Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 31/11.03., Година 2020 Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На
двадесети февруари Година
две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен секретар П.П.
прокурор Светла Курновска
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВЧНД № 451 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е определение № 320/22.11.2019
г., постановено по ЧНД № 315/2019 г. на Окръжен съд Шумен, с което по реда на чл.306,
ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК съдът е разглеждал съвкупността от осъдителни съдебни
актове срещу Й.А.Р. и му е определил общо наказание по правилата на чл.25,
вр.чл.23 от НК - лишаване от свобода за три години и шест месеца.
Въззивното производство е образувано по протест, в
който се съдържат доводи за неправилност на постановеното определение, поради
неговото вътрешно противоречие, с оглед на което и не е възможно да се изведе
действителната воля на решаващия орган. Искането е насочено към отмяна на
атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд.
Протестът е неоснователен.
По отношение на Й.Р. са били налице две осъждания:
-лишаване от свобода за срок от три години и шест
месеца, наложено от Окръжния съд в град Лион, Република Франция, за деяние,
извършено в периода от м. май 2007 г. до 29.09.2010 г., с присъда, влязла в
сила на 06.04.2012 г. и
-лишаване от свобода за срок от три години, наложено
от Окръжен съд Шумен по НОХД № 233/19 г., за деяние, извършено в периода
05.05.2005 г. – 06.10.2009 г., с определение, влязло в сила на 18.09.2019 г.
Безспорно са налице предпоставките за определяне на
общо наказание, защото всяко едно от двете деяния е било извършено преди да има
влязъл в сила съдебен акт за което и да от тях. Следвайки предписанията на
закона, както и задължителните постановки на ППВС №4/1965 г., Окръжен съд Шумен
е определил за изтърпяване по-тежкото наказание по отношение на Р. - три години
и шест месеца лишаване от свобода. Съобразил е
също изискването на чл.25, ал.2 от НК и е приспаднал изтърпяното в Република Франция
наказание.
Според представителя на окръжната прокуратура, съдът
не е обосновал ясно дали счита, че наказанието във Франция е изтърпяно изцяло
или отчасти. От писмените доказателства по делото е видно, че са
положени някакви усилия от страна на държавното обвинение за събиране на данни
относно изпълняваното в чужбина наказание. Резултатите очевидно не са
удовлетворили прокуратурата, чиито компетенции и правомощия се свързват със
задълженията по изпълненията на влезлите в сила съдебни актове - прокурорът
уведомява съда, постановил решението, с което присъдата е влязла в сила, за
предприетите действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание /чл.416,
ал.2 от НПК/.
Съобразно установеното при проверката не може да се
направи извод, че определението на ОС Шумен страда от пороци, които да водят до
неговата отмяна. Правилно съдът е приложил разпоредбите на чл.25, вр.чл.23 от НК, тъй като са налице предпоставките за това. Правилно съдът е постановил при
изпълнението да бъде приспадната изтърпяната част, така както предписва чл.25,
ал.2 от НК. А доказателства каква част точно е
това, страната, инициирал производството, не е ангажирала. Било е направено
доказателствено искане за изясняване на въпроса чрез съответен съдебен орган в
Република Франция, което е било оставено без уважение с мотиви, че в
изпратената присъда от Лионския апелативен съд се съдържат данни за
предварителното задържане и за задържането на Румен Р. в затвора. Въпреки
последното, съдът с определението си не се е ангажирал с посочване на конкретен
срок, който да бъде приспаднат по реда на чл.25, ал.2 от НК, но това не
обуславя порок, отстраним при въззивната проверка, тъй като определението, и в
този си вид, не е нито незаконосъобразно, нито необосновано. Посочването в
мотивите, че наложеното с присъдата на чуждия съд наказание е изтърпяно, не се
изключва от израза в диспозитива „“приспада изтърпяната част“, доколкото съдът
и в двата случая не се е позовал на конкретни срокове и размери, при което не е
налице и претендираното с частния протест противоречие. Въпросът, кой е
конкретният срок, който трябва да се приспадне, очевидно следва да бъде
разрешен в последващата произнасянето на съда фаза – действия по привеждане в
изпълнение на присъдите и определенията, от органа, компетентен по изпълнението
- прокуратурата, по чието предложение е изпълнена и процедурата за определяна
на едно общо наказание.
По изложените съображения и на основание чл.306, ал.3,
пр.1, вр.чл.338 от НПК съставът на Апелативен съд Варна
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 320/22.11.2019 г. по ЧНД № 315/19 г. на
Окръжен съд Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: