Р Е Ш Е Н И Е
№260007
гр.Р***, 25.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Р***нски окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на девети септември две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Велкова т. д. № 253 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава 32 от ГПК.
Постъпила е искова молба от И.С.Т. – постоянен синдик на K***
(в несъстоятелност), ЕИК ***, срещу К*** (в несъстоятелност), ЕИК *** и Д.В.К. ***,
с която са предявени субективно и обективно съединени искове, квалифицирани
като такива с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и в условията на
евентуалност – чл. 135 от ЗЗД, както и съединен с тях обусловен осъдителен иск
по чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за обявяване за
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на К***,
сключеният между К***, представлявана от Ю. Г. Д.– председател и Д.В.К. ***,
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 182,
том I, рег. № 3811, дело 154 от 28.03.2018 г. на нотариус Г. Г., район на действие ***, вписан в СВ Р***, вх. рег. № 3565/28.03.2018 г., акт №
102, том 8, дело № 1556, за сумата от 36 400 лв., която сума е прихваната с
вземането на приобретателя срещу прехвърлителя за изплащане на допълнителни
парични вноски и осъждане на ответницата Д.В.К. да върне на К*** гр. Р*** недвижимия
имот за попълване на масата на несъстоятелността.
Ищецът твърди, че с решение № 162/15.10.2018 г., постановено
по т. д. № 132/2018 г. по описа на РОС е обявена неплатежоспособността на К***,
ЕИК ***, с начална дата **** г., а с определение № 440/16.11.2018 г., по същото дело е
назначен за постоянен синдик. Счита, че процесният договор е относително
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като
сделката е сключена на 28.03.2018 г. и попада в двугодишния период преди
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – **** г. - **** г., извършена е от
несъстоятелния длъжник и уврежда кредиторите на несъстоятелността поради това,
че с отчуждаването на имуществото се намалява съдържанието на масата на
несъстоятелността и респ. същото не може да бъде осребрено в производството и
получената от реализацията му сума да бъде разпределена между кредиторите на
несъстоятелността по реда на чл. 722 от ТЗ. Излага подробни доводи за това, че
с извършването на тази разпоредителна сделка несъстоятелният длъжник осуетява
целта на производството по несъстоятелност за справедливо удовлетворяване на
кредиторите като намалява възможността останалите неговите кредитори, различни
от купувача по сделката, да получат удовлетворяване на вземанията си към
длъжника.
Признава обстоятелството, че вторият ответник Д.В.К. ***
е имала ликвидно и изискуемо вземане от първия ответник К*** за изплащане на
срочни допълнителни парични вноски, които К. е направила в к***, като вместо
изплащане на дължимата парична сума, К*** ѝ е прехвърлила правото на
собственост върху процесния недвижим имот, подробно описан в нотариален акт № 182,
том I, рег. № 3811, дело 154 от 28.03.2018 г. на нотариус Г. Г., район на действие ***, вписан в СВ Р***, вх. рег. №
3565/28.03.2018 г., акт № 102, том 8, дело № 1556. Прехвърлянето на правото на
собственост върху недвижимия имот е осъществено в резултат на взето решение на
извънредно Общо събрание на к***, проведено на 23.07.2016 г. в гр. Р***, по
силата на което, поради липса на ликвидни парични средства в к*** и
невъзможност да погасява задълженията си, е дадена възможност на всички ч****, които писмено заявят, че
желаят да приемат вместо плащане недвижим имот, притежаван от к*** по пазарна
цена, съгласно оценка изготвена от независим лицензиран оценител, да извършат
това чрез прихващане на вземането от к***.
В подкрепа на тезата си за осъществен състав, покриващ
нормата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, ищецът излага доводи за това, че
атакуваната сделка е извършена между свързани лица, каквито приема, че са
първият и вторият ответник в качеството ѝ на член – кооператор,
прилагайки по аналогия § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ТЗ, касаеща съдружниците в
дружество с ограничена отговорност. Сочи, че свързаност между тях е налице и по
см. § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, с оглед участието на втория ответник пряко в
капитала на първия ответник, както и че свързано лице предвид нормата на чл. 37
от Устава е всяко лице, което може да има информация за търговеца, извън
обичайната.
По отношение на предявения в условията на евентуалност
иск по чл. 135 от ЗЗД счита, че са налице всички елементи от фактическия състав
на правната норма – сделката е увреждаща кредиторите, като за увреждането важи
изложеното за иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Намира, че при извършването
на сделката длъжникът е знаел за увреждането, което се презюмира от направеното
изявление на представляващия к*** неин председател Ю. Д. на проведеното извънредно общо събрание, във връзка с невъзможността да се
погасяват задълженията поради липса на ликвидни парични средства, че
погасяването на задълженията може да се осъществи посредством закупуване от
желаещите на притежавани от к*** жилища срещу прихващане на вземането от к***.
Счита, че е налице знание за увреждането и у приобретателя по сделката – втория
ответник, тъй като приема, че същата като ч*** в К*** се явява свързано лице и по презумпция е запозната
с делата на търговеца. Знанието за увреждане следва да се презюмира, на осн.
чл. 649, ал. 4 от ТЗ за всички свързани лица.
По отношение на съединения с главния и евентуалния иск,
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД сочи, че ефектът
от обявяването на относителната недействителност на атакуваната сделка се
изразява във възможността недвижимият имот да бъде върнат в масата на
несъстоятелността и респективно осребрен по реда на чл. 717в и сл. от ТЗ, като
продажната цена послужи за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността
с приети вземания по реда на чл. 722 от ТЗ. При обявяване на атакуваната сделка
за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността,
приобретателят следва да върне полученото по сделката.
В молба-уточнение, вх. № 10521 от 30.09.2019 г., в
изпълнение на указанията на РОС, дадени с Разпореждане № 2210/13.09.2019 г., с
което исковата молба е оставена без движение, ищецът е уточнил активната и
пасивната легитимация на страните, като изложил довод, че титуляр на
материалното вземане, предмет на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, което възниква
при уважаване на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и евентуално
съединеният иск по чл. 135 от ЗЗД, е несъстоятелният длъжник, но с измененията
на чл. 649, ал. 2 от ТЗ в ДВ бр. 20/2013 г. е предоставена допълнителна
възможност на синдика да предяви и обусловените осъдителни искове, като
съобразно правомощията си по чл. 658, т. 7 от ТЗ упражни правата на длъжника,
действайки като негов процесуален субституент. По отношение на обусловеният иск
е конкретизирал, че намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 649,
ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 108 от ЗС, като ревандикационният иск включва в себе
си както притежанието на правото на собственост върху вещ от ищеца, така и
владението, респ. държането на тази вещ от друго, различно от легитимиралото се
като собственик лице. С оглед направеното уточнение е прецизиран петитумът на
обусловения осъдителен иск и е претендирано да бъде признато за установено по
отношение на масата на несъстоятелността на К*** (в несъстоянелност), че К*** е
собственик на имота и да бъде осъдена ответницата Д.В.К. да предаде владението
на недвижимия имот на К*** гр. Р*** (в несъстоятелност), в масата на несъстоятелността.
Ответникът К*** (в несъстоятелност), представлявана от
десезирания орган на управление – председателя Ю. Д., чрез адв. Ф.М. ***, е подал отговор на исковата молба. Счита, че исковете
са процесуално допустими, но неоснователни. Излага доводи за това, че процесната
сделка е сключена на пазарната цена към датата на изповядването ѝ и е
налице еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на имуществото на
длъжника, което образува масата на несъстоятелността, тъй като от масата на
несъстоятелността е излязло имущество, но също така са намалели и задълженията
на к*** в резултат на извършеното прихващане. За да е налице увреждане на
масата на несъстоятелността, сделката е следвало да се сключи на цена по-ниска
от пазарната. Оспорва твърдението, че страните по сделката са свързани лица,
доколкото в нито един нормативен акт не се съдържа такова определение за
свързаност, което да касае отношенията между кооперация и член – кооператор.
Заявява, че решението от проведеното извънредно ОС на К***
гр. Р***, въз основа на което е извършена процесната сделка е взето почти
единодушно, не е обжалвано от никой и като такова е влязло в сила. Категорично
твърди, че не е имало ч***, който да е поискал да прихване вземането си с имот на к*** и това да му е
отказано. Проведени са вътрешни търгове с наддаване кой ч***ще закупи имота
като в много случаи ч*** са се обединили и закупили имоти в режим на съсобственост. Представя
нотариални актове на други ч*** като доказателство, че дори и тези с малки вземания не са увредени, тъй
като и те са имали възможност и са сключили сделка, въпреки малкия размер на
вземанията си. Моли претенциите да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Ответницата Д.В.К., чрез адв. Ф.М. ***, е депозирала
отговор на исковата молба, като също счита, че исковете са процесуално
допустими, но неоснователни, за което развива подробни съображения. Заявява, че
не е имало нито един ч***, който да е поискал да прихване вземането си с имот на к*** и това право
да му е отказано. Твърди, че за да бъде процесът максимално справедлив, са
проведени вътрешни търгове с наддаване кой точно ч***ще закупи чрез прихващане
конкретния имот. Поради недостиг на достатъчно средства някои от к*** са се обединили и закупили
имоти в режим на съсобственост. Счита, че с така извършените сделки не е налице
увреждане на кредиторите, тъй като сключването на договор за покупко – продажба
на недвижим имот сам по себе си не уврежда масата на несъстоятелността. От
масата на несъстоятелността е излязло едно имущество, но също така са намалели
и задълженията на к*** в резултат на извършеното прихващане. Налице е
еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на имуществото на длъжника,
което образува масата на несъстоятелността. Акцентира върху категоричността на
съдебната практика по въпроса относно обстоятелството, че за да е налице
увреждане на масата на несъстоятелността, което е и единствената предпоставка
по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, то трябва да е извършена сделка на цена,
по-ниска от пазарната, което не е налице в настоящия случай. Освен това сочи,
че въз основа на получените суми от извършените сделки, вследствие взетите
решения, са направени няколко транша от плащания на дължими суми по направени
допълнителни вноски, като към момента е платено частично на много от ч*** въз основа на направени от тях
заявления и по този начин са намалели и задълженията на к***. По отношение на
осъдителния иск счита, че синдикът не е активно легитимиран да го предяви, а
това право принадлежи на страната по сделката – К*** гр. Р*** (в несъстоятелност),
от патримониума на която е излязла вещта, подлежаща на връщане. Акцентира и на
факта, че част от цената е платена по банковата сметка на к***, а не е погасена
чрез прихващане на дължими срочни допълнителни вноски. Моли да се постанови
решение, с което претенциите срещу нея да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира
направените в производството разноски.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова
молба, с която се поддържат предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ,
чл. 135 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД по
изложените преди това доводи, които са допълнително доразвити, като е направено
особено искане за конституиране като трети ответник в производството съпругът
на втория ответник – К.Г.К..
С молба вх. № 2351 от 27.02.2020 г., в изпълнение
указанията на РОС, дадени с Разпореждане № 381/14.02.2020 г., с което
допълнителната искова молба е оставена без движение, ищецът е обосновал наличие
на предпоставките по чл. 372 от ГПК и обстоятелствата, на които основава
претенцията си срещу К.Г.К., а именно поради това, че е бил в граждански брак с
втория ответник, с оглед на което имотът е придобит в режим на СИО, като
съобразно чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от СК е налице особена съвместна, неделима и
бездялова съсобственост. Отбелязано е, че в случай на неконституиране на
съпруга на втория ответник е налице възможност след постановяване на съдебното
решение ищецът да търпи неблагоприятни последици, а именно – неучаствалият
съпруг да поиска отмяна на решението по реда на чл. 303 от ГПК. С оглед
изложеното, е направено уточнение на петитума на исковата молба, като е
претендирано обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на К*** сключеният между К***, представлявана от Ю. Г. Д., в качеството на продавач и Д.В.К. и К.Г.К., в качеството им на купувачи,
придобили в режим на СИО, по договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 182, том I, рег. № 3811, дело 154 от 28.03.2018 г. на нотариус Г. Г., район на действие ***, вписан в СВ Р***, вх. рег. №
3565/28.03.2018 г., акт № 102, том 8, дело № 1556, по силата на който К*** е
продала на Д.В.К. недвижимия имот за сумата от 36 400 лв., която сума е
прихваната с вземането на приобретателя срещу прехвърлителя за изплащане на
допълнителни парични вноски. Претендирано е да бъде признато за установено на
основание чл. 108 от ЗС по отношение на масата на несъстоятелността на К*** (в несъстоятелност),
че К*** е собственик на недвижимия имот и да бъдат осъдени ответниците Д.В.К. и
К.Г.К. да предадат владението на недвижимия имот на К***, в масата на
несъстоятелността. С Разпореждане № 563 от 09.03.2020 г. РОС е конституирал
като ответник по делото К.Г.К..
Допълнителен отговор на допълнителната искова молба е
постъпил от ответника K*** (в несъстоятелност), представлявана от десезирания
орган на управление – председателя Ю. Д., чрез адв. Ф.М. ***, като
счита, че няма основание за участие на съпруга на втория ответник, тъй като не
е задължителен другар. Поддържат се възраженията за неоснователност на предявените
искове, изложени в първоначалния отговор. Заявява, че в уточняващата молба,
приложена към допълнителната искова молба, е въведен нов иск по чл. 108 от ЗС,
който се явява недопустим, а алтернативно е неоснователен. Счита, че
уважаването на някои от исковете по чл. 135 от ЗЗД и чл. 647 от ТЗ биха създали
относителна недействителност на сделката за продажба на имота по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на К***, но категорично спрямо всички
останали, купувачът остава собственик на имота. Правото, което би създало
уважаването на някои от тези искове, е синдикът да продава имота, но това не
променя собствеността му.
Допълнителен отговор на допълнителната искова молба е
постъпил от ответника Д.В.К., чрез адв. Ф.М. ***, с който поддържа изложеното в
отговора на първоначалната искова молба. Също счита, че въведеният с уточняваща
молба нов иск по чл. 108 от ЗС е недопустим, а алтернативно неоснователен.
Навежда, че съдебната практика е категорична, че исковете по чл. 135 от ЗЗД и
чл. 647 от ТЗ създават относителна недействителност на сделката за продажба на
имота по отношение на кредиторите на несъстоятелността, но спрямо всички
останали, купувачът остава собственик на имота.
Допълнителен отговор на допълнителната искова молба е
депозиран от ответника К.Г.К., чрез адв.Ф.М.-***, като счита, че няма основание
да участва по делото като ответник, с оглед задължителната съдебна практика по
отношение на това, че съпруга не е задължителен другар. Сочи, че исковете са
процесуално допустими, но изцяло неоснователни, за което развива подобни
съображения. Изразява знание, че не е имало нито един ч***, който да е поискал да прихване вземането си с имот на к***
и това право да му е отказано. Твърди, че за да бъде процесът максимално
справедлив, са проведени вътрешни търгове с наддаване кой точно ч*** ще закупи чрез прихващане
конкретния имот. Поради недостига на достатъчно средства някои от к*** са се обединили и закупили
имоти в режим на съсобственост. Счита, че с така извършените сделки не е налице
увреждане на кредиторите, тъй като сключването на договор за покупко-продажба
на недвижим имот сам по себе си не уврежда масата на несъстоятелността. От масата
на несъстоятелността е излязло едно имущество, но също така са намалели и
задълженията на к*** в резултат на извършеното прихващане. Налице е
еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на имуществото на длъжника,
което образува масата на несъстоятелността. Акцентира върху категоричността на
съдебната практика по въпроса относно обстоятелството, че за да е налице
увреждане на масата на несъстоятелността, което е и единствената предпоставка
по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, то трябва да е извършена сделка на цена,
по-ниска от пазарната, което не е налице в настоящия случай. Освен това сочи,
че въз основа на получените суми от извършените сделки, вследствие взетите
решения, са направени няколко транша от плащания на дължими суми по направени
допълнителни вноски, като към момента е платено частично на много от ч*** въз основа на направени от тях
заявления и по този начин са намалили и задълженията на к***. По отношение на
осъдителния иск счита, че синдикът не е активно легитимиран да го предяви, а
това право принадлежи на страната по сделката – К*** гр. Р*** (в несъстоятелност),
от патримониума на която е излязла вещта, подлежаща на връщане. Акцентира и на
факта, че част от цената е платена по банковата сметка на к***, а не е погасена
чрез прихващане на дължими срочни допълнителни вноски. Моли да се постанови
решение, с което претенциите срещу него да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира
направените в производството разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
По делото няма спор, че с влязло в сила решение №
162/15.10.2018 г. по т. д. № 132/2018 г. на РОС на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност
на К*** с начална дата на неплатежоспособността – *** г. Представено е определение № 440/16.11.2018 г. по т. д.
