Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.Русе, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Русе, V-ти гр.с-в, в публично
заседание на 28 септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 2047
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция,
чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, твърди, че на 26.10.2018 г. между него като кредитор и З.Г.С. като кредитополучател бил сключен договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-16474722. Съгласно договора, за усвояване на револвиращия кредит
кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, която
представлявала електронен
платежен инструмент и персонализирана пластмасова карта, върху която е записана
електронна информация. Персонализацията на платежната карта представлявало изписването на
необходимите данни, свързани е оправомощения ползвател на платежната карта,
съгласно пар.1, т.5
от ДР на Наредба № 3 на БНБ. Чрез картата се извършвала идентификация на
кредитополучателя и се осъществявал отдалечен достъп до отпуснатия на
кредитополучателя револвиращ кредитен лимит. Минималната месечна погасителна
вноска представлявала минималната месечна сума, която картодържателят следвало да направи до падежа, за
да започне да възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят следвало да я внася всеки месец,
за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата. Револвиращата
функционалност предоставяла възможност на картодържателите да заемат многократно
средства от
определения им кредитен лимит посредством предоставената им карта, като
изплатените суми по усвоения кредит били отново на разположение след
погасяването им. Картодържателят разполагал с възможността да погасява усвоения кредитен лимит посредством
минимална месечна вноска, а не изцяло. Кредитният лимит представлявал одобрената от издателя
сума, с която се захранва картата и до която клиентът има достъп. Максималният
лимит за всеки клиент се определял индивидуално, съобразно предварително
зададени рискови правила, като в настоящия случай максималният кредитен лимит бил в размер на 700 лева. Съгласно договора, за използването на
револвиращия кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му. В договора била предвидена възможност
кредитополучателят да се възползва от услугите „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньори на кредитора“. Кредиторът издавал месечно извлечение за
осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното
извлечение настъпвал периодът, в който картодържателят бил длъжен да направи
погашение по кредита, като при кредитните карти от револвиращ тип били налице две възможности за
изпълнение на задължението: посредство пълно погасяване на
усвоения кредит и частично погасяване на задълженията. Месечни погасителни вноски
се правели до
1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. За използването на
револвиращия кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му. На 26.10.2018 г. ответницата се възползвала от предвидената в чл.4 от
договора възможност и било извършено усвояване чрез функционалността покупка на
изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-16474702 за
закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен
на стр.1 от Договора, в § „Параметри и услуги“, за срок от 9 месеца, обхващащ
периода от сключване на договора до 01.08.2019 г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечените погасителни вноски. Договорено било кредитът за стоки и
услуги да бъде изплатен на 9 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 73.96
лева. Ответницата
преустановила
редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.01.2019 г., към
която дата било
последното й плащане по заема. Ищецът подал
заявление по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.д.№ 7779/2019 г. по описа на
Районен съд – Русе в полза „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. била издадена
заповед за изпълнение за сумите: 857.36 лв. главница, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, 4.57 лв. възнаградителна лихва за
периода 01.01.2019 г. – 01.06.2019 г. и 46.39 лв. мораторна лихва за периода 01.06.2019
г. – 18.12.2019 г. Ищецът бил уведомен за възможността да предяви установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземането си. Претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България, съществува вземане по договор CARD-16474722, обективирано в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.
д. № 7779/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, за горните
суми. Претендира
присъждане на разноските, направени в двете производства. В условията на евентуалност,
в случай, че
предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, предявява осъдителен иск за същите суми.
В
отговора на исковата молба ответницата, чрез назначения й особен представител,
оспорва основателността на акцесорните претенции. Заявява, че дължи само
чистата стойност на кредита в размер на 598.41 лв.
Съдът, като съобрази представените по
делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
По приложеното гр.д.№ 7779/2019 г.
по описа на РС-Русе “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, се е снабдила със
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу З.Г.С.
за заплащане на сумите: 857.36
лева – главница по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-16474722/26.10.2018 г., със законната лихва,
считано от 27.12.2019 г. до окончателното й изплащане, 4.57 лева -
възнаградителна лихва за периода 01.01.2019 г. - 01.06.2019 г., 46.39 лева -
мораторна лихва за периода 01.06.2019 г. - 18.12.2019 г. и 75 лв. съдебни разноски.
Депозиран е и самият договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-16474722 от 26.10.2018 г., по силата на който на кредитополучателя –
ответницата З.С. се отпуска револвиращ кредит в размер на 700 лева, като
кредиторът й издава кредитна карта Мастъркард-електронен платежен инструмент,
чрез който се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява
отдалечен достъп до отпуснатия кредит. Картата позволява чрез нея да бъдат
извършвани тегления от банкомати, плащания чрез терминални устройства и покупка
на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора.
На същата дата е извършено усвояване на кредита чрез
функционалността покупка на изплащане на смартфон на стойност 649 лв. и 49.41
лв. застрахователна премия. Посочени са следните параметри и условия на
кредита: 649 лв. цена на стоката, 100 лв. първоначална вноска, 598.41 лв.
размер на кредита, 765.64 лв. обща стойност на плащанията с включена първоначална
вноска, 9 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 73.96 лв., ГПР
28.49 % и 25.33 % лихвен процент. Следователно, приспадайки първоначално
заплатените 100 лв. в брой, ответницата дължи връщане на сумата 665.64 лв., от
която 598.41 лв. главница и 67.23 лв. възнаградителна лихва по кредита.
В исковата молба ищецът признава, че на 01.01.2019 г.
е последното плащане по заема. Съобразявайки погасителния план следва да се
приеме, че З.С. е погасила две пълни месечни вноски или общо сумата 147.92 лв.
и след тази дата /отново съобразно отразеното в погасителния план/ остава да
дължи главница от 476.63 лв.
Неоснователни са изложените в отговора
на исковата молба съображения за недължимост на сумите, претендирани като
възнаградителна лихва и като обезщетение за забава. Първата от тях представлява
печалба за банката затова, че кредитополучателят ползва нейните парични
средства. Т.е., тази лихва има възнаградителен, а не наказателен характер,
поради което се дължи винаги и е включена в месечните погасителни вноски.
Лихвата по чл.86 ЗЗД по своята същност е
обезщетение за вредата, която произтича от забавянето на изпълнението на
задължение, което има за предмет определена сума пари. Въпреки, че в настоящия
случай лихвата за забава е изрично уговорена и в договора за кредит, същата се
дължи и по силата на закона, при наличие на просрочие на парично задължение,
каквото безспорно е налице по процесното заемно правоотношение. По преценка на
кредитора е кога ще заяви цялото вземане по съдебен ред след настъпилата
предсрочна изискуемост. Тъй като падежът на всяка месечна вноска и предсрочната
изискуемост на цялото вземане са определени с договора, кредитополучателят изпада
в забава на дати, определени отпреди, поради което на същия не се дължи нарочна
покана за плащане и няма пречка да погаси цялото задължение, макар все още да
не е получил заповед по чл.410 ГПК. По тези причини несъстоятелни се явяват и
останалите възражения на ответника за недължимост на акцесорните претенции.
С оглед изложеното съдът намира
предявеният установителен иск за съществуване вземането на ищеца към ответницата
по приложеното заповедно производство, основателен до сумите: главница от 476.63 лв., ведно със законната лихва върху нея,
възнаградителна и мораторна лихви на банката в претендираните размери съответно
от 4.57 лв. и 46.39 лв., като претенцията за главница над 476.63 лв. до
претендираните 857.36 лв. следва да се остави без уважение като неоснователна.
На основание чл.78 ГПК, съразмерно на уважената част
от исковете, в тежест на ответницата са и направените от ищеца деловодни
разноски, възлизащи на 75 лв. в заповедното производство и 375 лв. по
настоящото дело.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Г.С., ЕГН **********,***, че дължи на ”БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., с адрес на управление Франция, гр.Париж, чрез
”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България, с адрес гр.София,
ж.к.”Младост”4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Д., сумите:
476.63 лв. главница по договор за
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-16474722/26.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2019
г. до окончателното й изплащане, 4.57
лв. възнаградителна лихва за периода 01.01.2019 г. – 01.06.2019 г. и 46.39 лв. мораторна лихва за периода
01.06.2019 г. – 18.12.2019 г., присъдени в заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
7779/2019 г. по описа на на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск
за главница над сумата 476.63 лв. до претендираните 857.36 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА З.Г.С., ЕГН **********,***,
да заплати
на ”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., с
адрес на управление Франция, гр.Париж, чрез ”БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.,
клон България, с адрес гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес парк София, сгр.14,
представлявано от Димитър Д., 75 лв.
деловодни разноски по ч.гр.д.№ 7779/2019 г. по описа на РС-Русе, както и 375 лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: