Решение по дело №6562/2018 на Районен съд - Бургас

 

                                               Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер 946                            23.04.2019г.                                  град Бургас

                         

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                            шести граждански състав

На двадесет и осми март                                              през две хиляди и деветнадесета  година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Радостина Петкова  

 

                                                                                                                                                                                                                                                                

Секретар  Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова

гражданско дело номер 6562 по описа за  2018 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, подадена чрез юрисконсулт Радина Иванова, с която е предявил срещу ответникът В.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. вр. с чл. 240, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК за приемане за установено по отношение на ответникът, че същия дължи на ищеца сумата от 650.22лв. – предсрочно изискуема главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********/30.01.2015г., и сумата от 125.22 лв. - неустойка за обезщетяване на вреди от разваляне на договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –09.05.2018 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 1638 от 10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3338/2018г. по описа на БРС. Претендира присъждане на направените по делото и в заповедното производство разноски. Към исковата молба са представени писмени доказателства.

            В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключения помежду им договор за потребителски кредит № № **********/30.01.2015г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 500 лв. със срок за погасяване на 24 месечни вноски от по 30.91 лв., всяка платима на 21-во число на всеки текущ месец при годишен лихвен процент от 41.17 % /0.11% на ден/, при ГПР от 49.90 %, като ответникът се е задължил да върне общо сумата от 741.84 лв. Ищецът е посочил също, че съгласно избран и закупен от ответника пакет от допълнителни услуги, последният дължи на ищеца възнаграждение в размер на 375.12 лв., платимо на вноски в размер на 15.63 лв., като общото задължение на ответника към ищеца по договора за кредит  възлиза в размер на 1116.96 лв. с месечна вноска от 46.54 лв. В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора,  като е погасил 10 пълни месечни вноски, поради което на основание т. 12.3 от договора –поради просрочие на една месечна вноска с повече от 30 дни, ищецът сочи, че на 03.05.2016г. е обявил предсрочна изискуемост на кредита като е прекратил същия автоматично, за което е изпратил уведомление до ответника. Ищецът твърди, че след прекратяване на договора ответникът му дължи всички вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, възлизащи в размер на исковата сума от 775.44лв. Затова претендира установяване дължимостта на сумата от 775.44 лв., ведно със законната лихва, като поради прекратяване на договора е начислена неустойка в размер на 125.22 лв., чиято дължимост ищецът претендира на основание т.12.4 от общите условия към договора за кредит. Aнгажира доказателства. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, депозира писмена молба, с която поддържа исковете си и моли съдът да ги уважи. Претендира присъждане на разноските по делото, в т.ч. и по заповедното производство.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът В.И.Т., чрез назначения му по реда на чл. 46, ал. 7 от ГПК особен представител адв.   Р.Ш. е депозирал писмена отговор, в който е оспорил предявените искове поради възражение за ненастъпила предсрочна изискуемост на претендираните вземания. Направени са и възражения за нищожност на договора за кредит поради нарушения на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД досежно споразумението за предоставяне на ответника от ищеца на пакет „допълнителни услуги “. Наведени са и доводи, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска отхвърляне на исковете. Не са направени доказателствени искания.В съдебно заседание ответника, чрез назначения му особен представител поддържа писмения си отговор и моли съдът да отхвърли исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

            Предявени са обективно съединени искове по искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. вр. с чл. 240, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.

 Със заповед № 1638 от 10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3338/2017г. по описа на БРС е разпоредено ответникът В.И.Т. да заплати на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сумата от сумата от 650.22лв. –главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********/30.01.2015г., и сумата от 125.22 лв. - неустойка за обезщетяване на вреди от разваляне на договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –09.05.2018 г. до окончателното й плащане, както и направените в заповедното производство разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в размер на 125лв.

В изпълнение на разпореждане от 04.05.2018г., дадено на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в заповедното производство по ч.гр.д. № 3338/2017г. по описа на БРС, в указания едномесечен срок по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, по които искове е образувано настоящото дело.

По делото е представен сключен между страните писмен договор за потребителски кредит № **********/30.01.2015г., по силата на който ищецът е предоставил на ответния кредитополучател паричен заем в размер на 500 лв. със срок за погасяване на 24 равни месечни вноски от по 30.91 лв., платими на 21-то  число на всеки текущ месец /съгласно приложения погасителен план/ при годишен лихвен процент от 41.17 % /0.11% на ден/ и ГПР от 49.90 %. Ответникът се е задължил да върне на ищеца общо сумата от 741.84 лв., включваща главница от 500 лв. и договорна възнаградителна лихва в размер на 241.84 лв. Отделно в договорът за кредит е посочено, че ответникът е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги на стойност 375.12 лв., която сума се е задължил да заплаща на вноски в размер на 15.63 лв. Така видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него общото задължение на ответника към ищеца по договора за кредит  възлиза в размер на 1116.96 лв. с обща месечна вноска от 46.54 лв., включваща главница, лихва и вноска по пакета от допълнителни услуги.