№ 132/2018 г. по описа на РОС, с което И. С. Т. е назначен за постоянен синдик на К***. Посочените
обстоятелства се установяват и от обявените в ТР актове по партидата на
дружеството.
По делото е приложен Протокол № 32/23.07.2016 г. от
извънредно общо събрание на К***, на което е взето решение след постъпване на
определена сума от реализация на активи, в т. ч. продажба на недвижими имоти,
представляваща 10 % от общия размер на задълженията по допълнителните вноски,
да се осъществи съразмерно плащане на допълнителните вноски във ВСК на всички
членове на части по 10 %. Общото събрание е приело още решение ч***, които писмено заявят в офиса
на к***, че желаят да приемат вместо плащане недвижим имот, притежаван от к***
по пазарна цена, съгласно оценка на независим лицензиран оценител, да извършат
това чрез прихващане на вземането си от к***. С цел пълна прозрачност на
процеса по връщане на допълнителните вноски ОС да избере 5-членна комисия,
която да извършва мониторнг на решенията на УС при осъществяване на двата
способа за удовлетворяване на вземанията на ч***. Правомощията на комисията включват участие в
заседанията на УС със съвещателен глас.
Видно от протокол № 826 от 26.03.2018 г. от проведеното
извънредно заседание на УС на К*** и в изпълнение на решението на общото
събрание на К***, проведено на 10.03.2018 г., е взето единодушно решение к***
да продаде на Д.В.К. с ЕГН ********** ***, свой собствен недвижим имот, находящ
се в гр. Р*** по *** и представляващ магазин, преустроен в офис, със застроена площ 31 кв. м,
представляващ по схема сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, брой етажи: един, с
предназначение: сграда за търговия, заедно с маза с площ 30 кв. м. и
съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху терена при
граници: имоти ***, *** и *** за сумата в размер на 36 400 лв.
Видно от приложен по делото, неоспорен нотариален акт №
182, том I, рег. № 3811, дело 154 от
28.03.2018 г. на нотариус Г. Г., район на действие ***, вписан
в СВ Р***, вх. рег. № 3565/28.03.2018 г., акт № 102, том 8, дело № 1556, ответникът
К*** е продал на ответницата К. своя недвижим имот – магазин, преустроен в
офис, със застроена площ 31 кв. м, представляващ по схема сграда с
идентификатор ***, разположена в ПИ с
идентификатор ***, брой етажи: един, с
предназначение: сграда за търговия, заедно с маза с площ 30 кв. м. и
съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху терена при
граници: имоти ***, *** и ***, за сумата от 36 400 лв. Данъчната оценка на имота е 23 340,10
лв. В нотариалния акт е договорено, че вместо заплащане на дължимата продажна
цена до размер от 30 235.13 лв., страните се съгласяват да се прихване
задължението за плащане на тази част от цената по сделката с насрещните
задължения на продавача към купувача по вземания на ч*** от срочни допълнителни вноски, а остатъкът в размер на 6
164.87 лв. ще бъде заплатена от купувача по банкова сметка *** сделката.
От приложеното на л. 76 и л. 84 удостоверение, издадено
от О*** Р*** се установява, че ответницата Д.В.К. е била със семейно положение омъжена
към датата на сключване на процесната покупко-продажба – сключила е граждански
брак с третия ответник К.Г.К. на 06.03.2005 г.
По делото е приета съдебно – оценителска експертиза,
вещото лице по която дава заключение за това, че пазарната цена на имота към
датата на сделката – 28.03.2018 г. е в размер на 34 800 лв., която е по-ниска
от цената на която е изповядана сделката.
Видно от счетоводна справка № 23/23.06.2020 г. (л. 192),
към 28.03.2018 г. ответницата Д.В.К. е имала дялови вноски в размер на 5 лв. и
допълнителни вноски в размер на 30 235.13 лв. Чрез банков превод е превела 6 164.87
лв. и след извършеното прихващане не е останала сума за получаване за
допълнителните вноски.
Към доказателствата е приобщен и протокол от 14.03.2018
г. от заседание на тръжната комисия към К***, с който се удостоверява
проведеното наддаване и класиране за закупуване на процесния недвижим имот с
обявена начална цена 35 000 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с обективно
и субективно съединени искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, евентуален по чл.
135 от ЗЗД и обусловения осъдителен иск с правно основание чл. 648 от ТЗ във
вр. с чл. 108 от ЗС. Исковете са предявени от синдика в преклузивния
едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, поради
което са допустими.
По иска с правно основание чл.
647, ал. 1, т. 6 от ТЗ
За успешното провеждане на иска за обявяване на
процесната сделка за недействителна, ищецът следва да установи наличието на
всички елементи от фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ в
кумулативна даденост, а именно: сключена от длъжника сделка в двугодишен срок
преди подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност, тази
сделка да уврежда кредиторите и страна по нея да е свързано лице с длъжника.
Първото
изискване на закона е налице, доколкото молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена на **** г., а атакуваната сделка е извършена
на 28.03.2018 г., т. е. – в двугодишния срок **** г. - **** г. преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.
За да е налице осъществена хипотезата на т. 6 от
цитираната разпоредба, следва да се установи още, че извършената сделка уврежда
кредиторите и страна по нея е свързано лице с длъжника.
В конкретния случай съдът намира, че ищецът не е
успял да докаже наличието на тези елементи от фактическият състав на
разпоредбата на чл. 647, ал. 1 т. 6 от ТЗ. Съобразно правната теория и
константна съдебна практика, увреждаща кредиторите сделка ще е налице тогава,
когато със сделката се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Такова увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворяването на кредитора, в т. ч. извършено чрез опрощаване
на дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес, сключването на договор за
наем за относително дълъг период от време и вписването на договора на основание
чл. 237, ал. 1 от ЗЗД и др. Като резултат се постига ефект на затрудняване на
осребряването на това имущество от синдика на несъстоятелния длъжник, а оттук и
до намаляване на възможността за удовлетворение на всички негови кредитори в
производството по несъстоятелност. Особеното в случая е, че синдикът не се
позовава и не твърди осъществено увреждане на масата на несъстоятелността,
както и категорично отрича извършването на нееквивалентна имуществена размяна
при атакуваната сделка. Доводите се свеждат до това, че чрез осъщественото
изпълнение на изискуемо негово задължение е намаляла възможността останалите
кредитори, различни от купувача по сделката да получат удовлетворяване на
вземанията си към длъжника.
В настоящия случай ищецът признава обстоятелството,
че вторият ответник Д.В.К. *** е имала ликвидно и изискуемо вземане от първия
ответник К*** за изплащане на срочни
допълнителни парични вноски, които К. е направила в к*** в размер на 30235.13 лв., като вместо изплащане на дължимата парична сума
в посочения размер, К*** ѝ е прехвърлила правото на собственост върху
притежаван от нея недвижим имот за сумата от 36 400.00 лв., като след
прихващането на сумата от 30 235.13 лв. и заплащането на остатъка от сумата
в размер на 6 164.87 лв. от страна на купувача по банковата сметка на
продавача, страните не си дължат взаимно суми.
С така осъществената сделка не е накърнена масата
на несъстоятелността. Сделката е осъществена на цена, съответна на задължението
на к***. Налице е еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на
имуществото на длъжника, което образува масата на несъстоятелността, тъй като
от масата на несъстоятелността е излязло имущество, но също така са намалели и
задълженията на к*** в резултат на извършеното прихващане.
С даването вместо изпълнение длъжникът К*** е
погасил един изискуем дълг като е отстъпил права срещу погасените задължения.
Налице е еквивалентност – едновременно с намаляването на актива е намалял и пасивът.
По тези съображения не може да се счита, че е накърнено общото удовлетворяване
на кредиторите и следователно в случая липсва увреждане по смисъла на чл. 647,
ал. 1, т. 6 от ТЗ. К. е придобила имот за цена от 36 400 лв., като е платила
разликата от 6 164.87 лв. над прихванатата сума 30 235.13 лв., в какъвто размер
е било и вземането ѝ за допълнителни вноски, което е видно от
представената от синидка счетоводна справка (л. 192 от делото).
