РЕШЕНИЕ  № 71

                              гр. Сливен , 1.02.2016г.

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публичното  заседание   на  двадесети  януари, през две хиляди и  шестнадесета година, в състав:

                                                   

                             Председател : Мария Каранашева

при секретаря  Д.Н.

като разгледа докладваното от    съдия  Каранашева                       

гр. дело   № 4626 по описа за  2015 год. на СлРС ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 В исковата молба ищцовото дружество твърди, че ответника притежава за процесния период имот, който е бил топлоснабден и има качеството на клиент за битови нужди. Сочи се, че ищцовото дружество е осъществявало топлоснабдяването на имота, но ответника не е заплащал съответните суми и е изпаднал в забава

Поискано е, да се признае за  установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 825.75 лв. за периода 1.11.2009 г. – 30.04.2013 г., представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се в гр. П.Б.П. ...., както и мораторна лихва за забава в размер на 260.08 лв., начислена за процесния период.

Съдът е квалифицирал така предявеният главен иск като такъв, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявеният главен иск като такъв, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест, по отношение на твърденията му, че имота на ответника е топлоснабден, че е доставяна топлинна енергия за процесния период, както и правилното и законосъобразно начисляване на съответните суми, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника, е постъпил.

В отговора са направени възражения, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ответника не е ползвател на имота, а ползвател на имота е бившата му съпруга. Твърди се, че ищцовото дружество не му е предоставило индивидуална сметка за задълженията и не може да се направи извода, че доставяло топлинна енергия в неговия апартамент и са погасени по давност от м. 11 2009 г. до м. 11.2011 г. Направено е възражение, че от предявената искова молба  не може да се установи за кой период, каква точно топлинна енергия се дължи, каква е частта на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, как са били разпределени дяловете на ползваната топлинна енергия и въобще извършвано ли е дялово разпределение.

Поискано е, предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение, че бившата му съпруга е ползвател на процесния имот за процесния период,е негова.

В съдебно заседание  ищцовото дружество, редовно призовано,представител не се явява, не взема писмено становище по предявените искове.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. П., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства ,приема за установено следното от фактическа страна:

На 26.11.2014 г. ищцовото дружество Топлофикация Перник АД е подало заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника В.Д.В. за сумата от 825.75 лв. за периода 1.11.2009 г. – 30.04.2013 г., представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се в гр. П.Б.П. ...., мораторна лихва за забава в размер на 260.08 лв.,начислена за периода 03.01.2010г. – 20.10.2014 г.

На 27.11.2014 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ч.гр.д.№ 6759/2014 г. на Районен съд Перник.

Заповедта е връчена на ответника В.Д.В. на 28.02.2015г., а на 13.03.2015г. е постъпило възражение от В., че не дължи сумата посочена в заповедта за изпълнение.

В дадения едномесечен срок на заявителя е предявен настоящия положителен установителен иск.

С нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 30.05.1994 г. Л.  М. В. и В. С. В. са продали на В.Д.В. апартамент № 34, находящ се в гр. ..., ул ..., бл...., ет..., вх. ..., ап..., състоящ се от  две стаи и кухня и сервизни помещения със застроена площ 57,20 кв.м.

С решение на Районен съд Перник № 521 от 29.05.1998 г. по гр. дело 4182/1997 г. е прекратен гражданския брак между Поля Данаилова Василева  и В.Д.В., сключен на 25 май 1986 г. Със същото решение  е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П.,ул. Б. път бл. .. на П.Д. В..

Съдът не кредитира издадената справка озаглавена извлечение от сметка, тъй като същата не носи подписа на директора на Топлофикация Перник АД и съответно не са посочени какви суми са за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, какви са сумите за топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела и какви са сумите за БГВ, както и сумата за услугата дялово разпределение. Освен това извлечението от сметка не носи подписа на изпълнителния директор, а носи само подпис и печат на дирекция Правна.

Съгласно чл. 3 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация Перник ЕАД, на потребителя в гр. Перник от 25.04.2008 г. публикувани във вестник Съперник, потребител, купувач на топлинна енергия за битови нужди може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр със запазено вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.422,ал.1,във вр.чл.415,ал1, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено, че В.Д.В. дължи на Топлофикация Перник АД главница в размер на 825.75 лв. за периода 1.11.2009 г. – 30.04.2013 г., представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се в гр. П.Б.П. .....

Безспорно се доказа в настоящото производство, че В.Д.В. е съсобственик на процесния недвижим имот, другия съсобственик на недвижимия имот  е Поля Данаилова Василева, която има качеството ползвател на недвижимия имот. Не се доказа в производството, въпреки изрично указаното на ищцовото дружество доказателствена тежест, фактите, че имота на ответника е топлоснабден, че е доставяна топлинна енергия за процесния период, както и правилното и законосъобразно начисляване на съответните суми. Не се доказа в производството как са фактурирани сумите за топлинна енергия, от какви компоненти се състоят, а съответно ищцовото дружество и не взе никакво становище по отношение на твърдението на ответника, че не е ползвател на имота от момента на постановяване на решението за прекратяване на брака. с оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск за главница е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По предявения иск с правно основание чл. чл.422,ал.1,във вр.чл.415,ал1, вр.чл.124, ал.1 от ГПК:

С оглед неснователността на претенцията за ползвана, но незаплатена топлинна енергия – главница, се явява неоснователна и претенцията за мораторна лихва. Иска за мораторна лихва за забава в размер на 260.08 лв. за периода от 3.01.2010 г. до 20.10.2014 г. да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            На основание чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 350 лв

               Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК,Съдът

                                                                       РЕШИ:

              ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422,ал.1,във вр.чл.415,ал1, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено спрямо Топлофикация Перник АД, ж.к. Мушино, ТЕЦ Република, с ЕИК *********, че  В.Д.В., с ЕГН **********,*** им дължи на  сумата от 825.75 лв./осемстотин двадесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ за периода 1.11.2009 г. – 30.04.2013 г., представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се в гр. П.Б.П. ...., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2014 г. до окончателното й изплащане, както и направените по ЧГД № 6759/2014 г. на РС Перник, разноски в размер на 125 лв., като неоснователен и недоказан.

              ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422,ал.1,във вр.чл.415,ал1, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено спрямо Топлофикация Перник АД, ж.к. Мушино, ТЕЦ Република, с ЕИК *********, че  В.Д.В., с ЕГН **********,*** им дължи на  сумата от 260.08 лв.,/двеста и шестдесет лева и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава, за периода 03.01.2010 г. – 20.10.2014 г., като неоснователен и недоказан.

           ОСЪЖДА Топлофикация Перник АД, ж.к. Мушино, ТЕЦ Република, с ЕИК ********* на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати  В.Д.В., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски – 350лв./ триста и петдесет лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

                                                                               

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: