имота подобрения. Поради изложеното настоящият съдебен
състав счита, че отвтеникът е направил признание с отговора на исковата
молба, че продължава да ползва процесния имот.
От приетата като писмено доказателство по делото нотариална покана
(л. 4-5) се установява, че ищецът е прекратил процесния договор за наем с
ответника с едномесечно предизвестие, получена от ответника на 27.07.2022
г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД предвижда, че наемателят е
длъжен да върне на наемодателя вещта. По делото се установи, че между
страните е бил валидно сключен договор за наем за неопределен срок.
Съгласно клаузата на чл. 6.1, б. “б” от договора, същият се прекратява с
едномесечно предизвестие от едната страна до другата. Съдът установи, че
2
такова предизвестие е било отправено към ответника с нотариална покана,
връчена му на 27.07.2022 г.
По делото не се спори, че ответникът е продължил да ползва процесния
имот и след изтичането на едномесечния срок за прекратяване на договора,
посочен в нотариалната покана. Съдът намира, че в отговора на исковата
молба ответникът признава факта, че продължава да ползва процесния имот.
Поради изложеното съдът намира, че всички процесуални предпоставки
за уважаване на процесния иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД
вр с чл. 310, ал.1, т. 2 ГПК са налице, поради което искът се явява
основателен.
Съдът с определението по чл. 140 ГПК не е приел за разглеждане
възражението за задържане, направено от ответника с отговора на исковата
молба с оглед законовата забрана на чл. 314, ал. 3 ГПК по искове за опразване
на наети помещения да се допускат възражения за извършени подобрения в
имота. Поради изложеното СРС не следва да разглежда възражението за
задържане.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер
на 291,03 лв. за заплатена държавна такса, съгласно доказателствата. По
направеното от ищеца искане за присъждане на 900 лв. за адвокатско
възнаграждение съдът намира, че от представеното по делото доказателство –
договор за правна помощ не се установява, че същите са заплатени. Видно от
договора в него е отбелязано единствено „платени“ но не и начин на плащане.
Няма отбелязване да са платени в брой, нито е представено доказателство за
плащане по банков път. В този смисъл са задължителните за съда тълкувания,
дадени в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА на основание чл.233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД във вр с чл. 310, ал.1,
т.2 ГПК (ФИРМА), ЕИК ********* ДА ОПРАЗНИ наето помещение - ап. 1,
находящ се в гр. С., (АДРЕС) с площ 106,82 кв.м., предмет на договор за наем
от 02.05.2022 г., и да предаде държането върху имота на М. М. – Б., роден на
********** г. в гр. Б. (С.), Г..
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на М. М. – Б., роден на ********** г. в гр. Б. (С.), Г. сумата в
размер от 291,03 лв., представляваща разноски за бързото исково
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от днес – 07.07.2023 г., на основание чл. 315,
ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4