Предвид липсата на увреждаща сделка, ирелевантен
остава въпросът за това, дали страните по нея са свързани лица, още повече, че
в нито един нормативен акт не се съдържа такова определение за свързаност,
което да касае отношенията между к*** и ч***, а прилагането по аналогия на
отношенията между съдружник и дружество, е недопустимо. За пълнота обаче, следва да се отбележи, че искът е
неоснователен и не може да се уважи поради това, че лицата по сделката не са от
категорията на „свързаните лица“ по смисъла на §
1, ал. 1 от ДР на ТЗ. В цитираната разпоредба точно и изчерпателно са уредени хипотезите,
с които законодателят дефинира понятието „свързани лица“. Нормата е императивна
и разширителното ѝ тълкуване е недопустимо.
По иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД
Евентуалната
претенция по общия ред на защита по чл. 135 от ЗЗД също остана недоказана. От
една страна не се установява твърдяното увреждане на масата, доколкото с
даването вместо изпълнение длъжникът е погасил вече изискуем дълг. Действително,
в практиката по Павловия иск принципно се приема, че самото отчуждаване на известни
активи винаги е увреждащо. Доколкото обаче искът се води за попълване на масата
на несъстоятелността, следва да се отчита универсалният характер на
производството. В конкретния случай, едновременно с намаляването на актива е
намалял и пасива, с което общото удовлетворяване на кредиторите не може да се
счита накърнено. При уважаване на такъв иск активът ще служи задължително за
общо удовлетворяване, съответно и в полза на кредитора, чието плащане ще
отпадне при отмяната на сделката.
Поради този ефект, застрашаващи масата са
преферентните погасявания, но само тези, извършени след спиране на плащанията –
чл. 646, ал. 2, т. 3 от ТЗ.
В настоящия случай масата е намаляла, но
насрещната престация е известна и реституцията с цел попълване на масата ще
породи и нова конкурираща претенция – тази на втория ответник. С наведените от
синдика фактически твърдения в исковата молба увреждащият характер на
процесната сделка е очертан като предварителна преференция в полза на получилия
плащане кредитор преди да е възникнало основанието за универсалната
конкуренция. Договарящите се следва да са целели именно преферентен ефект на
даването вместо изпълнение.
По делото не се събраха такива данни. В
случая не се доказа категорично намерение и на двете страни да увредят бъдещите
кредитори на несъстоятелния прехвърлител, каквото е изискването по чл. 135, ал.
3 от ЗЗД. Напротив, установи се наличие на типичната за този вид
договаряне цел – погасяване на дълг с цел ограничаване на неблагоприятните
последици от евентуално принудително изпълнение. Това се установява от
приложения протокол на ОС на к***, проведено на 23.07.2016 г. (л. 25 и сл.). Само
доказаното намерение за увреждане и у двете страни е основание за уважаване на
иск, предявен от синдик, доколкото общността на кредиторите, чиито права той
защитава, не може да се счита възникнала преди сделката, съответно и единствено
приложимата хипотеза е по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
На това основание евентуално заявената претенция по чл. 135 от ЗЗД е неоснователна
и следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното, заявените субективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и в условията на
евентуалност иск по чл. 135 от ЗЗД, се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат
оставени без уважение, както и обективно съединения с тях обусловен иск по чл. 108 от ЗС за осъждане на
ответниците Д.К. и К.К. да върнат в масата
на несъстоятелността недвижим имот, находящ се в гр. Р***, *** и представляващ магазин, преустроен в офис със застроена площ
31 кв. м., представляващ по схема
сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, брой етажи:
един, с предназначение: сграда за търговия, заедно с маза с площ 30 кв. м. и
съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху терена при
граници: имоти ***, *** и ***.
На основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ в тежест на масата
на несъстоятелността следва да се възложи държавната такса за разглеждане на
неоснователните претенции в размер, съобразен с цената на иска 23 210.50 лв.,
на колкото възлиза данъчната оценка на процесния имот. Дължимата държавна такса
следва да се събере по правилото на чл. 71, ал. 2 от ГПК в размер на 232.11 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 620, ал. 7
от ТЗ и чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца са направените от втория и
третия ответник разноски, за което е представена справка по чл. 80 от ГПК в
размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение за Д.К. и 200 лв. депозит за вещо
лице за К.К..
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от И.С.Т. с ЕГН **********, в качеството му на постоянен
синдик на K*** (в несъстоятелност) ЕИК *** срещу K*** (в
несъстоятелност), чрез законния ѝ представител Ю. Г. Д.– управител, Д.В.К.
*** с ЕГН ********** и К.Г.К. с ЕГН **********, иск с правно основание чл 647,
ал. 1, т. 6 от ТЗ за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите
на несъстоятелен длъжник, на увреждаща кредиторите сделка със свързано с
несъстоятелния длъжник лице, сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата
за откриване на производство по несъстоятелност, обективирана в нотариален акт
№ 182,
том I, рег. № 3811, дело 154 от 28.03.2018 г. на нотариус Г. Г., район на
действие ***, вписан в СВ Р***, вх. рег. № 3565/28.03.2018 г., акт № 102, том
8, дело № 1556, с която първият ответник K***
(в несъстоятелност) е прехвърлил на втория ответник Д.В.К. с ЕГН **********, по
време на брака ѝ с третия ответник К.Г.К. с ЕГН **********, правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Р***, **** и представляващ магазин,
преустроен в офис със застроена площ 31 кв. м., представляващ по схема сграда с
идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, брой етажи: един, с
предназначение: сграда за търговия, заедно с маза с площ 30 кв. м. и
съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху терена при
граници: имоти ***, *** и ***.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.С.Т. с ЕГН
********** в качеството му на постоянен синдик на K*** (в несъстоятелност) ЕИК *** срещу
K*** (в несъстоятелност), чрез законния ѝ представител Ю. Г. Д.–
управител, Д.В.К. *** с ЕГН ********** и К.Г.К. с ЕГН **********, евентуален иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник на сделка,
обективирана в нотариален акт № 182, том I, рег. № 3811, дело 154 от 28.03.2018 г. на
нотариус Г. Г., район на действие ***, вписан в СВ Р***, вх. рег. №
3565/28.03.2018 г., акт № 102, том 8, дело № 1556, с която първият ответник K*** (в несъстоятелност) е прехвърлил на
втория ответник Д.В.К. с ЕГН **********
*** по време на брака ѝ с третия ответник К.Г.К. с
ЕГН **********, правото на собственост
върху недвижим
имот, находящ се в гр. Р***, *** и представляващ магазин, преустроен в офис със
застроена площ 31 кв. м., представляващ по схема сграда с идентификатор ***,
разположена в ПИ с идентификатор ***, брой етажи: един, с предназначение:
сграда за търговия, заедно с маза с площ 30 кв. м. и съответните идеални части
от отстъпеното право на строеж върху терена при граници: имоти ***, *** и ***.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от И.С.Т. с ЕГН ********** в качеството
му на постоянен
синдик на K*** (в несъстоятелност) ЕИК *** срещу K*** гр. Р*** (в несъстоятелност), Д.В.К. *** с ЕГН ********** и К.Г.К. с ЕГН **********, иск по чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 648 от ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността в
производството по т. д. № 132/2018 г. по
описа на РОС недвижим имот, подробно описан в нотариален акт № 182, том I, рег.
№ 3811, дело 154 от 28.03.2018 г. на нотариус Г.Г., район на действие ***,
вписан в СВ Р***, вх. рег. № 3565/28.03.2018 г., акт № 102, том 8, дело № 1556, находящ се в гр. Р***, *** и представляващ магазин,
преустроен в офис със застроена площ 31 кв. м., представляващ по схема сграда с
идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, брой етажи: един, с
предназначение: сграда за търговия, заедно с маза с площ 30 кв. м. и
съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху терена при
граници: имоти ***, *** и ***.
ОСЪЖДА К*** (в несъстоятелност), чрез синдика И.С.Т. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността в полза на държавния бюджет по сметка
на Окръжен съд Р*** сумата 232.11 лв.,
представляваща дължима по делото държавна такса на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ.
ОСЪЖДА К*** (в несъстоятелност), чрез синдика И.С.Т. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността на Д.В.К. с ЕГН **********,*** сумата 400 лв.
разноски.
ОСЪЖДА К*** (в
несъстоятелност), чрез синдика И.С.Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ от масата на
несъстоятелността на К.Г.К. с ЕГН **********,***
сумата 200 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: