РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. К., 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА Б. ПУДОВА
при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело №
20245510101071 по описа за 2024 година
Предявените искове са с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че сключил с Ш. К. М., с ЕГН-**********, договор за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с
неговия уникален №********* със системен партиден номер ********, към
който сключени съответните Приложения № * за: Мобилна услуга- A* O. *, за
мобилен номер: ************, с Тарифен план (лв.) 22.99 лв.; услуга:
Домашен телефон ** фиксиран телефон, за мобилен номер: ***********, с
Тарифен план (лв.)- 2.99 лв. Към горепосочения договор били закупени
следните устройства на изплащане: 1.устройство H. S. *** B.+** **** - с
договор от 17.07.2020 г. на изплащане с първоначална вноска в размер на 10.98
лв. и 23 равни месечно вноски в същия размер съгласно погасителен план. За
периода от 07.07.2020 г. - 06.12.2020 г. било извършено изпълнение от страна
на дружество, но ответникът не заплатил съответно задълженията си в
сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А.* Б.” ЕАД и натрупал
просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и
устройства на изплащане, за посочения период. В тази връзка договор
№********* със системен партиден номер ******** бил прекратен поради
неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и била начислена
неустойка в общ размер на 79.95 лв. Предвид предсрочното прекратяване на
договора, съгласно раздел IV от договорите за продажба на изплащане
операторът издал фактура №*********/11.01.2021 г., в която били начислени
оставащите месечни вноски за посочените устройства. Твърди, че за периода
от 10.08.2020 г. до 26.01.2021 г. ответникът дължи на дружеството суми в
1
размер 498.12 лв., от които: 165.63 лв. неплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги, 252.54 лв. неплатени суми за устройства по договор за
продажба на изплащане, 79.95 лв. общ размер неустойки. За тях били
издадени: фактура №*********/10.08.2020 г. с падеж 25.08.2020 г. за сумата
47.60 лв., фактура №*********/ 10.09.2020 г. с падеж 25.09.2020 за сумата от
27.02 лв., фактура №*********/09.10.2020 г. с падеж 24.10.2020г. за сумата
25.98 лв., фактура №*********/10.11.2020г. с падеж 25.11.2020г. за сумата
41.53 лв., фактура №*********/10.12.2020 г. с падеж 25.12.2020 г. за сумата
23.50лв..; 252.54 лв. неплатени суми за устройства по договор за продажба на
изплащане формирани както следва: устройство H. S. *** B.+** **** - с
договор от 17.07.2020 г. на изплащане.; 79.95 лв. - общ размер неустойки
формирани както следва: Сметка №*********, по отношение на номер
***********, начин на формиране: неустойка, представляваща неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер в размер
на 7.47 лв. и Сметка №*********, по отношение на номер ************,
начин на формиране: неустойка, представляваща неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер в размер на 72.48 лв.,
като към горепосоченото задължение претендира и мораторна лихва върху
цялото вземане в общ размер от 166.63 лв. за периода 26.08.2020 г. до
26.06.2023 г. От страна на „А.* Б.“ ЕАД било подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д.№567/**** г. на РС - Р.. С молба вх.№ ****/21.03.2024 г., по гр.д.
№248/**** г. на РС-Р. е направено уточнение, с което моли съда да постанови
решение, с което приеме за установено по отношение на „А.* Б.“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.С. ****, район И.,
ул.“К.“ № *, че К. И. М., с ЕГН-********** като наследник на Ш. К. М., с
ЕГН-********** дължи 1/2 от цялото задължение, а именно за сумата 332.38
лв. по договор №*********, от която: 82.82 лв. неплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги, 126.27 лв. неплатени суми за устройства по
договор за продажба на изплащане, 39.98 лв. общ размер неустойки, 83.32 лв.
мораторна лихва, както и законната лихва върху сумата от датата на
образуване на ч.гр.д.№567/**** г. на РС - Р., до окончателното изплащане на
задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№567/**** г. на РС - Р.. Представя банкова сметка по която ответникът
може да заплати претендираната сума, в „О. б. б. ” ЕАД, IBAN:
**********************, BIC: ********. Претендира съдебни разноски по
исковото и заповедното производства.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК
назначеният особен представител на ответника К. М. като наследник на Ш. К.
М. оспорва предявения иск.Счита, че иска за недопустим от гледна точка на
факта, че бил предявен към ненадлежен ответник, а именно към лице, което,
макар и притежаващо формално качеството на наследник, съгласно
съдържащото се по делото удостоверение за наследници, нямало данни да е
приел наследството. Претенциите били и недоказани по основание.
Издадените и приложени към исковата молба фактури били на Ш. М. и по
договор с идентификатор ********. Описаните във фактурите в молба вх.№
****/21.03.2024 год. суми, съставляващи ½ от посочените в исковата молба, и
по точно сумите за фактури с №********* и №*********, не кореспондирали
със стойностите на приложените към исковата молба фактури.
2
Претендираният от ищеца размер на неустойка, както в исковата молба, така и
в допълващата искова молба, не съответствал на уговорения между страните в
договорите механизъм на изчисление, а именно – неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси, без ДДС, за съответния посочен номер. Съгласно
механизма на договорите, неустойката би следвало да се формира от два
компонента – неустойка за мобилен номер и неустойка за станционарен
номер, в размери 57.48 лв. и 7.47 лв., съответно, което формира обща сума от
64.96 лв., а не претендираните 79.95 лв. Същото се отнасяло и за претенцията,
съдържаща се в допълнителната молба, с която механично сумата от 79.95 лв.
била разделена на 2 и ½ от нея е вписана като стойност на претенцията за
неустойки срещу ответницата М.. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли иска, предявен от „А.* Б.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище
в гр.С., ул.“К.“ № *, против К. И. М., с ЕГН-**********, с постоянен адрес в
с.Б., общ.К., ул.“Х. С.“ № **, като изцяло неоснователен и недоказан.
От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№567/****г. по описа на РС-Р. се установява, че по
подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена заповед
№***/28.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника Ш. К. М., с ЕГН-**********, с настоящ адрес гр.Р., ул.“М.
П.” № * и постоянен адрес с.Б., общ.К., ул.“Х. С.” № ** за сумите: 165.63 лв.
главница, представляваща стойност на електронни съобщителни услуги за
периода от 10.08.2020 г. до 26.01.2021 г., предоставяни по системен партиден
номер ********, като част от рамков договор №*********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2023 г. до пълното й
погасяване; 252.54 лв. главница, представляваща неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане; сумата от 79.95 лв.
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на рамков договор
№*********, в размер на 3 месечни абонамента за всеки сключен абонамент;
166.63 лв. представляваща обезщетение за забава върху главниците за периода
от 25.08.2020 г. до 26.09.2023 г., както и деловодни разноски в размер на 25.00
лв. платена държавна такса и 480.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
При връчване на заповедта за изпълнение на длъжника Ш. К. М. при
служебна справка заповедният съд е установил, че Ш. К. М. е починал на
****2023 г. С разпореждане №***/16.10.2023 г. по ч.гр.д.№567/****г. по описа
на РС-Р. на основание чл.227 от ГПК съдът е конституирал К. И. М., с ЕГН-
********** с адрес с.Б., общ.К., ул.“Х. С.” № ** и К. Н. М., с ЕГН-
**********, с адрес с.Б., общ.К., ул.“Х. С.” № ** като наследници на
длъжника Ш. К. М..
Издадената по ч.гр.д.№567/****г. по описа на РС-Р. заповед за
изпълнение е връчена на К. Н. М., с ЕГН-********** основание чл.44, ал.1 от
ГПК в качеството на наследник на Ш. К. М., влязла е в сила и спрямо него е
издаден изпълнителен лист на 13.02.2024 г. за 1/2 част от присъдените в
заповедта за изпълнение суми. Заповедта за изпълнение е връчена на К. И. М.
като наследник на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК поради което на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е указано да предяви в
едномесечен срок иск за установяване на вземанията си спрямо К. И. М., с
ЕГН-**********, с адрес с.Б., общ.К., ул.“Х. С.” № ** в качеството й на
наследник на длъжника Ш. К. М.. В едномесечния срок кредиторът “А.* Б.“
3
ЕАД, с ЕИК:********* е подал искова молба по чл.422 от ГПК въз основа на
която е образувано гр.д.№248/**** г. по описа на РС-Р. като след направеното
от ищеца уточнение производството пред РС-Р. е прекратено и делото е
изпратено по подсъдност на РС-К..
По делото са приети заверени копия на изменение на Приложение № *
към договор №*********/17.07.2020 г., договор №*********/17.07.2020 г.,
договор за продажба на изплащане №*********/ 17.07.2020 г., 2 бр.
Приложения № * към договор №*********/17.07.2020 г., 2 бр.допълнителни
приложения към Приложение № * по договор №*********/17.07.2020 г.,
списък на гарантираните телевизионни програми към договор №*********,
гаранционна карта №*********/17.07.2020 г., 2 бр. приемо- предавателни
протоколи от 17.07.2020 г., гаранционна карта №*********/17.07.2020 г., общи
условия за взаимоотношенията между “А.* Б.“ ЕАД и абонатите и крайните
ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на “А.* Б.“ ЕАД,
фактура №**********/10.08.2020 г., фактура №**********/ 10.09.2020 г.,
фактура №**********/09.10.2020 г., фактура №**********/10.11.2020 г.,
фактура №**********/10.12.2020 г. и фактура №**********/11.01.2021 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено от страните и прието, което съдът възприема.
Съгласно заключението в счетоводството на ищеца са налични счетоводни
записвания относно забава /неплащане/ на дължимите вноски по процесиите
фактури. В счетоводната система на дружеството не се поддържа аналитична
информация на ниво клиент /абонат/. Данните по издадените фактури се
зареждат обобщено - на синтетично ниво по счетоводни сметки на датата на
всеки билинг цикъл. Фактурите се осчетоводяват по кредита на счетоводна
сметка 703 „Приходи от услуги", по съответната аналитична сметка, в
зависимост от ползваната услуга. Счетоводна сметка 4532 „ДДС продажби
билинг" се кредитира със стойността на ДДС, а счетоводна сметка 411
„Вземания от клиенти" се дебитира с общата стойност на фактурата. Билинг
системата на дружеството поддържа аналитична информация за издадени
документи на ниво клиент /абонат/. Приложената справка за издадени
просрочени и неплатени фактури на Ш. К. М. е именно от билинг системата
/Приложение №2/. Размерът на непогасените парични вземания на ищеца по
Договора към датата на подаване на Заявлението и исковата молба е, както
следва: Към датата на заявлението по чл.410 от ГПК- 628.27лева в т.ч. за
услуги-165.63 лв., за лизинг-252.54 лв., за неустойки-79.95 лв., законна лихва-
130.15 лв.; Към датата на подаване на исковата молба-675.29 лв. в т.ч. за
услуги-165.63 лв., за лизинг-252.54 лв., за неустойки-79.95 лв., законна лихва-
177.17 лв. Размерът на непогасените главници по процесния Договор за
предоставени електронни съобщителни услуги е 165.63 лв. Начислената на
14.10.2020 г. във фактура №**********/10.11.2020 г. сума от 12.13 лв. без ДДС
е върху главницата 151.57 лв. такса в размер на 8% с основание“Такса за
събиране на дължими суми“ съгласно действащия ценоразпис за цени и
услуги на “А.* Б.“ ЕАД. Неплатената и претендирана главница по Договор за
продажба на изплащане №********* от 17.07.2020 г. на устройство H. S. ***
B. + ** **** е в размер на 252.54 лева. Стойността е формирана като разлика
от фактурираната стойност на устройството 263.52 лева /Приложение №6/,
намалена с платената първоначална вноска в размер на 10.98 лева.
4
Неплатената част представлява 23 броя равни месечни вноски в размер на
10.98 лева всяка, с включена лихва в размер на 5% годишно, съгласно
Погасителен план. Дължимата от абоната неустойка е в размер на 79.95 лв.,
формиран както следва: 7.47 лева за мобилен номер *** ** *** *** –
представляваща неустойка, изчислена по реда на чл.7.1. от Приложение № * в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС от 2.49 лева за тарифен план за
2 години; 72.48 лева за мобилен номер *** *** *** ***, представляваща
неустойка, изчислена по реда на чл.7.1. от Приложение № * в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС от 24.16 лева, за тарифен план * за 2
години.
Съгласно справка от 29.11.2024 г. /л.65 на делото/ в Особената
книга за отказ и приемане на наследството, водена при РС-К. няма вписвания
относно наследството на Ш. К. М., ЕГН-**********, починал на ****2023 г.
Предвид така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 вр. с
чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД са допустими, тъй като са
предявени от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със
сила на присъдено нещо съществуването на вземанията си по издадената по
ч.гр.д.№567/****г. по описа на РС-Р. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК връчена на наследник на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК.
Исковете по чл.422 от ГПК имат за предмет установяване съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК поради което ищецът носи тежестта
да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и
размерът му. В случая, предмет на предявените искове са вземания, които
ищецът твърди, че представляват стойност на потребени електронни
съобщителни услуги и абонаментни такси, лизингови вноски и неустойки при
предсрочно прекратяване на договора. От събраните по делото доказателства
се установи, че ищецът и наследодателят на ответника са били в
облигационни правоотношения, по сключени между тях договори, които са с
рамков характер, имат за предмет предоставяне на електронни съобщителни
услуги и продажба на устройства на изплащане, предоставяни въз основа на
индивидуални договори и приложения към тях. Представените договори,
приложенията към тях и приемо-предавателните протоколи са частни
документи по чл.180 от ГПК и съставляват доказателство, че изявленията,
които се съдържат в тях са направени от подписалите ги лица. По силата на
чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили, с оглед на което с подписването на процесните договори за
електронни съобщителни услуги и продажба на устройства на изплащане, в
правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. В
настоящия случай предмет на исковата претенция са незаплатени месечни
абонаментни такси, уговорени по размер в Приложенията към Рамковия
договор за всеки от посочените телефонни номера- ************ и
***********. След като ищецът е изпълнил основните си задължения по
договорите, а именно: да предоставя на наследодателя на ответника
електронни съобщителни услуги, както и е предоставил закупените
5
устройства / S. *** B.+** ****; C. ***** ******/ е възникнало насрещното
поетото задължение от другата страна по договорите- да заплаща
договорените абонаменти такси за предоставените мобилни услуги и
разсрочената на вноски вноски продажна цена, съгласно погасителните
планове. Установи се, че Ш. К. М., ЕГН-********** като страна по
процесните договори, починал на ****2023 г. е оставил следните законни
наследници по чл.6 от ЗН: К. И. М.-майка и К. Н. М.-баща.
Според трайната практика на ВКС, за да се ангажира отговорността на
наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са
приели наследството. С откриване на наследството наследниците придобиват
правото да получат наследственото имущество. То не преминава по право към
тях. При откриване на наследството за наследниците възниква правото да го
приемат. Съгласно разпоредбата на чл.48 от ЗН наследството се придобива с
приемането му. Приемането на наследството е едностранен акт, с който
наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят
отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите лица,
които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на
наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с
писмено изявление до районния съдия по местоокриване на наследството. То
се вписва в особена за това книга- чл.49, ал.1 от ЗН. Мълчаливо приемане има,
когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат
намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник- чл.49, ал.2 от ЗН. За да се счете,
че наследникът е приел мълчаливо наследството, е необходимо той да
извърши действие, което несъмнено да предполага намерението му да приеме
наследството. В случая наследникът на длъжника по издадената заповед за
изпълнение Ш. К. М.- ответникът К. И. М. е с настоящ адрес по справка в
НБДН е в А. и постоянен адрес с.Б., общ.К., ул.“Х. С.“ № **. По делото е
представлявана от назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител. Ищецът не е навел доводи ответникът К. И. М. да е приела или
се е отказала от наследството, оставеното от Ш. К. М.. Съдът няма служебно
задължение при настъпила смърт на длъжника да определя срок на
наследниците, в който същите да заявят дали приемат наследството или се
отказват от него, освен ако не е направено искане от заинтересованата страна.
Ищецът не е направил искане на основание чл.51, ал.1, изр.второ от ЗН, а
обстоятелството, че в особената книга по чл.49, ал.1 от ЗН няма вписан отказ
на К. И. М. от наследството на Ш. К. М. не може да обоснове
материалноправна й легитимация, поради което съдът намира, че ответникът
не може да отговаря за задължението на наследодателя Ш. К. М.,
произтичащи от сключените на 17.07.2020 г. договори за електронни
съобщителни услуги и за закупени устройства на изплащане, с
идентифициран номер *********, системен партиден номер ********, поради
което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ищецът претендира присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора,
такива не следва да му бъдат присъждани. Ищецът следва да заплати по
сметка на РС-К. на основание чл.102з. от ГПК, 0.50 лв. държавна такса за
възпроизвеждане на електронни изявления с вх.№ *****/13.11.2024 г.
Водим от гореизложеното съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “А.* Б.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.С., район И., ул.”К.” № *, против К. И. М.,
с ЕГН-**********, с настоящ адрес А. и постоянен адрес с.Б., общ.К., ул.“Х.
С.“ № ** в качеството на наследник на Ш. К. М., ЕГН-**********, починал на
****2023 г., искове по чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1,
чл.92 и чл.86 от ЗЗД за 1/2 от вземанията по издадената Заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№567/**** г. на РС - Р., а именно сумата от 332.38 лв. по договор
№*********, включваща: 82.82 лв. за ползвани електронни съобщителни
услуги, 126.27 лв. за устройства по договор за продажба на изплащане, 39.98
лв. неустойки, 83.32 лв. мораторна лихва и законната лихва върху сумата
332.38 лв. от датата на образуване на ч.гр.д.№567/**** г. на РС - Р. до
окончателното изплащане на вземанията, като неоснователни.
ОСЪЖДА “А.* Б.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район И., ул.”К.” № *, да заплати на Районен съд-К., с адрес
гр.К., ул.“П. Х. № **, сумата от 0.50 лв. държавна такса за възпроизвеждане на
електронни заявления.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7