Възникналото между страните на 30.01.2015г. в писмена форма облигационно правоотношение има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за същото са приложими разпоредбите на този закон.

С оглед наведените от ответната страна възражения съдът намира, че на първо място следва да се извърши преценка за валидността на договора за заем и едва при извод за неговата действителност да се произнесе по материалноправните въпроси, свързани с предсрочната изискуемост, още повече, че действителността на сделката, от която за ищецът извлича вземанията си съдът следи служебно.

След извършена служебна проверка досежно клаузите за предоставените на ответния кредитополучател допълнителни услуги, съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за нищожност на тези клаузи на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 26 от ЗЗД, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК дава възможност на кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като ал. 2 забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В чл. 10а, ал. 3 от ЗУЕС законодателят е установил също забрана кредиторът да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Видно от представеното към договора за потребителски кредит споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, заплащането на уговореното възнаграждение в размер на 375.12лв. се дължи при предоставяне от кредитора по искане на клиента и при изпълнението на посочените в общите условоя изисквания на една или всички от посочените услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Съдът намира, че от данните в споразумението за допълнителни услуги е видно, че предоставената услуга по т. 1 касае действия по предоставяне на кредита, а по т. 2, т. 3 и т. 4 няма предоставена услуга, а възможност за предоставяне на такава, т. е. заплаща се предварително цена за услуга, която не е предоставена, без да е уговорено, че цената ще се плати при предоставяне на услугата, а по т. 5 също не се касае за предоставена услуга, а за условия по евентуално бъдещо кредитиране на клиента.

Не са направени твърдения и не са представени доказателства за реално извършване на услуги, които да попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. При анализ на текста на споразумението и общите условия съдът намира, че посочените по-горе услуги в споразумението, озаглавени като „допълнителни“, нямат характер на такива, доколкото същите са пряко свързани със самото задължение по кредита, вкл. и отлагане плащане на погасителна вноска, т.е. за промяна на погасителния план, от каквато възможност се е възползвал ответника – видно от данните по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че за допълнителни услуги следва да се считат, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните /предоставяне на парична сума и връщането й/, като например издаването на удостоверения, справки и т. н. При така уговорените услуги, съдът приема, че не се касае за допълнителни такива, поради което и уговореното за тези услуги възнаграждение всъщност представлява такса за действия, свързани с управлението на кредита, а събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е изрично забранено съгласно нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, с оглед на което споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно поради противоречие с императивна правна норма.

Отделно от това следва да се отбележи, че в процесния договор в противоречие с императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение в размер на 375.12лв лв. / близко по стойност с размера на отпуснатия кредит 500 лв. / без да е уточнено всяка от услугите на каква конкретна стойност е. Заплащането на това възнаграждение от потребителя е посочено, че е предварително и е уговорено, че се дължи само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от ответника. При това положение в случая кредитополучателя следва да заплаща цена на тези услуги при подписване на договора, но на практика получаването на съответната услуга зависи от волята на кредитора, като освен това няма уговорка в случай, че услугите не бъдат използвани, това да доведе до връщане и/или намаляване на цената на този пакет услуги. Затова, така уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги противоречи и на добрите нрави, тъй като се дължи и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора. Освен това както беше посочено по-горе възнаграждението за допълнителни услуги е в размер близък с размера на кредита, което поставя в неравноправно положение потребителя и с това съдът намира тази уговорка за противоречаща на добрите нрави, като самостоятелно основание за нищожност. С оглед на изложеното съдът намира, че споразумението е и неравноправно по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Предвид горното съдът намира, че е основателно възражението на ответника, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно, поради противоречие с императивна правна норма /чл. 26 от ЗЗД/ – чл. 10а от ЗПК.Ето защо за ответникът не са възникнали твърдените от ищеца вземания за дължимост на твърдените задължения по нищожното допълнително споразумение.

В останалата част и след извършена служебна проверка, съдът намира, че процесния договор за потребителски кредит валидно е обвързал страните по делото, тъй като е сключен при спазване на изискванията на ЗПК, в т.ч. и в съответствие с императивните  изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9  и чл. 19, ал. 4от ЗПК, като не се  откриха наличието на сочените от ответната страна неравноправни клаузи по смисъла на чл.24 от ЗПК вр.  с чл. 143-148 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че ответникът е погасява само 10 вноски, поради което с оглед забавеното плащане на една месечна вноска е обявил настъпване на предсрочна изискуемост на цялото дължимо и непогасено вземане по договор за кредит, считано от 03.05.2016г. поради настъпване на основание на т. 12.3 от общите условия към договора за кредит.

Следва да се отбележи, че независимо, че в исковата сума от 650.22лв., освен стойността на предоставената в заем сума – 500 лв., са включени и още две вземания - за възнаградителна лихва и за възнаграждение за допълнителен пакет услуги, последното от които е нищожно.

Съгласно посочената договорна клауза на т. 12.3 от общите условия към договора за кредит в случай, че длъжника просрочи една месечна вноска в повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща до длъжника уведомление, покана, предизвестие или други.

При тълкуване с цел установяване точният смисъл на приложимите в случая норми, разяснен с Тълкувателно решение № 4/2013 г.,ОСГТК на ВКС касаещ банките, съдът намира, че така дадените разяснения следва да намерят приложение и по отношение на процесното договорно правоотношение, кредитор, по който е небанкова финансова институция по смисъла на  ЗКИ, включително поради това, че няма основание потребителите на кредит, регулиран от ЗПК да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от потребителите на банков кредит /така и в определение № 135 от 15.02.2016 година на ВКС по търг. дело № 3730/2014 година, ІІ т.о., определение № 130 от 10.02.2016 година на ВКС по търг. дело № 1518/2015 година, І т.о., решение № 114 от 07.09.2016 година на ВКС по търг. дело № 362/2015 година, ІІ т.о./.

 Съдът приема, че горепосочената клауза съдържа противоречие в уговорката относно предсрочната изискуемост, тъй като от една страна е посочено, че такава следва да бъде обявена, а от друга, че не е нужно уведомяване на длъжника за обявяването й. Това означава, че в случая посочената клауза не установява твърдяната от ищеца автоматичната предсрочна изискуемост, тъй като не може такава да бъде обявена, т.е. оповестена, без да бъде уведомен длъжника. Затова съдът счита, че клаузата на т. 12.3 от общите условия установява правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост при посочените в нея предпоставки, като за да произведе действието си, обявената предсрочна изискуемост следва да бъде съобщена на длъжника.По делото обаче няма такива доказателства да е налице писмено уведомление от ищцовия кредитор до длъжника съгласно т. 12.3 от общите условия към договора за кредит, връчено на ответния длъжник преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.  Позовавайки се още при подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на предсрочна изискуемост, в исковото производство по чл. 422 от ГПК кредиторът следва да докаже както предпоставките за настъпването й, така и, че длъжникът е бил уведомен за обявяването й преди образуване на заповедното производство. Този извод следва от обстоятелството, че  настоящото исково производство е продължение на заповедното производство и вземанията и по двете производства следва да съвпадат по основание. Основанието се заявява от кредитора още при подаване на заявлението в заповедното производство. Затова и последващото съобщаване на длъжника, в т.ч. с връчване на разпореждането по чл. 131 от ГПК на обявената от кредитора предсрочна изискуемост не може да се приеме като факт, настъпил след предявяване на иска от значение за спорното право при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК, тъй като в рамките на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът не може да променя с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта, тъй като това би довело до недопустимо изменение на основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение, в рамките на която ищецът е заявил своята претенция /в т. см. Тълкувателно решение № 4/2013 г.,ОСГТК на ВКС и решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова, и определение № 387/24.07.2017г. по ч.т.д. № 1369/2017г. на ВКС, I т.о /.

Тъй като по делото липсват доказателства ищецът да е уведомил ответника за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че вземането по издадената заповед за изпълнение - за заплащане на предсрочно изискуемия остатък от кредита, не съществува.

Ето защо предявения установителен иск за дължимост на заявената като предсрочно изискуема главница се явява е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователност на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорното вземане за дължимост на законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й  изплащане.

Досежно иска за неустойка, съдът намира, че оглед липсата на данни за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, следва, че не е осъществен фактическия състав на клаузата на т.12.4 от общите условия към договора за кредит за начисляване на претендираната неустойка  в размер на 125.22 лв. за предсрочно прекратяване на договора за кредит.

Поради отхвърляне на исковете, в полза на ищеца не следва да се присъждат претендираните разноски в настоящото и в заповедното производство.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. вр. с чл. 240, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК същият дължи на ищеца сумата от 650.22лв. /шестсототин и петдесет лева и двадесет и две стотинки/– предсрочно изискуема главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********/30.01.2015г., и сумата от 125.22 лв. /сто двадесет и пет лева и двадесет и две стотинки/ - неустойка за обезщетяване на вреди от разваляне на договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –09.05.2018 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 1638 от 10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3338/2018г. по описа на БРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, подадена чрез юрисконсулт Радина Иванова, за осъждане на ответник В.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 3338/2018г. по описа на БРС разноски в общ размер от 700 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                       

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.