Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.***,03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, четвърти състав в открито заседание на осемнадесети юни,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***
при секретаря ***като изслуша докладваното от
съдията гр. дело N:2357, по описа на ЛРС за 2019 г.,СЪОБРАЗИ
ОСИ Производство по чл.344, ал.1 ,т.1 и т.3 и т.4 от КТ :
Постъпила е искова молба от
Д. Н. С. , адрес за кореспонденция: чрез адв. А.М. ***, против: *** *** ЕИК *** седалище/адрес
управление: гр. *** представлявано от:
М.П.С., по която се сочи ,че на 01.11.2018 година сключила с
ответното дружество трудов договор екземпляр от който не й е бил предоставен
като била назначена на работа като помощник готвач с място на работа ***,
работнически стол, находящ се в гр. ***, обл. ***, Северна индустриална зона в ограждението на фирма „***" АД. Трудовият договор,
който сключила с *** бил с неопределен срок като заплатата трябвало да й се
заплаща месечно. Твърди ,че в стола работели общо 7 човека: тя, ***. С. М. бил
главен готвач, тя - помощник готвач, Т. Ив. и ***били - работник кухня, ***- касиер, а
останалите не била запозната точно каква длъжност заемат, като за ***знаела, че
има пълномощно и представлявала управителя. Тя е единствения човек, който
ръководел дружеството, отговарял за работниците, за организацията на работата,
доставки, за заплащането на стоки, консумативи и работна заплата и други. Твърди
още, че заплатата реално се заплащала от ***на ръка обикновено на 25 то число
на следващия месец. На 28.08.2019 година - сряда, тъй като имало забавяне на
трудовите им възнаграждения за месец юли в стола при тях дошъл ***, който е
съпруг на представителя на фирмата - ***. Казал им, че е изпратен от управителя
М.П.С. за да съобщи, че няма да получим заплати за месец юли и август 2019
година. По това време колежката ***била в болничен, а на работа били само тя, ***
и ***. Тримата му заявили, че тъй като и към момента има забавяне на трудовите
възнаграждения ще работят до петък включително 30.08.2019 година, за да може
фирмата да приключи месеца и да се хранят работниците, а след това ще напуснат
на основание чл. 327, ал.1,т.2 от КТ, поради забавяне на трудовото ни
възнаграждение считано от 01.09.2019 год., като в първия работен ден от месеца
ще изпратим на адреса на фирмата в гр. *** и писмени уведомления за това. ***,
казал че ще предаде на управителя.На 29.08.2019 година отишли на работа както
обикновено около 06,30 часа, за да може в 07,00 часа да започнат работа отново
тримата. ***пълномощника на управителя дошла около 7,00 часа, като водела със
себе си три жени и казала, че след като ще напускат, води нови готвачки и този
ден ще работи с тях. Тримата - тя, С. и *** също останали и работили до около
11,00 часа. Новите готвачи приготвили храната, а те помагали в почистването и
подреждането на кухнята и складовете. Около 11,00 часа г-жа ***казала, че
докато им оформят документите за освобождаване ще ги води на половин работен
ден за да може да има приемственост между тях и новите работници. Обикновено
колегата *** заключвал след края на работния ден и предавал ключа на охраната.
Обекта се охранява денонощно от частна охранителна фирма. Този ден си тръгнали
около 11,00 часа, а ключовете останали в ***, която останала с новите
работници. На 30.08.2019 година отишли на работа отново в 06,30 часа, но ***не
била дошла, изчакали я, дошла с новите работници и когато влезли вътре в
кухнята ***им казала, че няма нужда да стоят последния ден. Казали й, че идват
на работа и че напускат от 01.09.2019 год. Тогава ***им заявила, че няма да
получат заплати нито за месец юли, нито за месец август и няма да ни допусне до
работните ни места. Тогава тримата съставили и подписали протокол, в който
отразили, часа на явяването, и че поради обстоятелството, че г-жа ***не ги
допуска до работните места не могат да изпълнят служебните си задължения за
30.08.2019 год., което реално било последният работен ден от месец август 2019
год. Това можело да бъде потвърдено и от записите на охранителните камери на
фирма „***" АД. Твърди,че на 02.09.2019 год. с писмо с обратна разписка,
както се били уговорили с г-жа ***, чрез куриерска фирма „Еконт"
изпратили заявление, за напускане на основание чл. 327, ал1, т.2 от КТ. В
заявлението била посочила, че поради незаплашане на
трудовото й възнаграждение, моли да бъда освободена от работа считано от
01.09.2019 год. На 09.09.2019 година от куриерската
фирма й се обадили и й казали, че трябва да отиде до офиса, тъй като телефона
за контакт на работодателя й не отговаря, а на адреса на фирмата няма никой и
не могат да доставят пратката. Тогава се чула с колежката й ***, която била
изпратила също заявление и то така се върнало, но тя пък се била чула с г-жа ***по
телефона. Попитала я защо не е получила предизвестията, защото знаела че не е
получила документите и на колегите й, но тя й заявила, че не е длъжна да си
вдига телефона нито на тях, нито на куриерите и ще направи всичко възможно да
бъдат уволнени дисциплинарно. Излага още, че на 18.09.2019 год. получила писмо
от фирмата, че трябва да представи писмени обяснения по чл. 193, ал.1 от КТ за
неявяването й на работа на 30.08.2019 год. Писмото било подписано от
управителя. , представила писмен отговор, в който посочила, че се била явила на
работа в 06,30 часа, като не била допусната до работното й място от г-жа ***-пълномощник
и майка на управителя. Обясненията по чл. 193, ал.1 от КТ са били приети от
работодателя, а обратната разписка била подписана от ***. Освен писмото за
искане на обяснения, твърди, че не е получавала и не й е била връчвана заповед
за образуване на дисциплинарно производство.
На 26.09.2019 год. получила
уведомително писмо от работодателя. В него било посочено, че напускат четирима
служители на фирмата и били изброени тя, Т. Ив., Кр. ***,
която в края на месец август била в болничен и С. ***. В писмото пишело, че са
заявили на 28.08.2019 година, че напускат фирмата без предизвестие, поради
неплатени заплати считано от 01.09.2019 год. Имало твърдение, че са били
получавани заплатите от 25 то число на месеца до 10 то число на следващия
месец. В договора им било записано, че плащането е месечно. Дори и при това
твърдение фирмата била в забава на плащането за месец юли. В писмото пишело, че
на 30.09.2019 год. били направили ревизия на инвентар и стока на фирмата и
имало установени липси и посочва, че по тази причина не са били допуснати до
работните места. В писмото е записано, че не са се явили повече на работа. Това
писмо също било подписано от управителя М.П. но твърди, че подписите в това
писмо и в писмото с което й били поискани писмени обяснения били различни.
Твърди още, че на 14.10.2019 год.
подала жалба в *** вх. № 19105238/11.10.2019 год., в която посочила, че
работодателят й не я е допуснал до работа на 30.08.2019год., че не й е заплатил
трудово възнаграждение в размер на 2 месечни трудови възнаграждения за месеците
юли и август 2019 год., че има неизползван редовен платен годишен отпуск. На
06.11.2019 год. получила отговор от Дирекция „***" , в който било
посочено, че е извършена проверка на трудовото й досие и е било установено, че
работодателят й е стартирал процедура за дисциплинарно уволнение, поради
неявяване на работа и в тази връзка са й били искани писмени обяснения. От
отговора разбрала, че има Заповед за налагане на дисциплинарно наказание и
прекратяване на трудовото й правоотношение считано от 08.10.2019 год. Посочено е, че няма представени от работодателя
доказателства, че същите са й били връчени. Дирекция „***" са извършили
служебна справка в регистъра на НАП за подаване на документи и са установили,
че на 10.10.2019 год. е било подадено от работодателят
й уведомление за прекратяване на трудовия й договор считано от 08.10.2019 год. Уведомили
са я и, че има право да оспорвам
законността на уволнението в двумесечен срок от датата на прекратяването на
трудовото правоотношение.
Твърди ,че във връзка с трудовите й възнаграждение
са образувани две прокурорски преписки
№2148/2019 год. и № 2313/2019 год. по описа на Районна прокуратура гр. ***,
преписки ЗМ №213/2019 год. и № 227/2019 год. по описа на
ОД МВР ***.
Твърди още,че на 12.11.2019 год.
изпратила с Български пощи с обратна разписка молба до работодателя й да й
бъдат предоставени трудов договор, заповед за освобождаване и документи за трудовия
и осигурителния ми стаж и твърди, че пратката се върнала неполучена. На
05.12.2019 година ***й вдигнала телефона и й казала, да не ходят в гр. ***, до
офиса на фирмата защото счетоводството не било там и не можела да каже адреса,
а да изпратят трудовите си книжки по „Еконт" и
ще ги оформила. На 06.12.2019 година с Т. Ив. изпратили заедно двете трудови
книжки за оформяне от работодателя. Твърди, че до днешна дата 06.12.2019 година
не е получавала трудов договор, заповед за образуване на дисциплинарно
производство, заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение. Нито са й
известни причините за прекратяването на трудовият й договор. Не е оформена
трудовата книжка. Не са й връчени документите във връзка с трудовия и
осигурителния ми стаж. Не са й заплатени трудови възнаграждения за два месеца -
юли и август 2019 година и полагаемият й се остатък платен годишен отпуск. При
проверка в НОИ и било обяснено, че не могат да й предоставят екземпляри от
трудовия договор и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както
и че нямат правомощия да информация за съдържанието на заповедта. От Дирекция „***"
казали, че има заповед за дисциплинарно уволнение от работодателя, но те самите
не разполагат с екземпляр от нея.
Счита, че издадената заповед е
незаконосъобразна и необоснована, което поражда за нея правния интерес от
предявяване на настоящата искова молба. Не е запозната и не й е била връчена
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение". Единственото
изявление от работодателя в тази връзка е искането за представяне на писмени
обяснения. Не е променяла адреса си на местоживеене, нито телефона за контакт,
получавала е всички писма от работодателя. Направила всичко възможно Заповедта
за освобождаването й да й бъде връчена. Счита, че посочените причини за
прекратяване на трудовото й правоотношение, а именно - уволнение, за които е
уведомена от Дирекция „***" не отговарят на истината. Счита заповедта за
немотивирана, тъй като в нея липсват мотиви, не е извършена проверка относно
това, осъществено ли е нарушението и е нарушено производството по налагане на
дисциплинарно наказание – уволнение.
Моли да се постанови
решение с което се признае прекратяването
на трудовото й правоотношение за незаконно и да се отмени е обжалваната
Заповед от 08.10.2019 година на управителя
на *** ЕИК *** със седалище/ адрес управление: гр. ***, обл. ***, жк***представлявано от: М.П.С..; да се осъди
ответника да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от
КТ за периода
от 08.10. до 27.01.20г. - в размер на 2666,67лева, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане; да се задължи работодателя
да извърши поправка на основанието
за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други
документи; да се осъди ответника
да й заплати направените по делото разноски - 200 лева за процесуално
представителство във връзка с договор за правна защита
и съдействие № *********9/ 06.12.2019 год.
В законоустановения срок
не е постъпил
писмен отговор от ответника.
Съдът е изпълнил процедурата по
чл.312 от ГПК.
В съдебно заседание, ищеца лично се явява и се представлява
от адв. А. М. от ЛАК, която поддържа иска и излага доводи : не е извършено
виновно нарушение на трудовата дисциплина, явявала се е на работа, което се
доказва от писмените доказателства и от охраната на обекта. Не е била спазена
процедурата по налагане на дисц. наказание, липсва
заповед за образуване на дисциплинарно производство, а заповедта с наложеното
наказание не е подписана от работодателя, не е мотивирана нито е описано при
какви обстоятелства е наложено наказанието. Предвид всичко изложено моли, да се
признае прекратяването на трудовото
правоотношение за незаконно и да се отмени Заповед от 08.10.2019 г. на
Управителя на ***, представлявано от М.П.С., да се осъдите ответника да заплати
сумата от 2666,67 лв. за периода от 08.10.2019 до 27.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, да задължите работодателя да извърши поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка или други документи, и да се осъдите да
заплати на доверителката Й направените разноски в размер на 200,00 лв. за
процесуално представителство по списъка
Ответникът редовно призован не се представлява и не взема
становище по иска.
От събраните по делото писмени доказателства, от заключенията
на вещите лица по съдебно счетоводната и съдебно – графическата е-за, от
становищата на явилата се страна и процесуалния й представител, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обус***ност, съдът прие за установено следното:
Страните са били в трудови правоотношения, считано от 05.04.2019г.,
съгласно ТД №007/05.04.2019г., за длъжността помощник готвач, на 8 часов
работен ден, за неопределен срок , ОТВ – 700,00 лева, ДВ – 0,06%, които са
прекратени , считано от 08.10.2019г. със заповед № 001/08.10.2019г. , с която
на осн. чл.187,т.8 и т.10 КТ и чл.190 , ал.1 , т.2 КТ
във вр. с чл.188 , т.3 КТ, й е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ за нарушения на трудовата дисциплина: неявяване на работа
повече от два последователни дни.
Към ИМ са приложени: заявление от 01.09.19 г. от ищцата
,за прекратяване на ТД на осн. чл.327, ал.1 ,т.2 КТ ,
считано от 01.09. 2019г. поради неизплащане на тр. в-е
за м. юли, което е изпратено чрез Еконт, но видно от
разписките за неуспешно предаване на пратки, същото не е получено от
работодателя.
От нея са поискани писмени обяснения за неявяването й на
работа на 30.08.2019г. в 3 – дневен период от получаване на писмото, но не се
установи датата на получаването му от същата.
От дата 30.08.19г. е съставен протокол, подписан и от
свидетели, неоспорен от ответната страна.
С молба от 12.11.2019г. е поискала на осн.
чл.128, ал.1 КТ да й се издадат у-ние за трудов и осигурителен стаж и копие от
заповед за освобождаване от работа, изпратено чрез Еконт
до ответника /стр.27/.
Считано от
27.01.2020г. , ищцата е започнала работа към ОБЩИНА *** В детска кухня – гр. ***,
ж.к. „*** .
Доказателствената тежест в
производството по иска по чл.344, ал.1 , т.1 КТ е на работодателя ответник.
Съгласно чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от
работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със
закон. В конкретния случай, съгласно заключението на вещото лице инж. Сл. С., в
процесната заповед, подписа за работодател не е
положен от М.П.С., който видно от справката от ТР към 08.10.2020г. е бил
Управител на МТМ – 1305 *** – гр. ***. По делото не се представиха
доказателства за налично упълномощаване, обхващащо и правата по чл. 192, ал. 1 КТ. на друго лице да извърши това ДУ. Ето защо следва да се приеме, че процесната заповед не е подписана и от надлежно
упълномощено лице с право да упражнява дисциплинарна власт. Гореизложеното е
достатъчно на съда, за да приеме иска за основателен и доказан.
За пълнота добавя и второ основание:
съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е
ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на
извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено,
както и времето на извършването му.
Съдът намира, че процесната
заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание, не отговаря на
изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. Видно от съдържанието й,
отразеното в нея нарушението не е индивидуализирано достатъчно ясно и подробно,
като не е посочен и моментът на извършването на нарушението, тъй като не са
посочени като дата кои са тези два последователни дни на неявяване на работа.
Това е от съществено значение с оглед и правото на защита на уволненото лице.
Затова е съществено нарушение на процедурата по налагането на ДУ – отделно
основание за незаконосъобразност.
Още повече, че в приложеното искане за писмени обяснения
по чл.193, ал.1 КТ, е било вписано неявяване на работа от 30.08.2019г. в три
последователни дни, а от приложените протокол от 30.08.2019г. и събраните
гласни доказателства се потвърди, че ищцата не е била допусната до работното си
място заедно със сочени лица, т.е нарушен е и строго формалния характер на
процедурата по установяване на нарушението, тъй като на обекта на дисциплинарната
власт следва да бъде ясно за какво конкретно е образувано дисциплинарното
производство, за какво му се изискват обяснения, за които да му се налага и
наказание.
Т.е обясненията са поискани за нарушения, неописани в
уволнителната заповед. Така дадените са достигнали до работодателя, но той не е
извършил преценка на същите преди налагането на дисциплинарното наказание –
уволнение с оглед доказаната фактология по случая,
т.е нарушена е разпоредбата на 193 КТ.
На четвърто място добавя :
По заповедта не е посочено от кога се прекратява ТПО, а
видно от доказателствата тя й връчена с Еконт –
стр.40 от делото, ведно с 4 бр. ТК и 4 заповеди за ДУ, т.е в един много по
късен момент и представена по делото с молба от 07.02.20г.
Нарушенията са квалифицирани в заповедта като такива по
чл. 187, т. 8 и т.10 и КТ, които са в пълно противоречие с изложеното като
мотиви по заповедта , което кореспондира с чл.187, ал.1 КТ, което отново
нарушава правото на защита на уволненото лице и е отделно основание за
незаконосъобразност на заповедта.
Следва да се уважи и акцесорния
иск по чл.344, ал.1 ,т.3 КТ като съдът е допуснал изменение по чл.214 от ГПК и
в периода му, който е в рамките на 6 – месечния, с оглед Определение
№195/17.03.2015г по дело №1054/2015г. на ВКС ГК , 4 г.о. по варианта , изчислен
в о.с. з. до започването на новата работа на ищцата – 27.01.2020г. или за
сумата 2 666,67 лева.
При този изход на процеса ответника следва да заплати на
ответника разноските му по делото в размер на общо 200,00 лева – адв. в-е.
По иска по чл.344, ал.1 т.4 КТ, съдът намира следното:
Тежестта на доказване лежи върху работодателя, тъй като
по закон той е длъжен да извършва вписването на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение в трудовата книжка и това вписване трябва да е
правилно. В случая всяка от страните по делото следва да представи, за да
докаже тезата си документите, свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение, личното трудово досие на ищеца и др.
Съгласно чл. 344, ал.1, т.4 КТ поправка може да се иска
само относно основанието за уволнение, когато се установи, че то е различно от
вписаното. По делото е представена трудова книжка на ищеца от която се установява
какво е вписаното в нея основание за уволнение. До колкото искът по чл.344,
ал.1, т.1 КТ е основателен, а искът по
чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е за промяна на невярно, неточно вписано в трудовата
книжка или др. документи основание за прекратяване на трудовото правоотношение,
като се задължи работодателят да впише в книжката действително осъществилото се
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а не това, което
целенасочено или по погрешка, е било отразено. И с оглед чл.346 от КТ – това е
задължение на работодателя, за което съда не следи. Отмяната на уволнението
следва да се впише в трудовата книжка на работника. При отказ на работодателя
вписването се извършва от инспекцията по труда. Или съдът следва да постанови,
след влизане в сила на съдебното решение и на основание чл. 346, ал. 2 от КТ,
вписването в трудовата книжка да се извърши
от ответника по делото
При този изход на процеса ответника следва да заплати на
ответника разноските му по делото в размер на общо 200,00 лева – адв. в-е.
Ответника следва да заплати на ***шки
районен съд сумата 60,00 лева – държавни такси върху уважените от съда неоценяеми искове както и сумата 90,00 лева – в-е за вещото
лице по счетоводната е-за и 150,00 лева – по графическата или общо 240,00 лева,
както и върху присъденото обезщетение – д.т. 4% или сумата 106,67 лева, от
която ищцата е била предварително освободена.
Водим от гореизложеното ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО, уволнението на Д.Н.С. ЕГН **********,***, с адрес за кореспонденция:
чрез адв. А.М. ***, извършено по Заповед
№001/08.10.2019г. на Управителя на *** *** М.П.С., ЕИК ***, седалище/адрес
управление: гр. ***, обл. ***, жк***, представлявано
от М.П.С., с която на осн. чл. 187, т.8 и т.10 КТ и
чл.190, ал.1, т.2 КТ във вр. с чл.188, т.3 КТ, й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на работа повече от
два последователни дни, и
ОТМЕНЯВА ЗАПОВЕД №001/08.10.2019г.
за дисциплинарно наказание „уволнение“ на Управителя на *** ***, ЕИК ***,
седалище/адрес управление: гр. ***, обл. ***, жк. ***,
представлявано от М.П.С. като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА *** *** – гр. ***, с горните данни, да
заплати на Д.Н.С. , с
горните данни, обезщетение за времето , през което е останала без работа поради
уволнението, на осн. чл.344, ал.1 ,т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, считано за периода от датата на
уволнението на 08.10.2019 г. до 27.01.2020г. в размер на сумата 2 666,67
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная
от подаване на ИМ – 06.12.2019г. до окончателното й изплащане.
След
влизане в сила на съдебното решение и на основание чл. 346, ал. 2 от КТ, ***
*** – гр. ***, с горните данни, представлявано от Управителя, да извърши
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Д.Н.С.,
с горните данни, и по други документи, издадени на Д.Н.С., с
горните данни, във връзка с отмяната на ЗАПОВЕД №001/08.10.2019г. като
незаконосъобразна по силата на чл. 344, ал. 1, т.4 КТ.
ОСЪЖДА *** *** – гр. ***, с горните данни, да заплати по сметка на РС – *** сумата
от 60,00 лева - държавни такси върху уважените от съда неоценяеми искове по
чл.344, ал.1 , т.1 и т.4 от КТ във вр. с чл.3 от Тарифа по ГПК, както и общо
сумата 240,00 лева – в-я за вещите лица както и сумата 106,67 лева – д.т. 4% върху присъденото й обезщетение, от
която ищцата е била предварително освободена.
ОСЪЖДА *** *** – гр. *** , горните данни, да
заплати на Д.Н.С., с горните данни, сумата 200,00 лева - разноски по
делото пред настоящата инстанция – адв.в-е .
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от посочената дата на обявяване на решението – 03.07.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: